Р Е Ш Е
Н И Е
№…..
ГР.БАЛЧИК,25.05.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БАЛЧИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
наказателен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и осми април през две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:ГАЛИН Г.
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ :1.
2.
при секретаря:
МАЯ ЕНЕВА
и в присъствието
на прокурора:.БЕЗ
като разгледа
докладваното от Председателя Гр.дело №690 по описа за..2020 год.на БРС, за да се произнесе взе предвид
следното:................................................…
Производството по делото е образувано по повод
предявена искова молба от П.К.С. ЕГН********** ***,чрез адвокатско дружество
„Я. и Съдружници“,със седалище и адрес на управление
в ********,адвокат М.Я. срещу В.Г.И. ЕГН ********** ***.
С исковата си молба,ищецът моли съда да след като се
убедите в описаната фактическа обстановка да осъди ответника В.Г.И. да
заплати в полза на ищеца П.К.С. сумата от 4000 лева/четири хидяли
лева/, представляваща обезщетение за нанесените му неимуществени вреди,
претърпени от нанесена му лека средна телесна повреда на 17.01.2017г., ведно
със законната лихва от деня на деликта - 17.01.2017г.
до окончателното изплащане, както и сумата от 540.00 лева, представляваща
обезщетение за причинени му имуществени вреди, причинени му в следствие на
нанесената му средна телесна повреда на 17.01.2017г. - заплатени стоматологични
услуги, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане.
Моли,
да му бъдат присъдени и сторените разноски по делото, включително и адвокатско
възнаграждение.
Правното
основание на иска е в разпоредбата на чл.45 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Препис от исковата
молба,ведно със приложенията и уточняващата молба са изпратени на ответната
страна.
В законоустановения срок по чл.131от ГПК са последвал писмен
отговор от ответника В.Г.И..
И.
моли съда да отхвърли като неоснователен и недоказан предявения иск от П.К.С..
Ведно
със писмения отговор е предявен и насрещен иск от В.Г.И. срещу П.К.С. с
който иск се иска от съда,след като се запознае със събраните доказателства по
делото да осъди П.К.С. да заплати в полза на В.Г.И., сумата от 5 000 лева,
представляваща ОБЕЗЩЕТЕНИЕ за причинените му НЕИМУЩЕСТВЕНИ вреди, вследствие на
нанесените му телесни увреждания на 17.01.2017год. в гр.Балчик, представляващи
БОЛКИ И СТРАДАНИЯ, както и ПСИХИЧЕСКО разстройство, вследствие на причинения
масивен стрес, ведно със законната лихва от момента на увреждането до
окончателно плащане на сумата.
Претендира
се заплащане в полза на насрещния ищец направените деловодни разноски и
адвокатско възнаграждение.
Правното
основание на иска е в разпоредбите на чл.45 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Редовно
призован,ищецът се представлява в съдебно заседание от процесуалните си
представители.адвокат М.Я. и адвокат С.Р. ***.
В съдебно заседание,ищцовата
страна завява ,че поддържа исковата молба,моли съда да осъди ответника И..Представят
се писмени и гласни доказателства.Правят се доказателствени
искания.По отношение на насрещния иск, се изразява становище ,че същия е
неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание,процесуалният представител
адвокат С.Р. пледира да бъде уважена исковата им претенция.Пледира,насрещния
иск да бъде отхвърлен,като неоснователен и недоказан.Процесуалните
представители представят писмена защита.
Ответникът В.И.,представя писмен
отговор по исковата молба,в който твърди,че исковата претенция е неоснователна
и като такава следва да се отхвърли.Претендират се направени деловодни разноски
и адвокатско възнаграждение.Ответникът И. е предявил насрещен иск срещу ищеца С.,който
в съдебна зала се поддържа.
Ответникът
В.И. се представлява в съдебно заседание от процесуален представител-адвокат Ж.Ж. ***.От името на своя подзащитен,адвокат
Ж. оспорва изцяло предявения иск от С.,като моли съда да го отхвърли ,като
неоснователен и недоказан.Претендират се направени деловодни
разноски.Процесуалният представител на И.-адвокат Ж. поддържа предявения
насрещен иск,по размер и основание,като пледира и моли съда да осъди П.С. да
заплати претендираните суми,като обезщетение за
причинени неимуществени вреди.
По
делото са разпитани множество свидетели,а именно С.В.В.,живееща
на съпружески начала с ищеца П.С.,Д.Н.П.,Г.В.Г.,***,Р.Б.Р.,С.Е.С.,
По делото са назначените съдебни
експертизи, а именно Съдебно-медицинска експертиза и съдебно психологическа
експертиза,който заключения съдът е приел като част от доказателствата по
делото.
Събрани
и приети са множество писмени доказателства.
Съдът след преценка на събраните
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 17.01.2017г. около 12,30ч. В.Г.И.
*** след като обядвал в ресторант „А.'4 в ***** се отправил към
паркинга на магазин „СВА“. Преминал през **** и продължил по **** , където
предприел преминаване на отсрещния тротоар. При преминаването през обозначено
за това място , намирайки се в средата на пътното платно към В.И. приближил
автомобил управляван от П.К.С.. При преминаването на автомобила управляван от С.
в непосредствена близост до И. настъпило леко съприкосновение между крака на В.И.
и задната час на превозното средство.
И. изразил отрицателното си отношение към
поведението на С. при управление на превозното средство и неспазване на
правилата за даване на предимство на пешеходец , когато пресича на обозначено
за това място.
В
момента , в който И. стъпил на отсрещния тротоар С. изминал няколко метра от
мястото,спрял на пътното платно , слязъл от автомобила и се отправил към И.,
обиждайки и псувайки го. Стигайки до И. , С. го избутал няколко пъти и с лявата
си ръка го хванал и стиснал силно в областта на шията.
Св. И.
изпитал силна болка и започнал да се задушава.
Тъй
като натиска на пръстите се увеличавал, И. направил опит да се отскубне
замахвайки с ръце и избутвайки С.. И. се изплашил , че ще бъде удушен , поради
което предприел активни действия по отблъскване на С.. При замахването с ръцете
и отблъскването на С. , И. му причинил счупване на коронката на пети долен зъб
в дясно довело до затруднение на дъвченето и говоренето т.е. „средна телесна
повреда“ по смисъла на чл.129,ал.2 от НК. За това деяние е било образувано
наказателно производство,а именно ДП№36/2017 по описа на РУ на МВР-Балчик,
което е прекратено с влязло в сила постановление на наблюдаващия прокурор,поради
наличие на неизбежна отбрана.
Пристигат
представители на МВР,но конфликта между страните продължава,като С. продължил
да отправя закани към В.И..
Видно
от показанията на св. Г.В.Г. - МВР служител в негово присъствие.
Св. Г. твърди , че в негово присъствие И. е
заявил , че е бил блъскан и душен от С..
Разпитан
в качеството на свидетел Р.Р. заявява , че когато е
отишъл при колегата си И. е станал очевидец на следния разговор между него и С..
Пострадалия попитал обвиняемия защо го е ударил , при което той отговорил - „Кво,да чакам да ме удушиш ли?“. На Р. му направило
впечатление, че колегата му И. бил силно притеснен и на моменти заеквал.
Показанията
на И. е потвърждават и от разпита на С.Е.С. , който е очевидец на случилото се.
Показанията
на свидетелите се потвърждават и от дадените отговори на вещото лице доктор В.Д.
на поставените въпроси относно характера и начина на причиняване на телесните
увреждания на В.И.
Видно от заключението на вещото лице по същата
при възникналия инцидент на И. са причинени следните травматични увреждания -
две кръвонасядания на шията разположени едно под
друго в средната трета на дясната половина на шията. Като механизъм същите са
причинени и са резултат от действие на твърд и тъп предмет с ограничена
повърхност около 1-1,5см. Същите са резултат от
осъществен удар или натиск с подобен предмет и биха могли да се получат при
стискаме в областта на шията , както сочи И.- при натискане с една ръка от
страна на друго лице , при положение , че двамата са се намирали един срещу
друг.
По
повод случилото се били образувани две досъдебни производства:
Досъдебно
производство№36/2023год.за престъпление по чл.129 ал.2 във вр.ал.1
от НК,с обвиняем В.Г.И.,което приключило с влязло в сила Постановление на
Районна прокуратура,с което на основание чл.199 във вр.чл.243 ал.1т.1 във вр.чл.24 ал.1т.1 от НПК,наказателното производство е
прекратено,като наблюдаващия прокурор е приел,че са налице условията на
неизбежна отбрана.Това постановление е обжалвано в Районен съд-Балчик,където е
образувано ЧНД№72/2020 по описа на БРС.С Определение№40 от 21.04.2020г.съдът е
потвърдил постановлението за прекратяване на досъдебното производство срещу И..Определението
на БРС е обжалвано пред Окръжен съд-Добрич,където е образувано ВЧНД№144/2020 по
описа на ДОС.С Определение№138 от 02.07.2020,ДОС е потвърдил изцяло
определението на БРС.По този начин е влязло в сила и постановлението за
прекратяване на досъдебно производство№36/2017 по описа на РУ на МВР-Б.,водено
срещу В.Г.И. за извършено престъпление по чл.129 ал.2 във вр.ал.1
от НК,поради наличие на условия на неизбежна отбрана.
В
Районна прокуратура-Добрич ТОА-Б. е било образувано Досъдебно
производство№29/2021 по описа на РУ на МВР-Б. за извършено престъпление по
чл.325 ал.2 във вр.ал.1 от НК.Досъдебното
производство е приключило с Постановление по чл.78А от НК.Това постановление е
внесено в БРС,като е образувано
АНХД№191/2022 срещу П.К.С..Към момента това производство е висящо.
Правни изводи свързани
със установената фактическа обстановка:
По основния иск за непозволено увреждане,предявен от
ищеца П.К.С.:
За ангажиране отговорност, за вреди от непозволено
увреждане, е необходимо да са на
лице следните предпоставки – деяние – противоправно действие или бездействие, вина, вреда, наличие
на причинна връзка, в случая вредите да са
пряка и непосредствена последица от
заплахи, злепоставяне и притеснения.
В конкретния
казус,наказателното производство е приключило с прекратяване на наказателното
производство водено срещу В.Г.И.,поради наличие на условия на неизбежна
отбрана.
Съгласно константната съдебна практика,изводите на наказателния съд
за от значение е следва да се приемат от гражданския съд.Това е и
регламентирано в разпоредбата на чл.300 от ГПК.Влезлият в сила краен съдебен
акт по ДП№36/2017 по описа на РУ на МВР-Б. има значението на присъда.
Неизбежната отбрана е правен институт. Той ще има
значение при преценката дали е налице престъпно поведение и как да се
квалифицира то – всякога, когато е предприето отблъскване на нападател и са му
причинени вреди. Поначало деянията, с които съзнателно се причиняват вреди, са общественоопасни. Тази характеристика е присъща на всяко
престъпление. Другите елементи, които винаги трябва да са налице, за да бъде
едно поведение престъпно, са: вината на извършителя; противоправността
(нарушаването на законова забрана) и наказуемостта (предвидената от закона
наказателна санкция) на деянието. Затова обществената опасност e неотменен
белег на престъплението.
В конкретния казус,настоящия
съдебен състав приема,че В.Г.И. е действал в условия на неизбежна
отбрана,причинявайки установените гореописани увреждания на П.К.С..
При неизбежна отбрана няма отговорност за вреди.
Очевидно е, че при неизбежна отбрана не може да възникне отговорност, защото
самото действие е провокирано и защитата с насилие срещу насилието е
позволено от всички закони и права.
С оглед изложеното,съдът приема,че искът предявен от
ищеца П.К.С. срещу ответника В.Г.И. за заплащане на обезщетения за причинени
неимуществени и имуществени вреди,ведно със лихвите,с правно основание чл.45 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД,е допустим,но е неоснователен и недоказан.Като такъв
искът следва да бъде отхвърлен изцяло.
По насрещния иск за заплащане на обезщетение от
непозволено увреждане,предявен от В.Г.И. срещу П.К.С.
На първо място съдът съобразява
факта,че към момента е висящо наказателно производство по АНХД№191/2022 по
описа на БРС образувано срещу П.К.С.,за извършено престъпление по чл.325 ал.3
във вр.ал.1 от НК.
Действително е налице висящо наказателно производство,но
престъплението за което С. е привлечен ,а именно по чл.325 ал.3във вр.ал.1 от НК не изиска като част от престъпния състав
наличие на вреди от деянието,т.е. претендираното
обезщетение за неимуществени вреди от непозволеното увреждане е свързано с деликтната гражданска отговорност,а не с наказателната
такава.Крайният резултат,като съдебен акт по АНХД№191/2022 по описа на БРС
не обвързва гражданския състав като правни изводи,тъй като вредите в престъпния
състав на чл.325 ал.3 във вр.ал.1 от НК не са съставомерни
С оглед изложеното,съдът преценява всички събрани
доказателства поотделено и в тяхната съвкупност при преценка
допустимостта,основателността и доказаността на
насрещния иск.
Дотолкова,доколкото ,настоящия
съдебен състав приема,че предявеният основен иск се явява неоснователен и
недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен,то в този случай предявения
насрещен иск,следва да се приеме за допустим и като такъв следва да се
разгледа.
За насрещния иск съдът следва да се произнесе
самостоятелно и на пълно основание,след като е отхвърлил главния иск.
Показанията на свидетелите Г.В.Г.,
Р.Р. и С.Е.С., които са последователни и
непротиворечиви и в съответствие със събраните писмени доказателства:
медицинската документация, отнасяща се до причинените телесни и психически
увреждания, както и заключенията на вещите лица по допуснатите, назначени и
приети от съда и страните по делото: Съдебно медицинска експертиза / извършена
от доц. д-р. В Д. д.м.- съдебен медик / и Съдебно психологическа експертиза /
извършена от Б.Г.- клиничен психолог /.
Съдът не кредитира показанията
на свидетеля С.В.В.- живееща на съпружески начала с П.К.С.
и тъй като същите са противоречиви до голяма степен с останалите гласни и писмени
доказателства по делото.те вероятно са мотивирани от близката връзка между П.С.
и свидетелката.
Съдът установява,че са били налице агресивни действия от
страна на С. спрямо И., започващи с несъобразеното шофиране на лекия
автомобил,,което е довело до риск за ищеца по Насрещния иск- В.И. да бъде
блъснат от автомобила.Тези действия продължават активно и обуславят и интензивна психологична атака,
изразяваща се в псувни, закани за извършване на престъпления, както и закана за
убийство по отношение на В.И. и членовете на семейството му, докато в крайна
сметка се стигнало до причиняване на
телесните увреждания в областта на шията на В.И..
В българското гражданско законодателство е установен
принципът, според който във всички случаи на непозволено увреждане вината
на причинителя се предполага до доказване на противното /чл. 45, ал. 2 от ЗЗД/. Налице е една оборима законова
презумпция за вина на причинителя на непозволеното увреждане, която
е създадена в полза на пострадалия. Последният, поради действието на тази
презумпция, трябва да докаже само факта на претърпените от него вреди и
причинната им връзка с поведението на причинителя на увреждането, но не и
вината на последния. Щом са причинени вреди, законът предполага, че това е
било виновно, и прехвърля тежестта за доказване на отсъствието на вина
върху причинителя. Той, за да се освободи от отговорност, трябва да
установи, че въпреки че е причинил вредите, поведението му не е било
виновно.
Безспорно се установи по
делото, че на ищеца са причинени неимуществени вреди.
Видно от заключението по съдебно-медицинската експертиза,В.И.
е получил две кръгловати кръвонасядания
с диаметър 1-1,5см.,разположени едно под друго на разстояние 1см. В средна
трета на шията в дясно.Механизма на получаване на уврежданията е именно в
резултат на притискане на шията с върха на пръстите.Други травми в резултат на
притискането на шията на И. не са установени.
От заключението на вещото лице клиничен психолог Б.
Костадинова се установява,че в резултат на случилото се, В.Г.И. е имал симптоми
на остра стресова реакция,като след тяхното отшумяване влошеното психично
състояние на И. се е владеело от клинична характеристика на Потрахирана
депресивна реакция,в рамките на оформилото се разстройство в адаптацията,което
е състояние на субективен стрес и емоционално разстройство,обикновено
нарушаващо социалното функциониране,което възниква в период на адаптация към
настъпилите значими житейски промени и неблагоприятните последици от
преживяното стресогонно събитие.Според вещото лице по
съдебно-психологическата експертиза,за В.И.,преживяното е изиграло роля на
масивна психотравма,довела до влошаване на пасихичното му състояние.Според вещото лице
продължителността на това състояние не може да се определи в конкретния
казус,но тя посочва,че самият И. сочи,че това състояние е продължило около две
години.
С оглед събраните по делото доказателства съдът намира,
че поведението на ответника по насрещния иск П.С. е било неправомерно.
Предвид изложеното, съдът
намира, че неправомерното поведение на ответника е довело до причинени
телесни увреждания и психическо разстройство на ищеца по насрещния иск В.И.,
вследствие на което са му причинени вреди, т. е. налице е причинна връзка
между действията на П.С. и увреждането на здравето на И..
Тези вреди са причинени в резултат на
виновното поведение на ответника,.
С оглед гореизложеното, съдът
намира, че съществуват всички предпоставки, за да бъде ангажирана
отговорността на П.К.С. за непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД. Както съдът
приема, нормата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД предвижда, че вината на автора на
деянието се предполага, а в настоящия случай това предположение не
се опроверга от доказателствата по делото.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД
неимуществените вреди се обезщетяват от съда по справедливост.
Съдът приема въз основа на
заключението на вещите лица по Съдебно-медицинската и по съдебно-психологичната
експертизи., че в резултат на причинените травми- две кръгловати
кръвонасядания с диаметър 1-1,5см.,разположени едно
под друго на разстояние 1см. В средна трета на шията в дясно и психологично
разстройство - ищецът по насрещния иск В.Г.И.
е търпял болки и страдания .
При определяне на размера на
обезщетението съдът взема предвид претърпените травми, възрастта на
ищеца, и срока за възстановяването му
Съдът намира, че неимуществените вреди най-справедливо биха се
репарирали чрез обезщетение в размер на 2500 лева. Искът до пълния
предявен размер от 5000 лева следва да бъде отхвърлен, като неоснователен,
тъй като този размер е прекалено завишен и неадекватен на естеството на
претърпените болки и страдания.
По насрещния
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Предвид частичното уважаване на
насрещния иск,претенцията на ищеца за присъждане на законната лихва върху
търсеното обезщетение, считано от датата на увреждането - 17.01.2017г., до
окончателното му изплащане е основателна, поради акцесорния характер
на същата спрямо иска с правно основание чл. 45 от ЗЗД.
По искането за присъждане на деловодни разноски и
адвокатско възнаграждение:
С оглед факта,че съдът отхвърля изцяло иска предявен от П.К.С.,като
неоснователен и недоказан,то в негова полза не следва да се присъждат деловодни
разноски и адвокатско възнаграждение.
След като приема,че основния иск на С. следва да се
отхвърли,съдът приема,че предявеният насрещен иск от В.И. ,следва да бъде
уважен частично до размера от 2500 лева.В останалата си част ,следва да бъде
отхвърлен,като неоснователен и недоказан.
Искането за присъждане на деловодни разноски,направено от
В.И. ,следва да бъде уважено частично и пропорционално в предвид уважената част
на иска му.
В.Г.И. е направил следните
разноски:
Държавна такса за предявяване
на насрещния иск -200 лева.
Депозит за призоваване на
свидетели -30 лева.
По делото са приложени доказателства
за представителна власт-договори за правна защита и съдействие между В.И. и
адвокат Ж.Ж..Първият договор е за процесуално
представителство на ответна страна по Гражданско дело№690/2020 по описа на
БРС.Сумата описана в договора е 850 лева.
Втория договор между страните е
по повод предявеният насрещен иск и е в размер на 900 лева.Отделно В.И.
претендира заплащане на адвокатско възнаграждение за адвокат Ж.Ж. по повод явяване в осем съдебни заседания,в размер на
800 лева,съгласно чл.13 ал.1 т.2 от Наредба№1 от 09.04.2007 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът счита,че адвокатското възнаграждение по основния
иск в размерна 850 лева,следва да се присъди изцяло в полза на ответника по
основния иск В.Г.И..
Адвокатското възнаграждение по
насрещния иск,следва да се присъди също изцяло,тъй като независимо,че насрещния
иск е уважен частично,възражение за прекомерност,от страна на П.С. не е
направено.В този смисъл сумата от 900 лева,съдът следва да присъди в полза на В.И..
Относно направените деловодни
разноски по насрещния иск-200 лева държавна такса за предявяване на насрещния
иск и 30 лева депозит за свидетели,също следва да бъдат уважени частично т.е.
съобразно уважената част от насрещния иск.Следва да бъдат присъдени в полза на В.И.
деловодни разноски в размер на 115 лева.
По отношение на претендираната
допълнителна сума в размер на 800 лева от страна на И.,като адвокатско
възнаграждение за явяване на адвокат Ж.Ж. в осем
съдебни заседания,съдът приема,че представените доказателства са достатъчни,в предвид факта,че е
представена само писмена разписка за заплатени 800 лева от страна на В.И. в
полза на адвокат Ж.Ж..Това искане в този размер,съдът
счита,че следва да бъде уважено изцяло,като доказано.Не е направено възражение
за прекомерност на размера от страна на П.С..
Общата сума са дължимите и
присъдени адвокатски възнаграждения,които П.К.С.,следва да заплати в полза на В.Г.И.
е в размер на 2550лв.(850лв.+900лв.+800лв.).
Водим от гореизложеното,съдът,
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО,предявения на
основание чл.45 от Закона за задълженията и договорите във вр.чл.86
ал.1 от ЗЗД иск за осъждане на В.Г.И. ЕГН ********** ***,да заплати обезщетение в полза на П.К.С. ЕГН********** *** сумата от 4000 лева/четири
хиляди лева/, представляваща обезщетение за нанесените му неимуществени
вреди, претърпени от нанесена му средна телесна повреда на 17.01.2017г.,
ведно със законната лихва от деня на деликта -
17.01.2017г. до окончателното изплащане, както и сумата от 540лв.(петстотин
и четиридесет лева), представляваща обезщетение за причинени му
имуществени вреди, причинени му в следствие на нанесената му средна телесна
повреда на 17.01.2017г. - заплатени стоматологични услуги, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба-18.12.2020г. до
окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА П.К.С. ЕГН********** ***,по
предявения насрещен иск,с правно основание в разпоредбите на чл.45 от ЗЗД и
чл.86 ал.1 от ЗЗД,ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА В.Г.И. ЕГН ********** *** сумата от
2500лв,(две хиляди и петстотин лева)
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди,
вследствие на нанесените му телесни увреждания на 17.01.2017год. в гр.Балчик,
представляващи БОЛКИ И СТРАДАНИЯ, както и ПСИХИЧЕСКО разстройство, вследствие
на причинения масивен стрес, ведно със законната лихва от момента на
увреждането-17.01.2017год. до окончателно плащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ насрещния иск,с правно
основание в разпоредбите на чл.45 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД предявен от В.Г.И. ЕГН ********** *** срещу П.К.С. ЕГН********** ***,частично за
размера му от 2500лв.(две хиляди и петстотин лева) до
пълния му предявен размер от 5000лв.(пет хиляди),като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА П.К.С. ЕГН********** ***
да заплати в полза на В.Г.И. ЕГН ********** *** направени деловодни разноски,в
размер на 115 лева(сто и петнадесет лева).
ОСЪЖДА П.К.С. ЕГН********** ***
да заплати в полза на В.Г.И. ЕГН ********** ***
,сумата общо, от 2550лв.(две хиляди петстотин и
петдесет лева)представляващи адвокатско възнаграждение заплатено
на адвокат Ж.Ж..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Окръжен съд-Добрич,в двуседмичен срок от съобщението му до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :