Р Е Ш Е Н И Е №51/18.1.2019г.
18.01.2019 година град Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският районен съд, 16 - ти граждански състав
На двадесети декември две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Георги Георгиев
при секретаря Ив. Г.
като разгледа докладваното от съдия Георгиев
гражданско дело № 1710 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, предявена от А.К. ***,чрез пълномощник адвокат,със съдебен адрес за призоваване и получаване на книжата гр.Я.,ул.“***-чрез адв.Г. -ЯАК, против И.К. ***, с която се претендира постановяване на решение, с което ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата от общо 13 500,00 лв., от които сумата от 4000,00 лв.,стойността на закупения на 21.09.2016 г. с договор за покупко-продажба лек автомобил марка „Опел Фронтера“ с рег.номер У0969АТ регистриран на името на ответницата, за сумата от 7000,00 лв., стойността на закупения на 03.10.2016 г. с договор за покупко-продажба лек автомобил марка „Волво С 40“ с рег.номер У 0960АТ,регистриран на името на ответницата и за сумата от 2500,00 лв. на закупения на 10.05.2016 г. с договор за покупко-продажба лек автомобил марка „Опел Фронтера“ с рег.номер У 0969 АС, регистриран на името на ответницата и които суми били платени от лично от ищеца на продавачите по посочените договори за покупко-продажба и по време на съвместното съжителство между страните, и с които суми ответницата неоснователно се е обогатила,ведно със законната лихва,считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане.
Ищцовата страна твърди, че с ответницата са живели на семейни начала в периода 2013-2018 год. в гр.Я. По време на съвместното им съжителство ищеца разполагал с парични средства,като теглил кредит в размер на 40 000 лв.,който изплащал лично,както и такива от трудовото му възнаграждение.Твърди се,че на 10.05.2016 год. с договор за покупко-продажба ищеца закупил лек автомобил Опел Фронтера за сумата от 2500 лв.,която платил в брой на продавача. Същия бил регистриран на името на ответницата и автомобила се водил с рег.номер У 0969 АС. Също така с договор за покупко-продажба на МПС от 21.09.2016 год. ищеца закупил на името на ответницата лек автомобил марка Опел Фронтера,който бил регистриран с рег.№ У 09-69 ТА и който платил в брой на продавача с лични средства за сумата от 4000 лв. С договор за покупко-продажба на МПС от 03.10.2016 год. ищеца закупил на името на ответницата лек автомобил марка Волво С 40,който бил регистриран на името на ответницата с рег.номер У 0960 АТ,като платил на продавача сумата от 7000 лв. в брой. За изповяданите три броя сделки за покупко-продажба на МПС ищеца твърди,че платил в брой на продавачите собствени средства или общо сумата в размер на 13 500 лв. и които били извършени по време на съвместното им съжителство с ответницата. Същия счита, че след раздялата им ответникът неоснователно се е обогатил с вложените от него средства, представляващи суми за закупените на посочените три броя автомобили и които били регистрирани на името на ответника
Ето защо, претендира осъждането й да му заплати тази сума, ведно с лихвата от датата на исковата молба до окончателното изплащане.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. Счита предявените искове за допустими,но за неоснователни и като такива следвало да бъдат отхвърлени. Ответникът не оспорва,че в посочения период от края на 2013 год. до средата на месец февруари 2018 год. са живели на семейни начала,без сключен граждански брак,но в тази връзка не намирали приложенията на разпоредбите уреждащи имуществените отношения между съпрузите.През 2014 год. ответницата регистрирала на свое име фирма „Иванина-1989“ ЕООД и направила Агенция за недвижими имоти „***“.За стартирането на фирмата била спонсорирана от баща си. Не се оспорва твърдението на ищеца,че през 2017 год. изтеглил кредит в размер на 40 000 лв. по време на съвместното им съжителство,като посочените три броя автомобили били закупени с договори за покупко-продажба на МПС през 2016 год. Твърди се,че няколко дни след като изтеглил кредита ищеца бил уволнен дисциплинарно от работното си място и до края на 2017 год. бил безработен. Със средствата от кредита закупили два апартамента на името на ищеца,като в последствие продали след извършен козметичен ремонт,като всички средства от печалбата били по сметка на ищеца. Също така закупили и трети апартамент пак на името на ищеца,като след това продали като парите от продажбата и печалбата отново били по сметка на ищеца. Последното жилище мезонет което закупили било на името на майката на ищеца. През месец февруари 2018 год. с ищеца са разделили,като била изгонена от квартирата. Ответницата твърди,че на няколко пъти е правила опит за уреждане доброволно отношенията си с ищеца,но същия и заявил,че всичко е на негово име и по документи бил собственик,като я заплашил,че ще я осъди и вземе посочените автомобили. Много пъти ходил до домът на баща й където живеела,вдигал скандали за което се наложило да търси съдействие от органите на полицията. Също така посещавал офиса и пред колежките й вдигал скандали,като счупил лап-топа й. Ответницата твърди,че посочените три броя автомобили са нейна собственост,били регистрирани на нейно име,като са закупени през 2016 год. с нейни средства и били използвани и от двете страни,за нуждите на Агенцията с цел извършване на огледи на недвижими имоти. Ищеца имал два броя автомобили,но след раздялата им имал претенции и към нейните три автомобила,което наложило същата да ги вземе със съдействието на полицията. От представените договори за покупко-продажби за леките автомобили Апел Фронтера с рег.номер У 0969 АТ и за лекия автомобил Волво ищеца участвал като пълномощник,по първата сделка като пълномощник на кпувача,а по втората сделка като пълномощник на продавача,като е сключил договорите доброволно и е постигнал съгласие за продажната цена на същите. Правото на собственост върху МПС се прехвърляли с писмен договор,като в случай,че са регистрирани какъвто бил и настоящия случай се изисквало нотариална заверка на подписите.Съгласно разпоредбите на ГПК за да бъде оспорена продажната цена на автомобила при твърдение,че същата е различна от посочената в договорите за покупко-продажба на МПС трябвало да е налице обратно писмо изхождащо от страните по сделката,в което по недвусмислен начин да било посочена реалната продажна цена,като такова липсвало като доказателство по исковата молба. Възразява се срещу искането за допускане на гласни доказателства от страна на ищеца,като при оспорване на цената посочена в договорите за покупко-продажба на МПС,с оглед разпоредбата на чл.164,т.3 и т.5 ГПК при липса на годно обратно писмо или начало на писмено доказателство „правещо вероятно твърдението за уговорена продажна цена различна от посочената в договора“-като не се допускали гласни доказателства за установяване на тези факти. Не отговаряло на истината твърдението на ищеца,че посочените три броя автомобили са заплатени с негови средства.Също така се твърди,че по време на фактическото им съжителстване,както и преди това ответницата работила и е реализирала доходи с които подпомагала общото домакинство,заплащала е сметки и наеми.Също така твърди,че е имала средства по сметката си,които изтеглила и вложила в закупуването на посочените три броя автомобили,като също така била подпомогната и от баща си който продал имот,като и дал част от парите.
Твърди се, че не е налице обедняване на ищеца и обогатяване на ответника и се иска отхвърляне на исковете,като неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от процесуален представител на ищеца,който пледира за уважаване на исковете и присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.
Ответника чрез процесуален представител оспорват иска и пледира за тяхното отхвърляне и присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Страните по делото не спорят,че са живели на семейни начала,без сключен граждански брак от края на 2013 г. до средата на месец февруари 2018 г.,след което са се разделили.Също така не спорят,че по време на съвместното си съжителство с договор за покупко-продажба от 10.05.2016 г. с нотариална заверка на подписите продавача В. С.В. от гр.С. продал на ответницата И.К.К.,в качеството й на купувач лек автомобил марка „Опел“,модел „Фронтера“,като от представения регистрационен талон бил регистриран на името на ответницата,като собственик с рег.№ У 0969 АС. С договор за покупко –продажба на МПС от 03.10.2016 г.с нотариална заверка на подписите продавача В.А.Н. продал на И.К.К. в качеството й на купувач лек автомобил,марка и модел „Волво С 40“,като от представения регистрационен талон бил регистриран на името на ответницата,като собственик с рег.№ У 0960 АТ.С договор за покупко –продажба на МПС от *** г.с нотариална заверка на подписите продавача М.Ш.Х. продал на И.К.К. в качеството й на купувач лек автомобил,марка и модел „Опел Форнетра“,като от представения регистрационен талон бил регистриран на името на ответницата,като собственик с рег.№ У 0969 АТ.По делото е представено пълномощно с нотариална заверка на подписите от 21.09.2016 г. от което е видно,че ответницата е упълномощила ищеца до придобие от нейно име лек автомобил,марка и модел какъвто прецени,при цени и условия каквито договори,да я представлява пред нотариус и органи подробно изброени в същото,да управлява в РБ и навсякъде закупения на нейно име лек автомобил,да я представлява пред органите на КАТ,като от нейно име се снабди с регистрационен талон на автомобила и нови регистрационни табели,да се снабдява и с други документи каквито прецени,включително временни талони,да представя автомобила за извършване на годишен технически преглед.Също така от ищеца и ответника са представени едни и същи доказателства за сключена застрахова „гражданска отговорност“ за лекия автомобил марка „Волво“ с рег.№ У 0960 АТ. Също така ищеца е представил доказателства за платен данък за същия автомобил и сметка фактура от 03.10.2016 г. за платена нотариална такса.От ответната страна са представени четири броя извлечения от касовата книга на „Иванина-1989“ ЕООД,както и справка по лице от Агенцията по вписванията. Също така е представен и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***,том ***,рег.№ ***, дело № *** г. от който се установява,че бащата на ответницата продал свой недвижим имот за сумата от 4 200 лв. изплатена на продавача в брой. С договор за потребителски кредит от *** г. се установява,че ищеца теглил кредит от ЦКБ АД в размер на 28 000 лв. и погасителния план към него,договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 20.05.2016 г. с който се установява,че ОББ АД е предоставила на ищеца кредит в размер на 9000 лв.
От изслушаната в с.заседание автотехническа експертиза се установява,че средната пазарна стойност на лек автомобил Опел Фронтера,с рег. № У 0969 АС,към м.май 2016 г. била на стойност 1300 лв.,средната пазарна стойност на лек автомобил Опел Фронтера,рег.№ 0969 АТ,към м.септември 2016 г била на стойност 1700 лв. и средната пазарна стойност на лек автомобил Волво S40,с рег.№ У 0960 АТ ,към м. октомври 2016 г. била на стойност 5500 лв.
С оглед на това,че заключението на вещото лице е оспорено от страна на пълномощника на ищеца е назначена повторна авотехническа експертиза с друго вещо лице. Видно от изслушаната в с.заседание оценителна автотехническа експертиза се установява,че средната пазарна стойност на лек автомобил Опел Фронтера с рег.№ У 0969 АС към годината на закупуване е на стойност 1700,00 лв.,пазарната стойност на лек автомобил Опел Фронтера с рег.№ 0969 АТ към момента на закупуване е на стойност 2200,00 и средната пазарна стойност на лек автомобил Волво С40 с рег.№ У 0960 АТ към момента на закупуване е на стойност 5500,00 лв.
Заключението на вещото лице не е оспорено от страните и съдът го възприема като компетентно.
Пред настоящата инстанция по искане на страните са събрани гласни доказателства:
Св.К.А.К.-баща на ищеца заявява,че страните са живели на семейни начала до около преди четири години,като били разделени от една година.За джипа който бил купен от гр.С. не знаел нищо,като те двамата си го купили. За джипа който е закупен от гр.П. по време на закупуването била двамата,като той дал на сина си 1000 лв. в момента на закупуването.Останалите средства били на сина му лични пари,като го закупили за сумата от 2700 лв.,като визия същия нямал никаква ръжда,само нарушен лак на места на боята,като това станало през 2016 г. За лекия автомобил Волво твърди,че го закупил той.Направил сделка защото продавача Влади му дължал 5000 лв.,като доплатил за него сумата от 2000 лв.
На въпрос на пълномощника на ответника свидетеля отговори,че автомобилите били писани на ответницата,защото живеели заедно и си имали доверие.
Св. И.Н.-без родство със страните заявява,че автомобилите са купени по време на съвместното съжителство между страните. Той бил приятел с бащата на ищеца и нещата били публични.Знаел,че лекия автомобил Волво го купил знае,че бащата на ищеца го купил от В. За джипа от гр.С. не знае кой е давал парите за покупката му,като за джипа от гр.П. знае,че ищеца и баща му пътували до там за да го купят. Автомобилите били в добро състояние и са били в движение. Същия бил свидетел, когато И. отишла на масата в заведението до бившия РУМ и взела ключовете за сивия джип. След като излезли навън видели,че има патрулна кола,като полицаите й съдействали най вероятно да го вземе,като разбрал,че страните са се разделили. Другия джип червения И. *** помощта на органите на полицията,като твърди,че автомобилите били в добро техническо състояние.
На въпрос на пълномощника на ответника свидетеля отговори,че червения джип бил на ход,като полицая спрял с него пред кметството в селото извикал на И. и тръгнали.
Св.В.А.-без родство със страните,заявява,че ги познава и двамата. Знаел за двата джипа,като червения бил при бащата на ищеца,а сивия бил в ищеца. Лекия автомобил Волво бил негов,като дължал пари на бащата на ищеца сумата от 5000 лв. Разбрали се двамата да му доплати 2000 лв. и да вземе автомобила. Знае,че след това автомобила бил прехвърлен на името на И.
На въпрос на пълномощника на ответника свидетеля отговори,че укорил ищеца,че прехвърлил автомобила на името на И.,но той му отговорил,че живеят заедно,като автомобилите ги ползвал ищеца,като виждал И. много рядко да ги кара.
Св.В.В.-без родство със страните,заявява,че познава страните,като имал да продава джип Опел Фронтера,червен на цвят. По време на прехвърлянето на автомобила били и двамата,като пред нотариуса го прехвърлил на името на И.,която му дала и парите. Колата я тествали,като я изпробвала И.,като казала,че ще й върши работа.
Св.К.К.-баща на ответницата,заявява,че страните живели заедно около 4-5 години,като купили през това време автомобили.Когато е имал средства им помагал,като когато живеели заедно продал къща и дал на дъщеря си 3000 лв.,като също така им дал 300-400 лв. за почивка,също така им е давал и дребни суми. Сумата която им дал страните би трябвало да са използвали,като И. шофирала автомобилите.
Въз основа на така установените факти съдът прави следните правни изводи:
Предявени са три кумулативно съединени иска,всеки един от тях с правно основание чл. 59 от ЗЗД.За уважаване на исковете с посоченото правно основание е необходимо доказване на увеличение на имуществото на едно лице за сметка на намаляване на имуществото на друго лице,като обедняването и обогатяването се намират във връзка на конекситет-произтичат от един и същи факт или от обща група факти,като неоснователно обогатилия се за сметка на другиго дължи връщане на онова с което се е обогатил единствено да размера на обедняването. Безспорно по делото е обстоятелството,че страните в настоящото производство са живели на семейни начала от края на 2013 г. до средата на месец февруари 2018 г.,след което са се разделили,като също така не спорят,че процесните три автомобила са закупени през 2016 г. и същите са лична собственост на ответника.
Относно правната квалификация на исковете,с които е сезиран съдът,настоящата инстанция приема,че те следва да се квалифицират по чл.59 ЗЗД,поради липса на друг ред за защита на засегнати в случая права на ищеца А.К. ***.
От представените и приети писмени доказателства-свидетелства за регистрация на процесните автомобили,които са официални свидетелстващи документи,съставляващи доказателства относно съдържащите се в тях изявления,включително и собственика на съответните автомобили/Решение № 874 от 18.11.2009 г. на ВКС/ безспорно се установява,че ответника И.К.К. е собственик на процесните автомобили,което обстоятелство не е спорно между страните.
В конкретния правен спор се установява,че страните са живеели на семейни начала в посочения период от време близо четири години,а такъв тип съвместно съжителство се ползва със същите характеристики и особености,както при наличието на сключен граждански брак. В този смисъл както сключването на гражданския брак,така и съжителството на семейни начала пораждат семейно правоотношение между съпрузите,респ. съжителите.Неговото съдържание се характеризира с множество и сложни взаимни субективни права и задължения-имуществени и неимуществени. Едно от основните задължения,произтичащи от брака и семейното съжителство е задължението за грижа и подкрепа между съпрузите.
При това положение и с оглед възраженията на ответника,че процесните три броя автомобили са закупени с негови лични средства,в негова доказателствена тежест следваше да установи, размера на тези средства и техния произход. Доказателства в тази насока,от които да се направи категоричен извод в подкрепа на твърденията на ответника не бяха представени,респ.че не е налице неоснователно обогатяване за сметка на ищеца,съдът счита,че липсват по делото. Не са представени писмени доказателства,които да установяват,че процесните три автомобила са закупени с лични средства на ответника,като липсват доказателства в тази насока. Като доказателство,че сумите са лични средства на ответника не могат да послужат и събраните по делото гласни доказателства. От една страна показанията на двете групи свидетели-тези посочени от ищеца и тези от ответницата са противоречиви и взаимно изключващи. Заинтересовани по смисъла на чл.172 ГПК са свидетелските показания на К.А.К.-баща на ищеца и К.Г.К.-баща на ответницата. В насока чия собственост са паричните средства за закупуване на автомобилите са показанията на останалите свидетели,но от техните показания се установява,че процесните три автомобила са закупени по време на съвместното съжителство на страните,но не може да се установи произхода на паричните средства ,за да се направи извода,че същите са закупени с лични средства на ответника,като в тази връзка липсват каквито и да било писмени доказателства.
С оглед на така изложеното и предвид липсата на безспорни доказателства,че процесните три автомобила са закупени с лични средства на ответника,съдът приема,че същите са закупени с общи средства на страните по време на съвместното им съжителство,като ответника неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца и дължи връщане на половината от тях,като предявените кумулативно съединени осъдителни искове по чл.59 ЗЗД,следва да бъдат частично уважени,като ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца половината от стойността на пазарната стойност на процесните автомобили.Същите са на обща стойност 9 400 лв. съгласно заключението на вещото лице,като половината от тях е на стойност 4700 лв.,като исковете следва да се уважат до тази сума,като до пълният им предявен размер за сумата от 13 500,00 лв.,следва да се отхвърлят като неоснователни.
По разноските :
Двете страни по делото са претендирали разноски,като от представените доказателства ищеца е направила разноски в общ размер на 1811,25 лв.,като на основание чл.78,ал.1 ГПК,ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца съдебно-делеводни разноски в размер на 630,58 лв., съразмерно на уважената част от исковете.
От представените доказателства се установява,че ответника е направил разноски в размер на 900,00 лв.,като на основание чл. 78,ал.3 ГПК,ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника съдебно –деловодни разноски в размер на 586,67 лв.,съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Водим от гореизложеното, Я Р С
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА И.К. К., ЕГН ********** ***, на основание чл.59 ЗЗД да заплати на А.К.А.,ЕГН ********** ***,със съдебен адрес за призоваване и получаване на книжата гр.Я. ,ул.“***-адв.Г. -ЯАК,сумата от 850,00 лв.-представляваща ½ ид.ч. от пазарната стойност на лек автомобил „Опел Фронтера“ с рег.№ У 0969 АС,с която сума неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца,ведно със законната лихва върху сумата,считано от 04.05.2018 г. до окончателното й изплащане, като до пълния предявен размер до сумата от 2500,00 лв.,ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОСЪЖДА И.К. К. ,ЕГН ********** ***, на основание чл.59 ЗЗД да заплати на А.К.А.,ЕГН ********** ***,със съдебен адрес за призоваване и получаване на книжата гр.Я. ул.“***-адв.Г. -ЯАК,сумата от 1100,00 лв.-представляваща ½ ид.ч. от пазарната стойност на лек автомобил „Опел Фронтера“ с рег.№ У 0969 АТ,с която сума неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца,ведно със законната лихва върху сумата,считано от 04.05.2018 г. до окончателното й изплащане, като до пълния предявен размер до сумата от 4000,00 лв.,ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОСЪЖДА И.К. К. , ЕГН ********** ***, на основание чл.59 ЗЗД да заплати на А.К.А.,ЕГН ********** ***,със съдебен адрес за призоваване и получаване на книжата гр.Я. ул.“***-адв.Г. -ЯАК,сумата от 2750,00 лв.-представляваща ½ ид.ч. от пазарната стойност на лек автомобил „Волво С 40“ с рег.№ У 0960 АТ,с която сума неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца,ведно със законната лихва върху сумата,считано от 04.05.2018 г. до окончателното й изплащане, като до пълния предявен размер до сумата от 7000,00 лв.,ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78,ал.1 ГПК И.К. К. ,ЕГН ********** ***, да заплати на А.К.А.,ЕГН ********** ***,със съдебен адрес за призоваване и получаване на книжата гр.Я. ,ул.“***-адв.Г.-ЯАК,сумата от 630,58 лв.-разноски за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,ал.3 ГПК А.К.А.,ЕГН ********** ***,със съдебен адрес за призоваване и получаване на книжата гр.Я. ,ул.“*** - адв.Г. -ЯАК да заплати на И.К. К. ,ЕГН ********** *** сумата от 586,67 лв. – разноски за настоящата инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: