№ 9223
гр. С., 15.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря ДИАНА К. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20211110164313 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано по депозирана от Д. ИВ. Д. искова молба, с която срещу /фирма/ по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е предявен иск с правно основание чл. 7, параграф 1, б. "а"
от Регламент /ЕО/ 261/2004 г. за сумата от 250 евро, представляваща обезщетение за
отменен от превозвача полет FB410 по направление гр. В. – гр. С., планиран за
излитане на 28.03.2021 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата
молба (29.06.2021 г.) до окончателното плащане.
Ищецът извежда субективно предявените си съдебни права при твърдения, че
между страните е сключен договор за въздушен превоз на пътници с резервационен
код UOQZEC за полет FB410 по направление гр. В. – гр. С. за 28.03.2021 г. Твърди, че
на 19.03.2021г. е бил уведомен за отмяната на полета. Допълва, че е подал искане за
заплащане на обезщетение за отмяната на полета, но дружеството се е позовало на
въведеното изискване в Р. А. пътниците да влизат в страната с бърз антигенен тест,
направен в рамките на четиридесет и осем часа преди пътуването и е отказало
изплащане на обезщетение. Навежда твърдения, че дружеството се е позовало на
въведено на 11.03.2021 г. изискване или пет дни преди да закупи билета за този полет
на 16.03.2021 г., с оглед което и това изискване не се явявало ново, извънредно или
непредвидено обстоятелство и само по себе си не е препятствало изпълнение на
полета. По изложените в исковата молба съображения счита, че не са налице
обстоятелства, които да освобождават от отговорност въздушния превозвач. Счита, че
за него е възникнало право на обезщетение Регламент /ЕО/ 261/2004 г. в размер на 250
евро, тъй като разстоянието между двете летища, изчислено по метода на дъгата на
големия кръг е под 1 500 км.
В срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор.
Преди първото открито съдебно заседание по делото е постъпило становище, с което
предявеният иск е оспорен като неоснователен. Ответникът излага доводи, че са
1
налице освoбождаващи го от отговорност обстоятелства по смисъла на регламента, а
именно пандемията, причинена от разпространението на коронавирусната инфекция,
като в тази връзка се позовава на съобр. 14 и 15 от регламента и приетите от
Европейската комисия тълкувателни насоки относно регламентите относно правата на
пътниците в ЕС в контекста на развиващата се ситуация с Covid-19. Изтъква, че,
считано от 11.03.2021 г. е било въведено ново изискване към пътниците, пристигащи
от Б. в А., а именно:
Българските граждани, пътуващи за А., могат да влизат в страната с бърз
антигенен тест, направен в рамките на 48 часа, а не както досега – в рамките на 72 часа,
преди пътуването. Новото изискване влиза в сила от 11 март 2021 г. Ако гражданите,
пътуващи за А., не разполагат с документ за проведен тест за коронавирус, те са
задължени да си направят изследване в рамките на 24 часа от влизане в страната.
Пътуващите трябва да декларират, че ще бъдат в 10-дневна карантина, с възможност за
съкращаване след извършване на втори тест след петия ден от влизането в страната.
Изтъкнати са съображения, че тези изисквания значително ограничавали
пътникопотока, с оглед което и отмяната на полета се е дължала на извънредни
обстоятелства по смисъла на регламента, в това число и икономическата неизгодност
за осъществяването му от превозвача.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи по предявения иск:
По предявения иск в тежест на ищцовата страна е да докаже, че между него и
ответника е сключен договор за въздушен превоз на пътници за полет FB410 по
направление В. – С., планиран за осъществяване за 28.03.2021 г., отмяна на полета,
разстоянието между двете летища, изчислено по метода на дъгата на големия кръг. В
тежест на ответника е да докаже изпълнение по договора, съгласно уговореното /в
уговореното време до уговореното място, точно в темпорално отношение/, съответно
да докаже възраженията си, в това число наличието на извънредни обстоятелства,
представляващи основание за отпадане на отговорността му за заплащане на
обезщетение за отмяна на полета по смисъла на регламента.
В Регламент /ЕО/ 261/ 2004 г. са разграничени няколко различни хипотези, при
които е предвидено да възникне правото на пътника да получи обезщетение за
причинените му вреди в размерите, предвидени в чл. 7, като две са основните хипотези
- при отмяна на полета /чл. 5/ и при отказан достъп до борда /чл. 4/, като при всяка от
тях задълженията на превозвача да обезщети пътниците са регламентирани по
различен начин.
В конкретния случай не е спорно между страните, а и това се установява от
представените по делото доказателства / електронен билет, закупен на 16.03.2021 г. за
полет FB410 за 28.03.2021 г. по направление В. – С./, че помежду им е бил сключен
договор за въздушен превоз, по силата на който за ответника е възникнало задължение
да осъществи превоза по посочената дестинация на датата, за която полетът е бил
планиран. Не е спорно също така, че полетът е бил отменен от страна на ответника, с
оглед което не е бил осъществен. Не е формиран спор и по отношение на разстоянието
между началната и крайната точка на процесния полет. Ето защо и съдът приема, че
ищецът е изпълнил доказателствената тежест и е установил в производството
правнорелевантните факти, обуславящи възникването на вземането му срещу
ответника за обезщетение за вредите от отменения полет на основание чл. 7, пар. 1, б.
„а“ от Регламент /ЕО/ 261/2004, доколкото между страните не е спорно, че процесното
2
обезщетение не е изплатено на ищеца извънсъдебно.
По възраженията срещу основателността на иска, съдът приема следното:
Установява се от приложеното към исковата молба и прието като писмено
доказателство по делото изявление на ответника в електронна форма, чиято
автентичност не е била оспорена в производството, че за да откаже изплащането на
обезщетение на ищеца, превозвачът се е позовал на същите обстоятелства, поради
които счита, че следва да бъде освободен от отговорност поради извънредния характер
на същите - ограниченията, въведени считано от 11.03.2021 г. за всички пристигащи от
територията на Р. Б. на територията на Р. А. – изискване за проведено изследване за
коронавирусна инфекция, задължителна карантина след пристигане на територията на
А. и т.н. В изпратеното до ищеца писмо се съдържа позоваване и на приетите от
Европейската комисия тълкувателни насоки относно регламентите относно правата на
пътниците в ЕС в контекста на развиващата се ситуация с Covid-19.
Съдът намира за неоснователни всички наведени в депозираното след срока за
отговора на исковата молба от ответника възражения. На първо място, следва да се
посочи, че ответникът е следвало да изчерпи възраженията си срещу основателността
на предявения иск в срока по чл. 131 ГПК, в това число и че са налице ограничаващи
отговорността му обстоятелства по смисъла на Регламента, като посочи какви
конкретно и релевира доказателствени искания за установяването им в производството.
Независимо от горното и за пълнота на изложението, следва да се посочи и следното:
Като извънредни обстоятелства по смисъла на член 5, § 3 от Регламента могат да
се квалифицират събития, които поради своето естество или произход не са присъщи
на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се
намират извън ефективния му контрол. Тъй като не всички извънредни обстоятелства
освобождават от отговорност, този, който иска да се позове на тях, трябва да установи,
че във всеки случай те не биха могли да бъдат избегнати чрез съобразени със
ситуацията мерки, тоест чрез мерки, които в момента на настъпването на тези
извънредни обстоятелства отговарят по-специално на технически и икономически
условия, поносими за съответния въздушен превозвач (вж. решение от 12 май 2011 г.,
Eglitis и Ratnieks, C?294/10, EU: C: 2011: 303, т. 25 и цитираната съдебна практика). В
този смисъл той трябва да установи, че дори като използва всички човешки или
материални ресурси и финансови средства, с които разполага, явно не би могъл /освен
с цената на непоносими жертви с оглед на капацитета на предприятието си към
дадения момент/ да избегне извънредните обстоятелства, с които се сблъсква, да
доведат до отмяната на полета или до закъснение при пристигането му от три или
повече часа (вж. в този смисъл решения от 19 ноември 2009 г., Sturgeon и др., C?402/07
и C?432/07, EU: C: 2009: 716, т. 61 и от 12 май 2011 г., Eglitis и Ratnieks, C?294/10, EU:
C: 2011: 303, т. 25).
Нормата на чл. 5, § 3 от Регламент /Е0/ 261/2004 г., доколкото дерогира
принципа, че пътниците имат право на обезщетение, следва да се тълкува стриктно. В
действителност съгласно константната съдебна практика изброените в съображения 14
и 15 от Регламента случаи не са изчерпателно изброени, но в тежест на въздушния
превозвач е да установи наличието на такива "извънредни обстоятелства", които да са
станали причина за закъснението на процесния полет, като доказването следва да е
пълно и главно, доколкото се касае до правоизключващо отговорността обстоятелство.
В тази връзка следва да се посочи, че по делото не са установени наведените от
ответника твърдения за наличието на извънредни обстоятелства по смисъла на
3
регламента, които да ограничават отговорността му да заплати на ищеца в качеството
му на страна по договора за въздушен превоз обезщетение за отменения полет. Видно
е, че както в изпратения по електронен път до ищеца отговор на искането за
извънсъдебно изплащане на обезщетение за отменения полет, така и в настоящото
производство, ответникът се позовава на въведени на територията на Р. А. изисквания
във връзка с действията на здравните власти за ограничаване разпространението на
вируса на Covid-19 на територията на тази държава. Тези обстоятелства се явяват
неотносими към предмета на настоящия спор, доколкото ищецът претендира
обезщетение за отменен полет с начална дестинация В. /Р. А./ и крайна дестинация С.
/Р. Б./. Следователно значение биха имали изискванията и ограниченията, въведени от
местните здравни органи за влизане в Р. Б. по отношение на пристигащите от
територията на Р. А. български граждани, а не тези, на които се позовава ответникът.
От друга страна, като неоснователно следва да се прецени позоваването от
страна на ответника на дадените с известие на Европейската комисия Тълкувателни
насоки относно регламентите относно правата на пътниците в ЕС в контекста на
развиващата се ситуация с Covid-19 (2020/C 89 I/01), доколкото във връзка с това си
възражение ответникът не е заявил конкретни фактически твърдения относно
обстоятелствата, които са обусловили вземането на решение за отмяна на процесния
полет. Съображенията за това са следните:
Съгласно възприетото от Комисията, когато публичните органи предприемат
мерки за овладяване на пандемията от Covid-19, тези мерки по своето естество и
произход не са присъщи на нормалното извършване на дейността на превозвачите и са
извън техния контрол. Според член 5, параграф 3 правото на обезщетение не се
прилага, ако въпросната отмяна „е причинена“ от извънредни обстоятелства, които не е
било възможно да бъдат избегнати, дори ако са били взети всички разумни мерки.
Съгласно дадените с насоките разяснение това условие следва да се счита за
изпълнено, когато публичните органи или изцяло забраняват определени полети,
или забраняват движението на хора по начин, който фактически изключва
възможността въпросният полет да бъде извършен.
Това условие може да бъде изпълнено също така, когато отмяната на полета
настъпва при обстоятелства, при които съответното движение на хора не е
изцяло забранено, но е ограничено до лица, ползващи се с дерогации (например
граждани на съответната държава или постоянно пребиваващи в нея).
Когато такива лица не вземат даден полет, той би останал празен, ако не бъде
отменен. В такива ситуации може да бъде оправдано превозвачът да не изчаква до
последния момент, а да отмени своевременно полета (дори без да има сигурност
относно правата на различните пътници изобщо да пътуват), за да могат да бъдат
предприети съответните организационни мерки, включително с оглед на грижата,
която превозвачът дължи на пътниците си. В такива случаи и в зависимост от
обстоятелствата за отмяната може да продължи да се счита, че „е причинена“ от
мярката, предприета от публичните органи. Пак в зависимост от обстоятелствата такъв
може да бъде случаят и с полетите в посока, обратна на посоката на полетите, пряко
засегнати от забраната за движение на хора.
В конкретния случай ответникът не се е позовал и не е установил в
производството българските здравни власти да са въвели за периода, за който полетът е
бил планиран за изпълнение, на територията на Р. Б. да са били въведени такива
извънредни ограничения, респ. изисквания за пристигащите от територията на Р. А. на
4
българска територия български граждани. Не е установено по отношение на
конкретния полет, че той би останал празен, ако не е бил отменен от превозвача.
Според настоящия съдебен състав ограниченията, на които ответникът се позовава в
производството, не обуславят извод за наличието на извънредно за дейността на
превозвача обстоятелство, което при отмяна на процесния полет да му позволява да
ограничи отговорността си да обезщети пътниците, с които е сключил договори за
превоз, в това число и ищеца.
По изложените съображения съдът приема, че искът е доказан по основание и
размер, с оглед което и следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски за исковото
производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК възниква за ищеца, като съобразно
представените доказателства съдът приема за реално сторени разноските за заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение в общ размер на 325,80 лева. Разноските
за заповедното производство възлизат на сумата от 325 лева, като същите следва да се
възложат в тежест на ответника.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 7,
параграф 1, буква „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 на Европейския парламент и Съвета
от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на
пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, че
..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., дължи на Д. ИВ. Д., ЕГН
**********, със съдебен адрес: ..., сумата от 250 евро, представляваща обезщетение за
отменен от превозвача полет FB410 по направление гр. В. /Р. А./ - гр. С. /Р. Б./,
планиран за осъществяване на 28.03.2021 г. ведно със законната лихва, считано от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /29.06.2021 г./ до
окончателното плащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение № 9406 по чл.
410 ГПК от 24.08.2021 г. по ч. гр. д. № 37850/2021 г. по описа на СРС, 41 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: ..., да заплати на Д. ИВ. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: ..., сумата
от 325,80 лева - разноски в исковото производство и сумата от 325,00 лева - разноски в
заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5