ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2248
гр. София, 26.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:И. М.
при участието на секретаря М. М.
в присъствието на прокурора Г. Д. Ив.
като разгледа докладваното от И. М. Частно наказателно дело №
20221110209330 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.64, ал.3 от НПК.
Постъпило е искане от прокурор при СРП за вземане на мярка за
неотклонение „Задържане под стража" по отношение на П. Г. Г., с ЕГН:
********** – обвиняем по досъдебно производство № ЗМ 1031/2022г. по
описа на 07 РУ – СДВР. В него се излага становището, че спрямо лицето е
налице обосновано предположение, че е извършило престъпление по чл.144,
ал.3 във вр. с ал.1 от НК, както и че е налице реална опасност да извърши
престъпление. Прокурорът е посочил, че опасността се презюмира от данните
по делото и предходните осъждания на дееца. Поради тази причина се иска
от съда да постанови определение, с което да му бъде взета най - тежката
мярка за неотклонение „Задържане под стража".
В съдебно заседание представителят на СРП поддържа искането и моли
съда да го уважи. Излага подробни съображения в негова подкрепа по
отношение и на обвиняемия като счита, че събраните до този момент
доказателства по досъдебното производство може да се направи обосновано
предположение, че е извършител на престъплението и има реална опасност да
извърши друго такива. Акцентира върху предходните криминални прояви на
обвиняемия, както и на начина на извършване на деянията, за които е
обвинен.
Обвиняемият П.Г., редовно призован, се явява лично и чрез своя
служебен защитник моли да не се уважава искането на прокурора. Развива
подробни съображения в насока, че липсват данни за наличие на обосновано
предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, както и реална
опасност от извършване на престъпление и укриване.
Молят съда да вземе по – лека мярка за неотклонение.
1
СЪДЪТ, като съобрази събраните в досъдебното производство
доказателства, изложените в искането доводи, съображенията на страните и
разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Досъдебното производство е било образувано по заявление от М. В. и Г.
В. срещу техния съсед П.Г. от 25.07.2022г. Същите са били разпитани в
качеството им на свидетели като в своите показания и двамата заявяват, че Г.
е отправял спрямо тях закани за убийство, както и предполагат, че именно той
е счупил части на личния автомобил на свидетелката В.. В хода на
досъдебното производство са били разпитани още и полицейските служители,
отзовали се на първоначално подадения сигнал на телефон 112 от страна на
пострадалите против силната музика, пусната от П.Г., а именно Т. А., И. К. и
Ц. А., както и писмени доказателства и доказателствени средства, изразяващи
се в Заповед за задържане на лице от 24.07.2022г., Протокол за обиск на лице,
Протокол за оглед на местопроизшествие, справка за съдимост на справка за
криминалистични регистрации и на висящи досъдебни производства спрямо
П.Г..
Събраните към настоящия момент гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства обуславят наличието на обосновано предположение
в извършване на престъпление по чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 от НК на П.Г.
спрямо свидетелите М. В. и Г. В. и косвено от останалите свидетелски
показания. Налице са отправени конкретни думи и действия, изразяващи се
удряне с бухалка по входната врата на жилището на двамата свидетели и
отправяне на недвусмислени думи и изрази, които биха могли да възбудят
основателен страх от осъществяване на заканите. Същевременно, макар и на
твърде ранен етап от разследването, по досъдебното производство са налице
данни за съпричастността на обвиняемия към извършване на престъпление
по чл. 216, ал.1 от НК.
С Постановление от 24.07.2022г., на П. Г. Г. е повдигнато обвинение в
извършване на престъпление по чл.144, ал.3 във вр. с ал.2 от НК. Разпитан в
присъствието на служебния защитник, обвиняемият отказал да даде
обяснения.
Съдът намира, че от данните по делото на този етап от разследването
може да бъде направено обосновано предположение, че привлеченото към
наказателна отговорност лице е извършило престъплението, за което му е
било повдигнато обвинение. Минимумът доказателства в тази насока са
основно показанията на М. В. и Г. В., но също така и на останалите разпитани
свидетели Т. А., И. К. и Ц. А. От техните показания се установяват
противоправни действия на обвиняемия, изразяващо се в пускане на силна
музика в през нощта, както и в отказът му да отвори входната врата, на
обитаваното от него жилище, при посещението на полицейските служители
във връзка с подадения срещу него сигнал. Цялостното му поведение е
обусловило и неговото задържане от органите на МВР.
Съдът не споделя възражението на защитника на обвиняемия, че по
делото липсват данни за обосновано предположение от извършено
престъпление. Освен показанията на М. В. и Г. В., отправената закана от
2
лицето спрямо Г. В. е била непосредствено възприета и от свидетеля Ц. А..
Пред него обвиняемият извикал по адрес на В., че ,,ти си мъртвец“ и ,,утре ще
те приключа“ (стр.28 – от ДП). Ето защо макари на този ранен етап са налице
достатъчно на брой доказателства, от които може да бъде направено
обосновано предположение за извършено престъпление по чл.144, ал.3 във
вр. с ал.1 от НК.
На обвиняемия П.Г. е повдигнато обвинение за тежко умишлено
престъпление, предвиждащо наказание лишаване от свобода до шест години,
извършено по отношение на две лица.
Поради тази причина в случая е налице първата предпоставка по чл. 63,
ал.1 от НПК за взимане на мярка за неотклонение ,,Задържане под стража“, а
именно наличие на обосновано предположение за извършено престъпление,
предвиждащо наказание ,,лишаване от свобода“, както и неговото авторство в
лицето на обвиняемото лице.
По досъдебното производство са приобщени като писмени
доказателства и доказателствени средства справка за съдимост на
обвиняемия, справки за криминалистини регистрации и справка от УИС на
прокуратурата за висящи наказателни производства. Видно от същите е, че
обвиняемият е бил многократно осъждан за умишлени престъпления от общ
характер, извършени на територията на различни съдебни райони. Към
настоящия момент има и три неприключени досъдебни производства,
образувани на територията на други съдебни райони, едното от които е също
за извършено тежко умишлено престъпление.
С оглед изложеното съдът намира, че от показанията на разпитаните
свидетели и събраните писмени доказателства и доказателствени средства
може да се направи обосновано предположение, че освен че обвиняемият
П.Г. е съпричастен в извършване на престъплението, за което е бил обвинен,
но е налице и реална опасност да се укрие и извърши престъпление.
Юридическият извод в тази насока се подкрепя от начина, по който е
реализирал изпълнителните деяния – в тъмната част на денонощието, удряйки
с бухалка по входната врата на жилището на свидетелите М. В. и Г. В.,
наличие на предположение за съпричастността му към повреждането на лекия
автомобил на свидетелката В. и отказът му за съдействие на органите на
полицията, обусловило неговото задържане. От механизма на извършеното
може да се направи едностранчивия извод, че обвиняемият е лице с висока
степен на обществена опасност. Същият очевидно е емоционално нестабилен
и силно агресивен, което обуславя и опасността от извършване на
престъпление.
Наличието на такова обосновавано предположение се потвърждава и от
висящите досъдебни производства и предходните осъждания на дееца, едното
от които е през 2020г. от Районен съд – гр.Ихтиман за тежко умишлено
престъпление.
Налице е и обосновано предположение от укриване, тъй като висящите
досъдебни производства и предишни осъждания са за извършени
престъпление на територията на различни съдебни райони, което доказва
3
мобилността и склонността на обвиняемия към противоправни прояви в
други населени места. Това на свой ред обуславя и принципната възможност
лицето да се опита да се укрие от евентуалното реализиране на наказателна
отговорност спрямо него.
Гореописаните обстоятелства обуславят единствения възможен извод за
наличие на висока обществена опасност на деянието и дееца.
Евентуалното вземане на по – лека мярка би означавало въвеждане на
опасност от извършване на друго престъпление от обвиняемия спрямо част от
свидетелите, с които е и съсед.
Дори и мярка за неотклонение ,,домашен арест“ не би била адекватна с
оглед характера на повдигнатото обвинени е и засегнатите то него лица.
Същата би довела до връщане на дееца на местопроизшествието и възникване
на изкушение от негова страна от евентуална саморазправа. Както
обвиняемият, така и пострадалите свидетели съжителстват в един и същ вход,
на мястото, където е било извършено изпълнителното деяние, което обуславя
и опасността от извършване на посегателство спрямо тях. Освен това, както
беше посочено по – горе в мотивите на настоящото определение, в хода на
досъдебното производство са налице данни за посегателство по отношение на
личния автомобил на единия от двамата пострадали свидетели, което е
допълнителен аргумент за задържане на обвиняемия. Поради тази причина
единствената адекватна мярка за неотклонение спрямо обвиняемия към
настоящия момент е ,,Задържане под стража“.
Воден от горното и на основание чл.64, ал.5 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА по отношение на П. Г. Г., с ЕГН: ********** – обвиняем по
досъдебно производство № ЗМ 1031/2022г. по описа на 07 РУ – СДВР мярка
за неотклонение ,,ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА”.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране с частна
жалба и частен протест в три дневен срок от днес пред СГС.
В случай на жалба или протест насрочва делото в открито съдебно
заседание пред СГС на 02.08.2022г. от 11:0ч. за която дата и час страните да
се считат за уведомени.
Препис от протокола да се издаде на служител при ОЗ ,,Следствени
арести” за сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5