№ 6819
гр. София, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:В. Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от В. Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20221110125326 по описа за 2022 година
Предмет на делото е предявен от „Топлофикация София" ЕАД срещу О. В. Т. и
Н. Т. Т., от гр. София, в обстоятелствената част на която се твърди, че ищецът подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжниците за
разделно заплащане на сумата от 78,54 лв., за доставена от дружеството топлинна
енергия и такси за дялово разпределение през периода от м.12.2017г. до м.04.2019г., от
която сумата от 54,38 лв. - цена на топлинната енергия и сумата от 16,18 лв. - такси за
дялово разпределение, ведно със законна лихва за периода от 12.01.2021г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 7,98 лв. за периода от 31.1.2018г.
до 21.12.2020г., от която сумата от 4,04 лв. - лихва за забавено плащане на цената на
топлинната енергия за периода от 15.2.2018г. до 21.12.2020г. и сумата от 3,94 лв. -
лихва за забавено плащане на таксите за дялово разпределение за периода от
31.1.2018г. до 21.12.2020г., при равни квоти – по ½ част за всеки ответник. Заявява, че
за посочения период е доставял ТЕ на ответниците, която те не са заплатили. При така
изложените факти и като поддържа, че ответниците, като потребители на топлинна
енергия на топлоснабден имот, находящ се в ГР.СОФИЯ, ЖК . ., ., аб.№ 268729, са
потребявали топлинна енергия в периода от 01.12.2017 г. до 30.04.2019 г., която не са
заплатили, иска да бъде установено вземането му срещу тях. С разпореждане по гр.д.
№ 1414/2021 г. по описа на СРС, 90 състав, по което била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която длъжниците депозирали възражение по реда
на чл. 414 от ГПК, поради което са налице предпоставките на чл. 415, ал. 1 от ГПК,
което обосновава интереса от предявяване на настоящия иск. Ответниците - ползватели
на имота, описан в исковата молба, са ползватели на топлинна енергия през периода от
1
01.12.2017 г. до 30.04.2019 г. и съответно са потребители на топлинна енергия за
битови нужди по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, поради което за тях важат
разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на
енергетиката, с оглед на което сумите за същия са дължими от него. Продажбата на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи
условия за продажба на топлинна енергия от ищеца, които се одобряват от ДКВЕР към
МС, с които се регламентират търговските взаимоотношения между ищеца и
потребителите на топлинна енергия. В същите са определени редът и срокът, по които
купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна
енергия, а именно – в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В
този смисъл, задължението на ответниците за заплащане на дължимите от тях суми в
посочените ежемесечно получаваните фактури, е най-късно до 45 дни, след изтичане
на месеца на доставка на топлинна енергия. С изтичането на 45-ят ден от последната
дата от месеца на доставката, същите изпадат в забава за изплащането на съответната
сума, съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Ответниците са ползвали доставяната от ищеца
топлинна енергия през исковия период, но задължението не е погасено. В сградата-
етажна собственост, в която се намира имотът на ответника, сумите за топлинна
енергия за процесния имот са били начислявани от ищеца по прогнозни месечни
вноски, като след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки на
топлинна енергия в сградата, поради което и изготвените изравнителни сметки са на
база реален отчет на уредите за дялово разпределение, в съответствие с действащата
нормативна уредба. Ето защо ищецът моли след доказване основателността на иска да
бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат
разделно заплащане на сумата от 78,54 лв., за доставена от дружеството топлинна
енергия и такси за дялово разпределение през периода от м.12.2017г. до м.04.2019г., от
която сумата от 54,38 лв. - цена на топлинната енергия и сумата от 16,18 лв. - такси за
дялово разпределение, ведно със законна лихва за периода от 12.01.2021г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 7,98 лв. за периода от 31.1.2018г.
до 21.12.2020г., от която сумата от 4,04 лв. - лихва за забавено плащане на цената на
топлинната енергия за периода от 15.2.2018г. до 21.12.2020г. и сумата от 3,94 лв. -
лихва за забавено плащане на таксите за дялово разпределение за периода от
31.1.2018г. до 21.12.2020г., при равни квоти – по ½ част за всеки ответник.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците О. В. Т. и Н. Т. Т., чрез адв. Т., са
депозирали отговор, с който оспорват предявените искове като неоснователни, по
подробно изложени съображения. Правят възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и
ал.3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:
Видно от приложеното гр.д. № 1414/2021 г. по описа на СРС, 90 състав, от
2
ищеца на 12.1.2021 г. е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК, за исковите и по настоящото дело суми относно топлоснабден имот,
находящ се в ГР.СОФИЯ, ЖК . ., ., аб.№ 268729. По отношение на собствеността на
процесния недвижим имот е представена заповед № ДИ-03-1230/90 от 22.08.1990 г. за
продажба на държавен недвижим имот /л. 51 от делото/, видно от който купувачи са
ответниците О. В. Т. и Н. Т. Т.. Във връзка с покупката на процесния недвижим имот и
за обезпечение от ответниците на отпуснатият заем е представена, и молба от
Държавна спестовна каса за вписване на законна ипотека /л. 12 от делото/.
С протоколно определение от 05.04.2023 г. съдът е приел за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че за процесния период м.12.2017 г. –
м.04.2019 г. ищецът е доставял топлинна енергия на стойност 54.38 лв., а размерът на
сумата за дялово разпределение е 16.18 лв.
От заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза, с
уточнение в открито съдебно заседание, което съдът възприема изцяло като обективно
и компетентно дадено, се установява, че ответниците не са платили начислените суми
за процесния период, като начислени от ищеца по фактури и след корекции по
изравнителни сметки са суми в размер на общо 64.57 лв. главница и лихви за топлинна
енергия. Размерът на дължимите суми за главница и лихви, при съобразяване с
тригодишната давност е 49 лв. за главница и 9.23 лв. за лихви.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
Искът е частично основателен.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл.154, ал.1
от ГПК/, ищецът е следвало да установи при условията на пълно главно доказване
следните правопораждащи факти, а именно: 1/ по иска за главницата - че спорното
главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна
енергия, обемът на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния
период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2/ по иска за
законната лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е
настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза
именно на спорната сума. Съдът приема, че в настоящия случай е било проведено
успешно доказване, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР /писмена форма на договора не е предвидена/.
Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила
3
на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражение срещу Общите условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл.150
от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения
по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и
задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление
на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ.
Топлинното счетоводство на сградата, в която се намира процесния недвижим имот е
осъществявано от топлоснабдителното дружество.
В контекста на изложеното съдът счита, че по делото е установено по несъмнен
и категоричен начин потребената от ответника топлоенергия в определено количество
и нейните стойности за исковия период, заявено от страните по делото като безспорно,
видно от протоколно определение № 8422 от 05.04.2023 г. Съдът кредитира
заключението на вещото лице по ССЕ относно размера на дължимите суми, доколкото
това вещо лице е съобразило корекциите, а именно 54.33 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за процесния период без включена
главница за дяловото разпределение. За преценка основателността на иска съдът ще
следва да разгледа и възражението на ответника за изтекла погасителна давност. Съдът
намира същото възражение за основателно, поради изтекла погасителна давност, която
в случая е тригодишна, според чл. 111, б.в. от ЗЗД. Затова за сумите преди 12.01.2018
г., с оглед депозираното заявление по чл. 410 от ГПК на 12.1.2021 г., като искът за
главница е основателен за сума в размер на 49 лв., а в останалата част вземането се
явява погасено по давност и искът в тази част се явява неоснователен.
Претенцията за заплащане на дължимата годишна такса за извършване на
услугата дялово разпределение в размер на 16.18 лв. е неоснователна, тъй като същата
се дължи при наличие на договор /чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите
между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение/, какъвто в случая не е налице. Предвид неоснователността на
предявения иск за сумата от 16.18 лв., представляващ цена на предоставена услуга
дялово разпределение, неоснователен се явява и акцесорният иск за обезщетение за
забава върху посочената главница в размер на 3,94 лв. - лихва за забавено плащане на
таксите за дялово разпределение за периода от 31.1.2018г. до 21.12.2020г.
На следващо място от клаузите на Общите условия изпадането в забава не е
4
обусловено от изпращането на покана до длъжника. Според нормата на чл.84, ал.1 от
ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в
забава след изтичането му. Т.е., ответникът следва да се счита за изпаднал в забава на
46-ят ден след отчетния период, за който се дължи месечната стойност на доставената
топлинна енергия. Ето защо съдът приема, че втората релевирана претенция се явява
установена в своето основание и размер. Съдът кредитира заключението на вещото
лице по ССЕ относно размера на дължимите суми, доколкото това вещо лице е отчело
корекциите, а именно мораторна лихва в размер на 10.24 лв. за процесния период без
включена мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение. За преценка
основателността на иска съдът ще следва да разгледа и възражението на ответника за
изтекла погасителна давност. Съдът намира същото възражение за основателно,
поради изтекла погасителна давност, която в случая е тригодишна, според чл. 111, б.в.
от ЗЗД. Затова и с оглед заключението на вещото лице по ССЕ размерът на
непогасеното по давност вземане за лихва върху главницата е в размер на 9.23 лв.
С оглед изхода от настоящия спор и претенцията на ищеца за заплащане на
разноски, на основание чл.78, ал. 8 вр. ал.1 от ГПК ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищеца разноски в размер на 444 лв., представляващи държавна
такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, с
включени разноски по заповедно производство по ч.гр.д. № 1414/2021 г. по описа на
СРС, 90 състав. На ответниците се дължат разноски, по реда на чл. 78, ал. 3 от ГПК в
размер на 26 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. №
1414/2021 г. по описа на СРС, 90 състав, както и 104 лв., представляващи
възнаграждение за безплатна правна помощ по реда на чл. 36 от ЗА в исковото
производство, платими на адв. В. В. Т..
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.124, ал.1 вр.
чл. 415, ал. 1 от ГПК, предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, със седалище
и адрес на управление: гр.София, ул.”., против О. В. Т., ЕГН ********** и Н. Т. Т. ЕГН
**********, и двамата със съд. адрес гр. София, п. к. 1612, ., офис - партер, чрез адв.
Т., че О. В. Т. и Н. Т. Т. дължат на „Топлофикация София” ЕАД разделно, при равни
квоти по ½ част сумите, както следва - сумата от 49 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия, за периода от 12.01.2018 г. до м.04.2019
г., ведно със законна лихва за периода от 12.01.2021 г. до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 54.38 лв. и за периода м.12.2017 г. –
11.01.2018 г., дължи обезщетение за забава в размер на мораторна лихва, с включена
лихва върху главница за дялово разпределение, в размер на 4.04 лв. за периода от
5
31.01.2018 г. до 21.12.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ исковете за сума в размер на 16,18 лв.
- такси за дялово разпределение, ведно със законна лихва за периода от 12.01.2021г. до
изплащане на вземането, както и за сумата от 3,94 лв. - лихва за забавено плащане на
таксите за дялово разпределение за периода от 31.1.2018г. до 21.12.2020г., за недвижим
имот в ГР.СОФИЯ, ЖК . ., ., аб.№ 268729, за които суми е издадена заповед от
25.02.2021 г. постановена по ч.гр.д. № 1414/2021 г. по описа на СРС, 90 състав.
ОСЪЖДА О. В. Т., ЕГН ********** и Н. Т. Т. ЕГН **********, и двамата със съд.
адрес гр. София, п. к. 1612, ., офис - партер, чрез адв. Т., да заплатят на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.”., направените по делото разноски в размер на 444 лв., с включени разноски по
заповедно производство по ч.гр.д. № 1414/2021 г. по описа на СРС, 90 състав.
ОСЪЖДА ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.”., да заплати на О. В. Т., ЕГН ********** и Н. Т. Т.
ЕГН **********, и двамата със съд. адрес гр. София, п. к. 1612, ., офис - партер,
чрез адв. Т., сума в размер на 26 лв., представляващи разноски по ч.гр.д. №
1414/2021 г. по описа на СРС, 90 състав.
ОСЪЖДА ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.”., да заплати на адв. В. В. Т. ЕГН **********, със съд.
адрес гр. София, п. к. 1612, ., офис – партер сума в размер на 104 лв.,
представляващи възнаграждение за безплатна правна помощ по реда на чл. 36 от
ЗА в исковото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6