Р Е Ш Е Н И Е № 3
26. 01. 2018 год. гр. Чирпан
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Чирпан, втори състав
На 17. 01. 2018 год.
В публично заседание в състав:
Председател: Т. КОЛЕВ
Секретар: МАРИЯ ХАЛАЧЕВА
Сложи за разглеждане докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Т. КОЛЕВ
АНД номер 477 по описа за 2017 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по повод
жалбата на С.А.А., ЕГН **********, с
адрес: *** против НП № 17 - 0375- 000028/ 23. 01. 2017
г., издадено от Георги И. Георгиев - Началник РУП към ОДМВР Стара Загора, РУ
Чирпан, упълномощен със Заповед № 8121з-748/24.06.2015г.
на Министъра на МВР с което му е наложено административно наказание по
чл. 179 ал.2, пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 100.00лв. и по чл. 183, ал.1 т.1,
пр.2 от ЗДвП – глоба в размер на 10,00 лв.
Жалбоподателят
останал недоволен от така издаденото НП и моли да бъде отменено, като неправилно,
незаконосъобразно.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща
представител.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и
гласни доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:
Жалбата е допустима и разгледана по същество
основателна, поради следното:
Видно от представените по делото писмени доказателства
се установява, че жалбата е подадена в срок / виж разписка към НП /.
Установи се по делото, че с НП
№17 - 0375- 000028 / 23. 01. 2017 г., издадено от Георги И. Георгиев - Началник
РУП към ОДМВР Стара Загора, РУ Чирпан,
упълномощен със Заповед № 8121з-748/24.06.2015г. на Министъра на МВР,
е наложено на жалбоподателя административно наказание, както следва: по чл. 179 ал.2, пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 100.00лв.
и по чл. 183, ал.1 т.1, пр.2 от ЗДвП – глоба в размер на 10,00 лв., затова че: “ на 16.01.2017г. около 23.15ч. в общ.Бр.Даскалови на път Автомагистрала
№ А-1 като водач на лек автомобил Мерцедес С 350 Блутек с рег.№ ***по АМ Тракия
на 158+500км в посока запад – изток водача А. управлява лек автомобил Мерцедес
С 350 Блутек с рег.№ К9999АХ, собственост на „Меаца“ ЕООД с Булстат *********
като: поради движение с несъобразена скорост спрямо пътните условия, мокра и
заснежена настилка не успява да заобиколи или спре пред всяко предвидимо
препятствие – дупка намираща се в средна пътна лента по посока на движение и
минава през нея в следствие на което се срязва предна дясна гума на МПС с което
се реализира ПТП с материални щети. Не носи контролен талон.“ с което
виновно нарушил разпоредбите на чл. 20,ал.2 от ЗДвП и на чл. 100 ал.1, т.1 от ЗДвП.
Това НП е постановено на основание Акт за установяване
на административно нарушение бл.№ 500370,
съставен на 17. 01. 2017 г. с актосъставител А.Й.Р. на длъжност мл.
автоконтрольор и свидетелят Т.И.С..
Съдът, след като изпълни задължението си да извърши
цялостна служебна проверка относно законосъобразността на атакуваното
наказателно постановление, констатира, че последното е издадено при съществена нередовност в образуваното
административнонаказателно производство, което налага отмяната му изцяло.
Съгласно нормата на чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН НП
следва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е
извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на
доказателствата, които го потвърждават.
Съгласно параграф 30 от ДР на ЗДвП “ Пътнотранспортно произшествие"
е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство,
път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.
В конкретния случай е налице разминаване между обстоятелствената
част, която е възприел АНО, а именно, че в конкретния случай било налице
движение с несъобразена скорост спрямо пътните условия – мокра и заснежена настилка, не успява да заобиколи или спре
пред всяко предвидимо препятствие – дупка, а по надолу е възприел и отбелязал, че водачът не избира скоростта си на движение
съобразно атмосферните условия, релефа, с условията на видимост, интензивността
на движение и други обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или
създадена опасност за движение. Не става изобщо ясно дали АНО възприема, че ПТП
е настъпило и реализирано, от това, че водачът не е предвидил възможността на средната пътна лента за движение да се
намира дупка или не е съобразил механично изброените и подробно
визирани в нормата на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП други условия за избиране на
скоростта на движение.Нещо
повече, в конкретният случай е налице разминаване в обстоятелствената част на
обжалваното НП и с АУАН, тъй като в същия актосъставителя е посочил, че до ПТП
с материални щети се е стигнало и в резултат на движение с несъобразена
скоррост с атмосферните условия – снеговалеж и мъгла. Изобщо не става ясно
защо, след като в НП в т.1 АНО е отбелязъл всички възможности предвидени от
законодателя в чл. 20 ал.2 от ЗДвП, в частност и атмосферните условия, не е
посочил какви са били същите, т.е. защо е преценил че не следва да посочва
наличието на снеговалеж и мъгла. В конкретният случай съдът е затруднен да приеме какво точно е следвало да извърши водачът на
МПС при избиране на скоростта си на движение, т.е. с какво е следвало да се съобрази,
защото наличието на дупка на
АМ Тракия и то с размери „…Беше голяма
дупка, с голям диаметър, повече от 25см. беше дълбока…..Такава дупка не може да
се избегне в последния момент“ – изнася свидетеля Т.С. / полицейски
служител и свидетел по АУАН/ „…Дупката си
беше голяма“ – допълва св. Х. К., подкрепен и от самия актосъставител „…дупката беше около 40см.ширина“ върху
средното платно за
движение не би следвало да се отнесе към изрично посочените
в нормата на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП случаи. В обжалваното НП АНО е следвало па
категоричен начин да посочи с какво не се съобразил водачът при избиране на
скоростта си за движение, а се е задоволил чисто бланкетно да сочи, че в
конкретния случай било налице несъобразяване с атмосферни условия, без да
отбележи какви са били същите, релефа-
в случая не е ясно защо е посочено че водача е следвало да се съобразява с
релефа, тъй като няма данни за някаква конкретна специфика / ноторно известное,
че в този си участък АМ Тракия минава пред Горнотракийската низина, която се
отличава с равнинен релеф/, с условията на видимост,
след като е пропуснал за разлика от актосъставителя да посочи наличието на
снеговалеж и мъгла,
интензивността на движение,
за която пък няма каквито и да било данни или доказателства и други обстоятелства, за които също няма каквито и да било, нито описания, нито
доказателства.
На
следващо място настоящия съдебен състав намира за
целесъобразно да посочи, че съгласно чл. 20, ал.2, изр.1 от ЗДвП водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Това е
примерно изброяване на факторите на пътната обстановка, които имат значение за
избиране на съобразена скорост за движението. Величината на скоростта трябва да
бъде в зависимост от отрицателното влияние на тези фактори, като в същото време
да е такава, че да позволява превозното средства да бъде спряно пред всяко
препятствие, стига то да е предвидимо, т.е. при пътни условия и ситуации,
когато движението дори и с минимална скорост създава опасност за настъпване на
транспортно произшествие.
Съдът намира, че вменяваното на жалбоподателя ПТП не е в причинна връзка със скоростта на движение на автомобила, управляван от жалбоподателя. Съдът не споделя убеждението на актосъставителя и административнонаказващия орган, според което жалбоподателят е бил длъжен при избиране скоростта си на движение да се съобрази с наличието на голяма дупка на АМ Тракия в тъмната част на денонощието, около 23.15ч. в условията на снеговалеж и мъгла. Сама по себе си тази дупка действително е препятствие на пътното платно и представлява опасност за движението. От друга страна обаче, закона е вменил в задължение на водачите да управляват МПС с такава скорост, че да могат да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Безспорно наличието на голяма дупка на АМ Тракия следва да се приеме за непредвидимо обстоятелство и не следва да бъде и може съобразено изначално от водачите на ППС. Такава възможност, респективно и задължение би възникнало за водача, ако опасността от неравности по пътя, в т.ч. и големи дупки е била сигнализирана с предупредителен пътен знак А12 "Неравности по платното за движение".По делото не са ангажирани доказателства за наличието на такъв пътен знак. В тази насока следва да се отбележи, че ноторно известно е обстоятелството, че на строителството и поддържането на автомагистралите на Република България в последните години се отдава изключително значение и се отделят финансови средства от Държавното ръководство на страната, в това число и по линията на програми финансирани от ЕС. Все пак следва да се има предвид, че съгласно нормата на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП максимално разрешената скорост за движение по автомагистрали в Република България, включително и по АМ Тракия е 140 км/ ч.което едва ли предполага наличието на такива дупки по този вид пътища. В тази ситуация за жалбоподателя са липсвали обективни предпоставки, които да формират у него знание или поне предположение, че на пътното платно ще има такава дупка, т.е. като участник в движението, жалбоподателя не е бил длъжен да очаква на автомагистрала да има дупка, за да възникне за него задължение да се съобрази с такова препятствие. Още повече, че в хода на производствата всички разпитани свидетели уточниха, че в този е имало множество, по разбиране на настоящия състав, пострадали, а не нарушители на ЗДвП в резултат на невъзможността да бъде избегнато това препятствие на пътя. Очевидно то е било непредвидимо не само за жалбоподателя, но и за много други участници в движението.
От изложеното става ясно, че жалбоподателя не само не
е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, но и не е бил длъжен и не
е могъл да предвиди общественоопасните му последици, т.е. не е налице виновно
поведение от страна на жалбоподателя, в нито една от двете му форми - умисъл
или непредпазливост, което определя нарушението като несъставомерно поради
липса на субективна страна.
Поради това съдът счита, че неправилно е ангажирана
отговорността на жалбоподателя за нарушение на чл. 20, ал.2
от ЗДвП, предвид което наказателно постановление следва да бъде
отменено като незаконосъобразно.
За прецизност съдът счита, че следва да отбележи, че
съгласно нормата на ч„л. 157 ал.1 т.5 от ЗАНН АНО следва в НП /такова
задължение важи и за актосъставителя по друг член от ЗАНН/ да посочи мястото на
извършването на административното нарушение. В конкретният случай съдът е
разколебан дали правилно АНО и актосъставителя, в съответните си актове, са
посочили правилното място на „извършеното“ административно нарушение защото по
свидетелските показания на св. Т.С. се установява, че самата дупка е била в
района на „пловдивско“ и затова дори служители поддържащи пътната
инфраструктура от филиал в гр. Чирпан първоначално са отказали да запълнят
дупката и чак след намесата на техни ръководигели се е стигнало до това
запълване. В тази връзка и съдът не счита че не следва да придава онази сила на
АУАН визирана в нормата на чл. 189 ал.2 от ЗДвП, още повече че нито
актосъставителя, нито другия служител на РУ Чирпан са преки очевидци на случая.
В тази връзка следва да бъде посочен и факта, че лекият автомобил първоначално
е бил възприет от служителите на РУ Чирпан на няколко километра от въпросната
дупка а именно, на бензиностанция ОМВ с. Оризово.
Така констатираните процесуални нарушения при
постановяването на обжалванато НП и АУАН водят до нарушаване правото на защита
на жалбоподателя и представляват съществено процесуално нарушение.
По отношение на второто вменено нарушение изразяващо
се в това, че водачът не е носил контролен талон от свидетелството си
управление в хода на производството не бяха представени каквито и да било
доказателства, доказващи авторството, обстоятелствата при които е извършено и
т.н. Нито един от допуснатите свидетели не потвърди, че водачът не е представил
контролен талон към СУМПС, нито пък заяви такъв да е бил въобще поискван за
проверка.
По
изложените съображения наказателното постановление се явява незаконосъобразно и
подлежи на отмяна.
Мотивиран от
горното и на основание чл 63 и сл. от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 17- 0375- 000028/ 23. 01. 2017 г.,
издадено от Георги И. Георгиев на длъжност началник РУП към ОДМВР Стара Загора,
РУ Чирпан, упълномощен със Заповед № 8121з-
748/ 24. 06. 2015 г. на Министъра на МВР, с което на жалбоподателя С.А.А.,
ЕГН **********, с адрес: *** му е наложено административно наказание- глоба,
както следва: в размер на 100. 00/ сто / лв.
за нарушение на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП, и по чл. 183,
ал.1 т.1, пр.2 от ЗДвП – в размер на 10,00 лв., като незаконосъобразно.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд Стара Загора в 14 дневен срок от
съобщаването по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ