Р Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
№……….…….,гр.София, 04.11.2019г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, ІV “в” състав,
в открито съдебно заседание,
проведено на тринадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ:
Златка Чолева
Мл.съдия Боряна Петрова
при участието на
секретаря Маргарита Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева гр.дело № 2265 по описа за
2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК .
Обжалва
се решение на СРС, 63 състав под № 55755
от 07.03.2017г. , постановено по гр.дело № 16165/2016г., с което е отхвърлен предявеният от Ц.И.И. срещу З. „Б.и.“
АД иск с правно основание чл.226,ал.1 от КЗ/отм./, вр. с чл.267,ал.1,т.1 от КЗ /отм./ - за сумата от 12 000,00лева,
претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП от 17.11.2015г. на ул.“П.“, с.Бързия,
причинено от водача на лек автомобил „Ауди 80“ с рег.№ *****, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва от
17.11.2015г.- до окончателното изплащане.
Решението
се обжалва от ищцата Ц.И.И..
Въззивницата Ц.И.И.
заявява искане за отмяна на обжалваното решение като незаконосъобразно и
неправилно. Твърди, че представеният по
делото констативен протокол за ПТП представлява официален писмен документ по
смисъла на чл.179 от ГПК относно лично възприетата от длъжностното лице
фактическа обстановка. Моли настоящата инстанция да съобрази, че от ответника
не е депозиран отговор на исковата молба, като не е заявено оспорване както на
наличието на застрахователно правоотношение между него и делинквента, така и на
механизма на ПТП. Твърди, че механизмът на ПТП, отразен в констативния протокол
се потвърждава и от приетото по делото заключение на САТЕ. Счита , че от представените по делото писмени
доказателства и неоспорените заключения на САТЕ и СМЕ се установява наличието
на законоустановените предпоставки, обуславящи основателността на предявения
иск. С изложените доводи въззивницата-ищца мотивира искането си за отмяна на
обжалваното решение и вместо него- постановяване на друго, с което предявеният
иск да бъде уважен, с присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемият-ответник З.
„Б.и.“ АД – не депозира отговор на жалбата в срока по чл.263,ал.1 от ГПК. В
хода на въззивното производство заявява становище за неоснователност на
жалбата, като претендира присъждане на разноски за въззивното производство.
Софийски градски съд,
като взе предвид становищата и доводите
на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства по реда
на чл.235,ал.3 от ГПК, приема за установено следното:
При
извършената проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен
състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо съдът
дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната
жалба, от които е ограничен съгласно нормата на чл.269, предл.2 от ГПК.
Настоящият
съдебен състав намира за незаконосъобразни
и неправилни изводите на първата инстанция, с които е обоснована неоснователността
на предявения иск по чл.226,ал.1 от КЗ /отм./, вр. с чл.267,ал.1, т.1 от КЗ
/отм./.
Настоящият
съдебен състав намира, че в нарушение на процесуалните правила от първата инстанция
са приети за недоказани: фактът на
настъпване на ПТП и обстоятелството, че ПТП е причинено по вина на водача,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника. На първо място, в тази връзка, следва да се
посочи, че от ответника тези факти не са оспорени - от ответника не е депозиран отговор на
исковата молба. Оспорване на тези обстоятелства не е заявено
от ответника и в първото по делото редовно проведено съдебно заседание. Нещо повече, настоящият съдебен състав
приема, че обстоятелството на настъпване на ПТП
и то именно по вина на водача на
автомобила, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, се
установяват и от представения по делото и неоспорен от ответника констативен
протокол за пострадали лица с рег.№ 15718/ 14.12.2015г. , както и от приетото
по делото заключение на САТЕ. Констативният протокол е съставен след посещение на място от длъжностното лице - мл.автоконтрольор
Георги Витанов от ОД на МВР-Монтана. Настоящият съдебен състав приема, че от
първата инстанция неправилно е преценена доказателствената стойност на
констативния протокол за ПТП в съвкупност с приетото по делото и неоспорено
заключение на САТЕ, като основателен е заявеният в тази връзка довод на
въззивницата -ищец. Протоколът за
ПТП представлява официален писмен документ по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК, който се ползва с обвързваща
материална доказателствена сила, относно
удостоверените от длъжностното лице факти, непосредствено възприети от него,
които са релевантни за механизма на ПТП, а именно: дата и място на
инцидента, разположението на процесния автомобил
спрямо стълба, в който се е ударил, както и наличието на пострадало от ПТП лице-
ищцата по настоящото дело. Що се
отнася до механизма на ПТП, правилно с
обжалваното решение е прието, че относно него протоколът за ПТП не се ползва с
формалната и материална доказателствена сила на официален удостоверителен
документ по чл.179,ал.1 от ГПК, тъй като механизмът не е възприет лично от
длъжностното лице- съставител на документа. Механизмът на ПТП, обаче, така,
както е отразен в протокола за ПТП , а именно – удар в стълб , поради
несъобразена скорост от страна на застрахования при ответника водач, се
потвърждава от приетото по делото
заключение на САТЕ. От експертното заключение е видно, че от техническа гледна
точка механизмът на ПТП съответства /възможен е/ на този, описан в
протокола. Т.е., независимо от липсата
на оспорване от страна на ответника, настоящият съдебен състав приема, че при
съвкупна преценка на писменото доказателство /протокол за ПТП/ с приетото по
делото заключение на САТЕ, може да се направи безспорният извод, че ПТП е
причинено от застрахования при ответника водач на лекия автомобил „Ауди 80“ ,
поради извършено от последния нарушение на чл.20,ал.2 от ЗДв.П.
На следващо
място, претърпяните от ищцата неимуществени вреди и причинно – следствената връзка
между тях и процесното ПТП се установяват от протокола за ПТП , епикризата от
17.11.2015г. и неоспореното заключение на СМЕ. По делото се доказват с
писменото доказателство /епикриза/ и СМЕ следните неимуществени вреди,
причинени на ищцата: контузия на главата и сътресение на мозъка, като същите са
наложили хоспитализация на ищцата за период от 3 дни. От експертното заключение
се установява, че няма данни за настъпило усложнение в здравословното състояние
на ищцата след изписването й от болницата, както и че периодът на
възстановяване от горепосочените травми е 20-30 дни, като тежестта на тези
травми не предполага оставане на трайни последици от тях. Настоящият съдебен състав не кредитира
показанията на св.И. относно установения от нея факт, че ищцата е била
хоспитализирана за втори път , като отчита очевидната заинтересованост на
свидетелката като майка на ищцата, на основание чл.172 от ГПК и съобразява, че относно този факт
показанията на свидетелката не се подкрепят от останалите събрани по делото
доказателства. Съдът не кредитира
показанията на св.И. и относно заявения от нея факт, че възстановяването на
ищцата е продължило около 6 месеца /до април 2016г./, през което време ищцата е
била в отпуск по болест, тъй като относно този факт показанията й също не се
подкрепят от останалите доказателства по делото – липсват такива за издадени
болнични листове на ищцата, като зачита и заинтересоваността й , съгласно чл.172 от ГПК.
При
така установените обстоятелства по делото, настоящият съдебен състав приема, че
исковата претенция по чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ се явява основателна. По
отношение на размера на дължимото на ищцата обезщетение, настоящият съдебен
състав приема, че в съответствие с принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД,
той следва да бъде определен в размер на 1 500,00лв. При определяне на
този размер съдът съобрази обстоятелството, че в резултат на ПТП на ищцата са
причинени горепосочените физически травми на главата, които са и причинили
болки и страдания в продължение на около 1 месец. Предвид броя и тежестта на
травмите, продължителността от време от
около 1 месец, през което време ищцата е търпяла болки и страдания, както и при
зачитане на установеното с експертното заключение пълно физическо
възстановяване, настоящият съдебен
състав при спазване нормата на чл.52 от ЗЗД, приема, че дължимото на ищцата
обезщетение за тези неимуществени вреди е в размер на 1 500,00лв., която
сума ответното застрахователно дружество следва да заплати, на основание
чл.226,ал.1 от КЗ /отм./. За разликата
над тази сума- до пълния предявен размер от 12 000,00лв., искът по
чл.226,ал.1 от КЗ /отм./,вр. с чл.267,ал.1,т.1 от КЗ /отм./, следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен.
Тъй
като изводите на настоящата инстанция частично съвпадат с тези на първата,
обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която искът по
чл.226,ал.1 от КЗ /отм./, вр. с чл.267,ал.1,т.1 от КЗ /отм./ е отхвърлен за сумата от 1 500,00лв. и
вместо него – постановено друго, с което претенцията да бъде уважена за посочения
размер. В останалата обжалвана част, с която искът е отхвърлен за разликата над
1 500,00лв. - до пълния предявен размер от 12 000,00лв.,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено по други мотиви.
По разноските по
делото: При горния изход на делото и на
основание чл.78,ал.1 от ГПК ответното застрахователно дружество дължи на ищцата
направените по делото разноски пред първата инстанция, съразмерно с уважената
част от иска от 111,25лв. - адв.възнаграждение,
което следва да бъде присъдено на процесуалния й представител – мл.адв.Б.З., на
основание чл.38,ал.2 от ЗА. За въззивното производство на ищцата се дължат
разноски, съразмерно на уважената част от жалбата й от 37,50лв.- адвокатско
възнаграждение, което следва да се присъди на процесуалния й представител-
мл.адв.Б.З..
Съгласно
нормата на чл.78,ал.6 от ГПК ответникът дължи по слекта на СРС сумата от
60,00лв.- дължима държавна такса съразмерно на уважената част от иска и сумата
от 75,00лв.- депозити за вещи лица, а по сметка на СГС – сумата от 30,00лв.-
дължима държавна такса, съразмерна на уважената част от жалбата на ищцата.
За първоинстанционното производство на
ответника не се дължат разноски, поради липса на искане за присъждане на
такива. Настоящият съдебен състав приема, че на въззиваемия-ответник не се
следват и разноски за въззивното производство- адвокатско възнаграждение,
поради липсата на доказателства за заплатено такова на процесуалния
представител – адв.Гочев.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
решението на СРС, 63 състав под № 55755
от 07.03.2017г. , постановено по гр.дело № 16165/2016г., в частта, с което е отхвърлен предявеният от Ц.И.И. срещу З. „Б.и.“
АД иск с правно основание чл.226,ал.1 от КЗ/отм./, вр. с чл.267,ал.1,т.1 от КЗ /отм./ - за сумата от 1 500,00лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на ПТП от 17.11.2015г.
на ул.“П.“, с.Бързия, причинено от водача на лек автомобил „Ауди 80“ с рег.№ *****,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната
лихва от 17.11.2015г.- до окончателното изплащане, ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА З.
„Б.и.“ АД да заплати на Ц.И.И., на основание чл.226,ал.1 от КЗ /отм./,
вр. с чл.267,ал.1,т.1 от КЗ /отм./ - сумата от 1 500,00 / хиляда и петстотин/
лева, представляваща обезщетение, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в
резултат на ПТП от 17.11.2015г. на ул.“П.“,
с.Бързия, причинено от водача на лек автомобил „Ауди 80“ с рег.№ *****, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва
от 17.11.2015г.- до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението на СРС, 63 състав под № 55755 от 07.03.2017г. , постановено по гр.дело № 16165/2016г.,
в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА
З. „Б.и.“ АД да заплати на основание
чл.78,ал.1 от ГПК на мл.адв.Б.З., в качеството й на процесуален представител на
Ц.И.И. - сумата от 111,25лв.- адвокатско възнаграждение за първата инстанция по
чл.38,ал.2 от ЗА и сумата от 37,50лв.-
адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗА за въззивното производство.
ОСЪЖДА
З. „Б.и.“ АД да заплати по сметка на
СРС– сумата от 60,00 лева - дължима държавна такса по предявения иск и сумата
от 75,00лв.- депозити за вещи лица, а по сметка на СГС – сумата от 30,00лв.-
дължима държавна такса по въззивната жалба на ищцата, на основание чл.78,ал.6 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване, на основание чл.280,ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.