№ 4914
гр. София, 24.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело
№ 20211110163316 по описа за 2021 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД за признаване за установено съществуването на парично задължение в размер на сумата
от 1 222,39 лв., представляваща втора вноска от такса за ползване на училищен транспорт за
учебната 2019 г. – 2020 г., дължима по договор за предоставяне на училищен транспорт от
05.06.2019 г., сключен от ответника, в качеството му на законен представител на .... ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.03.2021 г. до
изплащане на вземането, за която сума по ч. гр. дело № 16381/2021 г. по описа на СРС, е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 28.04.2021 г.
Ищецът „Ч....“ ООД твърди, че между него и ответницата ЗЛ. З. ИВ., в качеството на
родител и законен представител на .... – ученик в училището, е сключен договор от
05.06.2019 г. за ползване на училищен транспорт за учебната 2019 г. – 2020 г. Посочва, че по
силата на договора училището се е задължило да осигури училищен транспорт на ученика
.... през учебната 2019 г. – 2020 г., срещу което ответницата е следвало да заплати такса в
общ размер от 1 290 евро, равняващи се на 2 523 лв. Поддържа, че съгласно клаузата на чл. 2
от договора, таксата е следвало да бъде заплатена на две вноски – първа вноска в размер на
665 евро, дължима до 15.09.2019 г. и втора вноска в размер от 625 евро, дължима до
30.01.2020 г. Заявява, че след промяна на местонахождението на училището в нова сграда и
на нов адрес, дъщерята на ответницата е продължила да се обучава в тази сграда и да ползва
предоставения училищен транспорт през учебната 2019 г. – 2020 г., но въпреки това З.И.
не изпълнила задължението си за заплащане на дължимата втора вноска по договора от
05.06.2019 г. в размер на 625 евро, чиято левова равностойност се равнява на сумата от 1
222,39 лв. Посочва се, че присъствените учебни занятия в училището били преустановени на
13.03.2020 г. във връзка с обявеното в страната извънредно положение поради пандемията
от COVID – 19, но въпреки това сумата остава дължима от нейна страна, тъй като дъщеря
продължавала обучението си в учебното заведение, а съгласно клаузата на чл. 12 от
процесния договор таксите не подлежат на връщане при прекратяване на учебните занятия
1
по независещи от училището причини /природни бедствия, епидемии/. С тези доводи
отправя искане за уважаване на исковата претенция, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.03.2021 г. до окончателното плащане.
Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата ЗЛ. З. ИВ. е подала отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Намира за недоказано
твърдението на ищеца за извършен от него разход за процесния транспорт, чиято стойност
се претендира. Посочва, че през втората част от учебната година учениците не са
посещавали учебните занятия присъствено, поради което и училището не е извършвало
разходи във връзка с транспорта им. Оспорва дължимостта на сумата с довод, че не се дължи
заплащането на услуга, която не е осъществена поради обективни и независещи от страните
причини. Счита, че в случая е налице непреодолима сила, освобождаваща длъжника от
отговорност за неизпълнение на задълженията му по договора, а именно въвеждането със
заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването на
противоепидемични мерки в страната, вследствие от които ползвателят на процесната
услуга – дъщерята на ответницата не е посещавала присъствено учебни занятия в рамките на
исковия период. С тези съображения се отправя искане за отхвърляне на предявения иск.
Съдът намира, че на ищеца следва да бъдат дадени указания да приведе петитума на
исковата молба в съответствие с обстоятелствената част, като уточни какъв е характерът
на искането му, доколкото се отправя едновременно такова за признаване за установено
дължимостта на процесната сума, но също така и за осъждане на ответницата за
заплащането , като съобрази обстоятелството, че настоящото производство е продължение
на това по ч. гр. дело № 16381/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, т. е. за него не би
съществувал правен интерес от заявяването на осъдителен петитум, а само на установителен
такъв.
По разпределяне на доказателствената тежест:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да установи наличието на следните предпоставки: 1. възникването на облигационно
правоотношение между страните по силата на процесния договор за ползване на училищен
транспорт от 05.06.2019 г. с трето ползващо се лице; 2. размера на договореното
възнаграждение за извършената услуга; 3. изпълнение на задължението си по договора чрез
предоставяне на уговорената услуга, респ. настъпването на твърдяното независещо от него
обективно обстоятелство, представляващо основание за невръщане на дължимата такса.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства относно конкретното съдържание на
твърдяния договор за ползване на училищен транспорт от 05.06.2019 г., в частност относно
наличието в него на посочената клауза, предвиждаща основание за задържане на дължимите
такси при наличието на форсмажорни обстоятелства, на която той се позовава.
При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответницата е да
докаже, че е погасила претендираното вземане в случай, че твърди това, за което не сочи
2
доказателства, респ. настъпването на обективно обстоятелство, имащо характера на
непреодолима сила и освобождаващо я от отговорност за заплащане на дължимата сума.
С оглед конкретните оспорвания, направени от ответницата с отговора на исковата
молба, съдът, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, отделя като безспорни обстоятелствата,
че между страните е сключен договор за транспортна услуга от 05.06.2019 г., по силата на
който ищцовото училище се е задължило да осигури училищен транспорт на дъщерята на
ответницата - ученичката ..рез учебната 2019 г. – 2020 г. срещу задължението на същата,
като нейн родител и законен представител на ползващото се лице, да заплати такса за
услугата в общ размер от 1 290 евро. Не се спори още относно заплащането от ответницата
на първата част от таксата, а именно: сумата от 665 евро.
Отделя като ноторно известно обстоятелството, че с решение от 13.03.2020 г. на
Народното събрание на Република България /обн. ДВ, брой 22/2020 г./ на територията на
цялата страна е обявено извънредно положение поради пандемията от COVID – 19, като с
решение от 03.04.2020 г. /обн. ДВ, брой 22/2020 г./ срокът му е бил удължен до 13.05.2020 г.
Като писмено доказателство по делото следва да бъде прието единствено
представеното от ищеца копие от телепоща.
Останалите представени от страните писмени материали касаят направените от тях
разноски по делото, поради което следва да бъдат приложени по делото, но не и да се
приемат изрично като писмени доказателства по него.
Следва да се приложи по делото ч. гр. дело № 16381/2021 г. по описа на СРС, 79
състав.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца „Ч....“ ООД в едноседмичен срок от съобщението, с писмена
молба, с препис за насрещната страна, да уточни какво е искането му към съда – да се
признае за установено дължимостта на процесната сума или ответницата да бъде осъдена за
нейното заплащане, съобразно указанията по-горе, като ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на
указанията исковата молба ще бъде върната, а производството по делото – ПРЕКРАТЕНО.
ПРИЕМА приложеното към исковата молба копие от телепоща и ПРИЛАГА по
делото останалите писмени материали, представени от страните.
ПРИЛАГА по делото ч. гр. дело № 16381/2021 г. по описа на СРС, 79 състав.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.05.2022 г. от
10:40 часа, за която дата и час страните да се призоват.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец
3
в чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията – съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение
имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2
когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда
за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата
молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4