РЕШЕНИЕ
№ 25
гр. Бургас, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седемнадесети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Христина З. Марева
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Христина З. Марева Въззивно търговско дело
№ 20222001000004 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от
адв. Здр. М. като пълномощник на АЛ. В. ОБР., гражданин на Р.Ф., срещу
решение № 337 от 19-ти ноември 2021 г., постановено по т. д. № 277/2020 г.
по описа на Бургаски окръжен съд, с което предявените от доверителя й
против „В.” ООД искове за отмяна като незаконосъобразни на всички взети
на 15.07.2020 г. решения от Общото събрание на съдружниците (ОСС) на „В.”
ООД са отхвърлени като неоснователни.
Оспорва се изводът на съда за липса на допуснати нарушения на
разпоредбата на чл. 138, ал. 2 ТЗ. Твърди се, че събранието е проведено на 15-
ти юли 2020 г. по отправена от над 1/10 от съдружниците покана, чрез
пълномощника им адв. Ц. въпреки че управителят вече е бил свикал общо
събрание със същия дневен ред с покана, която е била връчена чрез същия
пълномощник на 23-ти юни 2020 г. Изложени са съображения, че правото на
съдружниците за свикване на общо събрание възниква само при бездействие
на управителя, съобразно което въззивникът не е бил надлежно поканен за
провеждане на общото събрание на 15-ти юли 2020 г. Изпращащият поканата
1
управител е приел въз основа на надлежно извършеното удостоверяване, че
същата е връчена, като за него не е съществувала възможност да извърши
проверка относно обема на представителната власт на пълномощника.
Същевременно било задължение на съдружниците да се информират относно
извършените действия управителя.
Относно датата за провеждане на ОС се развиват доводи за липса на
законово изискване или предвиден в дружествения договор срок, считано
след връчване на искането от съдружниците с над 1/10 от дяловете.
Направено е позоваване на т. 9 от ТР № 1 от 6-ти декември 2002 г. по тълк. д.
№ 1/2002 г. на ОСТК на ВКС за недопустимост на отмяната на решение на
управителя за свикване на общо събрание, ако е започнала процедурата по
уведомяване на членовете на дружеството. Поддържа се, че управителят е
положил дължимата грижа за свикване на общо събрание в двуседмичен срок,
като поканата е получена от пълномощника, чрез който е отправено искането
за свикване. Поради изпълнение задълженията на управителя, за
съдружниците не е възникнало правото по чл. 138, ал. 2 ТЗ, поради което
приетите решения от свиканото по тяхна покана общо събрание са опорочени
и незаконосъобразни.
В срока по чл. 263 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от
ответното – въззиваемо дружество „В.“ ООД, чрез особения представител по
чл. 29, ал. 4 ГПК – адв. Д. К., в който предвид погрешното посочване на
номера на първоинстанционното дело – № 279, вместо № 277, се поддържа
становище за недопустимост.
По същество се поддържа искане за потвърждаване решението на
първоинстанционния съд, като са изложени съображения за недобросъвестно
изпълнение задълженията на управителя по чл. 138, ал. 1 ТЗ, предвид
свикването на ОСС след пет месеца, което се приравнява на неизпълнение,
пораждащо право за свикване на ОСС от съдружници с над 1/10-та от
капитала. Настоява се, че с оглед заключението по назначената
графологическа експертиза, не може да се приеме, че съдружниците са
поканени надлежно, предвид изискването на чл. 139, ал. 1 ТЗ за лично
връчване на поканата до всеки съдружник. Поканата била връчена след
изтичане след двуседмичния срок по чл. 138, ал. 2 ТЗ и не била отправена
нито до съдружниците, нито до надлежно упълномощено от тях лице.
2
В с. з. за въззивника се явява представител по пълномощие – адв. Здр.
М., която поддържа жалбата по изложените в нея доводи и съображения.
Претендира деловодни разноски.
Въззиваемото дружество – „В.“ ООД, се представлява в с. з. от особения
представител по чл. 29, ал. 4 ГПК – адв. К., която поддържа изразените в
отговора по въззивната жалба съображения по нейната допустимост и
основателност.
Бургаски апелативен съд със свое определение № 16 от 17-ти февруари
2022 г. прие, че въззивната жалба е допустима, като по нейната основателност
намира следното:
Предмет на делото са предявените от въззивника АЛ. В. ОБР. искове по
чл.74, ал. 1 ТЗ – за отмяна като незаконосъобразни на приетите решения от
ОСС – проведено на 15-ти юли 2020 г.: за освобождаване и заличаване ва АЛ.
В. ОБР. като управител на „В.“ ООД; избор на К.А.Ц. и Д.А.З. за управители,
които да управляват дружеството заедно и поотделно; смяна на адреса на
управление; изменение на дружествения договор съгласно приетите решения
и упълномощаване на К.А.Ц. да сключи с Д.А.З. договор за управление,
съответно – за сключването на такъв договор от името на дружеството чрез
Д.А.З. с К.А.Ц..
Исковете са основани на твърдение, че въззивникът като съдружник не
бил поканен редовно и е узнал за провеждането му от обявеното по партидата
заявление вх.№ 2*** за вписване на промени в Търговския регистър.
На 13-ти май 2020 г. въззивникът като управител на „В.“ ООД получил
искане от съдружниците – К.А.Ц. и Д.А.З. за свикване на общо събрание за
приемане на решения по посочения в искането дневен ред. В установения от
закона срок от две седмици въззивникът свикал ОСС, което да се проведе на
15-ти октомври 2020 г. от 10.00, поради невъзможност да присъства на
събрание с по-ранна дата. Поканата за така свиканото събрание до
съдружниците К.А.Ц. и Д.А.З. била връчена чрез пълномощника им – адв. Л.
Ц. получена от последния на 27-ми май 2020 г., съгласно представената
товарителница от тази дата.
Незаконосъобразността на приетите решения на проведеното на 15-ти
юли 2020 г. ОСС в исковата молба се поддържа с оглед твърдението за
изпълнение на задълженията на управителя да свика ОСС, с което се
3
аргументира извод за липса на предпоставките по чл. 138, ал. 2 ТЗ за свикване
на ОСС от съдружници с дялове над 1/10-та от капитала на дружеството.
С подадения отговор на исковата молба от назначения на основание чл.
29, ал. 4 ГПК особен представител на „В.“ ООД – адв. Д. К., предявените
искове са оспорвани като недопустими – предвид предявяването повече от
две седмици след датата на провеждане на ОСС – 15-ти юли 2020 г., за което
ищецът бил поканен с връченото на 13-ти май 2020 г. искане.
На следващо място основателността на исковете е оспорена с твърдение
за неизпълнение на задълженията на управителя АЛ. В. ОБР., който в
нарушение на разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ТЗ отправил поканата до
пълномощник на съдружниците, а не лично до тях, като адресите им, на които
да се връчи поканата за свикване на ОСС били посочени в искането.
На следващо място редовното свикване на ОСС на съдружниците
К.А.Ц. и Д.А.З. от управителя за 15-ти октомври 2020 г. се оспорва, поради
липсата на представителна власт за пълномощника – адв. Л. Ц. да получава
покани от тяхно име за ОСС.
В допълнителната искова молба въззивникът е поддържал твърденията
за незаконосъобразност на процесните решения, приети на ОСС проведено на
15-ти юли 2020 г. Във връзка с възраженията за нарушения по чл. 139, ал. 1
ТЗ, поради ненадлежното връчване на поканата чрез пълномощника за
свиканото от него на 15-ти октомври 20202 г. ОСС е посочено, че съгласно т.
5 от връченото искане адв. Л. Ц. имал правото да съобрази датата на
получаване на поканата; с оглед т. 1 на от пълномощното – да извършва
всякакви действия по организирането на ОСС, в т. ч. – да получава покана от
управителя за насрочване на ОСС. След връчване на искането управителят не
е бездействал и поканата за свиканото от него ОСС била връчена както чрез
куриер – на 22-ри май 2020 г., така и чрез нотариус – представена за връчване
на 27-ми май 2022 г., т. е. в установения от закона 14-дневен срок.
В отговора по допълнителната искова молба, подаден от особения
представител е поддържано възражението за недопустимост на предявения
иск, поради настъпила преклузия след изтичане на срока по чл. 74, ал. 2 ТЗ.
Оспорено е надлежното изпълнение на задължението за свикване на ОСС от
управителя ТЗ поради това, че поканата за свикване на ОСС не е връчена
лично и поради връчването и на пълномощник без представителна власт за
4
това.
Освен това са развити доводи, че управителят е бил недобросъвестен
във връзка с извършените от него действия да свика ОСС след пет месеца при
положение, че провеждането на извънредно общо събрание предполагало и
извънредна необходимост от провеждането му. Посочените в искането
въпроси в дневния ред – за смяна на управителя и адреса на управление на
дружеството, изисквали незабавни действия, във връзка с което единственият
аргумент за свикването му след 5 месеца бил невъзможността на управителя
да присъства на по-ранна дата.
Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК БАС извърши служебно
проверка за валидност и допустимост на решението, като намира, че същото е
валидно.
По спорните въпроси, свързани с редовното връчване на поканата до
управителя чрез посочването на датата за провеждане на ОСС в искането по
чл. 138, ал. 2, пр. 1 ТЗ; изпълнението на задълженията от управителя да свика
ОСС и наличието на предпоставките по чл. 138, ал. 2, пр. 2 ТЗ за свикване на
ОСС на „В.“ ООД от съдружници с дялове над 1/10-та от капитала на
дружеството Бургаски апелативен съд приема за установени следните
фактически обстоятелства:
На 13-ти май 2020 г. на въззивника - АЛ. В. ОБР., в качеството му на
управител на „В.“ ООД е връчено искане от съдружниците К.А.Ц. и Д.А.З.,
притежаващи общо 2/3-ти от капитала на дружеството, за свикване на ОСС, с
дневен ред: Смяна на управителя на „В.“ ООД; избор на управител на „В.“
ООД; смяна на адреса на управление на „В.“ ООД; промяна на дружествения
договор на „В.“ ООД съгласно взетите решения. В искането е обективиран и
проект на решенията по посочения дневен ред, а именно – за освобождаването
и заличаването на АЛ. В. ОБР. като управител; избор на К.А.Ц. и Д.А.З. за
управители, които да управляват дружеството заедно и поотделно; посочен
нов адрес на управление на дружеството в гр. Бургас; промяна на
дружествения договор и упълномощаване на К.А.Ц. и на Д.А.З. за всеки от
тях да сключи с другия управител договор за управление.
Посочено е, че ако в двуседмичен срок от получаване на искането не
бъде изпълнено задължението на управителя по чл. 138, ал. 2 ТЗ, то с
писменото искане се отправя покана за провеждане на ОСС на „В.“ ООД с
5
посочения дневен ред на 15-ти юли 2020 г. от 12 ч. в гр. Б., ул. „А.М. *, ет. *,
офис *.
Искането е било отправено от името на съдружниците К.А.Ц. и Д.А.З.
чрез техен пълномощник – адв. Л. Ц. чиято представителна власт произтича
от пълномощни с идентично съдържание. В т.1 на пълномощното е посочено
право на пълномощника да представлява доверителите си пред „В.“ ООД във
връзка с провеждането на всякакви процедури по организиране на извънредни
и/или редовни ОСС; в т. 5 – при неизпълнение на задълженията на управителя
по чл. 138, ал. 2 ТЗ е посочено право да отправя покани, независимо от
формата и способа, до съдружниците за провеждане на извънредни и/или
редовни ОСС при посочен в т. 2 дневен ред, съвпадащ с този, посочен в
искането; в т. 6 – да представлява съдружниците на извънредни и/или ОСС,
които бъдат свикани и проведени съгласно чл. 138, ал. 2 ТЗ, при посочен в т.
2 дневен ред, като гласува „за“; в т. 7 – при провеждане на ОСС, които ще
бъдат свикани както от управителя по реда на чл. 138, ал. 2 ТЗ, така и свикано
от съдружниците по чл. 138, ал. 2, пр. 2 ТЗ – има право на своя самостоятелна
преценка за участие в гласуването и за начина на гласуване по въпросите от
дневния ред, посочен в т. 2, както и да отправя предложения за допълване на
дневния ред; в т. 10 – да използва дадените права по пълномощното във всеки
случай, който е необходимо да се изрази волята като съдружник във „В.“
ООД, включително да участва в процедури през нотариус и да представлява
доверителите си - К.А.Ц. и Д.А.З. при изпълнение на процедурата по чл. 137,
ал. 4 ТЗ.
След получаване на искането управителят АЛ. В. ОБР. е предприел
действия по свикване на ОСС с посочен в искането дневен ред, което да се
проведе на 15-ти октомври 2020 г. Поканата до съдружниците АЛ. В. ОБР. и
К.А.Ц. е била отправена и изпратена до пълномощника им – адв. Л. Ц. но с
оглед заключението на експерта Щ. Костадинов по назначената СПЕ, че
подписът в товарителницата за връчване от 22-ри май 2020 г. не е положен от
пълномощника и ръкописният текст в нея не е изписан от нето, следва, че с
така връчената покана съдружниците не са били поканени надлежно за
провеждането на свиканото от управител ОСС.
Същевременно, освен чрез куриер, управителят е предприел действия за
връчване на поканата до пълномощника и чрез Нотариус – Ат. Д., с рег. №
6
285 на НК и район на действие – БРС и на адрес в гр. Б., посочен във
връченото по нотариален ред искане за свикване на ОСС - гр. Б., ул. „А.М. *,
ет. *, офис *. Поканата е представена на нотариуса за връчване на 27-ми май
2020 г. и връчването е удостоверено като извършено от помощник на
нотариуса, съгласно чл. 50 ЗННД, на 23-ти юни 2020 г.
Въпреки така извършеното връчване, на 15-ти юли 2020 г.
пълномощникът – адв. Л. Ц. с оглед упълномощаването и определената
представителна власт от съдържанието на идентичните за двамата
съдружници пълномощни - да гласува от името на доверителите си „за“ по
въпросите от дневния ред, е провел ОСС, за което е съставил и подписал
протокол, с нотариална заверка на подписа на адв. Л. Ц. като пълномощник на
съдружниците К.А.Ц. и Д.А.З., както и за заверка на съдържанието. Съгласно
съставения протокол решенията са приети в съответствие с посочения в
искането проект и на 28-ми юли 2020 г. е подадено заявление вх. № 2*** за
вписване на промените в Търговския регистър.
Въз основа на гореизложеното, Бургаски апелативен съд намира, че
предявените искове от въззивника АЛ. В. ОБР. по чл. 74, ал. 1 ТЗ са
допустими и разгледани по съществото си – са основателни.
Допустимостта на предявените искове с оглед установения в чл. 74, ал.
2 ТЗ 14-дневен, преклузивен по характера си, срок, е обусловена от отговора
на въпроса от извода, че въззивникът е бил редовно поканен за проведеното
на 15-ти юли 2020 г. общо събрание. Изпълнението на задълженията от
въззивникът АЛ. В. ОБР. като управител за свикване на ОСС в съответствие с
връченото му на 13-ти май 2020 г. искане, от друга страна изключва правото
на съдружници К.А.Ц. и Д.А.З. сами да свикат ОСС на „В.“ ООД.
С постановеното на основание чл. 290 ГПК Решение № 11 от 26.04.2012
г. на ВКС по т. д. № 615/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Мария
Славчева е прието, че свиканото по реда на чл. 138, ал. 2 ТЗ общо събрание на
съдружниците в ООД е редовно в случаите, в които едновременно с
упражняване на потестативното си право пред управителя на дружеството,
правоимащите са изпратили и покани за свикване на ОСС, но само ако
същото е проведено след изтичане на 2-седмичен срок, в който управителят
сам не го е свикал. Следователно, както фактът на бездействието на
управителя е предпоставка за редовното свикване на събранието от
7
съдружниците, така фактът на изпълнението на задължението по чл. 138, ал.
2, пр. 1 ТЗ от управителя да свика общо събрание в съответствие с
отправеното искане от съдружници, притежаващи дялове над 1/10 от
капитала на дружеството, се явява правоизключващ по отношение на
потестативното право на съдружниците по чл. 138, ал. 2, пр. 2 ТЗ да свикат
редовно общо събрание.
С предприемането на действия за свикването на общо събрание,
съгласно т. 9 от Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по тълк. д.
№ 1/2002 г., ОСГК, отпада възможността за отмяната на това решение на
управителя.
След получаването на 13-ти май 2020 г. на искане от съдружниците
К.А.Ц. и Д.А.З., притежаващи дялове в размер на 2/3 от капитала на „В.“
ООД, въззивникът АЛ. В. ОБР. като управител е предприел действия в
изпълнение на задължението си по чл. 138, ал. 2 ТЗ, като е отправил покана до
останалите съдружници, чрез пълномощника им – адв. Л. Ц. с идентичен с
посочения в искането дневен ред, която покана е била представена за
връчване по нотариален ред на 27-ми май 20202 г. и е връчена съгласно
извършеното по чл. 50 ЗННД удостоверяване на 23-ти юни 2020 г.
Възражението, че с така извършеното свикване от управителя не е
спазен срока по чл. 138, ал. 2 ТЗ, тъй като не е връчил покана в двуседмичен
срок и такава е връчена на пълномощника без представителна власт за
получаване на покана за ОСС, е неоснователно. Съгласно т. 1 на
Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 5/2014 г.,
ОСГТК, докладчик съдията Боян Цонев, за упълномощаване с последиците по
чл. 36, ал. 2 ЗЗД е необходимо и достатъчно в пълномощното общо да е
изразена волята на упълномощителя за овластяване на пълномощника да
извършва разпореждане от негово име, като не е необходимо в пълномощното
да са посочени конкретни по вид сделки или действия, нито техни елементи,
нито лице, в полза на което да се да бъдат извършени. Обемът и
ограниченията на учредената за пълномощника представителна власт изцяло
се определят от изявената за това воля на упълномощителя в пълномощното.
Макар тълкувателното решение да е постановено по въпроси, свързани с
определяне обема на представителната власт при извършване на действия на
разпореждане с имуществото на упълномощителя, БАС намира, че същите
8
съображения следва да бъдат споделени и при определянето обема на
представителната власт за извършване на всякакви действия, които попадат в
обхвата на чл. 36, ал. 1 ЗЗД – по тяхното естество, от закона или волята на
упълномощителя. В този смисъл, макар в представените писмени
пълномощни за адв. Л. Ц. като представляващ К.А.Ц. и Д.А.З. в качеството
им на съдружници във „В.“ ООД да не е посочено изрично, че може да
получава покана за свикване на ОСС, това право следва да се счита включено
в обема на представителната власт предвид изразената в т. 1, т. 2, т. 6, т. 7, т.
10, воля на упълномощителите, свързана с предоставянето на широк кръг
правомощия по организирането, провеждането, гласуването и приемането на
решения по въпросите, включени в дневния ред на отправеното искане от
тяхно име. Описаните правомощия в посочените текстове на пълномощните
макар и неизчерпателно, практически обхващат всички цялата поредица от
действия на съдружниците, насочени по свикването, организирането,
провеждането и приемането на решения от общото събрание по въпросите на
посочения в т. 2 дневен ред. Предвид неизчерпателния характер на
правомощията и при липсата на изрично въведено в пълномощните
ограничени, не може да се приеме, че правото за получаване на покана се
изключва от обема на представителната власт.
Възражението за допуснати нарушения по смисъла на чл. 139, ал. 1 ТЗ,
поради връчването на пълномощник е неоснователно. Изискванията, на които
следва да отговаря поканата, произтичащи от тази разпоредба са тя да бъде
писмена, в нея да е посочен дневния ред и да е получена от всеки съдружник
най - малко 7 дни преди датата на събранието. Законът не регламентира
способ за връчване на поканата и доколкото такъв ред не е предвиден изрично
и в дружествения договор, връчването й е допустимо да се извърши по
всякакъв начин, включително чрез пълномощник. Дружественият договор на
„В.“ ООД, в чл. 21 възпроизвежда текста на законовата норма – чл. 139, ал. 1
ТЗ, като в него освен това не са посочени адреси на съдружниците. За сметка
на това пълномощника адв. Л. Ц. е посочен изрично като адресант в
отправеното по нотариален ред искане на съдружниците, а с оглед
произтичащата от представеното пълномощно представителна власт,
отправянето на поканата в изпълнение на задълженията за свикване на общо
събрание по искането по чл. 138, ал. 2, пр. 1 ТЗ следва да се счита надлежно.
Във връзка с изпълнението на задължението на управителя по чл. 138,
9
ал. 2 ТЗ законът поставя като изискуем 14-дневен срок, който обаче не се
отнася нито към датата за провеждане на ОСС, нито към датата на връчване
на поканата за свикване, а към приемането на решение от управителя и
предприемането на действия за свикване на събранието. Управителят в
случая е предприел такива действия в рамките на срока по чл. 138, ал. 2, пр. 2
ТЗ като е отправил покана за свикване както чрез куриер, така и по
нотариален ред. Предвид успешно проведеното оспорване на подписа и
авторството на ръкописния текст от името на пълномощника адв. Л. Ц. в
представената товарителница за връчване на поканата на 22-ри май 2020 г.,
същата не доказва изпълнение на задължението на управителя в срока по чл.
138, ал. 2 ТЗ. Срокът за изпълнението на задължението на управителя за
свикване на ОСС по искане на съдружниците К.А.Ц. и Д.А.З., считано от 13-
ти май 2020 г. е изтекъл на 27-ми май 2020 г. вкл. На тази дата управителят –
въззивникът АЛ. В. ОБР., е представил за връчване по нотариален ред покана
в изискуемите форма и съдържание съгласно чл. 139, ал. 1 ТЗ, като посочения
дневен ред съвпада напълно с въпросите, поставени в искането на
съдружниците. От тук следва и изводът, че в рамките на установения от
нормата на чл. 138, ал. 2 ТЗ двуседмичен срок управителят е приел решение и
е пристъпил към свикване на исканото от съдружниците К.А.Ц. и Д.А.З. общо
събрание, поради което за последните не е възникнало правото сами да го
свикат.
Във въззивната жалба решението на първоинстанционния съд се
оспорва и с оглед извода за приравняване на изпълнението на задълженията
на управителя АЛ. В. ОБР. на пълно неизпълнение, предвид избраната дата и
насрочването на ОСС, с посочения в искането дневен ред, на 15-ти октомври
2020 г., която дата е пет месеца след връчване на искането.
Това възражение е въведено с отговора по допълнителната искова молба
като изменението на предявения иск чрез добавяне на ново основание към
същия петитум на исковата молба, в срока по чл. 372, ал. 2 ГПК – преди
първото съдебно заседание по делото, е допустимо и в съответствие с
предпоставките на чл. 214, ал. 1 ГПК.
Възражението в отговора на допълнителната искова молба, поддържано
и в отговора на въззивната жалба е неоснователно, тъй като иска на основание
чл. 74 ТЗ не може да се основава на съображения за целесъобразност.
10
По смисъла на закона - чл. 138, ал. 1 ТЗ, извънредно е всяко събрание,
провеждането на което не е предвидено в закона или дружествения договор
като редовно. Задължението на управителя да свика общо събрание по
искането на съдружници с дялове над 1/10 от капитала е императивно, но
законът не поставя срок, в рамките на който събранието следва да бъде
проведено. Преценката за избор на дата за провеждане на общо събрание
съгласно закона е изцяло в компетентността на управителя като ограничения
на това правомощие или поставянето на особени изисквания при
упражняването му биха могли да произтичат само от дружествения договор –
чл. 141, ал. 1 ТЗ, или при пряко несъобразяване от управителя с искането на
съдружниците по чл. 138, ал. 2 ТЗ. Наличието на други ограничения към
управителя при избора на дата за провеждане на ОСС е недопустимо да се
извеждат чрез тълкуване на изразената в искането воля, нито с оглед на
съображения, стоящи извън отправеното искане.
При липсата на законово или съдържащо се в дружествения договор
изискване, или изрично поставено в искането на съдружниците условие
относно датата за провеждане на общо събрание, изводът за неизпълнение на
задълженията на управителя по чл. 138, ал. 2 ТЗ е обвързан с преценката за
разумен срок, във връзка с който интересите на отделни съдружници или
настъпването на евентуални вреди и пропуснати ползи за дружеството са без
значение. Евентуалното засягането на правата и интересите на съдружниците
не е предпоставка за дерогиране на правомощията на управителя, нито за
пораждане на правото по чл. 138, ал. 2, пр. 2 ТЗ за съдружниците сами да
свикат общо събрание. Защитата на членствените им права би могла да е
предмет на производство по иск на основание чл. 71 ТЗ, законосъобразността
на приетите решения – на иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ, а евентуално произтичащите
вреди за дружеството от своя страна са предпоставка за ангажиране
отговорността на управителя за вреди по реда на чл. 145 ТЗ. Преценката за
определяне на датата на провеждане на събранието извън рамките на
разумния срок има място само за случаите, в които като краен резултата се
постига ограничаване или препятстване на общото събрание да приеме в
рамките на своята компетентност решения по поставените в дневния ред
въпроси, като например насрочването на общо събрание за приемане на
решение за предсрочно освобождаване на управителя след изтичане на
установения от мандатното правоотношение или договора по чл. 141, ал. 7 ТЗ
11
срок.
В настоящия случай във връзка с определената от управителя дата – 15-
ти октомври 2020 г., за провеждане на общо събрание, която е пет месеца
след връчване на искането на съдружниците К.А.Ц. и Д.А.З., притежаващи
дялове в размер на 2/3 от капитала на дружеството, не е налице изискване на
закона, дружествения договор или изрично поставено във връченото искане
условие за срок или дата, спрямо които да бъде преценена като
незаконосъобразно определена или в отклонение на искането на
съдружниците. Инкорпорирането в самото искане на поканата за провеждане
на общо събрание на 15-ти юли 2020 г. не може да се приеме като изрично
поставено условие за провеждане на събранието в този срок. Евентуално
произтичащата от гледна точка на дейността на дружеството или интересите
на отделни съдружници необходимост за приемане на решения в срок до тази
дата предполага извеждането на такова усливе чрез тълкуване и
извършването на преценка по целесъобразност на действията на управителя,
каквато е недопустима в рамките на производството по иск на основание чл.
74, ал. 1 ТЗ. Само с оглед избраната от управителя по-късна дата – 15-ти
октомври 2020 г. за провеждане на общо събрание, не може да се направи
извод за ограничаване или препятстване на възможността на общото
събрание на съдружниците да приеме решения в рамките на своята
компетентност по поставените в дневния ред въпроси - за освобождаване на
управителя и избор на нови управители, смяна на адреса на управление на
дружеството и за изменение на дружествения договор във връзка с тези
решения. Следователно и в рамките на срока по чл. 138, ал. 2 ТЗ управителят
е изпълнил произтичащото от закона задължение за свикване на ОСС, поради
което за съдружниците не се е породило потестативното право сами да го
свикат. Така свиканото от тях общо събрание е ненадлежно, което рефлектира
непосредствено и върху приетите решения като предявеният иск за отмяната
им като незаконосъобразни е основателен и следва да се уважи.
Предвид изводите на въззивната инстанция по основателността на
предявените искове, обжалваното решение № 337 от 19-ти ноември 2021 г.,
постановено по т. д. № 277/2020 г. по описа на Бургаски окръжен съд следва
да се отмени и вместо това да се постанови решение, с което по предявените
от АЛ. В. ОБР. искове на основание чл. 74, ал. 1 ТЗ да бъдат отменени като
незаконосъобразни всички решения приети на общото събрание на „В.“ ООД
12
проведено на 15-ти юли 2020 г., както и в частта
С оглед основателността на въззивната жалба, в полза на въззивника
следва да се присъдят претендираните в съдебно заседание деловодни
разноски, а именно – заплатената държавна такса и разноски за назначаването
на особен представител на „В.“ ООД, а именно – 600 лв. заплатен пред
първоинстанционния съд и настоящата нистанция депозит и 75 лв. –
заплатени държавни такси.
Мотивиран от гореизложеното Бургаски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 337 от 19-ти ноември 2021 г., постановено по т.
д. № 277/2020 г. по описа на Бургаски окръжен съд, с което предявените от
АЛ. В. ОБР., гражданин на Р.Ф., с разрешение за постоянно пребиваване в
България № ***, ЛНЧ **********, представляван по делото от адв. З.М., със
съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „С.“ 2Б, ет. 1, искове на основание чл. 74, ал. 1
ТЗ за отмяна на всички решения, приети от общото събрание на
съдружниците на „В.“ ООД, ЕИК *** със седалище и адресна управление: гр.
Б., ул. „А.“ № *, етаж *, офис *, представлявано по делото от назначения на
основание чл. 29, ал. 4 ГПК особен представител – адв. Д.К., вписана в АК –
Бургас, с адрес: гр. Б., ул. „М. № *, ет. * са отхвърлени като неоснователни и
вместо това постановява
ОТМЕНЯ на основание чл. 74, ал. 1 във вр. с чл. 138, ал. 2 ТЗ по
предявените искове от АЛ. В. ОБР., гражданин на Р.Ф., с разрешение за
постоянно пребиваване в България № ***, ЛНЧ **********, представляван
по делото от адв. З.М., всички решения приети на проведеното на 15-ти юли
2020 г. общо събрание на съдружниците на „В.“ ООД, ЕИК *** а именно: за
освобождаването на АЛ. В. ОБР. като управител; за избора на К.А.Ц. и Д.А.З.
като управители, действащи заедно и поотделно; за променя адреса на
управление на дружеството и изменения на дружествения договор във връзка
с решенията, като незаконосъобразни.
13
ОСЪЖДА „В.“ ООД, ЕИК *** със седалище и адресна управление: гр.
Б., ул. „А.“ № *, етаж *, офис * да заплати на АЛ. В. ОБР., гражданин на Р.Ф.,
с разрешение за постоянно пребиваване в България № ***, ЛНЧ **********,
представляван по делото от адв. З.М., със съдебен адрес: гр. Б., ул. „С.“ *, ет.
* сторените деловодни разноски – държавни такси и депозит за
възнаграждение на особен представител, в размер на общо 675 лв.
(шестстотин, седемдесет и пет лева)
Препис от решението след влизането му в сила да се изпрати на
водения Агенция по вписванията търговски регистър и регистър на
ЮЛНЦ, по партидата на „В.“ ООД, ЕИК ***
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14