Р Е Ш
Е Н И Е
№ 19 03.02.2020
год. гр.Добрич
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Добричкият окръжен съд гражданско отделение
На трети февруари 2020 год.
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЯКОВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
Секретар:Румяна Радева
като разгледа докладваното от
съдия Дякова
въззивно гражданско дело № 816 по описа за 2020 год.
Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ
от ГПК въз основа на жалба рег.№21671/28.10.2018 год. ,подадена от К.Д.К. , ЕГН **********,*** срещу решение №1036/11.10.2019
год. по гр.д.№ 1135/2019 год. на Районен
съд Д. в частта,в която е допусната делба на нива с площ от 10001 кв.м., трета категория,
намираща се в местността „К.“, представляваща имот с идентификатор №31067.15.53
по кадастралната карта на с. З., общ. Д., между съделителите
с квоти: В.П.Я. , ЕГН **********,*** – 30/96 идеални части; В.П.Д. , ЕГН **********
*** - 30/96 идеални части; С.Т.Д. , ЕГН ********** *** – 8/96 идеални части; П.Я.П.
,ЕГН ********** *** – 11/96 идеални части; В.Я.И. , ЕГН ********** *** – 11/96
идеални части; К.Д.К. , ЕГН ********** *** – 2/96 идеални части; Д.В.Д. , ЕГН **********
*** – 2/96 идеални части; М.В.Д. , ЕГН ********** *** – 2/96 идеални части.
Решението било
постановено при очевидни нарушения на материалния закон и на
съдопроизводствените правила ,главно при формиране на вътрешното убеждение на
решаващия състав и при анализа на иначе
редовно представените,относими и приети по делото
доказателства.Нивата от 10 дка,била възстановена на наследниците на П.Д. С.,поч.19.10.1961 год.,но следвало да бъде призната за
собственост на наследниците на В. Д. К.,комуто тя принадлежала.В тази насока
били представените документи от преди
колективизацията,а за времето след реституцията само наследниците на К. били
получавали дължимите арендни
плащания ,при това без противопоставяне от наследниците на С..С оглед на
горното е отправено искане,обжалваното решение
да бъде отменено.
При данни,че постановеното
неизгодно за въззивника решение му е връчено на дата 15.10.2019 год., жалба
рег.№21671/28.10.2018 год. е подадена в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК и е
процесуално допустима .
Въззиваемите
страни В.П.Я. , В.П.Д. ,С.Т.Д. , П.Я.П. и В.Я.И. ,считат жалбата за неоснователна и
настояват да не бъде уважавана,което свое становище са изразили в подаден в
срока и по реда на чл.263 ал.1 от ГПК отговор рег.№22879/11.11.2019 год.
Правото на собственост върху делбения
имот било въстановено с индивидуален административен
акт на ПК /ОСГ/ Община Д. на наследниците на П.Д. С..Отправените в жалбата
оплаквания били относими към предметното съдържание
на иска по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ,неприет за съвместно разглеждане в делбеното производство с определение от дата 20.06.2019
год.
Предявените от 1./ С.Т.Д.;2./ П.Я.П. ;3./
В.Я.И.;4./ В.П.Я. и 5./ В.П.Д. срещу 1./ К.Д.К.;2./ Д.В.Д. и 3./ М.В.Д. искове
са такива по чл. 69 от ЗН за делба на сънаследствен земеделски имот:нива с площ
от 10001 кв.м., трета категория, намираща се в местността „К.“, представляваща
имот с идентификатор №31067.15.53 по кадастралната карта на с. З., общ. Д.,правото
на собственост върху който е възстановено в административно производство по
ЗСПЗЗ на наследниците на П.Д. С.,поч.20.10.1961 год.Ищците са посочили,че спорът за поделянето на имота бил възникнал между
низходящите /техни наследници/ на П.С. ,родени от брака му с И.В.С.а и наследниците на нейн
син от предходен брак и поради липса на възможност за доброволно уреждане е иницирано производството по чл.341 и сл. от ГПК.
С отговора на исковата молба ответниците К.Д.К.;
Д.В.Д. и М.В.Д. са оспорили исковете.Въз
основа на представени документи за
притежавани права от преди колективизацията са предявили инцидентен установителен иск за признаване за установено по отношение
на ищците,че земеделски имот с площ от 10 дка и идентификатор №31067.15.53 в
землището на с.З.,възстановен на наследниците на П. Д. С.,поч.19.10.1961
год.,следва да бъде възстановен на наследниците на В. Д. К..С определение от
проведено на дата 20.06.2019 год.,искът по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ не е бил приет
за съвместно разглеждане.Възразили са,че земеделския имот е обект на тяхно
притежание на основание изтекла придобивна
давност за периода от 2008 год. до
2018 год.До 2011 год. липсвали спорове в рода относно имота,като по негласна уговорка
от 2005 год. единствено В. К. и неговите наследници го отдавали под наем и получавали дължимата рента без
противопоставяне от останалите
наследници на П. С., които зачитали
правата им.
От събраните по делото доказателства,съдът намира за
установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от удостоверение за наследници изх.№ 026/08.11.2018
год. на кметството с.З.,общ.Д. , П.Д. С. е починал на дата 19.10.1961 год. и е
бил наследен от съпругата си И.В.С.а и
децата си Я. П.Д.,В.П.Я. (ищец № 4) и В.П.Д. (ищец№ 5).Първите трима
ищци са наследници по закон на починалия на дата 04.11.1991 год. син Я. П.. И.В.С.а е починала на дата 12.06.1992 год. и нейни
наследници по закон са освен общите й с П. Д. С. деца,така и нейния син от
предходен брак В. Д. К.,наследен след неговата смърт,настъпила на дата
2.03.2011 год. от съпруга и две деца (ответниците по
делото).
С решение № 25/27 от 08.11.1993 год. по преписка № 10914 на ПК Община Д.,вписано с вх.рег.№ 2049/15.03.2019
год.,АКТ № 114 т.V д.№ 795/2019 год. на
службата по вписванията гр.Д.,правото на собственост върху нива с площ от 10001
кв.м., трета категория, намираща се в местността „К.“,имот № 15053 по плана за
земеразделяне на с.З. общ.Д.,а понастоящем имот с идентификатор №31067.15.53 по
кадастралната карта на населеното място е било възстановено на наследниците на П.Д. С..
Със същото решение на наследниците е била възстановена и
собствеността върху нива с площ от 40 дка в местността ”К.”,имот №4009 по плана за земеразделяне на същото населено
място и с решение №1036/11.10.2019 год. по гр.д.№ 1135/2019 год. на Районен съд Д. в необжалваната му част е
допусната до делба между всички наследници на П.С. при законоустановените
квоти.
Първата ответница К.Д.К. е сключвала с ЕШ”Жеков-П. Жеков”
договори с предмет земеделска земя в с.З. ,както следва :№ 23/06.01.2008 год.
,№16/10.01.2009 год.,№21/04.01.2010 год.,№18/16.01.2011 год. относно 10 дка,имот № 004009 и имот №
015053;№16/08.01.2012 год.,№25/18.01.2013 год.,№ 15/14.01.2014
год.,№9/06.01.2015 год. ,№ 13/08.01.2016 год. ,№ 18/10.01.2017 год. и
№7/05.01.2018 год. относно 12.500
дка,имот № 004009 и имот № 015053.Съгласно приложени разходни касови ордери
й е била изплатена рента за 10 дка за периода 2008 год. -2011 год. ,а за
периода 2012 год. -2018 год. рента за
12.500 дка.
Съгласно приложено удостоверение изх.№ 17/22.07.2019
год.,ЗКПУ”21-ви Век”,с.В. обработва от 1994 год. земеделска земя с площ от 10
дка,имот № 108033 по сключени договори с
В. Д. К.,а след неговата смърт със съпругата му
К.Д.К.. От показанията на разпитаната по делото свидетелка Т.Н.Х.се
установява, че след 1993 година и до смъртта на наследодателя на ответниците В. Д. К. през 2011 година спорове за земята не
е имало; нещо повече – приживе същият не е имал никакви претенции към земите на
П.Д. ***,а притежаваните от него били в с.В.; отношенията между страните са се
обтегнали след 2011 година поради появилите се претенции на К.Д.К..
Ответниците не са
ангажирали никакви свидетели за установяване на твърдяната от тях придобивна давност, като в тази насока са се позовали единствено
на получаването на наем/рента за
имота.
Законът за
собствеността и ползването на земеделските земи регламентира реда за
възстановяване на собствеността на гражданите върху земеделската земя.
Законодателят е обусловил собствеността върху земеделските земи от факта на
възстановяването им в реални граници. Възстановяването на собствеността върху земеделските земи
се извършва по реда на ЗСПЗЗ с решения на общинските служби по земеделие ОСЗ
/ОСЗГ, ПК/. Решението на поземлената
комисия за възстановяване правото на собственост е стабилен административен акт
с конститутивно
действие и именно то определя имота,който се възстановява и кръга на лицата,в
чиято полза настъпва реституционния ефект.
Принадлежността на правото на собственост към
момента на обобществяване на земята е основанието на иска
по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ , като предпоставка за приключване на
реституционната процедура по реда на ЗСПЗЗ в
лицето именно на бившия собственик, респ. неговите наследници.Спорът
за материално право не може да бъде разрешаван в делбеното
производство,а само по общия исков ред. Недопустимо е в рамките на делбеното производство,без да е издадено ново решение на
поземлената комисия,съответстващо на правата на лицата с оглед евентуално
постановено положително съдебно решение по иска по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ ,делбеният съд да замести акта на административния орган,с
който единствено се определя имотът,чиято собственост се възстановява и
неговите собственици-така решение № 534/24.09.2001 год. по гр.д.№ 717/2000 год.
на І г.о. на ВКС,решение № 224/24.07.2001 год.
по гр.д.№ 587/2000 год. на І г.о. на ВКС и решение № 834/20.12.2005 год.
по гр.д.№ 556/2005 год. на І г.о. на ВКС.
По
изложените съображения и след като с
определение от проведено на дата 20.06.2019 год. съдебно заседание,предявеният
от въззивниците иск по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ не е бил
прие за съвместно разглеждане в процеса,жалба рег.№21671/28.10.2018 год.
основана на доводи за принадлежност на делбения
имот,различна от посочената в административния акт е неоснователна.
След
като по настоящия спор е налице надлежен
документ за съсобствения характер на делбения имот считано от
1993 год.,в тежест на въззивниците е било да
установят , че след възстановяване на правото на собственост по ЗСПЗЗ са установили фактическа власт изключително за
себе си и са владяли
непрекъснато, явно и несъмнено в продължение на давностния
срок по чл.
79 ал. 1 ЗС. Ползването на имота
лично или чрез отдаването му на трети лица е част от правомощията на
съсобственика съгласно чл.
31 ал. 1 ЗС. Действията чрез които се осъществява не отричат правата на
другите съсобственици, поради което и не могат да обосноват извод за наличие на
явно и несъмнено владение и манифестирано пред всички съделители намерение да владеят посочените имоти като свои
собствени, за да ги придобият за себе си в хипотезата на чл.
79 ал. 1 ЗС .Управителните действия по сключване на облигационни
договори по повод ползването, не съставляват такива, които да отричат правата
на останалите съсобственици, от чието
име е установено материалното държане на вещта. Тези договори могат да бъдат
сключени от всеки съсобственик, при изричното или мълчаливо /т. е. без
противопоставяне/ съгласие на останалите, като отношенията по повод получените плащания се уреждат съгласно чл.
30 ал. 3 ЗС.
Обжалваното решение е законосъобразно
постановено,поради което и на основание чл.271 ал.1 от ГПК следва да бъде
потвърдено.
Въззиваемите страни претендират разноски за въззивното
производство,но доказателства за направата на такива не са представени,поради
което и не се присъждат.
По изложените съображения,съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №1036/11.10.2019 год. по гр.д.№
1135/2019 год. на Районен съд Д. в
частта, в която е допусната делба на
нива с площ от 10001 кв.м., трета категория, намираща се в местността „К.“,
представляваща имот с идентификатор №31067.15.53 по кадастралната карта на с. З.,
общ. Д., между съделителите с квоти: В.П.Я. , ЕГН **********,***
– 30/96 идеални части; В.П.Д. , ЕГН ********** *** - 30/96 идеални части; С.Т.Д.
, ЕГН ********** *** – 8/96 идеални части; П.Я.П. ,ЕГН ********** *** – 11/96
идеални части; В.Я.И. , ЕГН ********** *** – 11/96 идеални части; К.Д.К. , ЕГН **********
*** – 2/96 идеални части; Д.В.Д. , ЕГН ********** *** – 2/96 идеални части; М.В.Д.
, ЕГН ********** *** – 2/96 идеални части.
Решението подлежи на
обжалване при условията на чл.280 от ГПК
в едномесечен срок от връчването му пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.