РЕШЕНИЕ

 

№

 

гр.Варна,           2020год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд – първи наказателен състав в публично заседание, проведено на пети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Хр.МИНЕВ

 

при секретаря Петя Георгиева, като разгледа докладваното от съдията НАХД №4717 по описа за 2019год.

 

РЕШИ:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №17-0819-003211/13.07.2017г. на Началник група към ОД МВР Варна – СР Пътна полиция, с което на Т.И. ***, ЕГН ********** е наложена ГЛОБА в размер на 1200.00лева на осн.чл.177, ал.4 пр.1 вр. чл.177 ал.1 т.2 пр.1 от ЗДП, като намалява размерът на глобата на 600.00лева на осн. чл.177 ал.4 пр.1 от ЗДП.

Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са изготвени пред АС Варна по реда на АПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

МОТИВИ: Производството е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба, предявена от Т.И. ***, ЕГН **********, против НП №17-0819-003211/13.07.2017г. на Началник група към ОД МВР Варна – СР Пътна полиция, с което на Т.И. ***, ЕГН ********** е наложена ГЛОБА в размер на 1200.00лева на осн.чл.177, ал.4 пр.1 вр. чл.177 ал.1 т.2 пр.1 от ЗДП, като намалява размерът на глобата на 600.00лева на осн. чл.177 ал.4 пр.1 от ЗДП.

          В жалбата си въззивникът оспорва констатациите в АУАН и НП. Твърди, че е нарушено правото му на защита и не е извършвал нарушения на КЗ. Формулира искане за изменение размерът на наложената глоба.  

         В съдебно заседание въззивникът редовно призован, не се явява лично, не се представлява.

         Въззиваемата страна, редовно призована, представител не се явява. Не изразява становище по жалбата.

         Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

         Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока за обжалване, от надлежна страна и приета за разглеждане от съда. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник Група към ОД МВР Варна – Сектор ПП.

         След преценка на доводите на въззивника изложени в жалбата му и с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

         На 11.07.2015г. около 09.20часа, в гр.Варна,  по бул. „Съборни” в посока центъра на града – бул.“Христо Ботев“, пред Централна поща, се движел л.а. „Фиат” с Рег.№ В 8455 РС. Същия автомобил бил спрян за извършване на проверка от органите на МВР, при която била установена самоличността на въззивника и се установило, че същия управлява МПС без свидетелство за управление. Установено е, че автомобилът управляван от въззивника е собственост на В.К.К., а СУМПС, което е притежавал въззивника му е било отнето с влязло в сила НП №14-0433 – 000266/14.08.2014г. по описа на І РУ Варна, влязло в законна сила на 19.09.2014г.

        За така констатираното деяние била уведомена РП Варна, която образувала ДП №69/2017г. по описа на Сектор „ПП“ Варна. Същото производство е било прекратено от Прокурор при РП Варна, след което е изпратено на Началник Сектор ПП при ОД МВР Варна.

          За така констатираното нарушение бил своевременно съставен АУАН № 791621/11.07.2015г. В същия акт е записана вече изложената фактическа обстановка, че въззивника е управлявал МПС, без валидно СУМПС. Нарушението е било квалифицирано по чл. 150 от ЗДвП. Акта е надлежно връчен на въззивника и той не е депозирал възражения срещу него.

        Предвид така описаното НП №14-0433 – 000266/14.08.2014г., с което на въззивника П. е наложено наказание за друго такова нарушение и факта, че процесното нарушение е извършено в едногодишен срок от налагане на предходното наказание, правилно е преценено, че нарушението е извършено в условията на повторност.

АНО е издал атакуваното НП, в което изцяло е възприел описаната в АУАН фактическа обстановка и правна квалификация на нарушението и е санкционирал въззивника налагайки му глоба в размер на 1200.00лева, на осн.чл.177, ал.4 пр.1 вр. чл.177 ал.1 т.2 пр.1 от ЗДП.

         Съдът намира, че АНО правилно е посочил санкционната норма на деянието по чл.150 от ЗДП. Безспорно в случая се касае за неправоспособен водач – водач, който не притежавал СУМПС, тъй като същото му е било отнето. ЗДП е предвидил именно термина притежание и не е разграничавал различните хипотези за липса на СУМПС. В конкретния случай съдът намира, че въззивника сам умишлено се е поставил в положение да не притежава СУМПС, след като неговото СУМПС е било отнето. Очевидно въззивника не е направил необходимото да се снабди с валидно СУМПС и въпреки това си е позволил да управлява МПС без да притежава СУМПС. За съдът липсват каквито и да било съмнения, че нарушението е извършено в условията на повторност.

         Съдът намира, че наказанието наложено по отношение на изписаното нарушение, е определено в границите предвидени от закона, но липсват каквито и да било мотиви относно размерът на глобата. По делото има доказателства – справка за нарушител, че въззивника е имал множество нарушения на ЗДП и има трайно изградени навици на нарушител на правилата за движение. Липсват обаче изложени каквито и да било мотиви отстрана на АНО поради каква причина е определил размера на глобата именно на 1200.00лева. В конкретния случай съдът намира, че АНО произволно и немотивирано е определил размера на глобата по чл.177 ал.4 пр.1 от ЗДП, поради което и съдът измени същата, като я намали до 600.00лева, като намери, че по този начин, към момента на произнасяне на това съдебно решение тя се доближава до размера на една минимална работна заплата за страната и с такава глоба е възможно да се постигнат целите предвидени в закона.    

Предвид така описаната и приета от съдът фактическа обстановка, съдът измени издаденото от АНО НП, като неправилно.

При определяне размера на глобата съдът се ръководи от вида и характера на нарушението и обществената опасност на нарушителя.

 

          Съдът намира, че не следва да обсъжда по-подробно твърденията на въззивника, че не е извършил нарушение на КЗ, доколкото за такова нарушение не се твърди нито в АУАН нито в НП.

         По горните съображения, съдът постанови решението си.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: