РЕШЕНИЕ
№ 2635
гр. Пловдив, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мария Д. Личева Гургова
при участието на секретаря Мария Г. Христова
като разгледа докладваното от Мария Д. Личева Гургова Гражданско дело №
20215330108118 по описа за 2021 година
Производството е по иск с правно основание член 26 ал.2, изр.1, пр.5 от ЗЗД.
Ищецът Л. П. Л. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *****, чрез адв. П.Д. Д., със
съдебен адрес: *****, против Д. Л. Л. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***** и М. Й.
Т. ЕГН **********, с постоянен адрес гр. *****, моли съда да постанови решение, с което
след като установи нищожността на договора за продажба от 05.06.2015 г., сключен между
Л. П. Л. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр. ***** и Д. Л. Л. с ЕГН ********** с
постоянен адрес гр. ***** по отношение на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор ***** по КККР одобрени със заповед ***** на ***** на АГКК с последно
изменение от 1 8.09.2015 г. с адрес обл. ***** с площ от 926 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, при граници
поземлени имоти с идентификатори: *****, *****, ***** и ***** ЗАЕДНО с намиращите се
в него: СГРАДА с идентификатор *****.1 със застроена площ от 63 кв.м. на два етажа с
предназначение жилищна сграда - еднофамилна, СГРАДА с идентификатор *****.2 със
застроена площ от 21 кв.м. (двадесет и един кв.м) на един етаж с предназначение хангар,
депо и сграда с идентификатор *****.3 със застроена площ от 21 кв.м. на един етаж с
предназначение селскостопанска сграда., който договор е инкорпориран в нотариален акт
вписан в СВ Пловдив акт № *****, да обяви за валидна прикритата сделка - договор за
дарение, сключен между същите страни за същия имот. Претендира разноски.
Твърди, че на 05.06.2015 г. с нотариален акт вписан в СВ Пловдив акт № *****, страните
сключили договор, с който ищецът прехвърлил на **** си Д. Л. Л. следния недвижим имот:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***** по КККР одобрени със заповед ***** на *****
1
на АГКК с последно изменение от 1 8.09.2015 г. с адрес: обл. ***** с площ от 926 кв.м.
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване, при граници поземлени имоти с идентификатори: *****, *****, ***** и *****
заедно е намиращите се в него: сграда с идент ификатор *****.1 със застроена площ от 63
кв.м. на два етажа с предназначение жилищна сг рада - еднофамилна, сграда с
идентификатор *****.2 със застроена площ от 21 кв.м. на един етаж с предназначение
хангар, депо и сграда с идентификатор *****.3 със застроена площ от 21 кв.м. на един етаж с
предназначение селскостопанска сграда.
Твърди, че действителната воля на страните била да сключат договор за дарение, а не
договор за продажба както било заявено пред нотариуса. Към момента на сделката вторият
ответник бил в граждански брак с приобретателя.
ОТВЕТНИКЪТ М. Й. Т., чрез пълномощника й адв. И.М., с отговора на исковата молба
заявява, че предявения иск е допустим, но неоснователен.
Твърди, че съгласно българската съдебна практика симулативен е договорът, с който
страните, които са го сключили, не желаят да бъдат обвързани. Симулативният договор е
нищожен независимо от това, че не прикрива друга сделка (абсолютна симулация) или
прикрива някаква друга сделка (относителна симулация). Прикрита сделка е тази, която е
сключена от страните със желание да породи целеното правно действие, но то да не стане
достояние на трети лица. Съдилищата прекарвали ясна разграничителна линия между
исковете за разкриване на симулацията и тези за обявяване на сделка за нищожна поради
привидност.
Твърди, че пълно разкриване на симулацията могло да бъде постигнато единствено чрез
обратно писмо. Последното в настоящият случай страдало от съществени пороци, като не
съдържа дата на съставяне. Ерго, не ставало ясно кога е подписан представеният документ.
Волята на страните за създаване на прикрито съглашение трябвало да съществува към
момента на сделката, а не в предходен или последващ момент. Липсата на дата, респ. на
достоверна дата на документа, съгласно чл. 181 от ГПК го правел непротивопоставим на
ответницата.
От друга страна обратното писмо нямало действие по отношение на *****, който не бил
подписал същото. Възприемането на обратното на практика поставяло интересите и правата
на Т. изцяло в разпореждане на бившия й *****. Разкриването на симулацията не случайно
се търсело непосредствено след прекратяване на брака, постановено с решение от 27.04.2021
г. по бр. дело № 7410/2020 г., ІІ бр. състав на ПРС. В случаят, очевидно било налице
недобросъвестно поведение от страна на праводателя на ищеца Л. Л., който при сговаряне с
ответника Д.Л., целял чрез съставянето на неистински документ /обратно писмо/ да
облагодетелства неправомерно собствения си син. Обратният документ, приложен към
исковата молба бил създаден единствено и само за целите на настоящото производството и
реално не отразявал волята на съконтрахентите към датата на отчуждаване на процесния
имот. При сключването на сделката на дата 05.06.2015 г. била заплатена сумата от 6000,00
лева, което обективирало волята на страните да сключат възмезден договор, а не
недвижимият имот да бъде дарен от ищеца на ответника Д.Л.. Продажната цена била
2
съобразена с учреденото в полза на П. Л. Л. и Ж. А. Л. пожизнено и безвъзмездно право на
ползване върху процесния недвижим имот.
Твърди, че в споразумението подписано по реда на чл.51 от СК, страните в бракоразводното
производство ясно били посочили своята воля, че семейното жилище е именно това
находящо се в с. *****, като ползването върху същото, но не и собствеността се
предоставяло на Д.Л. и ***** Л. Д. Л..
ОТВЕТНИКЪТ Д. Л. Л., не взема становище по предявения иск.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
От представените по делото в азверен препис Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № ***** и скица на имота се установява, че на 05.06.2015 г. ищецът Л.Л. е
прехвърлил чрез покупко-продажба на своя син и ответник по делото Д.Л. ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор *****, с адрес обл. ***** с площ от 926 кв.м., ЗАЕДНО с
намиращите се в него: СГРАДА с идентификатор *****.1 със застроена площ от 63 кв.м. на
два етажа с предназначение жилищна сграда - еднофамилна, СГРАДА с идентификатор
*****.2 със застроена площ от 21 кв.м. (двадесет и един кв.м) на един етаж с предназначение
хангар, депо и сграда с идентификатор *****.3 със застроена площ от 21 кв.м. на един етаж с
предназначение селскостопанска сграда.
По делото не са представени писмени доказателства, но страните по делото не спорят, че
към момента на сделката ответниците Д.Л. и М.Т. са били в брак, който към момента на
подаване на исковата молба е прекратен с влязло в сила съдебно решение. Същото
обстоятелство се установява и от показанията на свидетелите разпитани пред съда.
По делото е представен като доказателство Обратен документ, подписан от ищецът Л.Л. и
ответника Д.Л., бивш ***** на М.Т.. В документа е записано, че действителната воля при
сключване на договора с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***** е
била, да бъде подарен недвижимия имот и сградите посочени в същия.
Документът е оспорен от ответника М.Т., чрез пълномощника й адв. М. с твърдението, че е
без достоверна дата. Заявява, че същият не е годно доказателство, с което да се разкрие
наличето на симулативна сделка.
Съобразно съдебната практика, когато писменото доказателство съдържа волеизявлението
на всички страни по прикритата сделка, то това писмено доказателство, по характера си
представлява обратно писмо и служи за пълно разкриване както на симулативната сделка,
така и на действителните правоотношения между страните. Когато обаче обратното писмо
съдържа волеизявлението само на една от страните по прикритата сделка, то това писмено
доказателство представлява начало на писмено доказателство, по смисъла на чл. 165, ал. 2
ГПК.
В конкретния случай в представения „Обратен документ“ е налице изявление единствено на
прехвърлителя Л.Л. и ***** му Д.Л., като липсва такова изявление от М.Т., която въпреки,
че не фигурира в договора за покупко-продажба е страна по договора поради наличието на
сключен граждански брак с Д. Т. към този момент.
От друга страна представеният документ няма дата, която да удостовери момента към който
3
е бил съставен и да обоснове вероятна основателност на доводът за наличие на привидност.
Непълният обратен документ, представляващ начало на писмено доказателство е случаен
документ, който сам по себе си не разкрива симулативния характер на явната сделка.
Утвърдено е в практиката на ВКС разбирането, че привидната сделка е винаги нищожна,
независимо дали нищожността е абсолютна или относителна и съдът прогласява тази
нищожност по иск или възражение съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД, независимо дали има да
разглежда и иск по чл. 17, ал. 1 ЗЗД . Установяването на симулацията като основание за
нищожност по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД, в този случай не се състои в пълно и главно
доказване на всички елементи на прикритата сделка, а е достатъчно да се установи
привидността, определяна като съгласие за симулация.
Симулативните или привидните /според термина, употребен в ЗЗД/ договори са такива, при
които страните извършват волеизявления, обективирани в правната действителност, сочещи
към сключване на определен договор, но същевременно се съгласяват, че не желаят
настъпването на правните последици от сключения договор или желаят настъпването на
други последици, различни от тези, които биха се породили от външно обективираната им
воля. В първия случай е налице абсолютна симулация, а във втория - относителна
симулация, която представлява съчетаване на привиден и прикрит договор. Съгласно чл. 26,
ал. 2 ЗЗД привидният договор е нищожен, а страните са обвързани от прикритото
споразумение, ако са налице изискванията за неговата валидност - чл. 17, ал. 1 ЗЗД.
В теорията се приема, че симулативна сделка е тази, волеизявлението, по която се нуждае от
приемане и със съгласие на другата страна не се желае нейното правно действие. В
съдебната практика е изразено становище, че привидни са сделките, сключени при
абсолютна симулация – когато между страните е постигнато вътрешно съгласие сделката да
не прояви правните си последици между тях, както и сделките, с които се прикрива друго
съглашение, чиито правни последици са целените от страните по сделката (т.нар.
относителна симулация).
Явната сделка е привидна и поради това нищожна, а прикритата сделка валидно обвързва
страните, ако са налице останалите предпоставки на закона. Ако страните имат воля да
бъдат обвързани по различен начин, съгласно чл. 17, ал. 1 ЗЗД прикритото съглашение ги
обвързва, ако са изпълнени изискванията за неговата валидност.
При привидни (симулативни) договори страните нямат намерение да бъдат обвързани така,
както външно са изразили воля. Те обективират волеизявления в правната действителност,
които стават известни на трети лица, но в действителност те съзнателно изобщо не желаят
настъпването на правните последици (абсолютна симулация) или желаят настъпването на
други последици, различни от тези, които биха се породили от външно изразената им воля
(относителна симулация). Самите страни създават по своя воля и с постигнато между тях
съгласие тази двойственост; симулацията е насочена към трети лица.
Когато привидната сделка е договор, характерно е съгласието на двете страни за
сключването му и за непораждане на целените с тях правни последици. Абсолютна
симулацие ще е налице, когато и две страни сключват договор за продажба на недвижим
имот, но не искат да се прехвърли право на собственост, нито да се плати цената.
4
Събраните по делото писмени и гласни доказателства не опровергават отразените в
нотариалния акт волеизявления досежно наличие на уговорка за плащане на посочената
продажна цена в него и в крайна сметка за действителното й заплащане.
Видно както от показанията на свидетеля на ищеца П. Л., така и от свидетеля на ответника
Г. Я., става ясно, че действителната воля между страните по делото, е било сключването на
договор за покупко-продажба. Както заявява свидетеля П. Л., за да не може същият като
**** на Д.Л. да има права върху имота. А съгласно свидетелят Г. Я., за да може М.Т., *****
на Д.Л. също да придобие собственост върху имота, с което да бъде възнаградена за грижите
полагани за възрастните **** и **** на ***** й Д., както за самия имот.
В показанията на Г. Я. подробно е безпротиворечиво се твърди, че ***** тогава Д.Л. и М.Т.
са събирали пари от приятели и родителите на М., за да могат да заплатят цената за
покупката на имота.
При така събраните доказателства, съдът приема за установено, че страните по договора са
изразили воля за прехвърляне на собствеността върху имота посредством покупко -
продажба, както и че не се доказа твърдението за симулативна сделка, която да прикрива
дарение.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78 ал.3 от ГПК, следва да бъде осъден ищецът да
заплати на ответника М.Т. направени по делото разноски в общ размер на 1 000,00 лева за
възнаграждение на един адвокат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искът с правно основание чл. 26 ал.2, изр.1, пр.5 от ЗЗД, за прогласяване за
нищожен в отношенията между Л. П. Л. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *****, чрез
адв. П.Д. Д., със съдебен адрес: *****, Д. Л. Л. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
***** и М. Й. Т. ЕГН **********, с постоянен адрес гр. *****, черз адв. И.М., със съдебен
адрес: гр. *****, договор за покупко - продажба на недвижим имот от 05.06.2015 г. с
Нотариален акт № *****, скойто Л. П. Л. е прехвърлил на Д. Л. Л. следния недвижим имот:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***** по КККР одобрени със заповед ***** на *****
на АГКК с последно изменение от 1 8.09.2015 г. с адрес: обл. ***** с площ от 926 кв.м.
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване, при граници поземлени имоти с идентификатори: *****, *****, ***** и *****
заедно е намиращите се в него: сграда с идент ификатор *****.1 със застроена площ от 63
кв.м. на два етажа с предназначение жилищна сг рада - еднофамилна, сграда с
идентификатор *****.2 със застроена площ от 21 кв.м. на един етаж с предназначение
хангар, депо и сграда с идентификатор *****.3 със застроена площ от 21 кв.м. на един етаж с
предназначение селскостопанска сграда, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Л. П. Л. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *****, чрез адв. П.Д. Д., със
5
съдебен адрес: *****, да заплати на М. Й. Т. ЕГН **********, с постоянен адрес гр. *****,
черз адв. И.М., със съдебен адрес: гр. *****, направени по делото разноски за
възнаграждение на един адвокат в размер на 1 000,00(хиляда) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на съобщение до страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6