Решение по дело №4775/2019 на Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

 

гр. ВРАЦА, 06.04.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският районен съд, втори граждански състав в публичното заседание на 06 март през Две хиляди и двадесета год., в състав:

 

Районен съдия: НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ

 

 

При секретаря В.Апостолова разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. дело № 4775 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са в условията на обективно съединяване от А.К.Ц. ***, чрез адв.А. К. против „Елитис“ ООД гр. Димитровград, осъдителни искове:

- с пр.осн. чл.200, ал.1 КТ вр. чл.86 ЗЗД и чл.84, ал.3 ЗЗД за заплащане на сумата от 14000.00 лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие настъпили увреждания от трудова злополука, ведно със законната лихва от датата на събитието;

- с пр.осн. чл.200, ал.3 КТ вр. чл.86 ЗЗД за сумата 745.69 лева имуществени вреди/пропуснати ползи/, представляващо разлика между БТВ, което би получил за периода 12.11.2018г. до 26.11.2019г. и полученото от него за същия период обезщетение за временна нетрудоспособност, ведно със законната лихва, считано от 12.11.2018г. до окончателното й изплащане;

- за сумата 500.00 лева обезщетение по застрахователен договор за риска „трудова злополука”, ведно със законната лихва, считано от 12.11.2018г. до окончателното й изплащане. Производството по този иск е прекратено на основание чл.232 от ГПК, поради оттеглянето му от ищеца.

 В исковата молба се твърди, че на 12.11.2018г. около 02.00ч. в ЦЗ ”Холсим България” с.Бели Извор, при изпълнение на трудовите си задължения като „работник поддръжка” претърпял инцидент и получил разкъсване на ахилесово сухожилие на ляв крак. Посочва, че бил хоспитализиран в ОТО на МБАЛ гр.Враца и му била извършена хирургическа интервенция, а болничния престой продължил до 15.11.2018г. Поддържа се, че злополуката е приета за трудова с разпореждане на ТП на НОИ Хасково. От датата на злополуката до настоящия момент ищецът заявява, че е в отпуск по болест. Желае да бъде възмезден от ответника, като негов работодател за изпитваните физическите болки и страданията, които определя с висок интензитет.

Исковете са процесуално допустими.

В срока и по реда на чл.131 ГПК ответникът, редовно призован, не представя писмен отговор. В писмено становище в първото по делото с.з. оспорва исковете и моли за отхвърлянето им. Развива и доводи за съпричиняване на вредите от пострадалия ищец, поради допусната от него груба небрежност и настоява за определяне процент на съпричиняване не по-малък от 60%.

На основание чл.214, ал.1 от ГПК по искане на ищеца съдът е допуснал изменение на размера на главницата по иска за имуществени вреди за разликата между получаваното от ищеца брутно трудово възнаграждение и полученото обезщетение по болест за сумата от 1682.19 лв.

По делото са събрани писмени доказателства. Назначена е и е изслушана съдебно-медицинска експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, които не са оспорени от страните и са приети от съда като обективни и компетентни.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с доводите и съображенията на страните намира следното:

Страните не спорят, а това се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства – трудов договор № 1039/06.07.2018г. и справка от НАП, че ищецът е работил при ответника на длъжност „работник поддръжка” на пълно работно време. На 12.11.2018г. около 02.00 ч. при изпълнение на трудовите си задължения при почистване на гума, залитнал назад, тежестта на тялото му паднала на левия крак, следствие на което претърпял травма. Нагов колега св. Ц. му помогнал да издаде смяната и го транспортирал до болница. Същия ден бил приет в ОТО на МБАЛ – Враца и му била извършена хирургична интервенция по повод закрито разкъсване на ляво ахилово сухожилие.

Установява се от представената епикриза от ОТО на МБАЛ – Враца, че ищецът бил приет на лечение на 12.11.2018г. и изписан на 15.11.2018г. с диагноза: Оточна лява ахилова област с палпираща се бразда в областта на средна трета на ахиловото сухожилие. Невъзможност за заставане на пръсти, положителен симптом на „Томпсън” в ляво. Отразено е в епикризата, „почистване, изолиране и покриване на оперативното поле, под спинална анастезия се направи медиален, парахилерен разрез около 10 см. в областта на сухожилието. По тъп и остър начин се проникна в дълбочина до Ахиловото сухожилие. Извърши се Тепопластика и Тендорафия на същото. Щателна хомеостаза. Послоен шев. Йодира се. Суха стерилна превръзка. Гипсова имобилизация на ЛДК-гипсов лонгет.”.

Видно от протокол на медицинска комисия Ортопедична ЛКК № 843/24.04.2019г. е освидетелстван ищеца с диагноза: Руптура тендини ахили синистра. Статус постоперационем. Констатирани са добро общо състояние. Нормостеничен хабитус. Постоперативен белег по задно медиалната повърхност в долна трета на лява подбедрица 15 см. Оток и ограничени движения в лява глезенна става. Походка с накуцване в ляво.

 

С разпореждане №5104-26-36/20.09.2019г. на НОИ-ТП Хасково декларираната от пострадалия злополука е приета за трудова по чл.55, ал.1 от КСО.

Изслушана е СМЕ с в.л. д-р К., чието заключение базирано на медицинските документи в делото и личен преглед на лицето е, че посоченото увреждане е причинило на ищеца трайно затруднение на движенията на долен ляв крайник. Същият е претърпял оперативно ортопедично лечение – тенопластика и тенография на сухожилието и последваща гипсова имобилизация, както и медикаментозно такова. Оздравителния период според експерта е повече от 1 месец, като прогнозата е благоприятна. В разясненията си, дадени в с.з. вещото лице уточнява, че ищецът има отзад на лява подбедрица в долния край и отзад на ахиловото сухожилие лек оток, с ограничено предно и задно сгъване на долна става с по 10 градуса ограничение.Походката е самостоятелна с леко накуцване в ляво. Това ограничение на движенията се дължи на обездвижването след оперативната интервенция за срок от 42 дни и същото създава дисконфорт при движение. Сухожилията винаги зарастват с натрупване на нова тъкан и отока ще остане и за вбъдеще. Посочва също, че при промяна на времето е възможно да се проявяват дискомфортни състояния.

С експертно решение № 5021 от 05.11.2019г. ищецът е освидетелстван от ТЕЛК без да му се определя инвалидност или % тр.н.работоспособност.

Допусната е и изслушана по делото съдебно-счетоводна експертиза, според заключението на която разликата между полученото брутно трудово възнаграждение /БТВ/ от ищеца и полученото обезщетение по болест, съгласно удостоверение № 006-00110235/26.11.2014г. от НОИ ТП Враца за периода от датата на увреждането 12.11.2018г. до 26.11.2019г., включително възлиза на 1682.19 лв.

За установяване вида и характера на търпените неимуществени вреди са разпитани свидетелите Св.Ц. /майка на ищеца/ и Кр.Ц.. В показанията си първата твърди, че след операцията тя е гледала ищеца три месеца на легло, тъй като целия му ляв крак е бил в гипс от ходилото до кръста. Бил е на подлога, постоянно е плачел. Отслабнал повече от 10 килограма. В отчаянието си е питал „мамо защо живея”. От злополуката е загубил надежда за живот, а преди това е бил много весел мъж. Боли го целия крак, не може да ходи, куца. Притеснява се също да не го остави жена му, която е млада. Свидетелката поддържа, че след трите месеца, като му свалили гипса започнал да ходи с две патерици около още три месеца. Тя му помагала да се крепи, тъй като не можел да ходи самостоятелно. В момента според свидетелката ищецът продължава да е отчаян, за него няма работа и се измъчва, че не може да издържа семейството си.

Св.Кр.Ц. потвърждава казаното от св.Св.Ц. относно полаганите грижи за ищеца след операцията. Твърди, че пострадалия се чувствал много зле. Не можел да става от леглото. Грижи за него освен майка му, полагала и жена му, която ходела и на работа. След третия месец ищецът се изправил и започнал да ходи с патерици. Притеснявал се, че няма кой да се грижи за децата и семейството му. Отглеждал и 30 овце, но ги продал, защото не може да се грижи за тях. Свидетелят твърди, че когато е студено времето ищеца го боли петата и му изтръпва крака. Той не работи, защото крака го боли и не може да го натоварва.

При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

За да бъде ангажирана отговорността на работодателя по  чл.200 от КТ за вредите, понесени от негов работник или служител при претърпяна трудова злополука или при наличие на професионално заболяване, следва да са налице едновременно следните предпоставки, а именно: трудово правоотношение с работника, трудова злополука или професионално заболяване, установени по надлежния ред и проявили се във връзка с условията на труд. Отговорността на работодателя е обективна и е достатъчно да се установи наличието на посочените предпоставки, за да бъде дадена търсената защита на ищеца по чл.200 от КТ. Работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване. Правото на работника да получи обезщетение от работодателя за вреди, произтичащи от трудова злополука, се поражда от момента, в който се установи, че е налице разлика между трудовото възнаграждение, което би получавал, ако можеше да работи на длъжността, която е заемал преди заболяването, и получената като обезщетение сума по общественото осигуряване, от който момент настъпва и изискуемостта на всяко конкретно вземане.

В процесния случай по делото е безспорно установено, че ищеца е бил в трудово правоотношение с ответния работодател и е претърпял трудова злополука, регистрирана и установена по надлежния ред, както и че настъпването й е във функционална връзка с работата, която е изпълнявал при ответника. Това са задължителните елементи от фактическия състав на чл. 200 КТ, по наличието на които страните не спорят.

По иска за неимуществени вреди:

Същият е оценен от ищеца на сумата от 14 000лв., представляваща обезщетение за претърпените в резултат на трудовата злополука вреди, изразяващи се в претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства. Съдът намира иска за основателен.

Тъй като обезщетението за неимуществени вреди е заместващо, а не компенсаторно, законодателят е предвидил в чл. 52 ЗЗД правната възможност на съда по справедливост да определи заместващата парична престация, която работодателят дължи на работника като обезщетение за изживените болки и страдания, които са закономерна последица от уврежданията, настъпили при трудова злополука. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя след преценка на конкретните обективно установени факти и обстоятелства - характер и степен на увреждането, обстоятелства, при които е получено, продължителност на лечението и извършените медицински манипулации, перспективата и трайните последици, включително козметични и други външни дефекти, възраст на увреденото лице и възможност да продължи трудовата си кариера и да се социализира, обществено и социално положение, икономическа конюнктура и др. Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице за претърпените и предвидими в бъдещето болки и страдания, настъпили в резултат на вредоносното действие /в този смисъл Решение № 38 от 13.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 323/2012 г., III г. о., ГК и Решение № 414 от 21.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1543/2011 г., IV г. о., ГК, както и т. 11 от Постановление № 4 от 23. XII. 1968 г., Пленум на ВС/.

Предвид установените по делото факти и с оглед интензитета на страданията, както и настъпилите усложнения от получената увреда, а от друга страна, съобразно нормата на чл.52 от ЗЗД съдът намира, че предявеният иск за неимуществени вреди следва да бъде уважен в пълния претендиран размер от 14 000 лв., като доказан. От приетите СМЕ, епикриза и експертно решение на ТЕЛК, категорично се установи, че ищеца е преживял оперативна интервенция, в продължителен период от време /около 6 месеца/ е бил на легло, което е провокирало отрицателни физически и психически изживявания, както се установява от показанията на свидетелите, които неимуществени вреди следва да се обезщетят. Увреждането е настъпило в негова трудоспособна възраст /на 33г. към датата на злополуката/, като за период повече от една година работоспособността е загубена изцяло, а продължава и към настоящия момент. Травмата се е отразила негативно и върху психическото състояние на ищеца, а придвижването му е било за дълъг период от време сериозно затруднено. Съдебно-медицинския експерт установява, че към настоящия момент травмираното ахиловото сухожилие е с оток, с ограничено предно и задно сгъване на долна става с по 10 градуса ограничение, а походката е с леко накуцване в ляво. Като съобрази всички тези обстоятелства, както и практиката на съдилищата при определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди за този вид травматични увреждания, съдът намира, че така определения размер на обезщетение справедливо би репарирал претърпяните от ищеца морални вреди.

При липса на специална уредба досежно лихвите върху обезщетенията по Кодекса на труда, вкл. и тези по чл.200, следва да се приложи общия закон - ЗЗД, и по-специално – текста на чл.84, ал.3. Задължението за обезвреда от страна на работодателя по чл.200 от КТ се поражда от деня на трудовата злополука. От този момент работодателят е в забава без покана. Размерът на дължимата лихва, която по смисъла на чл.86 от ЗЗД е законна, не следва да се присъжда в определен размер, тъй като задължение на съда е да посочи началния й момент, а точният й размер се изчислява в изпълнителното производство, в зависимост от момента на настъпване на злополуката, който в конкретният случай е 12.11.2018г.

Съдът не споделя възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от самия ищец, доказателства в която насока по делото не са събирани, поради процесуалното бездействие на ответника в преклузивните срокове по ГПК.

По иска за присъждане на имуществени вреди по чл.200, ал.3 от КТ:

Претендира се обезщетение за разликата между получаваното от ищеца брутно трудово възнаграждение и получено обезщетение по болест.

Правото на работника да получи обезщетение от работодателя на основание чл.200 от КТ за вреди, произтичащи от трудова злополука, се поражда от момента, в който се установи, че е налице разлика между трудовото възнаграждение, което би получавал, ако можеше да работи на длъжността, която е заемал преди трудовата злополука и реално получената като обезщетение за ползуван отпуск по болест или като пенсия за инвалидност сума, от който момент настъпва и изискуемостта на всяко конкретно вземане. Правото да се претендира разликата между трудовото възнаграждение, което работникът би получавал, ако продължаваше да работи на заеманата преди трудовата злополука длъжност и полученото от него обезщетение за отпуск по болест може да се претендира, едва от момента на отпускане на обезщетението, от който момент по правилата на чл.358, ал.2, т.2 от КТ започва да тече и погасителната давност по тази претенция. В случая от 12.11.2018г. до 26.11.2019г., ищецът е получавал обезщетение за временна нетрудоспособност в размер, по-нисък от този, които би получавал като БТВ, видно от заключението на вещото лице по ССчЕ. Ето защо съдът намира, че работодателят-ответник дължи обезщетение на работника за реално претърпените от него вреди, произтичащи от невъзможността последният да полага труд по трудово правоотношение на длъжността, която е заемал, докато е бил трудоспособен, по причина, че здравословното му състояние е влошено и не може да изпълнява тази дейност. Определянето на размера на обезщетението следва да се основава на онова трудово възнаграждение, което работникът би получавал, ако увреждането не беше настъпило, като се вземе предвид трудовото възнаграждение, което към момента на изискуемостта на претенцията получава лице, което заема същата длъжност в предприятието - работодател. От заключението на вещото лице по изслушаната счетоводна експертиза се установи, че размера на тази разлика за периода от 12.11.2018г. до 26.11.2019г., включително, възлиза на 1682.19 лв.

 Върху тази сума се дължи обезщетение за забава за периода от 20.09.2019г.-установяването на трудовата злополука по законоустановения ред до датата на завеждане на исковата молба. Мораторната лихва се дължи не от момента на увреждането, както настоява ищецът, а от момента на установяването й с разпореждане на НОИ - Хасково. В този смисъл е установена съдебната практика - реш. № 605/6.06.1995г. по гр. д. № 2462/94г., IV ГО на ВС на РБ.

Предвид изложеното предявеният иск с правно основание чл.200, ал.3 от КТ следва да бъде уважен в размер на 1682.19 лв., ведно със законната лихва, считано от 20.09.2019г. до окончателното й изплащане. В останалата част претендираната законна лихва върху главницата за периода 12.11.2018г. до 19.09.2019г., следва да се отхвърли. 

При този изход на делото и тъй като представителството на ищеца е осъществено по правилата на безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал.2 вр. ал.1, т.3 от ЗАдв., в тежест на ответника следва да се възложи дължимото на адв.К. адвокатско възнаграждение в размер на 1000.46 лв., изчислено на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ответникът на основание чл.78, ал.6 вр. ал.1 от ГПК следва да заплати по сметка на ВРС направените разноски за експертизи в размер на 300.00 лв., както и следващата се държавна такса по оценяемите искове в общ размер от 627.29 лв.  

 

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОСЪЖДА „Елитис“ ООД гр. Димитровград, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.Димитровград 6400, ул.”Козлодуй” №16, представлявано от И.В.И.-управител ДА ЗАПЛАТИ на А.К.Ц. с ЕГН ********** *** сумата от 14000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, резултат от трудова злополука, претърпяна на 12.11.2018г., изразяващи се в претърпени и търпени и понастоящем болки и страдания, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.11.2018г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1682.19 лева имуществени вреди, представляваща обезщетение за разликата между получаваното от А.К.Ц. брутно трудово възнаграждение и полученото обезщетение по болест за периода 12.11.2018г. до 26.11.2019г., включително, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.09.2019г. до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ иска на А.К.Ц. за претендираната за периода 12.11.2018г. до 19.09.2019г. законна лихва върху главницата от 1682.19 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, като неоснователен.

ОСЪЖДА „Елитис“ ООД гр. Димитровград, с ЕИК ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Врачански районен съд на основание чл.78, ал.6 вр. ал.1 от ГПК направените разноски за ССчЕ и СМЕ в размер на общо 300.00 лв., както и следващата се държавна такса по оценяемите искове в общ размер от 627.29 лв. 

 

ОСЪЖДА „Елитис“ ООД гр. Димитровград, с ЕИК ********** ДА ЗАПЛАТИ на адв. А. К., с личен № **********, с адрес на кантората: гр.Враца, ул.”Христо Ботев” №43 възнаграждение за безплатно процесуално представителство на ищеца на основание чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.3 от ЗАдв. в размер на 1000.46 лева.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:...........