№ 16102
гр. София, 03.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20221110154032 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Съдът е сезиран с молба подадена от ответника „Еос Матрикс“ ЕООД с искане за
изменение на постановеното решение в частта за разноските. Ответникът поддържа, че
приложение следва да намери разпоредбата на чл. 78, ал.2 ГПК и разноските да се възложат
в полза на ищеца, тъй като с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и е
признал иска.
Насрещната страна – ищец в производството, намира молбата за неоснователна, като
счита, че правилно съдът е приел, че разноските следва да бъдат поставени в тежест на
ответника, който е станал повод за завеждане на делото.
Съобразявайки изложените от страните доводи, съдът намира следното:
Молбата е допустима. Подадена е от легитимирана страна в срока по чл. 248, ал.1
ГПК, като доколкото се възразява срещу разноски присъдени в полза на насрещната страна,
не следва да бъде проверявано спазено ли е изискването за представяне на списък по чл. 80
ГПК. Разгледана по същество молбата е неоснователна.
С оглед изхода на спора и извършеното признание на иска съдът е счел, че право на
разноски има ищцата. Противно на развитите от ответника доводи не се установява да е
налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК, в приложение на която разноските да се възложат
върху ищеца. Позоваването на изтекла погасителна давност съставлява законно признат на
длъжника способ за защита, който същият може да упражни пред съда както под формата на
правопогасяващо възражение по предявен от кредитора иск за вземането, така и чрез
завеждане на отрицателен установителен иск за недължимост на вземането, предвид
установената в чл. 120 ЗЗД забрана за служебно прилагане на давността. В настоящия
случай от приетите писмени доказателства се установява, че ответникът е продължил да
води при себе си вземане срещу ищцата, произтичащо от прехвърлени му вземания от
договор за кредит, като в изходящ документ е посочил, че във връзка с този договор следва
да се извършват плащания по посочена банкова сметка. Поради изложеното съдът намира,
1
че с поведението си ответникът е дал повод на ищцата за търсената искова защита.
Следователно изискването по чл. 78, ал. 2 ГПК ответникът да не е станал причина за
завеждане на делото в случая не е изпълнено, поради което няма основание за изключване
на отговорността му за разноски.
По тези съображения молбата следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на „Еос Матрикс“ ЕООД за изменение на
постановеното на 15.03.2023 г. по гр. д. № 54032/2022 г. на СРС, 82 състав, решение в частта
за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в двуседмичен срок
от съобщението до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2