Решение по дело №2840/2020 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1278
Дата: 13 октомври 2021 г. (в сила от 26 юли 2022 г.)
Съдия: Веселина Тенчева Чолакова
Дело: 20207050702840
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 30 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№____

 

гр. Варна,_______2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                                                   

Варненският административен съд, II-ри състав, в публичното заседание  на  тринадесети септември през  две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

                                                                       СЪДИЯ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА

 

 

при секретаря Добринка Долчинкова като  разгледа докладваното от  съдията Веселина Чолакова  адм. дело N 2840 по описа на Административен съд Варна за 2020  год., за да се произнесе, взе предвид:

 

 

            Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр.  с чл.118,ал.1 от Кодекса за социално осигуряване.

Производството е образувано  по жалба на Г.Г.В., ЕГН **********, с адрес ***, подадена чрез адв. С., с посочен служебен адрес *** против Решение № Ц2153-03-81/30.11.2020 г. издадено от директора на ТП на НОИ-Варна, с което е отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане № 520927/11.09.2020 г. издадено от ръководител „ПО“ при ТП-Варна на НОИ, с което по заявление № 2113-03-3906/23.12.2019 г. й е отказано да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като не отговаря на условията на чл.68,ал.1 и ал.2 от КСО за изискуем осигурителен стаж от 35 год. и  8 месеца за 2019 г. , като има положен осигурителен стаж от 13 год., 0 месеца и 4 дни, както и на условията на чл.68,ал.3 от КСО за изискуем 15 години действителен осигурителен стаж, като има 11 год., 4 месеца и 14 дни.  Жалбоподателят оспорва акта с доводите, че е издаден в нарушение на материалния закон. Сочи се, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия има изискуем действителен осигурителен стаж от 15 год., 00 месеца и 22 дни. Сочи се на наличие на основанието по чл.68,ал.3 от КСО. Счита, че неправилно не са зачетени записите относно положения трудов стаж , удостоверен с представената трудова книжка. Моли съдът да отмени обжалваното решение. Претендира за присъждане на разноски, съгласно представен списък.

Ответникът по жалбата – директора на ТП на НОИ – Варна, чрез процесуалния си представител заема становище за нейната неоснователност и моли съдът да я отхвърли. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя писмено становище.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в 14-дневния срок за оспорване по чл.149 ал.1 от АПК. Подадена е от   надлежна страна, срещу ИАА за който е налице правен интерес от оспорването му и следва да се разгледа по същество.

По основателността на жалбата:

След преценка на събраните по делото доказателства и при извършване на съдебната проверка по чл.168,ал.1 от АПК , съдът намира за установено от фактическа и правна  страна следното :

Г.В. е подала заявление вх.№ 2112-03-3494/03.12.2018 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Декларира , че не работи, няма фирма, няма стаж в чужбина, не получава пенсия от друга държава, има две родени деца – на *** г. и на 10.01.1980 г. Заявява, че желае след 01.01.1997 г. да се ползват данните от Регистъра на осигурените лица. Представено е удостоверение за раждане от *** г. на Живка В. Русева, удостоверение за раждане от *** г. на Росица В. Русева и удостоверение за осигурителен доход образец УП-15 изх.№ 5509-25-2085/28.11.2018 г. издадено от отдел „Осигурителен архив“ при ТП-Търговище на НОИ за периода от 01.01.1985 г. до 31.12.1987 г. при осигурителя „Кипарис“ ЕООД-гр Вълчи дол (правоприемник на РПУС „Съби Дичев“ – гр.Вълчи дол).

С писмо изх. № 2113-03-3494#2 / 28.12.2018 г. на ръководител „ПО“ при ТП - Варна на НОИ до жалбоподателката е поискано да представи удостоверение за осигурителен стаж образец УП-3 за периода от 01.09.1974 г. до 19.09.1977 г. от ОУ „Иван Рилски“. Писмото е получено на 02.01.2019 г. Представено е удостоверение за осигурителен етаж образец УП-3 изх. № ОП-2 /07.01.2019 г.  издадено от кметство с. Червенци, област Варна, за периода от 01.09.1974 г. до 19.09.1977 г. , с отразен общ осигурителен стаж 01 год. 04 мес. 08 дни.

С разпореждане № 520927 / 20.02.2019 г. па ръководител „ПО“ при ТП - Варна на НОИ, по посоченото заявление, на жалбоподателката е отказано да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като не отговаря на условията на чл. 68. ал. 1 и ал. 2 от КСО и на условията на чл. 68. ал. 3 от КСО.

Със Заявление вх. № 2112-03-3906 / 23.12.2019 г. Г.Г.В. отново е поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението е приложила и осигурителна книжка,

С писмо изх. № 2113-03-39067/4 / 23.01.2020 г. на ръководител „ПО“ при ТП - Варна на НОИ до началник сектор ..Осигурителен архив“ при ТП - Варна на НОИ, с копие до жалбоподателката, е поискано изготвянето на удостоверение за осигурителен стаж от Съвета за взаимно осигуряваме на членовете на трудово - производителните кооперации (СВОЧ при ТПК) - гр. София, за периода, за който има внесени осигурителни вноски.

С писмо изх. № 2113-03-3906# 1 / 30.12.2019 г. на ръководител „ПО" при ТП - Варна на НОИ до Началник отдел „КПК“ при ТП - Варна на НОИ, е поискано да бъдат потвърдени данните за осигурителния стаж и дохода, върху който са внесени дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващо се лице като земеделски производител за периода след 28.02.2019 г.  тъй като в РОЛ има информация за периода от 28.02.2019 г. до 30.04.2019 г. но липсва дата на прекратяване на дейност. В отговор е издаден Констативен протокол № КВ-5-03-00703128 / 14.01.2020 г. за извършена проверка по разходите на ДОО, в който се установява, че има подадена декларация обр. ОКд-5 по чл. 1, ал. 2 от Наредбата за осигуряване на самоосигуряващите се  лица. българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГЧРМЛ) за започване на дейност от 28.02.2019 г., но не е посочен вида осигуряване и датата, от която Г.Г.В. желае да се осигурява като земеделски производител. За периода от 28.02.2019 г.  до 30.04.2019 г. има подадени данни в РОЛ по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО с код за вид осигурен 13 - „за регистрирани земеделски стопани" и размер на вноските за ДОО за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт. Направен е извод, че след като не е декларирано  желанието  за осигуряване като земеделски производител съгласно установения ред, посочения период от 28.02.2019 г. до 30.04.2019 г. не следва да се зачита за осигурителен стаж и доход.

Представено е удостоверение изх. № 1050-40-5 / 31.01.2020 г.  издадено от Националния осигурителен институт (НОИ) на основание нар. 13 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на КСО ( в редакцията му от 01.01.2000 г.) във връзка е чл. 40. ал. 9 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) ( в редакцията от 01.01.2000 г., съгласно което Г.В. е участвала с вноски в осигуровката при СВОЧ на ТПК за периода от 01.01.1989 г. до 31.12.1989 г., като свободна професия и е отразен осигурителен стаж от 1 година.

С писмо изх.№ 2113-03-3906#7/05.03.2020 г. е поискано от началника на отдел „КПК“ при ТП-Варна на НОИ да бъдат потвърдени данните за осигурителния стаж и дохода, върху който са внесени дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващо се лице като земеделски производител за периода след 28.02.2019 г. В отговор е издадена служебна бележка изх. № 2113-03-3906#8 / 18.03.2020 г. с която е удостоверен осигурителен стаж и осигурителен доход на Г.Г.В.. ЕГН **********, в качеството й на земеделски производител, ЕИК **********. за периода от 28.02.2019 г. до 30.04.2019 г. с осигурителен номер 30155614, помесечно, с отбелязване, че в Регистъра на осигурените лица има подадени данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за посочения период, както и са внесени осигурителни вноски.

С разпореждане № 520927 / 25.03.2019 г. на Ръководител „ПО“ при TП - Варна на МОН, по посоченото заявление, на жалбоподателката отново е отказано да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като не отговаря на условията на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО и на условията на чл. 68, ал. 3 от КСО.

Срещу така издаденото разпореждане за отказ, Г.Г.В. е подала възражение вх. № 1054-03-9 / 22.04.2020 г. , в което заявява, че счита, че не е взет предвид осигурителния й стаж като земеделски производител. С декларация вх. № 2113-03-3906#4 /04.06.2020 г.  жалбоподателката представя трудова и осигурителна книжка, във връзка с подаденото възражение.

С писмо изх. № 2113-03-3906#5 / 05.06.2020 г. на Ръководител „ПО“ при ТП - Варна на НОИ до Началник сектор „Осигурителен архив“ при ТП - Варна на НОИ,  е поискано изготвянето на удостоверение за осигурителен доход образец УП-15 от PПУС „Съби Дичев“ - гр. Вълчи дол за периода от 01.01.1988 г. до 26.07.1988 г. и от ..Завод за стоки за бита“ - гр. Вълчи дол за периода от 27.08.1990 г. до 11.07.1991 г., с оглед определянето на индивидуалния коефициент на основание чл. 70, ал, 8 от КСО. В отговор е издадено удостоверение образец УП-15 изх. № 5509-25-436 / 11.06.2020 г. от отдел „Обединен осигурителен архив“ при ТП – Търговище на НОИ, в което е отразен осигурителен доход на жалбоподателката в „Кипарис“ ЕООД - гр. Вълчи дол (правоприемник на РПУС „Съби Дичев“ - гр. Вълчи дол) за периодите от 01.01.1998 г. до 31.07.1988 г.; от 01.09.1990 г. до 31.12.1990 г. и от 01.01.1991 г. до 31.07.1991 г., като е посочено, че за м. 08.1990 г.  няма данни за нея.

С писмо изх. № 1054-03-9# 1 / 17.06.2020 г. е изискано от началника на сектор „Осигурителен архив“ при ТП - Варна на НОИ, изготвянето  на удостоверение за осигурителен доход образец УП-15 (помесечно) от РПУС „Съби Дичев“ - гр. Вълчи дол за периода от 26,09.1977 г. до 26.07.1988 г. С писмото е поискана и справка от предадените ведомости за кои периоди Г.Г.В. се е водила на намалено работно време през посочения период от 26.09.1977 г. до 26.07.1988 г.

Издадено е удостоверение образец УП-15 изх. № Ц5509-25-544 / 29.06.2020 г.  от отдел „Обединен осигурителен архив” при ТП - Тьрговище на НОИ. в което с отразен осигурителен доход на жалбоподателката в „Кипарис" ЕООД - гр. Вълчи дол (правоприемник на РПУС „Съби Дичев“ - гр. Вълчи дол) за периоди те от м. 09.1977 г. до м. 12.1977 г.; от 01.01.1978 г. до 31.12.1978 г. и от 01.01.1979 г. до 30.11.1979 г„ като е посочено, че за м.08.1990 г.  няма данни за нея. Издадено е удостоверение образец УП-15 изх. № Ц5509-25-545 / 29.06.2020 г. от отдел „Обединен осигурителен архив“ при ТП-Търговище на НОИ, в което е отразен осигурителен доход на жалбоподателката в „Кипарис“ ЕООД-гр.Вълчи дол за периодите м.02.1980г. до м.12.1980 г., от 01.09.1984 г. до 30.09.1984 г., от 01.12.1984 г. до 31.12.1984 г. и от 01.01.1985 г. до 31.12.1985 г. , като е посочено, че за м.01.,м.03 и м.05.1980 г. и за периода от м.01.1981 г. до м.08.1984 г., за м.10 и м.11.1984 г. няма данни за нея. Издадено е удостоверение образец УП-15 изх.№ Ц5509-25-543/29.06.2020 г. от отдел „Обединен осигурителен архив“ при ТП-Търговище на НОИ, в което е отразен осигурителен доход на жалбоподателката в „Кипарис“ ЕООД-гр.Вълчи дол за периодите от 01.01.1986 г. до 31.12.1986 г. и от 01.01.1987 г. до 31.12.1987 г.

Представено е удостоверение за осигурителен стаж образец УП-3 изх.№ ОП-67/22.06.2020 г. издадено от кметство в с. Червенци, обл. Варна с отразен осигурителен доход на жалбоподателката на длъжност „учителка“ за периодите от 01.09.1970 го до 30.10.1971 г. - 22 дни; от 01.05.1972 г. до 30.10.1972 г. 05 мес. 17 дни и от 01.01.1973 г. до 31.12.1973 г. - 11 мес. 15 дни, или общ осигурителен стаж 01 год. 05 мес. 24 дни.

С писмо изх. № 2113-03-3906#17 / 24.06.2020 г. на ръководител „ПО" при ТП - Варна на НОИ до началник отдел „КРД" при ТП - Варна на НОИ, е поискано да бъде извършена проверка относно осигурителния стаж на жалбоподателката като „учител“ за периода от 01.09.1971 г. до 31.12.1973 г.  по представеното удостоверение за осигурителен стаж образец УП-3 изх. № ОП-67 / 22.06.2020 г.  издадено от кметство с. Червенци, област Варна, тъй като липсва запис в трудовата книжка за посочения период. В хода на проверката е представено ново удостоверение за осигурителен стаж образец УП-3 изх. № ОП-75 / 02.07.2020 г. издадено от кметство е. Червенци. област Варна с отразен осигурителен стаж на жалбоподателката на длъжност „учителка“ за периодите от 01.09.1970 го до 30.10.1971 г. - 02 мес.; от 01.05.1972 г. до 30.10.1972 г, - 05 мес. 17 дни и от 01.01.1973 г. до 31.12.1973 г. - 11 мес. 15 дни, или общ осигурителен стаж 01 год. 06 мес. 02 дни. Издаден е констативен протокол № КП-5-03-00777726 /02.07.2020 г. ,в който е отразено, че второто удостоверение е правилно съгласно разплащателните ведомости, както и че за м. 10.1972 г. има отработени 17 дни и за м. 01.1973 г. - 15 дни.

С писмо изх. № 21 13-03-3906#11/ 27.04.2020 г.  е поискано да бъдат потвърдени данните за осигурителния стаж и дохода, върху който са внесени дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващо се лице като земеделски производител за периода след 01.05.2019 г. като е посочено че за жалбоподателката има издадена служебна бележка № 2113-03-3906 / 18.03.2020 г. за периода от 28.02.2019 г. до 30.04.2019 г. В отговор е издадена служебна бележка изх. № 2113-03-3906#12 / 02.06.2020 г.  с удостоверен осигурителен стаж и осигурителен доход в качеството й на земеделски производител за периода от 01.05.2019 г. до 29.02.2020 г.

Г.Г.В. е подала  възражение вх. № Ц1012-40-88 / 25.06.2020 г. до ЦУ па НОИ - гр. София, в което посочва, че не е взета предвид цялата продължителност на осигурителния й стаж, който е общо над 15 години. С писмо изх. № Ц1012-40-88#2 /08.07.2020 г. възражението й е препратено за проверка в  ТП - Варна на НОИ. С писмо изх. № Ц1012-40-887/2 / 08.07.2020 г.. до ЦУ на НОИ - гр. София, се посочва, че към момента производството по уточняване правото на пенсия на Г.Г.В. не е приключило и не е постановен административен акт.

Жалбоподателката е подала възражение вх.№ Ц5506-03-736#/10.07.2020 г. до ТП – Варна на НОИ, в което посочва, че не е съгласна с отразяването в удостоверенията за осигурителен доход образец УП-15, издадени от отдел „Осигурителен архив“ при ТП-Търговище на НОИ за осигурителя „Кипарис“ ЕООД- гр.Вълчи дол, тъй като от 1977 г. до 1988 г. е работила без прекъсване на длъжност приемчик.

С разпореждане № 520927/15.07.2020 г. на ръководителя на „ПО“ при ТП-Варна на НОИ, производството по отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката е спряно на основание чл.54,ал.1,т.5 от АПК, във връзка с подаденото възражение срещу удостоверенията за осигурителен доход образец УП-15, издадени от сектор „Осигурителен архив“ при ТП-Търговище на НОИ.

С  писмо изх. № Ц1029-03-1070 / 15.07.2020 г. на директора  на ТП - Варна на НОИ до директора на ТП - Търговище ма НОИ, възражението срещу издадените удостоверения, е препратено по компетентност за произнасяне. С писмо изх. № Ц1029-25-494# 1 / 03.09.2020 г. на директора до ТП - Търговище на НОИ до директора па ТП - Варна на НОИ е предоставено решение № Ц1020-23-13 / 22.07.2020 г.  на директора на ТП - Търговище на НОИ, с което се отхвърля жалбата и се потвърждават обжалваните удостоверения.

С определение № 520927 / 04.09.2020 г. на ръководител „ПО” при ТП - Варна на НОИ, административното производство по отпускане на лична пенсия за осигурителен етаж и възраст па Г.Г.В. по заявлението от 22.04.2020 г. е възобновено на основание чл.  55, ал. 1 от АПК.

Въз основа на изготвените документи за осигурителен доход УП-15 и представените нови доказателства за осигурителен стаж е изменено разпореждане № 520927/25.03.2020 г. по отношение на зачетения стаж и е определен общ осигурителен стаж за ІІІ-та категория , както следва:

Общ осигурителен стаж – 13 години, 00 месеца и 04 дни;

Действителен осигурителен стаж – 11 години, 04 месеца и 14 дни.

Възраст към 23.12.2019 г. – 67 години, 02 месеца и 26 дни.

Осигурителният стаж на жалбоподателката е определен съгласно Описа на осигурителен стаж изготвен на 09.07.2020 г., както следва:

 

№ по ред

Документ

Ред в Описа на осигурител-ния стаж, изготвен от НОИ

Осигурител

Период от - до

Признат осигурителен стаж от НОИ

гг

мм

дд

1

Удостоверение за пенсиониране УП-3 Изх. № ОП-2/07.01.2019 г., Вх. № 2113-03-3494/3/07.01.2019 г.;

5

Кметство с. Червенци

01.09.1974 - 19.09.1977

01

04

08

2

Удостоверение за раждане дубликат от 23.05.2000 г., Вх. № 2113-03-3494#3/12.12.2018 г.;

4

РБ майчинство

01.12.1973 - 06.07.1974

00

07

05

3

Удостоверение за раждане Серия Р 78 г., № 003423 от 14.01.1980 г., Вх. № 2113-03-3494#1/12.12.2018 г.;

24

РБ майчинство

01.12.1979 - 01.02.1980

00

02

00

26

РБ майчинство

21.02.1980 - 31.03.1980

00

01

10

28

РБ майчинство

01.05.1980 - 31.05.1980

00

01

00

31

РБ майчинство

21.12.1980 - 26.01.1981

00

01

05

4

Удостоверение за пенсиониране УП-15 Изх. 5509-25-2085/28.11.2018 г., Вх. №  2113-03-3494#1/12.12.2018 г.;

липсва

Кипарис ЕООД

01.01.1985 - 31.12.1987

 

 

 

5

Удостоверение Изх. № 1050-40-5/31.01.2020 г., Вх. № 2113-03-3906#5/07.02.2020 г.;

65

ТПК Вълчи дол

01.01.1989 - 31.12.1989

01

00

00

16

Осигурителна книжка на жалбоподателката, налична в оригинал в пенсионното досие;

6

Служебна бележка Изх. № 2113-03-3906#8/18.03.2020 г., Вх. № 2113-03-3906#9/19.03.2020 г.;

68

Самоосигуряване Г.Г.В.

28.02.2019 - 30.04.2019

00

02

03

7

Удостоверение за пенсиониране УП-15 Изх. 5509-25-544/29.06.2020 г., Вх. №  1054-13-9#4/30.06.2020 г.;

6-23

Кипарис ЕООД

26.09.1977 - 31.05.1979; 01.07.1979 - 31.07.1979; 01.11.1979 - 30.11.1979

00

12

252

8

Удостоверение за пенсиониране УП-3 ОП-67, Изх. 1054-03-9/2/22.06.2020 г., без Вх. №, върху което с молив е отбелязано „АНУЛИРАНО“;

1-3

Кметство с. Червенци

01.09.1971 - 31.10.1971; 01.05.1972 - 30.10.1972; 01.01.1973 - 30.11.1973

00

17

38

9

Констативен протокол № КП-5-03-00777726/02.07.2020, Вх. № 2113-03-3906#18/06.07.2020 г.;

10

Удостоверение за пенсиониране УП-3 Изх. ОП-75/02.07.2020 г., Вх. № 2113-03-3906#18/06.07.2020 г.;

11

Удостоверение за пенсиониране УП-15 Изх. № Ц5509-25-436/11.06.2020 г., Вх. № 2113-03-3906#16/12.06.2020 г.;

58-64

Кипарис ЕООД

01.01.1988 - 31.07.1988

 

02

127

липсва

Кипарис ЕООД

01.09.1990 - 31.07.1991

 

 

 

12

Удостоверение за пенсиониране УП-15 Изх. № Ц5509-25-543/29.06.2020 г., Вх. № 1054-03-9#3/30.06.2020 г.;

44-57

Кипарис ЕООД

01.01.1986 - 31.12.1987

 

16

188

13

Служебна бележка Изх. № 2113-03-3906#12/02.06.2020 г., Вх. № 2113-03-3906#13/03.06.2020 г.;

69

Самоосигуряване Г.Г.В.

01.05.2019 - 29.2.2020

00

10

00

14

Удостоверение за пенсиониране УП-15 Изх. № Ц5509-25-545/29.06.2020 г., Вх. № 1054-03-9#4/30.06.2020 г.;

25

РПУС Съби Дичев Вълчи дол / Кипарис ЕООД

01.02.1980 - 20.02.1980

00

00

20

27

Кипарис ЕООД

01.04.1980 - 30.04.1980

00

01

00

29

Кипарис ЕООД

01.06.1980 - 31.11.1980

00

06

00

30

Кипарис ЕООД

01.12.1980 - 20.12.1980

00

00

20

32-43

Кипарис ЕООД

01.09.1984 - 30.09.1984; 01.12.1984 - 31.12.1984

00

05

222

15

Трудова книжка № 178 на жалбоподателката, налична в оригинал в пенсионното досие

67

Бюро по труда

11.01.1991 - 11.02.1992

00

07

00

66

Завод за стоки за бита

27.08.1990 - 11.07.1991

00

10

14

 

Общо 

02

104

912

 

Превръщане на дни в месеци 

30

12

 

Общо месеци 

134

 

Превръщане на месеци в години 

11

2

 

Общо осигурителен стаж

13

2

12

 

С обжалваното Разпореждане № 520927 / 11.09.2020 г. на ръководител „ПО” при ТП - Варна на НОИ. по заявление вх. № 2113-03-3906 / 23.12.2019 г. на основание чл. 68, ал. 1 - 3 от KСO, на Г.Г.. В. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като не отговаря на условията на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО за изискуем осигурителен стаж 35 год. 08 мес. за 2019 г., като има положен осигурителен стаж 13 год. 00 мес. 04 дни; и на условията на чл. 68, ал. 3 от КСО за изискуем 15 години действителен осигурителен стаж, като има 11 год. 04 мес. 14 дни.

По делото е работила съдебно-счетоводна експертиза, която да даде заключение относно размера на положения от жалбоподателката осигурителен стаж от трета категория труд, съгласно представените документи. След съпоставка на данните от документите за трудов и осигурителен стаж и отразеното в Описа на осигурителния стаж от вещото лице е установен общ осигурителен стаж от 13 години, 3 месеца и 2 дни.

По делото е работила и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза. Установеният за периода 1971 г.- 1992 г. трудов стаж, както е удостоверен в трудовата книжка и както е зачетен от пенсионния орган по първото заявление за отпускане на пенсия е общо трудов стаж – 16 години, 1 месец и 24 дни.

Заключенията на работилите по делото съдебно-счетоводна и допълнителна съдебно-счетоводна експертизи ще бъдат коментирани по-долу в решението.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Обжалваното решение е издадено от компетентен орган, съгласно  чл. 117, ал. 1, т. 2, буква "а" от КСО, в рамките на предоставените му правомощия. Издадено е в писмена форма с посочване в обстоятелствената му част на фактическите и правните основания, въз основа на които е постановено, със съответната разпоредителна част, поради което са спазени изискванията на чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 1 – 8 от АПК.

 

Съдът не установи допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на оспорения акт. Административният орган е изложил в пълнота фактите за конкретния случай, които изцяло се подкрепят от представената административна преписка и не се оборват от събраните в съдебното производство доказателства.

С процесното разпореждане от 11.09.2020 г. ръководителят на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – Варна е отказал да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Г.В. по чл. 68, ал. 1 – 3 от КСО. За да откаже да признае правото на пенсия при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО органът е приел, че зачетеният стаж за ползван отпуск по майчинство за първо и второ дете, както и периода, в който жалбоподателката е получавала обезщетение за безработица / с обща продължителност от 01 год., 20 дни и 07 месеца/ не е действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби на КСО. Не е зачетен и трудовия стаж в РПЧС „Съби Дичев“ / сега „Кипарис“ ЕООД/ съгласно удостовереното в трудовата книжка. С оглед на това, въпреки че има навършена изискуемата възраст , жалбоподателката е навършила към датата на заявлението за отпускане на пенсия възраст 66 години 2 месеца и 6 дни , от зачетения общ осигурителен стаж от 13 години 00 месеца и 04 дни от трета категория труд е изваден периода, в който тя е била по майчинство и е получавала обезщетение за безработица.

Жалбоподателката има положен трудов стаж през периода от 1971 г. до 1992 г.. След това се е самоосигурявала като земеделски производител през 2019 г.- 2020 г. 

Съгласно чл. 68, ал. 3, изр. първо от КСО, в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31.12.2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж, като от 31.12.2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. ПО мотивира отказа си да отпусне на заявителката лична пенсия за ОСВ при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО, с мотив, че тя няма минимално изискуемия се стаж от 15 години действителен осигурителен стаж. Допълнителната разпоредба на § 1, т. 12 от ДР на КСО, която дефинира понятието "действителен стаж" като действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски, е приета с измененията на КСО /обн. в ДВ, бр. 107 от 2014 г. и е в сила от 1.01.2015 г. /. В настоящия случай се разглежда стаж, придобит през времето от 1.09.1971 г. до 11.02.1992 г., поради което на основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО неговата действителност следва да се прецени съобразно действалите разпоредби до 31.12.1999 г.

Неправилно не е признат за „действителен трудов стаж“ периодът, в който жалбоподателката е била в отпуск по майчинство  признат от пенсионния орган за осигурителен стаж и  отразен  в опис на осигурителен стаж.  Така приложимата материалноправна разпоредба за процесния период е нормата на чл. 80 от Правилник за прилагане на Закона за пенсиите (отм.) , която през целия период на действието си не е изменяна и е гласяла, че за трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите (отм.); се зачита и времето, прекарано законно в установения платен и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда. Към това време е била в сила и Инструкция № 2492 от 29.12.1967 г. за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж (отм.); , според която времето на ползване на отпуск по болест, поради бременност и раждане, платен и неплатен отпуск, също се зачита за трудов стаж по ЗП (отм.);. С Постановление на Министерския съвет № 61 от 1967 г. за насърчаване на раждаемостта (обн. ДВ, бр. 2 от 1968 г., в сила за спорния период), времето за бременност (45 дни преди раждането), раждане и отглеждане на деца, родени или осиновени след 31.12.1967 г. от неработещи жени-майки или осиновителки, се признава за трудов стаж. При сега действащата уредба съгласно нормата на чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 от КСО за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита и времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете и за бременност и раждане. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /съкр. НПОС/, която гласи, че за осигурителен стаж се зачита и изчислява времето на отпуските за бременност, раждане и отглеждане на дете в размерите, определени от КТ – изцяло, независимо от продължителността на работното време. Очевидно е, че при общественото осигуряване при майчинство и преди и сега законодателят не прави разлика между жените, които не работят, защото са майки на малки деца, и другите жени, които полагат труд и са осигурени за този риск, вкл. и в хипотезите на чл. 68, ал. 1-3 от КСО. Ето защо и в § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО изрично законодателят регламентира, че времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Следователно и при двата пенсионни режима по отменения ЗП, и по сега действащия КСО отпускът по майчинство /или майчинството/ се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, респективно осигурителен стаж при пенсиониране. Незачитането на времето на майчинството като действителен осигурителен стаж противоречи и на чл. 17 и 47 от Конституцията, регламентиращи закрила на майчинството и равенство на майките относно трудови и осигурителни права, като съображения как следва да се тълкуват тези текстове са изложени в Решение № 2 от 4.04.2006 г. по конституционно дело № 9/2005 г. на Конституционния съд на Република България

С оглед на това следва да се приеме, че длъжностното лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Варна, така и ръководителят на ТП на НОИ – Варна, са преценили неправилно закона, като са приели, че периодите, в които жалбоподателката е ползвала отпуск по майчинство  не следва да се зачитат като действителен осигурителен стаж.

Правилно не е зачетен като действителен осигурителен стаж ,времето през което жалбоподателката е получавала обезщетение за безработица. С разпоредбата на чл. 9, ал. 2, т. 4 от КСО законодателят е приравнил времето, през което лицето е получавало обезщетение за безработица на осигурителен стаж единствено за целите на придобиването правото на пенсия по смисъла на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО, но не и с оглед изискването за "действителен осигурителен стаж" по смисъла на чл. 68, ал. 3 от КСО, където е предвидено отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възрастта на лица, които не отговарят на изискванията по ал. 1 и ал. 2 за възраст и осигурителен стаж и по социални съображения законодателя е допуснал придобиване право на пенсия при условие, че са достигнали определена възраст и имат не по–малко от 15 години действителен осигурителен стаж.

Неправилно не е зачетен действителен осигурителен стаж за периода от 26.09.1977 г.-26.07.1988 г. в „Кипарис“ ЕООД /правоприемник на РПЧС „Съби Дичев“/ от 10 години, 10 месеца и 0 дни, съгласно вписването в трудовата книжка. Вписаната продължителност на трудовия стаж в трудовата книжка е заверена с подписите на главен счетоводител и ръководител на предприятието, и е подпечатана с печата му, поради което не е било необходимо да се издава удостоверение. Осигурителният стаж следва да се зачете по надлежно оформената трудова книжка.

Разпоредбата на § 9, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване приравнява на осигурителен стаж по кодекса времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби. Съгласно чл. 351, ал. 1 от Кодекса на труда под "трудов стаж" по смисъла на кодекса се има предвид времето, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение, доколкото друго не е предвидено в същия кодекс. От вписванията в трудовата книжка се установява, че през периода от 26.09.1977 г. до 26.07.1988 г. Г.В. е работила по трудов договор на длъжност „приемчик“ в „Кипарис“ ЕООД /правоприемник на РПЧС „Съби Дичев“/. Лицата, наети на работа по трудово правоотношение, получават възнаграждение за положения труд и на основание чл. 1, ал. 1 от Правилника за прилагане на Дял III от Кодекса на труда от 1951 г., в сила до 31.12.1999 г., са подлежали на задължително осигуряване за всички осигурителни случаи. Правната уредба, съдържаща се в чл. 351, ал. 1 от Кодекса на труда и чл. 1, ал. 1 от ПП Дял III КТ 1951 г. (отм.), не влиза в противоречие с чл. 76 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите, в сила до 31.12.1999 г., който определя като "трудов стаж" времето, прекарано на работа по трудов договор от работници и служители в държавни, обществени и кооперативни предприятия, учреждения и организации, както и при частни предприятия и лица срещу трудово възнаграждение независимо от начина на заплащането му. Лицето обаче е следвало да бъде осигурявано на основание чл. 4 от ПП Дял III от КТ от 1951 г. (отм.), считано  от деня, в който е започнало изпълнението на задълженията си по трудовото правоотношение, и през времето, което се зачита за трудов стаж по чл. 351 - 353 и чл. 354, т. 1 и 4 от Кодекса на труда от 1986 г. При липса на данни за отразен осигурителен доход, осигурителят дължи осигурителни вноски в минимално предвидените законови размери. Времето от 26.09.1977 г.-26.07.1988 г., през което лицето е било наето на работа по трудово правоотношение и е подлежало на задължително обществено осигуряване, се зачита за осигурителен стаж по Кодекса за социалното осигуряване на основание § 9 от преходните и заключителни разпоредби. В този смисъл неправилно действителния осигурителен стаж е определен съгласно данните на УП – 15 с изх. №Ц5509-25-543, № 5509-25-544, № 5509-25-545 от 29.06.2020 г. потвърдени с Решение № Ц1020-2Б-13/22.07.2020 г. на директора на ТП-Търговище на НОИ.

Всички отразявания в трудовата книжка на жалбоподателката относно продължителността на трудовия стаж са  заверени с подписите на главен счетоводител и ръководител на предприятието и са редовни. Съобразно установеното от работилата по делото допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, допълнителните пояснения на вещото лице  в о.с.з. на 13.09.2021 г. и данните от представената осигурителна книжка,  осигурителният стаж на жалбоподателката се определя на 18 години, 5 месеца и 10 дни, като действителният осигурителен стаж следва да се определи след приспадане на периода от 11.07.1991 г. до 11.02.1992 г., общо 0 години, 07 месеца и 0 дни, когато жалбоподателката е получавала обезщетение за безработица.

Оспореното решение на директора на ТП-Варна на НОИ е издадено в нарушение на материалния закон и следва да се отмени.

При този изход от делото, ответникът съгласно чл.143 ал.1 от АПК  дължи на жалбоподателя  заплащане на разноските, съгласно представен списък и доказателства за плащането им в размер на 860 лв. , от които 10,00 лева за платена държавна такса, 300,00 лева платен депозит за вещо лице, 150,00 лева платен допълнителен депозит за вещо лице и 400 ,00 лева платено адвокатско възнаграждение /списък на л.115 от делото и договор за правна защита и съдействие на л.116 от делото. /

Предвид изложеното съдът

 

                                                      Р Е Ш И  :

 

ОТМЕНЯ по жалба на Г.Г.В., ЕГН **********, с адрес ***, подадена чрез адв. С., с посочен служебен адрес *** Решение № Ц2153-03-81/30.11.2020 г. издадено от директора на ТП на НОИ-Варна, с което е отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане № 520927/11.09.2020 г. издадено от ръководител „ПО“ при ТП-Варна на НОИ.

 

ВРЪЩА преписката на директора на ТП – Варна на НОИ за  ново произнасяне при съобразяване на дадените му задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

 

ОСЪЖДА ТП – Варна на НОИ да заплати на Г.Г.В., ЕГН **********, с адрес ***, сторените по делото разноски в размер на 860,00 лв. /осемстотин и шестдесет лева/.

 

На основание чл. 138, ал. 1 от АПК препис от решението да се изпрати на страните.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.

 

                                                                                             

 

 

СЪДИЯ:

Съобщи за изтекли лични данни