Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 16.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-17 състав, в открито съдебно заседание на тринадесети ноември
през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 8714 по описа на съда за
2019 г., взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от „П.и.б.“ АД срещу А.А.Д.
за признаване за установено, че дължи на ищеца сумата от 29 195.88 евро главница по договор за комбиниран ипотечен
кредит за покупка на имот и за довършителни работи, ремонт и реконструкция от
26.04.2011 г., ведно със законната лихва от 08.06.2018 г. до окончателното
изплащане, 11 235.24 евро договорна лихва за
периода 21.04.2014 г. – 03.05.2018 г., наказателна лихва в размер на 1 403.70
евро за периода 20.03.2014 г. – 07.06.2018 г., 583.92 евро непогасени годишни
комисиони за управление на кредита, дължими на 29.04.2015 г., 29.04.2016 г.,
29.04.2017 г. и 29.04.2018 г. и 30.68 евро разноски за връчване на покана за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Ищецът
твърди, че предоставил на Т.Г.Д.сумата от 30 000 евро по договор за кредит от
26.04.2011 г., изменен с три анекса. Крайният срок за издължаване бил
21.03.2035 г.
А.А.Д. се задължила да отговаря солидарно с
кредитополучателя.
Последвали
анекси, с които договорът бил изменен. Последният анекс № 3 от 21.03.2012 г.
включвал промяна в лихвения процент, като страните подписали и нов погасителен
план.
Считано
от 20.03.2014 г. кредитът бил в просрочие.
На
06.04.2018 г. на солидарния длъжник А.Д. била връчена покана за доброволно
изпълнение, с която й се предоставял 7-дневен срок за погасяване на всички
задължения. Поканата включвала и предупреждение, че при неизпълнение банката ще
счита кредита за предсрочно изискуем.
До
датата на подаването на заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение на 11.06.2018 г. общият размер на просрочените вноски по главница възлизал
на сумата от 2 128.43 евро. На 04.05.2018 г. остатъкът от 27 067.45
евро бил обявен за предсрочно изискуем. Непогасени останали и вноски за
договорни лихви на обща стойност 11 235.24 евро.
Ищецът
подал заявление до СРС за издаване на заповед за незабавно изпълнение. По
образуваното ч.гр.д. № 37978/2018 г. съдът постановил заповед по чл. 417 от ГПК, срещу която А.Д. възразила. Поради това предявява иск за установяване
съществуване на задължението на ответника.
Ответникът
А.Д. е подала отговор, в който оспорва твърдението, че е уведомена за
настъпване на предсрочната изискуемост. Счита и че липсват основания за това,
тъй като не изпаднала в забава за заплащане на месечните вноски. Банката
завишавала месечната вноска, без да я информира. Сочи нищожност на клаузи от
договора, отнасящи се до неясно и неразбираемо определяне на разходите по
кредита, неиндивидуално уговорени клаузи, размера на банковия лихвен процент,
условията и методиката за начина й на формиране.
Банката
не изпълнила добросъвестно и задължението си да приложи собствената си методика
за изчисляване на базовия лихвен процент.
Излага
подробни съображения и за недължимост на претендираните суми за наказателна
лихва, заемни такси и разноски по делото, като относно последните счита иска за
недопустим.
При
условията на евентуалност възразява за изтекла погасителна давност.
Възраженията
на ответника ищецът е коментирал в подадената от него допълнителна искова
молба. Уточнява, че иск за разноски в заповедното производство не предявява, а моли
да му се присъдят в настоящото исково производство.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен
е иск с правно основание чл. 422 от ГПК.
Не се
спори между страните и от приложеното по делото ч.гр.д. № 37978/2018 г. по
описа на СРС, 90 състав се установява, че на 08.06.2018 г. заявителят „П.и.б.“
АД е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, с която на
А.А.Д. да бъде разпоредено
да заплати на заявителя посочените суми по приложеното извлечение от сметка.
На 26.06.2018
г. СРС е издал заповед в полза на кредитора, с която е разпоредил А.А.Д. да заплати на „П.и.б.“ АД сумата от 29 195.88
евро, представляваща дължима и предсрочно изискуема главница по договор за
комбиниран ипотечен кредит за покупка на имот и за довършителни работи, ремонт
и реконструкция № 02-345-80/29.04.2011 г., анекси № 1/26.04.2011 г., №
2/11.08.2011 г. и № 3/21.03.2012 г., ведно със законната лихва от 08.06.2018 г.
до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 11 235.24 евро за
периода 21.04.2014 г. – 03.05.2018 г., наказателна лихва в размер на 1 403.70
евро за периода 20.03.2014 г. – 07.06.2018 г., комисиони за управление на
кредита, дължими на основание т. 1.8.2.2 от договора за кредит за периода 2015
г. - 2018 г. в размер на 583.92 евро, 30.68 евро разноски за връчване на
покана, дължими на основание т. 9.3.6 от договора и 1 710.48 лева
разноски.
Срещу
постановената на 26.06.2018 г. заповед по чл. 417 от ГПК от длъжника А.Д. е постъпило
възражение, поради което „П.и.б.“ АД предявява иск за установяване
съществуването на вземането по заповедта.
Безспорно
е между страните обстоятелството по сключване на договора от 29.04.2011 г. и че
А.Д. е приела да отговаря солидарно с кредитополучателя Т.Г.Д.за задълженията
по него. Приложен е погасителен план, според който се дължат анюитетни вноски в
размер на 267.11 евро.
Сключените
впоследствие анекс № 1/26.04.2011 г. и анекс № 2/11.08.2011 г. са предоставяни
банкови услуги и са променяни застрахователни условия по кредита.
Предоговаряне
на дължимите вноски, лихвен процент и предоставен гратисен
период е извършено с анекс № 3 от 21.03.2012 г., в който страните констатират,
че към 21.03.2012 г. задълженията по кредита са в размер на 29 769.84
евро, от които 29 591.06 евро редовна главница и текущо начислена наказателна
лихва от 178.78 евро. Предоставен е 12-месечен гратисен
период, през който лихвата е в размер на 6-месечен EURIBOR с надбавка от 306 базисни точки,
но не по-малко от 4.35% годишно. За останалия срок на договора лихвеният
процент е в размер на 6-месечен EURIBOR с надбавка от 770 базисни точки, но не по-малко от 9.70%
годишно.
Към
анекс № 3 от 21.03.2012 г. е приложен подписан от кредитополучателя погасителен
план (л. 39 от делото), като след 29.04.2013 г. вноските са определени на база
6-месечен EURIBOR към 21.03.2012
г. Според приложение № 1 към заключението на приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза вноските, считано от 20.04.2013 г. са възлизали
на сумата от 273.73 евро. В отговор на въпрос № 3 на съдебно-счетоводната
експертиза вещото лице е установило, че при лихвен процент от 9.50% за целия процесен период до 03.05.2018 г. начислената лихва би
следвало да е 19 502.49 евро, а банката е начислила 17 792.25 евро
(приложение № 2). Поради това ответникът не е надплатил суми за възнаградителни лихви. В приложение на чл. 9 от ЗЗД и след
като кредитополучателят и съответно солидарният длъжник са се съгласили да
заплащат лихва при лихвен процент не по-нисък от 9.70% съгласно анекс № 3 от
21.03.2012 г., налице е задължение, което не е изцяло изпълнено.
Съдът не
установи да е налице нищожност на някоя от клаузите на договора или анекс № 3
от 21.03.2012 г. като противоречаща на норми от Закона за защита на
потребителите. Напротив, банката е начислявала лихви в размер, по-нисък от
договорения в анекса.
На
06.04.2018 г. на А.Д. е връчена покана за заплащане на просрочени и изискуеми
задължения по договора и трите анекса към него в 7-дневен срок от получаване на
поканата. Банката е уведомила адресата, че при неплащане ще счита кредита за
изцяло и предсрочно изискуем.
Поради
непостъпили плащания на посочените в поканата задължения, на 04.05.2018 г. „П.и.б.“
АД е обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем.
Според
заключението на вещото лице, за периода от 21.04.2014 г. до 03.05.2018 г.
начислените и неплатени възнаградителни лихви
възлизат на сумата от 11 257.41 евро. Предвид забраната за произнасяне
свръх петитум, съдът установява задължение на ответника за възнаградителни
лихва на стойност 11 235.24 евро.
Основателна
е и претенцията на ищеца за установяване на вземане за предсрочно изискуема
главница. Към 20.04.2018 г. просрочените вноски за главница са в размер на 2
128.43 евро, което е дало основание на банката да упражни правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Вследствие неизпълнение на задължението на
ответника да заплати падежиралите вноски за главници,
лихви и комисиони за управление, на 03.05.2018 г. кредитът е обявен за
предсрочно и изцяло изискуем. Следователно ответникът дължи да заплати
стойността на главницата, която по делото се установи да е на стойност
29 195.88 евро.
Дължимите
наказателни лихви за периода 20.03.2014 г. – 07.06.2018 г. са в размер на
861.98 евро, като за горницата до 11 235.24 евро претенцията на ищеца е
недоказана.
Установи
се от вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната експертиза, че не са
заплатени и годишни такси за управление на кредита в размер на 145.98 евро
всяка, дължими на 29.04.2015 г., 29.04.2016 г., 29.04.2017 г. и на 29.04.2018
г.
По
възражението на А.Д. за погасителна давност, съдът намира следното:
Относно
главницата е приложима общата 5-годишна давност по чл. 110 от ЗЗД. Предмет на
договора за кредит е предоставяне за възмездно ползване на определена парична
сума за определен период от време. Връщането на главницата на части не променя
предмета на договора в такъв за множество еднородни престации, с еднакъв
произход, дължими през определен интервал от време, независимо от различието в
продължителността на интервалите и в размера на отделните плащания. Искът е
предявен на 08.06.2018 г., съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК, с подаване на
заявление до съда за издаване на заповед за незабавно изпълнение, с което
давността е прекъсната. Преди 08.06.2013 г. няма падежирали вноски за главница,
които да са погасени по давност. Поради което това възражение е неоснователно и
следва да се установи съществуването на задължението на ответника за пълната
стойност на главницата – 29 195.88 евро.
Що се
отнася до вземанията за договорни лихви, погасителната давност е тригодишна, съгласно
чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, пр. 2 от ЗЗД. Искът е предявен на 08.06.2018 г., поради
което лихвите за времето от 21.04.2014 г. до 07.06.2015 г. са погасени по
давност. Такива се дължат за период от три години от 08.06.2015 г. до 03.05.2018
г. и възлизат на сумата от 11 005.96 евро. За горницата до 11 235.24
евро искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Наказателната
лихва по т. 1.7 от договора за банков кредит има характер на неустойка, поради
което приложимата норма за погасителна давност е чл. 111, б. „б“, пр. 2 от ЗЗД.
Съгласно чл. 114, ал. 4 от ЗЗД, по исковете за неустойка за забава давностният срок започва да тече от последния ден, за който
се начислява неустойката. Според задължителната практика на ВКС под последен
ден, за който неустойката се начислява следва да се разбира последният ден на
исковия период, т.е. от периода, за която ищецът претендира да му бъде
присъдена конкретна сума за изтекла неустойка. Когато към датата на завеждане
на иска не е извършено плащане на главния дълг и върху него продължава да се
начислява неустойка, по давност следва да се счита погасено вземането за нея за
период, по-голям от три години преди датата на предявяване на претенцията,
както е правилото за погасяване на всички периодични вземания. В случая неустойка
се дължи за времето от 22.06.2015 г. до 07.06.2018 г. и нейният размер е 455.30
евро. За горницата до 1 403.70 евро и за периода 20.03.2014 г. – 21.06.2015
г. вземането на банката за наказателна лихва е погасено по давност.
По
същите съображения е погасено по давност и периодичното вземане на ищеца за
комисиона за управление на кредита за 2015 г. в размер на 145.98 евро.
Дължимата на банката сума е на стойност 437.94 евро.
Ищецът
не доказа да е сторил разноски за връчване на покана до ответника, и още
по-малко тяхната еврова стойност.
Съобразно изхода
на спора, всяка от страните има право на разноски. В отговора А.Д. е възразила
за прекомерност на разноските на ищеца, което възражение е неоснователно.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лева, което не е
прекомерно, предвид цената и броя на исковете.
Съразмерно
на уважената част от съдебно предявените претенции, на ищеца се дължат разноски
на стойност 2 383.84 лева.
Съгласно задължителните указания
на ВКС в т. 12 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, следва да
се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските и в заповедното производство. Тези разноски са в размер на 1 655.91
лева, дължими от длъжника съгласно заповедта по ч.гр.д. № 37978/2018 г. по
описа на СРС, 90 състав.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от „П.и.б.“ АД, ЕИК ******срещу
А.А.Д., ЕГН ********** иск с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
- 29 195.88 евро главница по договор за комбиниран
ипотечен кредит за покупка на имот и за довършителни работи, ремонт и
реконструкция № 02-345-80/29.04.2011 г., анекси № 1/26.04.2011 г., №
2/11.08.2011 г. и № 3/21.03.2012 г., ведно със законната лихва от 08.06.2018 г.
до изплащане на вземането;
- 11 005.96 евро, представляваща договорна лихва за
периода 08.06.2015 г. – 07.06.2018 г., като отхвърля иска за горницата до
11 235.24 евро и за периода 20.03.2014 г. – 07.06.2015 г.;
- 455.30 евро, представляваща наказателна лихва за
периода 22.06.2015 г. - 07.06.2018 г., като отхвърля иска за горницата до 1 403.70
евро и за периода 20.03.2014 г. – 21.06.2018 г.;
- 437.94 евро комисиони за управление на кредита с падежи
29.04.2016 г., 29.04.2017 г. и 29.05.2018 г., като отхвърля иска за горницата
до 583.92 евро и за комисиона с падеж 29.04.2015 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
от ГПК от 26.06.2018 г. по ч.гр.д. № 37978/2018 г. по описа на СРС, 90 състав
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК за признаване
съществуването на вземането за сумата от 30.98 евро, представляваща разноски за
връчване на покана.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, А.А.Д., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „П.и.б.“
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 2 383.84
лева разноски за производството и 1 655.91
лева разноски за производството по ч.гр.д. № 37978/2018 г. по описа на
СРС, 90 състав..
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: