Р Е Ш Е Н И Е
№
880/29.11.2021г.
гр. Пазарджик
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик,
VІ-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми октомври, две
хиляди двадесет и първа година в
състав: СЪДИЯ:
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря Димитрина Георгиева,
като разгледа докладваното от съдия Юрукова административно дело № 416 по описа
на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл.
от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс (ДОПК).
Производството по новото разглеждане на делото е в
резултат на отменено Решение № 734/30.09.2020г. по адм. д. № 380/2020г. на
Административен съд Пазарджик с Решение № 4494/08.04.2021г. по адм. д. №
12939/2020г. на Върховен административен съд.
Делото е образувано по жалба на „Бул Инжинеринг“
ЕООД, с ЕИК ********* и адрес за кореспонденция гр. Пазарджик, бул. „Георги
Бенковски“, № 106, бх. „Б“, ет. 3, ап. 6 против Ревизионен акт №
Р-16001319002846 от 26.11.2019 г., издаден от възложилия ревизията началник
сектор в ТД на НАП Пловдив, потвърден с
Решение № 80/17.02.2020г. на директора на Дирекция "Обжалване и
данъчно-осигурителна практика" (ДОДОП) - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с
който на жалбоподателя се отказва право на приспадане на данъчен кредит в
размер на 6 453.29 лв. и установените в резултат на това задължения за ДДС и
лихви – 2346,50 лв. лихва, към които са начислени и деклариран и невнесен ДДС за м. 10.2017г. в
размер на 98,30 лева и 229,31 лихва, както и е направена корекция на резултата
по ЗКПО за 2015г. – 16,09 лева и 5,97 лв. лихви, за 2016г. – 78, 57 лева и 21,
17 лв. лихва и 2017г. – 2076, 97 лева и 376, 21 лв. лихва. С жалбата до съда, в
съдебни заседания и в представените по делото писмени бележки от адв. П., РА се оспорва като незаконосъобразен.
Жалбоподателят счита, че констатациите и изводите на приходния орган не се
подкрепят от предприетите процесуални действия и събраните доказателства в хода
на ревизията, както и допълнително представени по делото. Счита, че следва да
бъде признато правото на данъчен кредит за закупен багер, направените разходи
за гориво, закупените вещи, които не са
за лични нужди. Оспорва, че се коригираният финансов резултат за определяне на
задълженията по ЗКПО за 2015г., 2016г. и 2017г. Претендира се отмяната на РА,
потвърден изцяло с решението на директор ДОДОП Пловдив и присъждане на
направените разноски.
Ответникът по жалбата - директорът на Дирекция ОДОП
- гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител – юрк. П.Я., оспорва
жалбата като неоснователна и недоказана с мотивите, изложени в потвърдителното
решение. Представят се допълнителни доказателства във връзка със задължителните
указания на ВАС и в изпълнение на съдебни разпореждания. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение и се възразява за прекомерност на претендираното
от жалбоподателя.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
доказателствата по делото, ревизионната преписка, обсъдени по отделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Издадена е ЗВР № Р-16001319002846-020-001/03.05.2019
г. от С.А.Г., в качеството си на заместник на Г.П.Й. - Началник на сектор при
ТД на НАП Пловдив, с която се възлага да бъде извършена ревизия на „БУЛ
ИНЖИНЕРИНГ“ ЕООД, с ЕИК *********, гр.Пазарджик, бул. "Георги
Бенковски" №106, вх.Б, ет.3, ап.6, представлявано от А.М.А., от К.П.Я. -
Главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и Т.Г.Ц. - Старши
инспектор по приходите. Ревизията следва да обхване задължения за Корпоративен
данък от 01.01.2015г. до 31.12.2018г. и задължения за данък добавена стойност
за период 01.01.2015г. - 31.12.2018 г. и да бъде завършено в срок до 3 месеца
от връчване на заповедта на ревизираното лице. Издадена е Заповед за изменение
на ЗВР с № Р-16001319002846-020-002 / 15.08.2019 г. от Г.П.Й. -Началник на
сектор при ТД на НАП Пловдив, която определя ревизията на завърши до до
21.10.2019г. С оглед компетентността на лицето С.А.Г., възложило ревизията, са
представени заповеди, от които се установява, че със Заповед №
РД-09-1230/11.07.2017г. на директор на ТД на НАП Пловдив Г.П.Й., при отсъствие
– С.А.Г., са вписани в Приложение № 1 към Заповед № РД-09-21/10.01.2017г. на
основание чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК. Г.Й. е отсъствала в полагаем отпуск на
дата 03.05.2019г. (когато е издадена ЗВР), поради което въз основа на Заповед №
А-3511/24.04.2019г. на директор на ТД на НАП Пловдив(също заместван поради
отсъствие от лицето М.М.П.-С. по Заповед № ЗЦУ-160/05.02.2019г.) е определен
неин заместващ - С.А.Г. на основание чл. 84 от ЗДСл, във връзка с чл. 112, ал.
2, т. 1 от ДОПК.
За резултатите от ревизията в срока по чл. 117 от ДОПК е съставен Ревизионен доклад (РД) № Р-16001319002846-092-001/04.11.2019
г., срещу който е подадено възражение по реда на чл. 117,
ал. 5 от ДОПК. Органите
по чл. 119,
ал. 2 от ДОПК - Г.П.Й. на
длъжност Началник на сектор, възложил ревизията, и К.П.Я. на длъжност главен
инспектор по приходите –ръководител на ревизията, са издали обжалвания в
настоящето производство РА № Р-16001319002846-091-001/26.11.2019 г. С него за
ревизираните периоди на „БУЛ ИНЖИНЕРИНГ“ ЕООД, с ЕИК ********* са определени
допълнителни задължения по ЗДДС общо в
размер на 6551,59 лева и 2575,81 лева лихви, както и корпоративен данък в общ
размер на 2171, 63лв. и 376,21 лв. лихви.
Допълнителните задължения са в резултат на отказано
право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 6 453.29 лв. и
установените в резултат на това задължения за ДДС и лихви –2346,50 лв. На
основание чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС във връзка с чл.70, ал.5 от ЗДДС се отказва
правото на приспадане на данъчен кредит на „Бул Инжинеринг" ЕООД по
фактура № 95/03.04.2015 г., издадена от „Терастрой-77" ЕООД – *********, с
посочен ДДС в размер на 3 333,33 лв. с предмет на доставка комбиниран багер
„Крамер", който е регистриран като МПС с рег. № РА 03782.
Не е признато право на данъчен кредит в общ размер
на 2724,55 лв. по множество фактури за покупка на горива от различни
бензиностанции, описани на страници 11-24 от ревизионния доклад, тъй като е
прието, че горивата са използвани за зареждане на лични автомобили, т.е. че са
били използвани за дейности, различни от икономическата дейност на търговеца.
Правното основание за отказа е чл. 70, ал. 1, т. 2, предложение 2 от ЗДДС.
Посочено е, че изразходваното гориво за целия ревизиран период е осчетоводено
през 2019 г. в нарушение на Закона за счетоводството и СС, както и че липсват
съпътстващи фактурите документи, като пътни листове и други, от които да се
установят количествата изразходвано гориво и дейностите, за които то е
използвано.
Отказан е данъчен кредит по 9 броя фактури, описани
на стр. 25 от РД, тъй като придобитите стоки (таблет, спалня и матрак, мобилни
телефони, чанти, дрехи, сак, кроасани и домакински уреди) са за лични
потребности и не са свързани с дейността на дружеството.
През ревизирания период дружеството осъществява
строеж на жилищна сграда с кафе аперитив в поземлен имот пл. № 320 в кв. 4 на
с. Юндола с РЗП 466,8 кв. м. съгласно Разрешение за строеж № 208 от 25.09.2018
г. При ревизията не са признати разходи за придобиване на актив по стопански
начин на посочения строеж, като е установено неправилното им осчетоводяване
като текущи в размер на 15 879,84 лв. за 2015 г., 22 062,30 лв. за 2016 г. и 20
865,22 лв. за 2017 г. по реда на чл. 78 от ЗКПО. Тези начислени разходи през
2015г., 2016г. и 2017г. според органите по приходите са неправилно осчетоводени
директно в намаление на финансовия резултат, тъй като същите е следвало да се
отразят като приходи в ОПР -ред 3 "Разходи за придобиване на активи по
стоп. начин". Не са признати разходите за лични нужди (3 бр. таблети,
спалня, гардероб, матрак, бюро, стол, чанти, телефон, дрехи, сак, кроасани), за
които е прието, че не са свързани с дейността, съответно в размер на 172,50
лв., 791,67 лв. и 973,06 лв. по реда на чл. 26, т. 1 от ЗКПО, поради което
ревизията коригира осчетоводяването им като разход от „Бул Инжинеринг"
ЕООД.
Ревизионният акт е съобщен на „Бул Инжинеринг"
ЕООД на 29.11.2019г., за което е представено Удостоверение за извършено
връчване по електронен път в ИС“Контрол“. Подадена е жалба срещу него по
административен ред с вх. № 25617/12.12.2019г. Решаващият орган е намерил
жалбата за неоснователна, като е потвърдил изводите на приходните органи за
липса на реални доставки и предпоставки за начисляване на ДДС, както и са
налице предпоставките за допълнително установения корпоративен данък и
прилежащи лихви. Решаващият орган е издал своето Решение № 80/17.02.2020г., с
което е потвърдил изцяло оспорения пред него ревизионен акт като
законосъобразен. Решението е връчено на дружеството по електронен път на
19.02.2020г.
Жалбата до Административен съд Пазарджик срещу
Ревизионен акт № Р-16001319002846 от 26.11.2019 г., издаден от възложилия
ревизията началник сектор в ТД на НАП
Пловдив, потвърден с Решение № 80/17.02.2020г. на директора на Дирекция
"Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ДОДОП) - гр. Пловдив при
ЦУ на НАП, е подадена по пощата с Товарителница № ********* на 04.03.2020г.
чрез решаващия орган.
По делото са представени данни за валидни електронни
подписи на органа по приходите, възложил ревизията и членовете на ревизиращия
екип, за компетентността на органите, издали процесния ревизионен акт, както и
доказателства възложилият на ревизията орган по приходите да е определен по
реда на чл. 112, ал. 2 от ДОПК и издателят на заповед за възлагане на ревизия
да е определен за орган по приходите.
При така установената фактическа обстановка, съдът,
осъществявайки пълна служебна проверка на валидността и законосъобразността на
оспорвания РА, съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК, намира от
правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 156,
ал. 1 от ДОПК, от
ревизираното лице, до компетентния съд, след изчерпване на процедурата по
административното оспорване на РА.
Оспорваният РА е валиден административен акт,
издаден след провеждане на ревизия, възложена от надлежно оправомощен
административен орган, в срока, определен от него. РА е издаден от
компетентните органи - възложителят на ревизията и ръководителят на същата, и
определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията. Спазени
са сроковете за извършване на ревизията и издаване на РД по чл. 114,
ал. 2 и чл. 117,
ал. 1 от ДОПК. РА съдържа
всички реквизити, предвидени в чл. 120 от ДОПК, поради което
не страда от пороци, водещи до неговата нищожност.
Съдът не намира допуснати съществени нарушения на
ревизионните правила.
В процесната ревизия приходната администрация е
предприела разписани от закона процесуални действия и е събрала годни и
относими доказателства за облагането на задълженото лице, които е обсъдила и е
формирала извод за липса на предпоставките за приспадане на данъчен кредит и
начисляване на ДДС и ЗКПО
В хода на съдебното обжалване са представени нови
писмени доказателства, изискани от трето неучастващо по делото лице Областна
дирекция „Земеделие“– Пазарджик, относно извършена регистрация на Багер Товарач
Крамер С416 с рег. № РА03782. В писмото от ОДЗ Пазарджик се посочва, че е
извършен технически преглед и идентификация при регистрацията на багера, като
регистрационните номера са предоставени на заявителя. Представена е
регистрационна карта на багера, Крамер
С416, заявление на „Бул Инжинеринг“ЕООД с вх. № 13-304/03.04.2015г., договор за
покупко-продажба от 03.04.2015г., фактура от 03.04.2015г., Свидетелство за
регистрация на Терастрой ЕООД за багер Крамер С416.
По делото са събрани гласни доказателства.
Разпитан е свидетелят М.А.А., който посочва, че е
закупил багер през 2011г. като собственик на фирма „Тера строй“ и през 2015г.
го е продал на фирмата на съпругата си „Бул Инжинеринг“. При закупуването му
през 2011 г. е заплатено в брой 20 хиляди лева. Регистриран е в Пазарджик,
заплатена е застраховка. През 2015г. го е прехвърлил на „Бул Инжинеринг“.
Споделя за обстоятелства по визита в гр. Банско, прехвърляне на неговата фирма
чрез нотариус. Казва, че когато е прехвърлял багера, не е имал проблеми с
регистрацията. Служителите са уточнили, че ако е над определени киловати,
трябва нотариус, но след справка в техния талон, не са изискали нотариална
заверка на техни договор, само писмен такъв. За дейността на фирмата посочва,
че в момента извършва строеж на Юндола – апартхотел, като има компресор,
агрегат и две резачки, които са на бензин, къртач. Багерът и камионът са на
дизел. Зареждат гориво, което съхраняват във варели. Бензинът се закупува от
бензиностанции в района. Закупуват работно и защитно облекло, обувки. Имат
таблети, получени от фирмата за извършване на самото строителство. Уточнява, че
в момента се строи трети етаж от хотела.
Свидетелят А.М.А. посочва, че са тръгнали да търсят
багер и са се насочили към Пловдив. Харесали са такъв от лицето Б., който е
съдействал за докарването му във Велинград чрез лодка-ремарке. Ползван багер е,
като спомените му са, че е закупен за 24 х. лева. Казва, че синът му ползвал
багера, като с него и с буса е работено много по обекта в Юндола. Било е гола,
стръмна поляна, като се налагало копане и купуване на агрегат, тъй като нямало
ток. Казва, че агрегатът е бензинов, а камиона и багера са с нафта. Купувани са
работни облекла и обувки.
Съдът приема свидетелските показания за логични,
последователни и изясняващи в известна степен спорните факти.
От събраните по делото доказателства от правна и
фактическа страна съдът намери за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал.1 от ЗДДС,
данъчният кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да
приспадне от данъчните си задължения по този закон за: 1/ получени от него
стоки или услуги по облагаема доставка; 2/ извършено от него плащане, преди да
е възникнало данъчното събитие за облагаема доставка; 3/ осъществен от него
внос; 4/ изискуемия от него данък като платец по глава осма, като съгласно
чл.68, ал.2 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато
подлежащият на приспадане данък стане изискуем, т. е. на датата на възникване
на данъчното събитие по чл.25, ал.2 и 3 от ЗДДС, когато възниква и задължението
на доставчика да начисли ДДС. Съгласно чл.25, ал.2 и 3 от ЗДДС, данъчното
събитие по смисъла на ЗДДС възниква на датата, на която собствеността върху
стоката е прехвърлена или услугата е извършена, съответно данъчното събитие
възниква, в специфичните случаи, посочени в чл.25, ал.3 от ЗДДС.
Съгласно общото правилото на чл.170, ал.2 от АПК във
връзка с §2 от ДР на ДОПК, като лице, претендиращо право на приспадане,
жалбоподателят следва да докаже по пътя на пълното доказване, че са налице
законоустановените предпоставки по чл.68 и чл.69 от ЗДДС за възникване на това
право. Като лице, черпещо благоприятни за себе си последици от представените в
хода на ревизията документи, жалбоподателят следва по несъмнен начин да
установи, че възникналите между страните облигационни отношения са отношенията
са такива, каквито са твърдени от него, като съгласно чл. 154 от ГПК приложим
по силата на §2 от ДОПК, всяка страна следва да докаже фактите, от които черпи
своите права, то в тежест на жалбоподателя е да установи по безсъмнен начин
реалността на всяка една от процесните доставки и то по начина, по който са
обективирани в спорните първични документи, които са предпоставка по чл.68,
ал.1, т.1 ЗДДС за възникване право на приспадане.
За да се признае на получателя по облагаема доставка
материалното право на приспадане на данъчен кредит по чл. 68 от ЗДДС, следва да
е изпълнено някое от условията посочени в чл.71 от ЗДДС, като при изследване
предпоставките за възникване правото на данъчен кредит, винаги трябва да е
налице облагаема доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 или чл. 9 от ЗДДС и
изпълнението на съответните предпоставки, регламентирани в нормата на чл. 71 от ЗДДС.
По делото не е спорно и това се установява от
събраните в хода на ревизията доказателства, че е изпълнено условието по чл.
71, ал.1, т. 1 от ЗДДС, свързано с притежаването на данъчен документ /фактура/
от страна на прекия доставчик, който е издал процесната фактура, отразена в
дневника за продажби и справката-декларация и е начислен данъкът по смисъла на
чл. 86 от ЗДДС. Ревизираното лице е представило фактура № 95/03.04.2015г. с
предмет на доставка комбиниран багер „Крамер", регистриран като МПС с рег.
№ РА 03782. Плащането е извършено в брой, съгласно приложен фискален бон за
сумата от 20 000 лв. Към фактурата е представен договор от 03.04.2015г. между
„Терастрой-77" ЕООД, с ЕИК ********* и жалбоподателя, според който
„Терастрой-77" ЕООД, с ЕИК ********* се задължава да продаде на купувача
„Бул Инжинеринг“ЕООД описаната вещ комбиниран багер Крамер Алрад С 416 за
сумата от 20000 лева, изплатена в брой или с платежно нареждане в срок до 03.04.2015г.
За изясняване на обстоятелствата от Областна дирекция „Земеделие“ Пазарджик са
изискани документи, свързани с регистрацията на процесния багер. Към договора
са представени фактура и свидетелство за регистрация на земеделска техника от
28.07.2011г. на „Терастрой-77" ЕООД, регистрационна карта, съгласно която
са собственик е вписано „Бул Инжинеринг“ЕООД с вписване в регистъра на
03.04.20215г. В свидетелството липсват данни за мощност на двигателя.
Представено е копие на заявлението за регистрация и промени в регистрацията,
подадено от „Бул Инжинеринг“ЕООД. Жалбоподателят представя и доказателства -
фактура за заплатена такса в размер на 43 лева за извършване на промяна в
регистрацията. Тези писмени доказателства, представляват частни документи, които
не притежават материална доказателствена сила и съдът следва да ги цени с оглед
на всички събрани в административното и съдебно производство доказателства.
По аргумент от чл. 25, ал. 2 от ЗДДС данъчното
събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена
или услугата е извършена. Изключение от това правило е предвидено в
разпоредбата на ал. 3, т. 1 от същата норма, която сочи, че данъчно събитие
възниква на датата на фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2. В
случая, договорът за продажба между доставчика и получателя от 03.04.2015г. има
за предмет прехвърлянето на багер товарач, чийто техническите характеристики
определят приложното поле на Закона за регистрация и контрол на земеделската и
горската техника(ЗРКЗГТ). Съгласно чл. 3 от ЗРКЗГТ, той се прилага за
земеделска техника, горска техника и машини за земни работи, наричани
"техниката". Легалната дефиниция на понятието "машини за земни
работи" се съдържа в разпоредбата на § 1, т. 25 от ДР на ЗРКЗГТ и обхваща
самоходни или теглени колесни, верижни или крачещи машини, имащи екипировка или
оборудване (работни средства), конструирани да извършват изкопни работи,
товарене, транспортиране, пробиване/сондиране, разстилане, уплътняване или
каналокопаене на земни, скални и други материали. В т.12 от същата норма е
предвидено, че „самоходна техника” са: колесните трактори; верижни трактори;
специализираните самоходни машини и всякакъв друг вид самоходни машини за
земеделското и горското стопанство. Към този вид машини за земни работи следва
да се причисли и багер товарач Крамер С416, който по аргумент от чл. 11, ал. 1
от ЗРКЗГТ подлежи на задължителна регистрация при мощност на двигателя над 10
кW. При условие, че мощността му е по - малка, то този положителен правно
релевантен факт подлежи на доказване, като тежестта за това носи ревизираното
лице, в качеството му на страна, която би черпила от него изгодни за себе си
правни последици. По делото обаче не са ангажирани доказателства в тази насока,
поради което неустановеният от жалбоподателя факт следва да се счете за
неосъществен. Този извод от своя страна обуславя заключението, че спорният
Багер Товарач Крамер С416 е с мощност над 10 кW. В случая собственикът
жалбоподател е подал заявление за регистрация. При нормативно установеното
задължение за регистрация и извършена такава, не се изключва и приложимостта на
разпоредбата на чл.12 от ЗРКЗГТ, която изисква договорите за прехвърляне
правото на собственост на регистрираната в страната самоходна техника с мощност
на двигателя над 10 kW да се сключват в писмена форма с нотариална заверка на
подписите. В процесния договор от 03.04.2015 г. подписите на страните не са
нотариално заверени, поради което не е спазена законоустановената форма за
неговата действителност и същият не е годен сам по себе си, да транслира
правото на собственост върху багера. С фактическото му предаване не е
осъществена доставка на стока, нито е възникнало данъчно събитие, поради което
не е осъществен сложният фактически състав, чието проявление обуславя възникването
и упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит. Още повече, че
свидетелските показания на М.А.А. дават информация за прехвърляне чрез нотариус
и предаването на багера към „Терра строй“ЕООД през 2011 г. и заплащането му за
сума от 20000 лева, а през 2015 г. се посочва, че „прехвърлихме багера от Тера
строй на Бул Инжинеринг, която е собственост на жена ми“, като сочи, че са
приети документите и не са ги върнали в ОДЗ Пазарджик.
При тази фактическа установеност, настоящият съдебен
състав приема, че жалбоподателят не е придобил собствеността върху багера
товарача, тъй като не е спазена изискуемата форма на договор с нотариална
заверка на подписите по чл. 12 от ЗРКЗГТ. При условие, че мощността на багера
товарач Крамер С416 е по - малка, то този положителен правно релевантен факт
подлежи на доказване, като тежестта за това носи ревизираното лице, в
качеството му на страна, която би черпила от него изгодни за себе си правни
последици. По делото обаче не са ангажирани доказателства в тази насока, поради
което неустановеният от жалбоподателя факт следва да се счете за неосъществен.
Този извод от своя страна обуславя заключението на съда, че спорният багер е с
мощност над 10 кW. Ето защо, спрямо този договор е неприложима разпоредбата на
чл. 6, ал.2, т.2 от ЗДДС във вр. с чл.25, ал.3, т.1 от ЗДДС и всички наведени
от жалбоподателя в тази връзка доводи са неоснователни. С фактическото
предаване на багера (а такова дори не се доказа, тъй като свидетеля М.А. в
показанията си говори за „ние“ и глаголи в първо лице множествено число по
отношение прехвърляне на собствеността и регистрацията, ползването му, като не
споменава да му е заплатена сума от 20 хиляди лева)не е осъществена доставка на
стока, нито е възникнало данъчно събитие, поради което не е осъществен сложният
фактически състав, чието проявление обуславя възникването и упражняването на
правото на приспадане на данъчен кредит. Спорната доставка по фактура №
95/03.04.2015 г. не е реално извършена, с оглед на което законосъобразно
органът по приходите е отказал да признае право на приспадане на данъчен кредит
по нея. Аргумент е и Решение на СЕС от 31.01.2013 год. по дело С -642/11 г.,
както и съдебна практика на ВАС по дела: адм. д. № 339/2012; адм.д. №
11190/2013; адм. д. № 6546/2017; адм. д. № 278/2018.
На основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, във връзка
с чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС Органите по приходите
отказват правото на приспадане на данъчен кредит на „Бул Инжинеринг" ЕООД
по описани в РД и РА фактури с предмет „гориво“ с обща данъчна основа за
13622,20 лв. и ДДС за 2724,55 лв. В ревизията се е установило, че закупеното
гориво се е отчитало по дебита на сметка 302 „Материали" по неговата
покупна стойност, като за целия ревизиран период не е осчетоводяван разход на
гориво. В своите писмени обяснения от 27.09.2019г. ревизираното лице посочва,
че изразходваното гориво ще бъде осчетоводено като разход изцяло през 2019г. и
че горивото е използвано за захранване на бензинов генератор за производство на
електричество, необходимо за използване на електрически инструменти
(перфоратори, къртач и др.). Органите по приходите са приели, че икономически
неизгодно за захранване на бензинов генератор е покупката на малки количества
гориво, ежедневно, като приема, че очевидно се касае за зареждане на лични МПС.
За тях липсва конкретна обосновка, приемно-предавателни протоколи и отчет за
извършената работа с приложени калкулации, количествено-стойностни сметки или
други доказателства - справки, оферти, тарифи и т.н. относно действително
извършени услуги от лицето и тяхната реална стойност, ако същото следва да бъде
приложено към разходи за извършени услуги. Още повече, че горивото за
ревизирания период е осчетоводено през 2019г.
Съдът е дал изрични указания с определението за
насрочване, че на жалбоподателя лежи доказателствената тежест за доказване на
благоприятните за него факти, както и е налице в негова тежест да докаже, че са
налице предпоставките за признаване на правото му на данъчен кредит. В
настоящото ревизионно производство са представени множество фактури за
закупуване на гориво – дизел и бензин, които са осчетоводени през 2019г., като
за тях жалбоподателят твърди, че същите са свързани с дейността му, не са за
лични нужди и следва да бъдат признати от органите по приходите за данъчен кредит.
Представени са множество пътни листове, в които е вписано, че са свързани с
МПС, собственост на дружеството, на някой от тях са посочени данните от
километраж. Липсват данни за водач, командировъчно, трудов договор за шофьор.,
разход на гориво Едновременно с това в обясненията пред органите по приходите
собственикът на дружеството посочва, че горивото е използвано за захранване на
бензинов генератор за производство на електрическа енергия, необходима за
използване на електрически инструменти. Към жалбата пред административния орган
е приложен Протокол от 18.08.2015г. на комисия – главен счетоводител и
управител на дружеството, оператор пътно строителни машини, които след
изчисления определят засечен разход на гориво в размер на 8 литра на 1 моточас,
съответно завишение през зимен сезон. Представени са доказателства за
собственост на товарен автомобил с рег. № РА****ВХ, гореобсъждания багер,
моторен трион. „Бул инжинеринг“ЕООД не ангажира други доказателства, от които
съдът да съпостави дали закупеното гориво по фактурите е съответно на
необходимото за зареждане на транспортни средства за пътуване, кои лица са
ползвали служебен транспорт, по посочените маршрути, нито с датите на пътуване.
Същите не са приключени с изчислени общи километри и изразходвано количество
гориво за тези километри. Не се установява кои фактури с кои обекти са били
свързани, съответно кои фактури са за закупуване на гориво, изразходвано за
багер, машини и т.н.
Съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС данъчното събитие при
доставки на стоки по смисъла на чл. 6, ал.1 от ЗДДС настъпва към момента на
прехвърляне на правото на собственост или друго право на разпореждане със
стоката. Представените фактури за покупка на дизелово гориво и бензин сами по
себе си не са доказателства за настъпване на данъчно събитие. В
административното производството, както и пред съда изцяло липсва документална
обоснованост на отчетените в тази връзка разходи за изразходване на гориво. За
да бъде документално обоснован разходът за горива, дружеството следва да
разполага с документ за доставка на гориво – фактура, и първичен документ -
пътен лист или пътната книжка за извършените превози, които дават информация за
фактическия разход на горива. В представените пътни листове е видно, че в тях
се съдържа описание на маршрута и изминатите километри. За да бъде даден
счетоводен разход признат за данъчни цели по реда на ЗКПО, същият следва да е
документално обоснован по реда на чл. 10 от ЗКПО и да е свързан с дейността на
съответното данъчно задължено лице. За да бъде признат данъчен кредит по
фактурите за гориво – следва също да са доказани предпоставките Документалната
обоснованост не е постигната с представените пътни листове, от които се
установява единствено, че са изминати километри. Липсват доказателства за
осъществени от дружеството облагаеми доставки, че процесните фактури за гориво
са свързани с осъществяваната от него независима икономическа дейност. В тежест
на жалбоподателя е да докаже всички положителни предпоставки за възникване и
законосъобразно упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит и това
му задължение е по общите правила на доказването, според които този, който
твърди положителни факти, е длъжен да ги докаже. Горивото по фактурите, описани
в РД, с дати от целия ревизиран период, по които се претендира ДК, са
осчетоводени през 2019г., което несъмнено е в противоречие със Закона за
счетоводството и счетоводните стандарти, със счетоводна отчетност относно
заприхождаването, разходването, изписването и предназначението на закупеното
гориво. Такива не се представиха пред съда. Единствен възможен извод в тази
връзка е за липса на документална обоснованост на стопанските операции. В
конкретния случай, ревизираното лице е упражнило правото си на приспадане на
данъчен кредит по фактури за закупено гориво, за които липсват доказателства за
използването им в стопанската му дейност. След като в конкретния случай липсва
надлежна счетоводна отчетност и съставена счетоводна документация, обосноваваща
използването на придобитите количества горива за експлоатация на конкретна
земеделска техника, се налага единственият възможен извод, че закупеното от
дружеството гориво не е използвано в осъществяваната от него икономическа
дейност, поради липсата на представени доказателства за противното. От тук
съдът счита за правилен извода на органите по приходите, че правото на
приспадане на данъчен кредит не е налице. В тази връзка следва да се посочи, че
в жалбата са въведени доводи за необоснованост на ревизионния акт в обжалваната
му част, обосновани с твърдения за дейността на дружеството по използване на
гориво за работа на агрегата, на машини, за придвижване до обектите, без да са
доказани по отношение на определено МПС или машина, свързана с конкретна
дейност по договор, за конкретен период и относима към конкретна фактура за
съответен данъчен период. Безспорно дейността на дружеството предполага
използването на превозни средства и машини, но конкретни доказателства за това
липсват. За да бъде признато на данъчно задълженото лице правото да приспадне
начисления му ДДС, е необходимо то да притежава данъчен документ /фактура/,
съдържащ изискуемите от закона реквизити, данъкът да е начислен във фактурата
във връзка с осъществена облагаема доставка, стоката да е използвана за
следващите облагаеми доставки на получателя. В тежест на лицето, претендиращо
това право, е да докаже изброените предпоставки. /решение на СЕС от 6 декември
2012 г. по дело С-285/11, Боник, т. 44/.
Предвид на изложеното, съдът намира, че в случая
жалбоподателят не доказа по безспорен начин наличието на материалноправните
предпоставки за ползване право на приспадане на данъчен кредит по процесните
периоди и че закупените горива по процесните фактури са използвани и
предназначени за осъществяваната от него икономическа дейност, поради което
жалбата се явява неоснователна, респ. РА в частта му, с която е отказан данъчен
кредит в размер на 2 724,55 лв. и прилежащи лихви на основание чл. 70, ал. 1,
т. 2 от ЗДДС, е законосъобразен и обоснован.
На основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС във връзка
с чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС е не е признат данъчен
кредит по фактури за покупка на чанти, дрехи, сако, кроасани, домакински уреди,
спалня, гардероб, матрак, 3 броя таблети, 3 броя мобилни телефони, четка за
коса, щипки за пране и т.н. по фактури, описани на стр. 25 от РД, възлизащ на
обща стойност 395,41 лв. Аргументите на
органите по приходите, са, че се използват за дейности, различни от
икономическата дейност на лицето, или са свързани с негови лични потребности. В
съдебното производство жалбоподателят не доказа, че закупените с процесните
фактури стоки се ползват от него за извършваната от дружеството икономическа
дейност. В ревизирания период дружеството има наети и/или осигурени от 1 до 3
лица, сред които и управителят. Жалбоподателят не представя документи кое лице
е получило процесните таблети, телефони и дрехи. Съответно не се доказаха
твърденията, че се ползват за дейността на дружеството. В тежест на
жалбоподателя е да докаже всички положителни предпоставки за възникване
упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит и това не беше изпълнено
по отношение на посочените фактури за таблети, телефони, дрехи, кроасани, торби
и др.
На основание чл. 175 от ДОПК, във връзка с чл. 1 от
ЗЛДТДПДВ, органите по приходите са
начислили лихви в общ размер на 229,31 лв. за внесен със закъснение деклариран
данъчен резултат „ДДС за внасяне“ за м.06.2017 г., м.08.2017 г. и м.09.2017 г.
и за деклариран и невнесен данък по справка – декларация за м.10.2017 г. в
размер на 98,30 лв. По делото липсват доказателства за изпълнение на
задълженията в срок, съответно липсва твърдения, че не е определен правилно
техният размер, поради което съдът приема РА за правилен в тази му част.
При ревизията не са признати разходи за придобиване
на актив по стопански начин (хотел - местността с. Юндола, община Велинград),
неправилно осчетоводени като текущи в размер на 15 879,84 лв. за 2015 г., 22
062,30 лв. за 2016 г. и 20 865,22 лв. за 2017 г. по реда на чл. 78 от ЗКПО,
както и разходи за лични нужди (3 бр. таблети, спалня, гардероб, матрак, бюро,
стол, чанти, телефон, дрехи, сак, кроасани), за които няма доказателства да са
свързани с дейността, съответно в размер на 172,50 лв., 791,67 лв. и 973,06 лв.
по реда на чл. 26, т. 1 от ЗКПО. В жалбата се изразява несъгласие с тези констатации
и корекция на финансовия резултат на дружеството. Според жалбоподателя са
налице валидно документирани и извършени разходи, които са пряко свързани с
дейността на дружеството. За закупените вещи се посочва, че те не са за лични
нужди, а са свързани с дейността на дружеството. Наведени са твърдения, като не
са ангажирани други доказателства, освен представените пред административния
орган и обсъдените в предходните изложения на настоящия съдебен акт.
Между страните няма спор, че дружеството осъществява
строеж на жилищна сграда с кафе аперитив (хотел) в поземлен имот пл. № 320 в
кв. 4 на с. Юндола с РЗП 466,8 КВ. м. съгласно Разрешение за строеж № 208 от
25.09.2018 г. В ревизията се установява, че са направени разходи за строежа
през 2015г., 2016г. 2017г., които са осчетоводени директно в намаление на
финансовия резултат. разходи, свързани със строителство по стопански начин на
актив (хотел), посочени в представените МО. Правилен е изводът на ОП, че е
налице грешка по смисъла на чл. 78 от ЗКПО. В случая съдът счита, че сумите
(разходи за строежа на хотел), с които е увеличен финансовият резултата за
2015г., 2016г., 2017г., представляват натрупани разходи от незавършено
строителство, салдото по които се пренася в бъдещи периоди до окончателното
завършване на хотела. При строителство по стопански начин всички разходи,
свързани със строителството се осчетоводяват по сметка 207 "Разходи за
ДМА". Същите следва да се отразят като приходи в ОПР - ред 3 "Разходи
за придобиване на активи по стопански начин".
Въз основа на горното при ревизията правилно са
увеличени декларираните приходи за данъчни цели в размер на 15 879,84 лв. за
2015 г., 22 062,30 лв. за 2016 г. и 20 865,22 лв. за 2017 г., на основание
чл.78 от ЗКПО. Разходите, които се правят във връзка с придобиването на
дълготрайни материални активи (ДМА)-в случая хотел, следва да се отчитат и
представят във финансовите отчети по реда на приложимият (национален или
международен) счетоводен стандарт за отчитане на „Дълготрайни материални
активи“. По делото не е спорно, че строителството на хотела не е приключило и
все още той не е придобит актив от предприятието. Сумите 15 879,84 лв. за 2015
г., 22 062,30 лв. за 2016 г. и 20 865,22 лв. за 2017 г., са свързани с
изграждане на хотела и са извършени през съответните години, но въпросният
актив ще се използва и ще носи изгоди в един бъдещ период, затова тези разходи
следва да бъдат в счетоводна сметка 613 Разходи за бъдещи периоди.
През процесния ревизиран период са осчетоводени
разходи, както следва: Осчетоводен е разход от „Бул Инжинеринг" ЕООД в
размер на 791,67 лв. по ф-ра № **********/11.08.2016Г. на „Виденов" ЕООД -
********* с предмет на доставката спалня, гардероб, матрак, бюро, стол.
Осчетоводен е разход от „Бул Инжинеринг" ЕООД в размер на 172,50 ЛВ. по
ф-ра № **********/30.12.2014Г. на „Плесио Компютърс" ЕАД - ********* с
предмет на доставката 3 бр. таблети. Осчетоводен е разход от „Бул Инжинеринг“
ЕООД по фактура № *********/1.4.2017г. на Зора ММС ООД с предмет мобилни
телефони с данъчна основа в размер на 605,83 лева и ДДС в размер на 121,17
лева. Осчетоводен е разход от жалбоподателя по фактура № *********/10.4.2017г.
на Джамбо ЕООД с предмет Чанти с ДО - 67,89лв. и ДДС- 13,58 лв. Осчетоводен е
разход по фактура № 90/14.9.2016г. на Уейбин ЕООД с предмет Дрехи с ДО 96,82лв.
и ДДС-19,37лв. Осчетоводен е разход по фактура № 125/26.1.2017г. на Уейбин ЕООД
с предмет Дрехи с ДО-110,78лв. и ДДС-22,19лв. Осчетоводен е разход по фактура №
166/10.4.2017г. на Уейбин ЕООД с предмет Сако с ДО-45,91 лв. и ДДС -9,19лв. Осчетоводен
е разход по фактура № 2035/29.8.2017г. на Елит Комерс ЕООД с предмет Кроасани с
ДО-45,83лв. и ДДС-9,17лв. Осчетоводен е разход в размер на 39,57 лв. по ф-ра №
*********/27.03.2018г. на „Крез България" ЕООД - ********* с предмет на
доставката гъба масажна, домакинска тел, попивателни гъби, тоалетна седалка,
обувки. За всички посочени покупки е прието, че не са свързани с дейността на
дружеството, а са за лични нужди и на основание чл.26, т.1 от ЗКПО ревизията
коригира осчетоводен разход от „Бул Инжинеринг" ЕООД в съответните
периоди. За всички тези покупки с жалбата се твърди, че са свързани с дейността
на дружеството. В съдебното производство не се доказа чрез писмени и гласни
доказателства, че всички те са свързани с дейността на дружеството. Релевантното
към тях е посоченото от съда в предходно изложение по отношение на непризнат
данъчен кредит за всички тези фактури, че не се ангажираха доказателства, че са
направени във връзка с извършваната дейност.
В оспорената част за увеличение на финансовия резултат
на дружеството за 2015г., 2016г. и 2017г. на основание чл. 26, т. 1 и чл. 78 от ЗКПО РА е правилен и законосъобразен.
Предвид изложените до тук мотиви оспореният
Ревизионен акт № Р-16001319002846 от 26.11.2019 г., издаден от възложилия
ревизията началник сектор в ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение №
80/17.02.2020г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна
практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, е законосъобразен.
Предвид изхода на делото жалбоподателят следва да
бъде осъден (чл. 161, ал. 1, изр. трето ДОПК), да заплати на ответника
юрисконсултско възнаграждение, в размер на 870 лева, за настоящата съдебна
инстанция с оглед обжалвания материален интерес, на основание чл. 8, ал. 1, т.
4 от Наредба № 1/2004 г.. На ответника се дължи и юрисконсултското
възнаграждение за касационната съдебна инстанция, предвид чл. 226, ал. 3 АПК, в
същия размер.
Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1, ал.
2, ал. 3, чл. 161, ал. 1 от ДОПК, чл. 226, ал. 1 и ал. 2 от АПК,
Административен съд Пазарджик, VІ състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на „Бул Инжинеринг“ ЕООД, с ЕИК
********* и адрес за кореспонденция гр. Пазарджик, бул. „Георги Бенковски“, №
106, бх. „Б“, ет. 3, ап. 6, против Ревизионен акт № Р-16001319002846 от
26.11.2019 г., издаден от възложилия ревизията началник сектор в ТД на НАП
Пловдив, потвърден с Решение № 80/17.02.2020г. на директора на Дирекция
"Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ДОДОП) - гр. Пловдив при
ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „Бул Инжинеринг“ ЕООД, с ЕИК ********* и
адрес за кореспонденция гр. Пазарджик, бул. „Георги Бенковски“, № 106, бх. „Б“,
ет. 3, ап. 6, да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна
практика" - Пловдив, при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение за две
съдебни инстанции, в общ размер на 1740 лв. (хиляди седемстотин и четиридесет
лева).
Решението може да бъде обжалвано пред Върховен
административен съд на Република България в 14 - дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му.
СЪДИЯ: /П/
С
РЕШЕНИЕ № 6749/07.07.2022 г. на ВАС по адм.дело № 1303 /2022 г. на ВАС се
ОБЕЗСИЛВА решение № 880/29.11.2021 г., постановено по адм. д. № 416/2021
г. по описа на Административен съд Пазарджик в частта му, в която е отхвърлена жалбата
на „Бул Инжинеринг“ ЕООД срещу ревизионен акт №
Р-16001319002846-091-001/26.11.2019 г., издаден от орган по приходите в ТД на
НАП Пловдив, за допълнително установен корпоративен данък за 2015 г., 2016 г. и
2017 г., съответно в размер на 16.09 лв., 78.75 лв. и 2076. 97 лв. с прилежащи
лихви 5.97 лв., 21.17 лв. и 349.07 лв. и прекратява производството по делото в
тази част.
ОТМЕНЯ решение № 880/29.11.2021 г., постановено по адм. д. №
416/2021 г. по описа на Административен съд Пазарджик в частта му, в която е
отхвърлена жалбата на „Бул Инжинеринг“ ЕООД срещу ревизионен акт №
Р-16001319002846-091-001/26.11.2019 г., издаден от орган по приходите в ТД на
НАП Пловдив, с който е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в
размер на по фактура № 95/03.04.2015 г. в размер на 3333, 33 лв., със
съответните лихви за забава, и вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОТМЕНЯ ревизионен акт № Р-16001319002846-091-001/26.11.2019 г.,
издаден от орган по приходите в ТД на НАП Пловдив, с който е отказано правото
на приспадане на данъчен кредит в размер на по фактура № 95/03.04.2015 г. в
размер на 3333, 33 лв., със съответните лихви за забава.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 880/29.11.2021 г., постановено по адм.
д. № 416/2021 г. по описа на Административен съд Пазарджик в останалата му част.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати в полза на
„Бул Инженеринг“ ЕООД разноски за всички съдебни производства за двете
инстанции в размер на 406, 62 лв.
ОСЪЖДА „Бул Инженеринг“ ЕООД да заплати в полза на Националната
агенция за приходите разноски за всички съдебни производства за двете инстанции
в размер на 1992, 49 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.