Р Е Ш
Е Н И Е
№…………
гр.Варна, 12.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLIX състав, в публичното заседание на 06.10.2020 год. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Д. ДИМИТРОВ
при секретаря Милена Узунова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 18394/2019 год. по описа на Районен съд гр. Варна, ХLIX състав, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по повод предявен от "В.и к." ООД ***, ЕИК **** представлявано от Валентин Вълканов-Управител чрез пълномощник юрисконсулт ****, против К.Р.Р. ЕГН ********** ***, ателие-3 иск с правно основание чл. 422 ГПК, за постановяване на решение, с което бъде признато за установено по отношение на К.Р.Р. ЕГН **********, в качеството си на потребител на В и К услуги, които се отчитат по партида с абонатен номер 1753928, дължи на „В.и к." ООД сума в общ размер на 2490.82лв. (две хиляди четиристотин и деветдесет лева и 82ст.), представляваща главница за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 04.09.2014г. до 09.04.2019г. на адрес гр.Варна, ул.**** бл.9, ателие-3; сума в общ размер на 130,83лв. (сто и тридесет лева и 83ст.), представляваща остатък от лихва за забава върху тази главница за периода от 30.04.2016г. до 19.04.2019г.; законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-02.05.2019г. до окончателното й плащане, за които суми е издадена заповед № 3466 от 03.05.2019г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 6683/2019г. по описа на ВРС.
Обективирано е искане и съдът да се произнесе по сторените
по заповедното производство, по което е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК № 3466 от 03.05.2019г.,
а именно: заплатена държавна такса в размер на от 58.24лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00лв.
Ищецът основава исковата си молба на следните фактически твърдения: Твърди се, че „В.и к." ООД, в качеството си на В и К оператор съгласно чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн.ДВ бр.18 от 2005г., с поел. изм.), предоставя В и К услуги на К.Р.Р. ЕГН ********** за имот на адрес ***, ателие-3, който в качеството си на потребител ги получава и ползва на същия адрес. Ползваните В и К услуги на този адрес се отчитат по партида абонатен номер 1753928. Твърди се, че съгласно чл.5, т.6 от Общите условия за предоставянето на В и К услуги на потребителите от В и К оператор „В.и к." ООД потребителите са длъжни да заплащат ползваните В и К услуги в срок, което длъжникът не е правил. Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия, ответникът е длъжен да заплаща дължимите суми за използваните В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, след изтичане на който срок той изпада в забава.
Твърди се, че на 02.05.2019г. В и К операторът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до Варненски районен съд срещу Г., въз основа на което било образувано ЧГД № 6683/2019г. по описа на ВРС, ГК-26 състав. Твърди се, че на 03.05.2019г. съдът издал заповед № 3466 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която разпоредил на Р. да заплати на кредитора (сега ищец) сумата от 2490.82лв. (две хиляди четиристотин и деветдесет лева и 82ст.), представляваща главница за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 04.09.2014г. до 09.04.2019г. на адрес гр.Варна, ул.**** бл.9, ателие-3; сума в общ размер на 130,83лв. (сто и тридесет лева и 83ст.), представляваща остатък от лихва за забава върху тази главница за периода от 30.04.2016г. до 19.04.2019г.; законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-02.05.2019г. до окончателното й плащане, както и сторените по делото съдебно-деловодни разноски, изразяващи се в заплатена по делото държавна такса в размер на 108,24лв. Твърди се, че на 09.10.2019г. заявителят бил уведомен, че на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК може да предяви иск за установяване на вземането си.
В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител е депозирал в съда писмен отговор по предявения срещу него иск. Оспорва предявените искови претенции, като погасени по давност. Оспорва наличието на облигационна връзка между страните.
В проведено открито съдебно заседание ищцовата страна поддържа иска.
Ответникът се представлява от назначен особен представител, който оспорва исковите претенции.
От събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна
следното:
Към доказателствения материал са приложени и приобщени Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, видно от които /чл.2/ потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги.
От предоставената по делото справка за недобора се установява, че титуляр на по партида с абонатен номер 1753928 на водомер и обект на потребление гр.Варна, ул.**** бл.9, ателие-3, е К.Р.Р..
Представени са като доказателство по делото карнети за отчитане на потреблението на ВИК услуги по партидата на частен абонат 1753928 за периода 04.09.2014г. до 12.02.2019г. с титуляр К.Р.Р., за имот на адрес ***, ателие-3. От преддставена справка от имотен регистър се установява, че собственик на процесния водоснабден имот е ответника К.Р.Р.. Установява се, че при нето едно от извършените отчитания не е осигурен достъп на служители на ищцовото дружество до СТИ. Установява се, че потреблението на ВИК услуги за претендираните периоди е формирано като „служебно количество“, тъй като макар имота да се обитава, ответницата не предоставя достъп на инкасдатор на ищцовото дружество. По делото са приложени Констатнивен протокол №117 от 10.12.2018г. за извършена проверка на водоснабдения имоти контатирано недопускане в него.
От заключението на вещото лице по допуснатата ССЕ се установява, че за нито един от процесните задължения, които са надлежно заведени в ищцовото дружество не е налице плащане, като общия размер на непогасените задължения за потребени ВиК услуги за процесния период 04.09.2014г. до 09.04.2019г. е на стойност 2490,82 лв., а размера на дължимото обезщетение за забава върху този размер е 130,83 лева.
При така установените факти и обстоятелства
по делото, съдът възприе следните правни изводи:
Искът е предявен по реда на чл.415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото възражение, поради което се явява процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.
С оглед характера на предявения иск, с който се иска съдебно установяване на съществуването в полза на ищеца на вземане срещу ответника, доказателствената тежест за установяване на вземането се носи от ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на основание за възникване на вземането и неговия размер. По конкретно предявения иск съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, за разпределение на доказателствената тежест в процеса в тежест на ищеца бе да докаже наличието на договорни отношения между страните, качеството си на изправна страна по договора, а в тежест на ответника бе да докаже извършено плащане за доставените услуги.
Съгласно пар. 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги. С идентично съдържание е и текста на разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр.Варна.
В настоящия случай се установи по безспорен начин, че през процесния период собственик на водоснабдения обект е ответникът по делото, от което следва да се приеме, че същият има качеството на ползвател на ВиК услуги за процесния обект находящ се в гр.Варна, ул.**** бл.9, ателие-3. Между страните не се спори и че имотът е присъединен към водопреносната мрежа.
Възражението на ответника, че не е страна по договор за предоставяне на ВиК услуги, тъй като не е титуляр на партидата и с него не е сключен индивидуален договор, е неоснователно. Процесният договор е от категорията на неформалните, т.е. за действителността на същия не е необходимо той да се сключва при спазване на определена форма. С присъединяване на процесния имот към водопреносната и канализационна мрежи, между страните е възникнала валидна облигационна връзка. Съобразно разпоредбата на чл.11, ал.7 от ЗРВКУ одобрените от ДКЕВР Общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги стават част от договорните отношения между страните ”ex lege” в едномесечен срок от публикуването им. Видно от приложените разпечатки от страници на печатни издания, Общите условия на ВиК са надлежно публикувани, което обстоятелство е ноторно и служебно известно на съда. Следователно същите са влезли в сила по отношение на всички потребители на вода и ВиК услуги, включително спрямо ответника. С влизане в сила на ОУ на 26.07.2006г. и с оглед липсата на твърдения и доказателства, че ответникът се е възползвал от правата по чл.69, ал.2 от ОУ, същите са станали част от договорните им отношения.
Гореизложеното обуславя извода, че бе
установено съществуването на облигационно правоотношение, по силата, на което
ответникът се е задължил да заплаща потребеното
количество вода. Същият е страна по договора и негово е задължението да заплаща
доставеното и потребено количество на ВиК услуги.
Спорен е въпросът дали срещу абоната –
ответник е налице възникнало изискуемо задължение, дължимо към дружеството –
ищец в резултат на реално доставени му и потребени от
него ВиК услуги.
На първо място ищецът следваше да установи,
че претендираният обем на ВиК
услуги е реално доставен и съответно отчетен посредством техническо средство,
което е изправно и сертифицирано.
По делото не се спори, че към имота е налице
монтиран работещ водомер за отчитане на консумираните количества вода, като
спорът повдигнат от страна на ответника е дали този водомер е сертифициран и
изправен и е в състояние да
измерва точно потребените количества ВИК услуги. При
неизправен водомер, за който потребителя е знаел, за него възниква задължение
за отстраняване на повредата и за уведомяване на оператора и осигуряване на
достъп до водомера, съобразно общите условия или договора за извършване на
първоначално отчитане и пломбиране на холендъра (така
чл.33 от НАРЕДБА №4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи).
По делото липсват данни въпросът за изправността на отчитащото средство да е
бил повдиган от ответника по реда на чл. 17, ал. 4 ОУ, преди датата на
начисляването на количествата ВИК услуги. Съобразно разпоредбата на чл. 18, ал.
3 от ОУ, при сгради в режим на етажна собственост и при водоснабдени обекти с
повече от един потребител, всеки от тях поставя индивидуални водомери, което
означава, че средствата за измерване са собственост на индивидуалните
потребители, включително и на ответника като такъв. При положение, че
ответникът не е повдигал въпроса за изправността на водомера пред ВиК оператора преди отчета и в случай, че твърди неговата
неизправност, като не е предприел действия за смяната му, не може да се приложи
като неблагоприятна за ищцовото дружество последица
от обстоятелството че отчитането евентуално се е извършвало с неизправно
техническо средство. В чл. 39, ал. 8 от Наредба №4/2004г. е предвидено при
кражба или повреждане на водомер на водопроводното отклонение служебно да се
начислява количество изразходвана вода, определено въз основа на средния
месечен разход от редовно отчетените съответни периоди на предходната година.
Приема се, че служебно начислената консумация представлява компенсация за
оператора за неотчетеното количество ВиК услуги.
Предвид установеното служебно начисляване на
количеството потребена вода за част от отчетните
периоди, възражението за неправилното отчитане показанията на водомера поради
отсъствие на потребителя са неоснователни. При констатирана повреда на водомера
и невъзможност същия да отчита потребеното количество
вода, не е налице необходимост от отчитане на показанията на същия.
Неоснователни са доводите на ответника, че през процесния период ищецът не му е предявявал фактури за плащане. Следва да се посочи, че по силата на чл.68, б.”а” от ЗЗД паричните задължения са търсими, а не носими, поради което задължение на длъжника е да предложи изпълнение. Задължението на потребителя за заплащане на услугата не произтича от фактурата, а от сключения с конклудентни действия договор за предоставяне на ВиК услуги. На основание чл.113, ал. 3, т.1 от ЗДДС фактура може да не се издава за доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице. В тази връзка следва да се приеме, че по силата на законова делегация счетоводството на ищцовото дружество е организирано така, че фактурите съществуват в системата в електронен вид и се генерират на хартиен носител едва при заплащане на начислените суми, каквото плащане през процесния период ответникът не доказа. Задължението се счита фактурирано на деня, в който е въведено в програмния продукт „Инкасо” като номер на документ.
По делото бе установено и че осчетоводените от ищеца количества на ВИК услуги са реално доставени в обекта на потребление. Установено бе, от заключението по ССЕ, че претендираните количества на ВИК услуги са надлежно осчетоводени в счетоводството на дружеството, които са в резултат на редовно отчитане на монтирания в имота водомер. В тежест на ответника е било да установи при условията на пълно и главно доказване, че е извършвал заплащане на претендираните от ищеца суми. Доказателства в тази насока не са ангажирани, поради което съдът намира, че ответникът дължи претендираната сума на главното задължение.
Предвид това съдът намира, че в качеството
му на потребител, за ответника е възникнало задължението да заплаща стойността
на потребената вода и на количествата отведени и
пречистени отпадъчни води, изчислени съобразно събраните данни и предвидените
компенсаторни механизми.
По изложените съображения съдът намира иска
за доказан по основание и размер.
Поради липса на заплащане на дължимите суми в сроковете по чл.31, ал.2 от Общите условия ответникът дължи и заплащане и на мораторна лихва за забава върху всяко месечно плащане считано от съответния падеж до 19.04.2019г.
Ответникът дължи и законната лихва върху съдебно признатото вземане, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК – 02.05.2019г., до окончателното му изплащане.
При това
положение следва да се обсъди възражението на ответника за погасяване
вземанията на ищеца по давност. Съгласно
задължителната практика, установена с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г.
на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК, вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД и за тях се прилага кратката
тригодишна давност. Съдът намира, че вземането на ищеца по задълженията с падеж
преди 02.05.2016г. са погасени по давност, а за всички задължения давността е
започнала да тече считано от падежа на най-старото задължение по отношение
абонатен № 1753928, а това е
фактура №****., поради което с подаването на заявлението по чл.410 от ГПК на
02.05.2019г.. кратката погасителна давност по отношение на тях е прекъсната
преди да е изтекла. С оглед изложеното наведеното от ответника правопогасяващото възражение се явява частично основателно,
по отношение задълженията за заплащане на главница по фактури: ****. в размер на 988,63лв. - главница
и 6,93лв. лихва.
По изложените съображения възникването на спорното вземане на ищеца срещу ответника следва да се приеме за доказано, поради което предявените искове с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД се явяват частично основателни и следва да бъдат уважени както следва: за сумата от 1502,19 лева, като за горницата до предявение иск от 2490,82 лева следва да бъде отхвърлен, като по отношение на обезщетението за забава искът следва да бъде отхвърлен за разликата от 123,90 лева до първоначално претендирания размер от 130,83 лева.
По разноските:
С оглед изхода от спора следва да бъде уважено искането на ищеца за присъждане на направените от него разноски в хода на производството, съразмерно с уважената/отхвърлена част от иска. Ищцовото дружество е представило списък с разноски както следва: в общ размер от 649,63лв., от които 91,39лв. за заплатената държавна такса, в размер на 200 лв. за възнаграждение на вещо лице, 150лв. – депозит за особен представител на ответника и на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение съобразно представените писмени доказателства, което следва да бъде определено съобразно уважената част от исковете предвид разпоредбата на чл.78, ал. 1 от ГПК, т.е. сумата от 335.80 лева. Имайки предвид установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение, то следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските направени в заповедното производство, съобразно ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г., т. 12, които разноски следва да бъдат присъдени съобразно размера до който вземанията по издадената заповед за изпълнение са установени, а именно 67,14лв.
Мотивиран от гореизложеното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че К.Р.Р. ЕГН **********, в качеството си на потребител на В и К услуги, които се отчитат по партида с абонатен номер 1753928, дължи на „В.и к." ООД сума в общ размер на 1502,19 лева /хиляда пестотин и два лева и 19ст.), представляваща главница за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 02.05.2016г. до 09.04.2019г. на адрес гр.Варна, ул.**** бл.9, ателие-3, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-02.05.2019г. до окончателното й плащане, за които суми е издадена заповед № 3466 от 03.05.2019г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 6683/2019г. по описа на ВРС, на основание чл.422 от ГПК, вр. чл. 415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, като отхвърля предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.415 от ГПК, вр. чл.86 от ЗЗД за разликата над 1502,19 лева до претендираните 2490.82 лева.
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО
в отношенията между страните, че К.Р.Р. ЕГН **********,
в качеството си на потребител на
В и К услуги, които се отчитат по
партида с абонатен номер 1753928, дължи на „В.и к." ООД сумата от 123,90лв. (сто двадесет и три лева и 90ст.), представляваща
остатък от лихва за забава
върху тази главница за периода
от 02.05.2016г. до
19.04.2019г., представляваща обезщетение
за забавено плащане считано от съответния падеж
на главните задължения в общ размер на 1502.19 лева
за периода от 02.05.2016г.
до 19.04.2019г.,
за които суми е издадена заповед № 3466 от 03.05.2019г. за изпълнение
на парично задължение по ЧГД № 6683/2019г. по описа
на ВРС, на основание чл.422 от ГПК, вр. чл. 415, ал.1 от ГПК, вр.
чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, като отхвърля предявения иск с правно основание
чл.422 от ГПК, вр. чл.415 от ГПК, вр.
чл.86 от ЗЗД за разликата над
123.90лева до претендираните 130.83
лева.
ОСЪЖДА К.Р.Р. ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТИ на
„Водоснабдяване и канализация
– Варна” ООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление:***,
сумата от 335.80 лева, представляваща
направени съдебно-деловодни
разноски в исковото
производство, както и сумата от 67,14 лева в производството по ЧГД №
6683/2019г. по описа на ВРС, съобразно
уважената част от претенциите, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок, считано от връчване на съобщението за обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: