ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1305
гр. София, 18.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:И. АЛ. С.
като разгледа докладваното от И. АЛ. С. Административно наказателно дело
№ 20221110200424 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 143 и чл. 144 от АПК.
С решение № 683 от 09.02.2023 г. по НАХД № 424/23 г. по описа на СРС, НО, 7
състав, съдът на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН е отменил НП № Р-10-934/20.12.2021
г., издадено от М. Ф. – заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Надзор на
инвестиционната дейност“, срещу УД „К*****Т“ АД, ЕИК ******. На основание чл. 63д,
ал. 3, вр. ал. 1 от ЗАНН КФН е осъдена да заплати на „К*******Т“ АД юрисконсултско
възнаграждение в размер на 120 лева. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК, КФН е осъдена да
заплати в полза на СРС сумата от 596,40 лева, представляваща направени разноски по
делото за изготвена на съдебното следствие компютърно-техническа експертиза.
В срока на касационното обжалване на решението е постъпила молба от
пълномощник на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, с
която се моли за изменение на съдебното решение в частта за разноските, възложени на
КФН в полза на СРС в размер на 596,40 лева, представляващи направени разноски по делото
за изготвена на съдебното следствие компютърно-техническа експертиза. Изтъкват се
аргументи за неправилно приложение на закона и по-точно на чл. 190, ал. 1 от НПК, вр. чл.
84 от ЗАНН, като се цитира и съдебна практика. Моли се посочените разноски да бъдат
поети от бюджета на СРС.
УД „К*****Т“ АД е депозирал отговор в срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, в който се
моли подадената от КФН молба да бъде оставена без уважение.
Съдът като разгледа аргументите, изложени в молбата на пълномощника на КФН,
счита следното:
Молбата е депозирана в срока на касационно обжалване на решение № 683 от
09.02.2023 г. по НАХД № 424/23 г. по описа на СРС, НО, 7 състав, и е допустима по
смисъла на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143 и чл. 144 от АПК, вр. чл. 248 от ГПК.
По същество молбата е неоснователна.
Моли се за изменение на съдебното решение в частта за възлагане на основание чл.
143, ал. 1 от АПК, на КФН да заплати в полза на СРС сумата от 596,40 лева, представляваща
направени разноски по делото за изготвена на съдебното следствие компютърно-техническа
1
експертиза. Основен аргумент на молителя е разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН, която
препраща към чл. 190, ал. 1 от НПК, съгласно чийто текст когато подсъдимият (респективно
ако НП бъде отменено), разноските остават за сметка на държавата, а не се възлагат на
органа на изпълнителната власт.
Вярно е, че чл. 84 от ЗАНН препраща към относимите разпоредби от НПК в
случаите, когато няма особени правила в ЗАНН за определяне разноски на свидетели и
възнаграждения на вещи лица. В този смисъл позоваването на чл. 190, ал. 1 от НПК би било
принципно правилно в редакцията на ЗАНН преди 23.12.2021 г. С измененията на ЗАНН с
ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г., въпросът с присъждането на направените
разноски обаче вече е законодателно решен с чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, където изрично е
посочено, че в производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на
АПК. Тоест позоваването на чл. 190, ал. 1 от НПК към днешна дата е не само неактуално, но
и неправилно. Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН приложим в случая е чл. 143, ал. 1 от АПК,
който предвижда, че когато съдът отмени обжалвания административен акт държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. Следва да се има предвид, че законодателят изрично разграничава разноските по
производството от възнаграждението за адвоката. Последното предполага при отмяна на
НП, издалият го орган да възстанови сторените в рамките на производството разноски
(включително за възнаграждение на вещи лица, какъвто е настоящия случай) на бюджета на
СРС, откъдето е било платено съответното възнаграждение на вещото лице.
С оглед горното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 63д,
ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от пълномощник на КФН, ръководещ
управление „Надзор на инвестиционната дейност“, с която се моли за изменение на Решение
№ 683 от 09.02.2023 г. по НАХД № 424/23 г. по описа на СРС, НО, 7 състав, с отмяна на
частта, с която на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, КФН е осъдена да заплати в полза на
СРС сумата от 596,40 лева, представляваща направени разноски по делото за изготвена на
съдебното следствие компютърно-техническа експертиза.
Преписи от определението да се връчат на молителя и УД „К*****Т“ АД.
Определението може да се обжалва от горните лица пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2