№ 11231
гр. София, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20221110109248 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Предявен са от Ц. А. М. срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД обективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
(уточнен с молба от 18.05.2022 г.), както следва:
- частичен иск за заплащане на сума в размер на 1 000 лв. от общо 10 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от
травматично увреждане на здравето и преживян стрес от настъпило на 11.11.2019 г.
застрахователно събитие – ПТП, съставляващо застрахователен риск, покрит съгласно
договор за застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", страна по който е
ответникът, ведно със законната лихва от 22.02.2022 г. – датата на постъпване на исковата
молба, до окончателното плащане;
- иск за заплащане на сума в размер на 232 лв., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за периода от 11.11.2019г. до датата на исковата
молба.
Ищецът Ц. А. М. твърди, че на 11.11.2019 г. поради извършено нарушение на
правилата за движение по пътищата, изразяващо се в предприемане на маневра отклонение
надясно при движение с несъобразена скорост, водачът на л.а. марка „.“ с рег. № ......
реализирал ПТП с автомобила, който същата управлявала, в резултат на който претърпяла
неимуществени вреди. С АУАН № 156101/11.11.2019 г. водачът на л.а. марка „.“ с рег. №
...... бил признат за виновен поради нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, чл. 20, ал. 2 и чл. 21,
1
ал. 1 ЗДвП и чл. 25, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП. В исковата молба се твърди, че след процесното ПТП
ищцата е претърпяла вреди, състоящи се в болка в главата и по тялото, преживяла стрес и
уплах. Посетила диагностично-консултативен кабинет „Алексиев и син“ като след извършен
преглед й били изписани болкоуспокояващи. Тъй като леакрствата не помогнали особено, а
се появило и гадене, ищцата била приета за лечение в ... – гр. София, където й поставили
диагноза сътресение на мозъка. Поради това й била изписана медикаментозна терапия на
05.12.2019 г., с предписание за приемане на аналгетици при нужда. Ищцата заявява, че
настъпилото произшествие се отразило негативно на личния, семейния, социалния и
професионалния й живот, била дълго време неработоспособна, нямала пълноценен сън,
изпитвала страх ад шофира. В резултат на всичко преживяно твърди, че е развила остра
стресова реакция и душевно разтройство. При така изложените фактически твърдения
предявява частичен иск в размер на 1000 лева, от претенция в общ размер на 10000 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от настъпило
застрахователно събитие на 11.11.2019 г., ведно със законната лихва от 22.02.2022 г. до
окончателното плащане на вземането, както и мораторна лихва в размер на 232 лева за
периода от 11.11.2019 г. до 21.02.2022 г. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата
молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва процесното ПТП да е
настъпило единствено по причина поведението на водача на л.а. марка „.“ с рег. № ......., че
действително са настъпили твърдяните от ищцата неимуществени вреди, евентуаално
оспорва наличието на причинно-следствена връзка между събитието и вредите. Заявява, че
непосредствено след произшествието ищцата не била потърсила лекарска помощ, поради
което сочените от същата вреди са резултат от друго събитие или самоувреждане. Оспорва
твърдението, че ищцата не се е възстановила. Възразява за изключителен принос на ищцата
при настъпването на процесното ПТП, тъй като е нарушила ЗДвП и Правилника за
прилагането му като не се е обезопасила чрез поставяне на обезопасителен колан по време
на превоза. Заявява, че претендираният размер на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди е изключително завишен, недължим и заявен в противоречие с
принципа за справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Релевира възражение за
съпричиняване. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено
следното от фактическа и правна и страна:
По иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ:
По иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ ищецът следва да установи, че има
вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС /фактическия състав на който е
виновно и противоправно поведение на водача, в причинна връзка от което са произлезли
вреди, като вината се предполага до доказване на противното – чл. 45, ал. 2 ЗЗД/ и наличие
на валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка
2
"гражданска отговорност" между този водач и застрахователя /ответното дружество/.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния
факт на плащане на обезщетението, а с оглед твърденията за съпричиняване – в тежест на
ответника е да докаже твърдените от него действия/бездействия, с които ищецът е
допринесъл за настъпване на вредите.
Не е спорно по делото, че на процесната дата и място между ищеца и управлявания
от Диомитър П. Веловски лек автомобил марка ".“ с рег. №......, застрахован при ответника
по задължителна застраховка "Гражданска отговорност", е реализирано ПТП, което
представлява покрит риск.
Установява се и от протокол № 1726200г. на органите на МВР при отдел "Пътна
полиция", СДВР (л. 8 от делото), че на 11.11.2019 г., около 21:20 часа, по пътя от гр. София
към гр. Банкя в района след моста на кв. „Филиповци“ е настъпило ПТП с участието на
водача на лек автомобил ". Ярис“ с рег. №......, и управлявания от ищцата лек автомобил
„..........“ с рег. № .. СН.
Въз основа на приетото и неоспорено заключение по съдебно-автотехническата
експертиза (л. 149-156 от делото), което съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвено, се установява, че механизмът на процесното ПТП е следният –при извършване на
маневра изпреварване водачът на лекия автомобил ". Ярис“ се отклонява вдясно и реализира
ПТП с движещия се от дясната му страна лек автомобил „..........“ с рег. № .. СН, който
вследствие на удара се отклонява надясно и се удря в крайпътни мантинели. Установява се,
че водачът на лекия автомобил „.“ е имал възможност да предотврати произшествието, ако
не е предприел престрояване вдясно преди да е завършил маневрара изпреварване, или ако
не е предприел маневра за изпреварване.
Доколкото не се установява обратното и предвид разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД
съдът намира, че вината за процесното ПТП е на водача на автомобила, чиято гражданска
отговорност е била застрахована при ответника, като с поведението си водачът на
автомобила "." е нарушил правилото на чл.25, ал. 1 и 2 ЗДвП.
Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване. Съобразно чл. 51, ал.
2 ЗЗД основание за намаляване на размера на отговорността на делинквента е, ако и
пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите. Такова съпричиняване е налице,
когато освен с поведението на делинквента увреждането се намира в пряка причинно-
следствена връзка и с поведението на самия увреден. Съпричиняването има обективен
характер, като от значение е единствено наличието на такава обективна причинно-
следствена връзка, а е ирелевантно субективното отношение на пострадалия /т. 7 от ППВС
№ 17/18.11.1963 г. /. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с
поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил
механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
Съобразно установената практика по доказателствената тежест на възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице /Решение № 27 от
3
15.04.2015 г. по т. д. № 457/2014 г на ВКС, II ТО; Решение № 205 от 30.03.2015 г. по т. д. №
2976/2013 г. на ВКС, II ТО и др. / съдът намира, че ответникът не доказа наличие на
съпричиняване. От събраните по делото доказателства не се установява ищецът да е
допринесъл за настъпване на ПТП.
За установяване вида и характера на настъпилите вследствие процесното ПТП
увреждания на ищеца, по делото са приети заключения на съдебно-медицинска експертиза
(л. 134-138 от делото) и съдебно-психиатрична екпспертиза (на л.140-147 от делото), които
се кредитират от съда, тъй като от преценката им съобразно правилото на чл. 202 ГПК
следва извод, че са извършени обективно, компетентно и добросъвестно.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че вследствие
на произшествието ищцата е получила следните увреждания: контузия на главата и
сътресение на мозъка. При приемането й в болницата на 02.12.2019г. ищцата е съобщила за
епизоди на главоболие, съпроводени с гадене без повръщане. Посочено е, че по време на
болничния престой на ищецата от 02.12.2019г. до 05.12.2019г. е проведено консервативно
лечение с вливания на противооточни и обезболяващи медикаменти. Вещото лице
разяснява, че медикобиологичния характер на описаното увреждане при ищцата покрива
белезите на временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Същото е можело да
премине и без лечение, при което периодът на възстановяване би бил удължен и с по-
продължителни оплаквания от страна на ищцата. Според експертизата при нормално
протичане на лечебния период без усложнения периода на възстановяване е около 20-25
дни, като с оглед на тежестта на травмата и липсата на документи за настъпили усложнения
може да се приеме, че при ищцата не би трябвало да има трайни последици от получените
увреждания. Вещото лице е категорично, че с оглед механизма на процесното ПТП
уврежданията могат да се получат и при поставен предпазен колан. При изслушването му в
проведеното на 06.12.2022г. открито съдебно заседание по делото вещото лице разяснява, че
при най-леката форма на мозъчно сътресение, каквато се наблюдава при ищцата, пациентът
страда от световъртеж и главоболие, но това не пречи на обичайното му ежедневие до
степен, която да предполага незабавно да потърси медицинска помощ или да постъпи в
здравно заведение.
От заключението на съдебнопсихологичната експертиза по делото се установява, че
при процесното ПТП са били налице интензивни негативни преживявания (на силен страх и
ужас от неочаквано случващото се, чувство за витална застрашеност, безпомощност,
ритеснение за увреждане) и болка в ударените места, като същите имат характера на остър
стрес. Непосредствено след инцидента, когато е осъзнала случилото се, ищцата е преживяла
съС.ие на уплаха. В следващите дни е изпитвала соматичен дискомфорт (лавоболие, гадене).
Вещото лице сочи, че малко след претърпяното ПТП се епоявила симптоматика от типа на
посттравматичното стресово разстройство с епизоди на повтарящо се изживяване на
травматичната ситуация под формата на кошмари и оживяване на сцената на катастрофата,
като ищцата ставала напрегната, тревожна, имала сърцебиене. Тази симптоматика била
изразена около девет месеца, а след това със затихващ ход перистирала още половин година.
4
Вещото лице установява наличието на остатъчна невротична фиксация и повишаване на
тревожността при обекти и ситуации, напомнящи инцидента. При актуалното експертно
изследване не се установявало психично разстройство, което да качествено нарушение на
базовите психични годности. Разяснява, че каузалната връзка между стресогенното събитие
и предизвиканата реакция е подкрепена по времеви критерий (последване), така и по
съдържание (клинична картина на реактивна тревожност). Сочи, че не констатира ищцата да
е склонна към самонараняване.
Съдът кредитира и показанията на свидетеля Юлия Тодорова Сроилова, разпитана в
о. с. з. на 06.12.2022 г., в частта, в която кореспондират и със заключенията на съдебно-
медицинската и съдебнопсихологичната експертизи. От тях се установява, че след
претърпяване на инцидента ищцата е страдала от главоболие, безсъние и страх от шофиране,
който продължавал и понастоящем. Тъй като болката в главата не отшумявала, ищцата
потърсила медицнска помощ и за три дни била настанена в болнично заведение.
От горното с категоричност следва, че вследствие на процесното събитие ищцата е
претърпял неимуществени вреди, отговорност за които носи ответникът на основание чл.
432, ал. 1 КЗ. В хода на производството не се доказаха направените от ответника
правоизключващи възражения.
Спорен по делото е въпросът в какъв размер следва да бъде обезщетението за
неимуществени вреди.
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 432, ал. 1 КЗ се определя
от съда в съответствие с установения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост. Съгласно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението /т. 2 от ППВС
№ 4 от 23.12.1968 г. /. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да
бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които
е извършено, допълнителното влошаване съС.ието на здравето, причинените морални
страдания, загрозявания и пр. Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение означава
да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от
конкретното увредено лице болки, страдания и неудобства – емоционални, физически и
психически сътресения, които намират не само отражение върху психиката му, но му
създават и социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална
възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му съС.ие и които в своята
цялост представляват конкретните неимуществени вреди. Същевременно обезщетението за
неимуществени вреди има паричен израз, поради което всякога се явява детерминирано и от
икономическа конюнктура в страната, една от проявните форми на която са и нормативно
определените лимити за отговорността на застрахователя, независимо че те сами по себе си
не са пряк израз на принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
С оглед на характера и тежестта на уврежданията, които са причинили на ищцата
5
временно разстройство на здравето, неопасно за живота; възрастта на пострадалата към
момента на настъпване на ПТП; краткият възстановителен период /около 20-25 дни/;
проведеното консервативно лечение; липсата на неблагоприятни последици за здравето на
ищцата; относително слабата интензивност и продължителността на изпитваните от нея
болки, които са отшумели в рамките на възстановителния период; преживеният страх, както
и стресът от произшествието, съобразявайки икономическата конюнктура в страната към
момента на увреждането, съдът намира, че справедливият размер на обезщетението за
причинените неимуществени вреди възлиза на 1 500 лв.
С оглед на изложеното предявеният частичен иск за неимуществени вреди за сумата
от 1 000 лева следва да се уважи изцяло, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба (22.02.2022г.) до окончателното плащане.
По искова с правно основание чл. 86 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на ответника
в забава и размера на обезщетението за забава.
Доколкото съдът достигна до извод за основателност на предявената главна искова
претенция за сумата от 1000 лева, то акцесорната претенция за лихва също се явява
основателна и възлиза на 232 лева за периода от 11.11.2019 г. (датата, на която е изтекъл
тримесечният срок по чл. 496, ал. 1 КЗ от писменото уведомление по чл. 380 КЗ) до
21.02.2022 г., поради което предявеният се уважава изцяло.
По разноските:
С този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има само
ищецът. Същият е направил такива за държавна такса – 100 лв. и за депозити за вещи лица –
700 лв., поради което сумата от общо 800 лева му се следва от ищеца.
На основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата /ЗАдв/ на процесуалния
представител на ищеца – адвокат Магдалена Димчева Димова, следва да се присъди
адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете. На ищцата е била
предоставена безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Съдът определя
на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв адвокатско възнаграждение в размер от 432 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1 КЗ "Далл Богг: Живот и Здраве" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Доктор Г. М. Димитров" №
1, да заплати на Ц. А. М., ЕГН *********, с адрес: г....... сумата от 1 000 лв., предявена
като частична претенция от иск за сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за
болки и страдания от травматично увреждане на здравето и преживян стрес от настъпило на
11.11.2019 г. застрахователно събитие – ПТП, причинено виновно и противоправно от
застрахования при ответника по имуществена застраховка „Гражданска отговорност“ водач
6
на лек автомобил „. Ярис “ с рег. № ......, ведно със законната лихва от 22.02.2022 г. – датата
на постъпване на исковата молба, до окончателното плащане; сумата от 232 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
периода от 11.11.2019г. до 21.02.2022г. вкл. и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от
800 лева за разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2, вр. с чл. 36 от ЗА "Далл Богг: Живот и
Здраве" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Доктор
Г. М. Димитров" № 1, да заплати на адв. Магдалена Димчева Димова от Софийска
адвокатска колегия, със служебен адрес: гр. София, ул. "696-та" № 6, ет. 3, ап. 10 сумата от
432 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство в полза на ицата Ц. А. М., ЕГН ********* по настоящето делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7