№ 253
гр. Пловдив, 13.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Полина П. Бешкова
при участието на секретаря Ваня Б. Казакова
като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Търговско дело №
20235300900196 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, във вр. с чл. 415,
ал. 1, т. 1 с материално правно основание чл. 430 и сл. от ТЗ, вр. с чл. 79 и чл.
86 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „Юробанк България“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Околовръстен път“ №
260, чрез адв. Х. Х. И., против Б. И. Л., ЕГН **********, с адрес: ****.
Твърди се, че на 04.09.2019 г. между страните бил сключен договор за
потребителски кредит, по силата на който банката предоставила на ответника
кредит в размер на 31 188 лв., предназначен за предсрочно погасяване на
задължения по предходно сключени между тях договори за кредит. Кредитът
бил отпуснат за срок от 120 месеца и подлежал на издължаване чрез месечни
погасителни вноски, последната от която с падеж 04.09.2029 г. Неразделна
част от договора бил подписан от страните погасителен план, в който било
отразено съгласието им относно броя, падежа и размера на погасителните
вноски.
Уговорено било, че за предоставения кредитен ресурс се дължи
възнаградителна лихва, която според погасителния план била в общ размер на
13 888.55 лв. за целия срок на договора. Договореният лихвен процент бил
формиран от два компонента: референтен лихвен процент Прайм и
фиксирана договорна надбавка, която за първите 24 месеца била в размер на
3.390 %, а за остатъка от периода до крайния срок на договора – в размер на
8.390 %. РЛП Прайм за необезпечени кредити се определял от Комитета по
управление на активите и пасивите, в съответствие с методология на банката,
представляваща приложение към процесния договор, подписано от длъжника.
Годишният процент на разходите бил в размер 12.96 %
1
Кредитът бил усвоен изцяло от кредитополучателя по банков път на
05.09.2019г.
Поради неплащане на вноска с падеж 04.12.2020 г. и на основание чл. 14
от договора банката обявила вземането си за предсрочно изискуемо и
уведомила за това кредитополучателя чрез писмено изявление, връчено на
17.02.2022 г. при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК чрез ЧСИ Мариана Кирова с
№ 823 и ЧСИ Венцислав Маринов с № 833 със залепване на уведомление на
установения постоянен и настоящ адрес на длъжника.
За реализиране на вземането си, на 19.05.2022 г., банката депозирана
заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист спрямо
ответника, въз основа на което било образувано ч.гр.д. №
20225330107249/2022 г. по описа на РС – Пловдив. В законовия срок
длъжникът възразил срещу заповедта. Поради това ищецът предявява
настоящия иск, с който моли да бъде признато за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на „Юробанк България“ АД следните
суми:
- сумата от 29 821.90 лв. главница, ведно със законна лихва, считано от
19.05.2022 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение/ до окончателно плащане;
- сумата от 3 235.57 лв. възнаградителна лихва за периода от 04.01.2021
г. до 17.02.2022 г.;
- сумата от 452.78 лв. мораторна лихва за периода от 04.12.2020 г. до
09.05.2022г.;
Претендира присъждане на разноски, понесени в заповедното и
исковото производство.
В срока по чл. 367, ал.1 ГПК ответникът не е депозирал отговор на
исковата молба.
Ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение против
ответника.
Съдът намира следното:
Налице са предпоставките на чл. 239 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение против ответника, което с оглед на разпоредбата на
чл. 239, ал. 2 ГПК не следва да се мотивира по същество.
Първо, на ответника е указана последицата от неспазване на сроковете
за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание.
Второ, претенцията на ищеца – с оглед на приложените към исковата
молба писмени доказателства, е вероятно основателна.
Затова претенцията ще се уважи изцяло.
При този изход на делото и претенцията за това на ищеца се дължат
направените в двете производства разноски. В заповедното ищецът е
направил разход за 670.21 лв – ДТ и 1 237.14 лв – адвокатско възнаграждение.
2
В исковото производство разноските се установяват в размер на 672.37 лв –
ДТ и 1241.13 лв – адвокатско възнаграждение или общо 3 820.85 лв, които
ответникът следва да бъде осъден да му заплати.
По тези съображения и на основание чл. 239 ГПК съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Б.
И. Л., ЕГН **********, с адрес: **** дължи на „Юробанк България“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Околовръстен път“ № 260, следните суми, предмет на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист от 25.05.2022г по ч.гр.д. № 7249/2022 г. по
описа на РС – Пловдив: сумата от 29 821.90 лв. - главница, ведно със
законната лихва, считано от 19.05.2022 г. /датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение/ до окончателно плащане; сумата от
3 235.57 лв. - възнаградителна лихва за периода от 04.01.2021 г. до
17.02.2022 г.; сумата от 452.78 лв. - мораторна лихва за периода от 04.12.2020
г. до 09.05.2022г.
ОСЪЖДА Б. И. Л., ЕГН **********, с адрес: **** да заплати на
„Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Околовръстен път“ № 260 сумата от общо
3 820.85 лв – разноски в заповедното и исковото производство.
РЕШЕНИЕТО – като неприсъствено, не подлежи на обжалване.
Защитата срещу него се осъществява по реда на чл. 240 ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
3