Р Е Ш Е Н И Е
№2913/14.7.2017г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди и седемнадесета година, проведено
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ
МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Гергана Дженкова, като
разгледа
докладваното от съдия Михайлов гр. дело №2807 по
описа на Варненски районен съд за 2017г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по искова молба депозирана от Н.Д.Н., ЕГН ********** *** срещу Б.Й. Н., ЕГН********** *** предявен иск за прекратяване на
сключения на 01.09.2015г. между страните граждански
брак с искане за произнасяне по въпроса за вината, на осн. чл. 49, ал.1 вр.ал.3
СК.
Предявен е
и иск с правно осн. чл. 127, ал.2 СК за предоставяне упражняване родителските права
досежно роденото преди сключване на гражданския брак дете В.Н.Д., ЕГН **********
на ищеца – негов баща, да бъде определено местоживеенето на детето при него,
като на ответницата бъде определен режим на лични отношения с детето, както и
да бъде осъдена ответницата да заплаща месечна издръжка в полза на детето в
размер на 115 лева считано една година преди завеждане на настоящата искова
молба, а т.е. от 02.03.2016г., на осн. чл. 143 и чл. 149
СК.
В исковата
молба се сочи, че ответницата Н. е напуснала семейното жилище на 11.02.2017г., като е отишла да живее при родителите си. На 17.02.2017г. се завърнала в
семейното жилище, като на 19.02.2017г. отново
напуснала семейното жилище, взимайки със себе си и детето В.Н.Д., ЕГН **********.
Намира, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на
барака имат ответницата, поради което желае да бъде прекратен сключения
граждански брак по нейна вина. Желае да упражнява родителските права
досежно роденото преди брака дете, както и да бъде осъдена ответницата да
заплаща месечна издръжка в размер на 115 лева, една година преди завеждане на
исковата молба в съда.
Депозиран е
отговор на исковата от ответницата, с която се сочи, че причина за напускане на
семейното жилище е осъществено физическо и психическо насилие спрямо нея от
страна на ищеца и неговите родители. Желае да й бъде предоставено
упражняването на родителските права над детето и осъждане на ищеца да заплаща
месечна издръжка.
Предявен е и насрещен иск от Б.Й. Н., ЕГН**********
*** срещу Н.Д.Н., ЕГН ********** *** е образувано гр. дело
№ 3745/2017г. на ВРС. С исковата
молба се предявяват брачен иск за прекратяване на гражданския брак между
страните по вина на ответника, на осн. чл. 49, ал.1 вр. ал.3 СК.
Предявен е и насрещен небрачен иск с правно осн. чл. 53 СК за възстановяване на предбрачното фамилно име
на ищцата – И..
Предявен е
и насрещен иск с правно осн. чл. 127, ал.2 СК за предоставяне упражняване родителските права досежно роденото преди
сключване на гражданския брак дете В.Н.Д., ЕГН ********** на ищеца – негова
майка, както и иск за осъждане на ответника да заплаща издръжка в полза на
детето в размер на 120 лева месечно, на осн. чл.
143 СК.
Излагат се твърдения, че ответникът по
насрещния иск Н. е осъществявал физическо насилие над ищеца по насрещния иск,
считано от 2016г., като последния е изгонил от
семейното жилище Н.. Намира, че брачната връзка е изпразнена от съдържание,
като желае прекратяване на брака по вина на ответникът по насрещния иск Н.. Желае да й бъдат предоставени родителските права над детето и да
бъде осъден Н. да заплаща издръжка.
Депозиран е отговор от ответникът по
насрещния иск Н., с която насрещните искове се
оспорват като неоснователни.
Съдът, след като
взе предвид представените
по делото доказателства – по отделно
и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните
актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
От представеното по делото
удостоверение за сключен граждански брак се установява, че страните са сключили
на 01.09.2015г. в гр. Варна граждански брак, за което обстоятелство е бил
съставен Акт за граждански брак № 0038 от 01.09.2015г. от Община Долни чифлик.
От удостоверение за раждане се
установява, че преди сключване на гражданския брак е родено детето В.Н.Д., ЕГН **********,
родена на ***г.
Представен е по делото трудов
договор № Д19-2017/17.02.2017г., от който се установява, че между ищеца Н.Д.Н.
и търговското дружество „С.06” ООД е възникнало трудово правоотношение, по
силата на което ищеца заема длъжността „общ работник” при уговорено месечно
трудово възнаграждение в размер на 460 лева.
Депозиран е на 19.06.2017г. социален доклад
изготвен от Дирекция „Социално подпомагане” гр. Долни чифлик, в който се сочи,
че след изготвеното социално проучване е констатирано, че до момента на
раздялата на страните и двамата са полагали грижи за детето. Понастоящем отглеждането
на детето се осъществява от майката, на която са възложени родителските права с
определение по привременни мерки постановено по настоящото дело. Посочва се, че
режима определен за личен контакт на
детето с неговия баща се спазва. Към момента детето живее заедно със своята
майка в жилището на родителите й, находящ се в с. ***. Майката и детето ползват
обща стая, заедно с родителите й и племенникът й. Констатират, че е започнало
изграждането на още една стая, която е на етап груб строеж, което била
предназначена за детето и ответницата. В имота, в който се намира постройката е
изграден външен тоалет. При посещение на място служителите на ДСП гр. Долни
чифлик са констатирали занижена хигиена.
Осъществено е посещение в домът, в
който живее ищеца, находящ се в ***. Посочва, се че ищеца ползва втория етаж на
къщата, който е обитава заедно с ответницата и детето. Констатирали са
обзаведена стая с обособен детски кът. Констатирана е добра хигиена в жилището.
Излага се в доклада, че майката не работи, а бащата упражнява труд по ТПО в гр.
Обзор, където заемал длъжността „сервитьор”, за което реализира месечно
възнаграждение в размер на 885 лева. Констатира се изградена силна емоционална
връзка на страните към детето, както и изразено желание същите да се грижат за
него. Заключава се, че и двамата родители имат необходимия потенциал да полагат
грижи за детето.
В хода на съдебното производство по
искане на ищеца Н. е разпитана свидетеля Г.С.Т.– без дела и родство със
страните. Свидетеля посочва, че познава страните, съответно й е известно, че Б.
е избягала от домът на Н. на 11.02. Посочва, че не й е известно в семейството
ответницата да е подлагана на домашно физическо насилие. Посочва, че след като
е напуснала семейното жилище ответницата се е върнала, взела е детето и отново
е напуснала същото. Посочва, че е посещавала жилището, в което живее към
момента детето, като сочи, че в същото в една стая живеят осем човека.
По искане на ответника е разпитана В.В.И.
– леля на ответницата. Същата посочва, че детето живее с майка си от зимата на
тази година, посочва, че за отглеждане майката е подпомогната от своите
родители. Посочва, че към момента в същия двор, в който се намира постройката в
която живеят детето, ответницата и нейните родители е започнало строителството
на стая, която следва да бъде обособена за майката и детето.
Предвид
така установеното от
фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна
страна:
По иска с правно основание
чл.49, ал.1 от СК:
От
доказателствата по делото
се установи, и
съдът приема за доказано, че
брачните отношения между
съпрузите са дълбоко
и непоправимо разстроени. Помежду им
е изчезнало взаимното
доверие и уважение, лишили са
се от чувство
за близост, общност и
единство, както и желание
за полагане на
общи грижи за
семейството и дома. Съдът
основава изводите си в тази
насока вследствие анализа на
събраните в хода
на делото доказателства. Извод в тази насока следва и от конкретно
заявеното желание на съпрузите, изразено в съдебно заседание, в което същите по
категоричен начин заявиха, че желаят за бъде прекратен сключения между тях
граждански брак. По категоричен
и убедителен начин
последните установяват, че между
страните са се създали отчуждение в брачните отношения. Налице е и фактическа
раздяла между съпрузите, считано от първата половина на месец февруари на 2017г.. Предвид
всичко изложено, съдът намира, че
запазването на брака
би било вредно
за обществото и
самите съпрузи, между които
не съществува физическа
и духовна близост, изчезнали са
чувствата на обич, взаимност и
привързаност, поради което бракът
им следва да
бъде прекратен, на основание чл.49, ал.1 от СК.
По отношение
вината:
Законовата
уредба не дефинира
понятието ”вина за
дълбокото и непоправимо
разстройство на брака”. Съдът
приема това понятие
като компилация от
обективно и субективно
отношение на всеки
от съпрузите към
брачната връзка,
неизпълнение на поетите
брачни задължения за
взаимност, съвместно живеене на
съпрузите и грижи
за семейството. В тази насока,
за да
се произнесе на
основание чл.49, ал.3 вр. ал.1 от СК
по въпроса за
вината, съдът съобрази следното:
В
настоящото производство се установи от събраните свидетелски показания, че страните са във фактическа раздяла от 11.02.2017г.
този факт не се оспорва от страните, а и се потвърждава от събраните в хода на
съдебното производство гласни доказателства. При липсата на безспорно доказана
конкретна първопричина и вина за настъпилата
фактическа раздяла, се налага извод, че тя е следствие поведението и на
двамата съпрузи един към друг. В този смисъл съдът намира, че дълбокото и непоправимо
разстройство на брака е настъпило по вина на двамата съпрузи. Последните очевидно не
са положили необходимите усилия за изграждането на спокойни и стабилни
съпружески отношения, проявявайки толерантност един към друг, грижа и
заинтересованост към семейните задължения. С това си
поведение двамата съпрузи са изпразнили брачната връзка от необходимото й
съдържание, поради което и съдът приема, че с поведението си и двамата са
допринесли за разстройството на брака. Затова и
двамата съпрузи следва да понесат отговорността за разтрогването на брака.
При изложеното съдът следва да обяви, че вина за
разстройството на брачните отношения имат и двете страни.
По небрачния иск с
правно основание чл. 53 от СК.
При действието на СК от 2009г. правото да
възстанови предбрачното си фамилно име е предоставено на страна, която го е
сменила, при което следва да бъде постановено, че ответницата Б.Й. Н., след
прекратяване на гражданския брак следва да възстанови предбрачното си фамилно
име И..
По отношение на предявените искове с правно осн. чл.
127, ал.2 СК от ищеца Н. и насрещен от ответницата – ищец по
насрещния иск Н., досежно упражняване родителските права по отношение на детето
Веселина.
От представеното по делото
удостоверение за раждане съдът приема, че преди да сключат граждански брак, на
13.12.2014г. е родено детето В.Н.Д.. Към настоящия момент детето живее при
своята майка, която осъществява пряко грижи по неговото отглеждане. Установи се
от представения по делото социален доклад на ДСТ гр. Долни чифлик, че
ответницата Н. при отглеждане на детето е подпомагана от своите родители. Съдът
приема, че между родителите и детето е създадена силна емоционална връзка,
доколкото до настъпване на фактическата раздяла същите са осъществявали съвместно
дейността по неговото отглеждане.
Като
съобрази, че към момента детето Веселина е на две години и половина, съдът
намира, че същото се нуждае от
непрекъсната и постоянна грижа, която счита, че майката на детето може
да осъществява. Същата съобразно заключението на социалното проучване разполага
с необходимия родителски капацитет да се грижи за детето си. За защита правата и интересите на
детето съдът намира, че статуквото следва да бъде запазено, като родителските
права бъдат предоставени на майката. Не се установява от социалния доклад,
макар да се констатира занижена хигиена в жилището, в което се отглеждане
детето, че тази обстановка е опасна за живота и здравето на последното, поради
което този факт не следва да бъде определящ при определяне въпроса досежно
родителските права. Съдът споделя доводите на ответника, като посочва, че
бащата не би могъл пряко да осъществява дейността по отглеждане на детето,
доколкото същия като лице в работоспособна възраст осъществява труд по ТПО,
като заявеното от него намерение да преустанови тази си дейност определено не
може да бъде разглеждана в интерес на детето, доколкото би се поставил въпроса
за доходите необходими за отглеждане на същото. При тези съображения, като
отчете изключително ниската възраст на детето, която предпоставя ежедневно
осъществяване преки грижи за неговото отглеждане, съдът намира, че родителските
права следва да бъдат предоставени на майката, при която следва да бъде
определено и местоживеенето на детето.
По
отношение на режима на личен контакт на детето с неговия баща:
Съдът
приема от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че между детето и
неговия баща е изградена силна емоционална връзка, при което следва да бъде
постановен разширен режим за осъществяване на личен контакт на детето с неговия
баща, като му се даде възможност да вижда и взима детето при себе си всяка
втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10,00 часа в събота до 16,00 часа
в неделя, с приспиване при бащата, както и един месец през лятото когато майката
не ползва платен годишен отпуск.
При
горепосочените съображения предявения иск от Б. Н. с правно осн. чл. 127, ал.2 СК следва да бъде уважен, а предявения иск от Н.Н. със същия предмет следва да бъде отхвърлен.
По отношение на издръжката в полза на детето (чл.143 СК):
В полза на
детето следва да бъде присъдена месечна издръжка платима от бащата в размер на
120 лева месечно, с падеж пето число на съответния месец, за който се дължи
същата, ведно със законната лихва върху всяка една забавена вноска от настъпване падежа на съответното задължение
до окончателно изплащане на същото. Съдът намира, че бащата Н.Н. няма да бъде
затруднен да изплаща определения размер на присъдената издръжка в полза на
детето, доколкото от доказателствата по делото се установи, че същия работи по
трудово правоотношение, за което реализира месечно трудово възнаграждение.
Отделно от това следва да бъде посочено, че определената издръжка е към
минималния определен от закона размер.
По изложените
съображения следва да бъде уважен предявения иск с правно осн.чл. 143 СК от
ищцата по насрещния иск Б. Н., като следва да бъдат отхвърлени предявените
искове от Н.Н. с правно осн. чл. 143 СК и чл. 149 СК.
По отношение на разноските:
Предвид изхода от спора и на основание
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ДВ бр.22 от
28.02.2008г., в сила от 01.03.2008г., съдът определя окончателна държавна такса
в размер на 50,00 лв., която следва да се внесе от страните по равно, на основание
чл.329, ал. 1 от ГПК.
Предвид уважаване на искът за
заплащане на месечна издръжка, ответникът по насрещните искове Н.Н. следва да
бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС
държавна такса в размер на 172,80 лева.
Предвид изходът на спора, съдът намира, че
искането за присъждане на разноски на страните е неоснователно на основание чл.329, ал.1
от ГПК, поради което следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА БРАКА МЕЖДУ Н.Д.Н., ЕГН ********** *** и
Б.Й. Н., ЕГН********** ***, сключен на 01.09.2015г. в гр. Долни чифлик граждански брак, за което
обстоятелство е бил съставен Акт за граждански брак № 0038 от 01.09.2015г. от
Община Долни чифлик, чрез развод ПОРАДИ ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО
РАЗСТРОЙСТВО НА БРАКА, на осн. чл. 49, ал.1 СК.
ОБЯВЯВА брачна вина на ДВАМАТА СЪПРУЗИ.
ПОСТАНОВЯВА съпругата да носи фамилното
име Иванова.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на
родителските права по отношение на детето В.Н.Д., ЕГН ********** на нейната майка Б.Й.Н., ЕГН********** ***, при която определя и местоживеенето на детето, на осн. чл. 127, ал.2 СК.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични
контакти на детето В.Н.Д.,
ЕГН ********** с нейния баща Н.Д.Н., ЕГН **********
***, като дава
възможност на Н.Д.Н., ЕГН ********** да вижда и взима детето всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10,00
часа на съботния ден до 16,00 часа в неделя, с приспиване при бащата, като и
един месец през лятото когато майката не използва платен годишен отпуск.
Осъжда Н.Д.Н., ЕГН ********** *** да
заплаща в полза
на детето В.Н.Д., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 120 (сто и двадесет) лева,
платима чрез нейната майка и законен представител В.Н.Д., ЕГН **********, с падеж пето
число на месеца за който се дължи издръжката, ведно със
законната лихва за всяка забавена вноска, до настъпване на законно основание за
изменение или прекратяване на издръжката, на осн. чл. 143 СК.
Отхвърля
предявените искове от Н.Д.Н.,
ЕГН ********** ***
срещу Б.Й.Н., ЕГН********** *** за предоставяне родителските
права на ищеца досежно детето В.Н.Д.,
ЕГН **********,
осъждане на ответницата да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 115 лева,
както и издръжка за минал период – от 02.03.2016г до 02.03.2017г., на осн. чл.
127, ал.2, чл. 143 и чл. 149 СК.
Осъжда Б.Й.Н., ЕГН********** *** да
заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд, сумата от 25 (двадесет и пет) лева окончателна
държавна такса по иска за развод, на осн. на чл.6 от
Тарифа за държавните
такси, които се събират
от съдилищата по
ГПК, ДВ бр.22 от
28.02.2008г., в сила от
01.03.2008г.,
както и 5 (пет) лева държавна такса
за служебно издаване на изпълнителен лист.
Осъжда
Н.Д.Н., ЕГН ********** *** да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд,
сумата от 197,80 ( сто деветдесет и седем лева и 80 ст.) лева от която 25 (двадесет и пет) лева окончателна
държавна такса по иска за развод, на осн. на чл.6 от
Тарифа за държавните
такси, които се събират
от съдилищата по ГПК,
ДВ бр.22
от 28.02.2008г., в сила
от 01.03.2008г. 172,80 лева държавна такса по
определения размер на месечната издръжка, както и 5 (пет) лева държавна такса
за служебно издаване на изпълнителен лист.
ПОСТАНОВЯВА предварително
изпълнение на решението в частта за издръжката, на основание чл.242, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването у на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: