Р
Е Ш Е Н И Е № .....
гр. Враца, 14 юли 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично заседание на 25.06.2020 г. в състав:
Районен съдия: Иван Иванов
при участието на секретаря А. П.
като разгледа докладваното от съдия Иванов гражданско дело № 364 по описа за 2020 г. на Врачанския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318 и
следващите от ГПК.
Образувано по иск на В.Н.И. с ЕГН ********** *** срещу П.А.И. с ЕГН **********
***, за прекратяване на сключения помежду им граждански брак, поради неговото
дълбоко и непоправимо разстройство, без ищцата да поддържа искане съдът да се
произнесе по въпроса за вината за разстройството на брака по реда на чл. 49,
ал. 3 от СК.
Ищцата не е заявила
претенция за ползване на семейното жилище. По отношение на фамилното си име
ищцата е заявила искане да запази брачното си фамилно име И..
Наведени са
твърдения, че страните са сключили граждански брак на 17.11.1989 г. и имат едно
пълнолетно дете от брака, но от около една година не поддържат никакви
отношения помежду си и са във фактическа раздяла, както и че е налице дълбоко и
непоправимо разстройство на брака.
В срока по чл. 131,
ал. 1 ГПК ответникът П.А.И. не е подал писмен отговор и не е
заявил становище по иска.
Искът е с правно
основание чл. 49, ал. 1 от Семейния кодекс и е процесуално допустим.
Като обсъди доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235 от ГПК, съдът приема
следното от фактическа страна:
Видно от удостоверение, издадено въз
основа на акт за граждански брак № * от 17.11.1989 г. на Кметство с. Баница, П.А.И.
и В.Н. М. са сключили граждански брак на същата дата, като съпругата е приела
да носи фамилното име И..
От представеното с молбата удостоверение,
издадено въз основа на акт за раждане №* от 19.09.1994 г. на Кметство с. Баница
се установява, че от брака между страните по делото е родено детето М. П. А. с
ЕГН **********, което е пълнолетно.
По делото са събрани гласни доказателства
чрез разпита на свидетеля Г.В. – без дела и родство със страните.
От показанията на Г.В. се установява, че
същият се занимава с животновъдство, както и че от три-четири години ищцата В.И.
му помага в работата. Страните по делото не живеят заедно от около две години,
като от настъпването на фактическата раздяла ответникът е напуснал с. Баница.
След раздялата между страните свидетелят не знае ответникът да е давал пари на
ищцата или да й е помагал по някакъв друг начин.
Съдът възприема показанията на свидетеля Г.В.
като добросъвестно и обективно дадени.
При така установеното се налагат следните
правни изводи:
По наличието на разстройство на брака:
Предявеният иск за развод е основателен. От събраните гласни
доказателства-показанията на свидетеля Г.В., съдът приема, че е налице хипотезата
на чл. 49, ал. 1 от СК – съществува дълбоко и непоправимо разстройство в
брачната връзка между страните, поради което бракът им следва да се прекрати. В
тази връзка съдът съобрази, че от около две години страните са във фактическа
раздяла и не поддържат никаква връзка помежду си. Бракът на страните е лишен от
взаимно уважение, разбирателство и общи грижи за семейството, в противовес с
принципите, посочени в чл. 15 от СК. Съществуващата към момента брачна връзка е
лишена от нейното дължимо според закона и морала вътрешно съдържание, поради
което продължаването й би било в противоречие с интересите както на
прокламираните в СК принципи, така и в противоречие с интересите на обществото
и тези на страните по делото. Разстройството на брака е непоправимо – то е
трайно, постоянно, окончателно, без възможност за преодоляване и без възможност
за възстановяване на брачната общност и на нормални съпружески отношения, като важна
роля за това е изиграла и фактическата раздяла между страните.
По вината за настъпилото разстройство на
брака:
Тъй като липсва искане от страните и по
аргумент на противното от чл. 49, ал. 3 от СК, съдът не следва да се произнася
по въпроса за вината за настъпилото разстройство на брака.
По отношение на упражняването на
родителски права:
Роденото от брака дете М. П. А. е
пълнолетно.
По отношение на фамилното име на съпругата
след прекратяването на брака:
Съгласно разпоредбата на чл. 53 от СК
съпругът има право да възстанови фамилното си име от преди брака. Оттук следва,
че по същността си фамилното име от брака е лично субективно право на тази
фамилия, стоящо на разположение на приемащия фамилията съпруг. Когато съпругът
желае да се възползва от правото си да възстанови фамилията си от преди брака,
той възстановява предбрачното си фамилно име независимо от съгласието или
несъгласието на другия съпруг. В настоящия случай ищцата В. М., която при
сключване на брака е променила фамилното си име на И., е изразила изрична воля
по делото, че не желае да възстанови предбрачната си фамилия и следователно
след прекратяването на брака по аргумент на противното на чл. 53 от СК ищцата
следва да запази брачната си фамилия И..
По отношение на ползването на семейното
жилище:
Страните не са направили искане за
възлагане на ползването на семейното жилище.
По разноските:
Нито една от страните не е заявила
претенция за разноски, поради което съдът не присъжда разноски на страните. При
образуването на делото е внесена от ищцата първоначална държавна такса в размер
на 40,00 лв. Държавната такса за допускането на развода съдът определя в размер
на 40,00 лв., на основание чл. 6, т. 3 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, поради което ответникът П.И. следва да бъде
осъден да заплати държавна такса в размер на 25,00 лв.
Мотивиран от всичко гореизложено, Врачанският
районен съд
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА с развод,
на основание чл. 49 от СК, сключения с акт № * от 17.11.1989 г. на Кметство с.
Баница, община Враца, граждански брак между В.Н.И.
с ЕГН ********** *** и П.А.И. с ЕГН ********** ***, поради настъпило в
брака ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака съпругата В.Н.И. с ЕГН **********
да продължи да носи брачното си фамилно име И..
ОСЪЖДА П.А.И. с ЕГН **********
*** да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Врачанския районен съд
сумата 25,00 лева-държавна такса по
допускането на развода.
РЕШЕНИЕТО е окончателно в частта си
относно прекратяването на сключения между страните граждански брак, а в
останалата си част подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
ПРЕПИС
от решението да се изпрати на Община Враца, отдел „ГРАО“ за въвеждане в
регистрите за гражданско състояние.
Районен съдия: