Р Е Ш Е Н И Е

 

   Гр. София, 31.05.2019г.

 

 

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

като разгледа т.д.№ 994 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по реда на чл. 25 , ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ.

Образувано е по жалба с вх.№20190527104315, подадена срещу отказ на Агенцията по вписванията № 20190514181933-2/20.05.2019г., с който е отказано вписване на промени по партидата на „ББК-Т.“ ООД, изразяващи се в прекратяване на участието на съдружника „Б.“ ООД. Жалбоподателят счита, че отказът е незаконосъобразен по подробно изложените в жалбата съображения и претендира отмяната му и даването на указания на Агенцията да извърши поисканото вписване. Поддържа, че фактическия състав па чл. 125, ал.2 от ТЗ бил изчерпателно посочен и включвал отправяне на тримесечно предизвестие, каквото било отправено по надлежен ред на 30.08.2019г. / стр. 3 от жалбата, така е посочена датата/, като бил изтекъл законоустановения срок, с което фактическия състав на прекратяването бил настъпил. Позовава се на цитирана и приложена от него трайна практика, че уреждането на имуществените отношения между напускащия съдружник и дружеството, както и съдбата на освободените дялове, не било елемент от фактическия състав на прекратяването и за тях не е необходимо да се представят доказателства. Те са последица от прекратяване на членственото правоотношение, а не условие за неговото настъпване и затова нямало пречка да се впише заявеното обстоятелство.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира следното:

Обжалваният отказ е постановен по заявление по образец, с искане за вписване на промяна на обстоятелства по партидата на „ББК-Т.“ ООД, изразяващи се в прекратяване на участието на съдружника „Б.“ ООД. Със заявлението е представена молба от „Б.“ ООД от 30.08.2018г., адресирана до Общото събрание на „ББК Т.“ ООД, в която се сочи, че на основание чл. 13.2 от дружествения договор и чл. 125, ал.2 от ТЗ, съдружникът прекратява участието си. Под молбата е отбелязано, че е получена на 30.08.2018г. от управителя на „ББК –Т.“ ООД – И.П.И.. Със заявлението е представен и протокол от 30.08.2018г. от Общо събрание на „Б.“ ООД, по което е взето решението за прекратяване на участието на дружеството. Заявител е адв. Б.Л., за която е представено изрично пълномощно от управителя на „ББК-Т.“ ООД / стр. 39 от делото/. На 16.05.2019г . са обявени указания по партидата да представят актуален учредителен акт.

Длъжностното лице по регистрацията е постановило обжалвания отказ на 20.05.2019г. с мотиви, че заявеното вписване на прекратяване на членството на съдружник поставя въпросите за изменение на дружествения договор, за намаляване на капитала, които са от значение, както за вътрешните отношения между съдружниците, така и с оглед третите лица, като е посочил, че следвало да бъде взето решение за горното и е цитирал практика на ОС –Варна и ОС –Бургас. Посочил е и че обратното било в противоречие с чл. 117, ал.2 от ТЗ, че сумата на дяловете следвало да бъде равна на капитала и би накърнило принципа на доверие в ТР, залегнал в чл. 10 от закона, като на заявителя са дадени указания, които не са изпълнение и не са приложени доказателства по чл. 10, ал.2 от ТЗ.

Съдът по жалбата, намира следното:

Съгласно чл. 125, ал. 2 от Търговския закон, съдружникът може да прекрати участието си в дружеството с писмено предизвестие, отправено най-малко 3 месеца преди датата на прекратяването. Имуществените последици се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването съгласно чл. 125, ал. 3 ТЗ. Законът свързва напускането на съдружника с изтичане на срока на даденото предизвестие, като не предпоставя като условие за осъществяване на фактическия състав на прекратяване на участието на съдружника в ООД, уреждането на имуществените последици от горното, които са последващи. Предвидената особена процедура за напускане на съдружника при бездействие на дружеството е изключение от общото правило, че освобождаването се извършва по решение на Общото събрание и предполага бездействие на дружеството в определения срок от получаване на изявлението, като за да се установи, че са налице предпоставките за горното следва да е връчено надлежно уведомление, респ. надлежно отправено писмено предизвестие от съдружника. Предвид горното са основателни доводите по жалбата, че за напускането на съдружник не се изисква да са уредени имуществените последици от горното,  а същото настъпва автоматично с изтичане срока на предизвестието, в която насока има задължителна практика на ВКС, обективирана в решение № 46/22.04.2010г. по т.д.№ 500/2009г., ІІ т.о., ВКС и много други, част от тях цитирани в жалбата и приложени към същата. Предвид горното съдът не споделя мотивите на длъжностното лице в частта, че е необходимо последващо решение на ОС за намаляване на капитала, уреждане съдбата на дяловете на напускащите съдружници, респ. приемане на нов дружествен договор, за да бъде вписано напускането на съдружника.

При преценка на настоящата жалба, съдът констатира, че тя е подадена от съдружника „Б.“ ООД, който е прекратил участието си в дружеството, но не той е заявител пред АВ. Съгласно чл. 15, ал. 1 от ЗТРРЮЛИЦ вписванията и заличаванията могат да се заявяват само от ограничен кръг лица - търговеца, друго, предвидено в закон лице и адвокат с изрично пълномощно /или оправомощено лице, орган, овластен да образува, преобразува или прекратява ЮЛ и ликвидатор/. Съдружникът не е сред посочените категории лица, на които законът е дал процесуалната възможност да заявяват вписване или заличаване на обстоятелства. Съгласно чл. 123 от ТЗ правата на съдружника се ограничават до участие в управлението на дружеството, но чрез неговия орган – ОС, участие в разпределението на печалбата, да получава информация за хода на дружествените дела, да преглежда книжата на дружеството и да получи ликвидационен дял. Действително съдружникът може с едностранно волеизявление да прекрати участието си в дружеството, съгласно дадената му с материалната правна норма на чл. 125, ал. 2 от ТЗ възможност, но същият не разполага с процесуалното право да иска нито сам - в лично качество, нито като представляващ търговеца да бъде заличено вписването му като съдружник по партидата на дружеството след напускането му, независимо от това, че обективно са налице обстоятелства за уважаване на такова заявление. Съгласно чл. 141, ал. 2 от ТЗ дружеството се представлява от управителя и единствено той би могъл да заяви заличаването на напусналия съдружник от името на търговеца по смисъла на чл. 15, ал. 1, т. 1 от ЗТРРЮЛИЦ. В закона липсва разпоредба, предвиждаща възможност заявяване от съдружник на заличаването му от регистъра по партидата на съответния търговец, поради което не може да бъде приложена и разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 2 от закона. Това право е предоставено изрично само на напусналия управител съгласно чл. 141 ал.5 от ТЗ, но не може разпоредбата да бъде прилагана по аналогия предвид характера на уредбата с императивни правила. Предвид лимитативното определяне кръга на активно легитимираните в регистърното производство лица по чл. 15 от закона, неговото разширяване по analogia legis е недопустимо. В случая, съдружникът „БКК“ ООД не е заявител пред АВ, но именно той от свое име е подал жалбата срещу постановения отказ. Горното е недопустимо и предпоставя оставянето й от настоящия съд без разглеждане. При подадена жалба по чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛИЦ съдът извършва служебна проверка за това дали жалбата изхожда от легитимирано лице, спазен ли е срокът за обжалване, за това дали актът, който се обжалва представлява отказ по смисъла на закона, постановен ли е той от длъжностното лице в хода на регистърното производство и дали обстоятелствата, чието вписване се иска, не са междувременно вписани в ТР по силата на последващо депозирано заявление. Активно легитимиран да обжалва отказа на Агенцията по вписванията е заявителят, но не и засегнатите от вписването трети лица, като тяхната защита е по реда на чл. 29 ЗТРРЮЛИЦ. Производството по вписване е охранително и едностранно, поради което липсата на легитимация по чл. 15 лишава третото лице и от качеството на страна в съдебното производство по чл. 25 по обжалване на отказа за вписване. В този смисъл е определение № 831/3.12.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 3741/2013 г., определение на САС № 515/22.03.2016г. по ф.д.№1151/2016г. и мн.др. С оглед горното съдът намира, че по настоящото дело жалбата е подадена от нелегитимирано лице – съдружника „БКК“ ООД, който не е заявител в конкретния случай и не би могъл да бъде оправомощен такъв предвид качеството си на напускащ съдружник, поради което се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Ирелевантно е в случая, че упълномощеният от жалбоподателя “БКК“ ООД адвокат Б.Л.Я. е същевременно и пълномощник на дружеството „ББК – Т.“ ООД, включително и с правото да го представлява пред Агенцията по вписванията. Активната легитимация на заявителя в охранителното регистърно производство се преценява с оглед личността на упълномощителя - съдружник в дружеството, а не на упълномощения от него адвокат, чиято надлежно учредена представителна власт е само предпоставка за извършване на правни действия с ефект за представлявания. Затова обстоятелството, че упълномощеният от жалбоподателя адвокат представлява и дружеството –заявителл е ирелевантно, след като той не е подал жалбата от негово име, а като пълномощник на съдружника. След като жалбата изхожда от лице, което не е заявител, нито е оправомощено такова, то тя е подадена при липса на активна легитимация, което обуславя нейната недопустимост и оставянето й без разглеждане.

            Воден от горното съдът

 

                                               Р Е Ш И:

 

            ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата с вх.№20190527104315 срещу отказ на Агенцията по вписванията № 20190514181933-2/20.05.2019г., с който е отказано вписване на промени по партидата на „ББК-Т.“ ООД, подадена от „Б.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** и съдебен адрес ***.

            Решението подлежи на обжалване пред САС с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му.

 

                                                                 СЪДИЯ: