Решение по дело №1348/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството по делото е по реда на чл. 145, ал. 1 и сл. от АПК във вр. с чл. 49, ал. 3 от Закона за частната охранителна дейност /ЗЧОД/.

Образувано е по жалба на „Брейн Тръст Секюрити“ ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Б. И., против Заповед № 3286з-2231 от 12.06.2024 г. на Директора на Главна дирекция "Национална полиция". С обжалваната заповед на основание чл. 49, ал.1, т. 2 от Закона за частната охранителна дейност (ЗЧОД), вр. чл. 47, т. 5, б. "а" от ЗЧОД и чл. 41, ал. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи е отнет лиценз № 2975/03.05.2016г. за извършване на дейност по чл. 5, ал. 1 от ЗЧОД(отм.).

В жалбата се твърди, че обжалваната заповед е неправилен, необоснован и незаконосъобразен административен акт. Счита, че неправилно в мотивите на акта е посочено, че лицето Р. С. не е напълно реабилитиран по право по реда на чл. 88а, ал. 1 от НК. С оглед изложените съображения, моли оспорената заповед да бъде отменена.

В съдебно заседание за дружеството – жалбоподател се явяват адв. Е. М. и адв. Д. П. - пълномощници, които поддържат жалбата. Допълнителни съображение по същество на спора се представят с депозирана по делото писмена защита. Претендира се присъждане на направените разноски по делото.

Ответникът - Директор на Главна дирекция „Национална полиция“, редовно призован не се явява. По делото са представени писмени бележки от процесуален представител по пълномощие, с които се оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Счита заповедта за правилна, като издадена от компетентен орган при спазване на материалния закон и процесуалните разпоредби. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Административен съд - [област], след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Административното производство е започнало служебно по повод извършване на проверка от служители на Главна дирекция „Национална полиция“ по текущ контрол върху частната охранителна дейност. При извършена справка в Единен автоматизиран централизиран регистър на лицензите за дейностите по Закона за частната охранителна дейност е установено, че лиценз № 2975 от 03.05.2016 г. за извършване на дейности по чл. 5, ал. 1, т. 1 (лична охрана на физически лица), т. 2 (охрана на имуществото на физически или юридически лица), т. 3 (охрана на мероприятия) и т. 4 (охрана на ценни пратки и товари) от ЗЧОД (отм.) на територията на цялата страна, е издаден на „Брейн Тръст Секюрити“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - [населено място], [улица], ап. 13. След справка в Агенция по вписванията, „Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел“ е констатирано, че на 27.10.2017 г. като съдружник в горепосоченото юридическо лице, титуляр на лиценза, е вписан Р. Т. С., [ЕГН]. След извършена служебна проверка на съдружниците в дружеството и управителя в Централизирана автоматизирана информационна система „Съдебен статус“ е издадена електронна справка за съдимост с рег. № 240412005000163455. От последната станало ясно, че Р. Т. С. бил осъждан по НОХД № 113/1997 г. на Районен съд -[община], присъда № 381/03.10.1997 г., в сила от 17.10.1997 г. за извършено престъпление по чл. 343В, ал. 1 от Наказателния кодекс, реабилитиран по право на 24.06.2005 г. От администрацията е прието, че е налице хипотезата на чл. 49, ал. 1, т. 2, вр. чл. 47, т. 5, б.“а“ от ЗЧОД за отнемане на притежавания от „Брейн Тръст Секюрити“ ООД лиценз за извършване на частна охранителна дейност.

До дружеството на основание чл. 26, ал. 1 от АПК е изпратено Съобщение рег. № 388600-34009/22.05.2024 г. за започване на производство по отнемане на лиценз. От юридическото лице е депозирано Възражение вх. № 388600-35760/29.05.2024 г.

Последвало е издаване на оспорваната Заповед № 3286з-2231 от 12.06.2024 г. на Директора на Главна дирекция „Национална полиция“, с която на основание чл. 49, ал.1, т. 2 ЗЧОД, вр. чл. 47, т. 5, б. „а“ от ЗЧОД и чл. 41, ал. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи е отнет лиценз № 2975/03.05.2016 г. за извършване на дейност по чл. 5, ал. 1 от ЗЧОД (отм.)

По делото са приети електронна справка от Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел за актуално състояние към 12.04.2024 г. на „Брейн Тръст Секюрити“ ООД, Електронна справка за съдимост рег. № 240412005000163455/12.04.2024 г., Лиценз за извършване на частна охранителна дейност № 2975 от 03.05.2016 г., писмо вх. № 8994/2024 от 18.09.2024 г. на прокурор зав. отдел 03 “Съдебен“, Върховна прокуратура на Р.България.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, адресат на акта, в законоустановения срок /заповедта е връчена на 13.06.2024 г., а жалбата подадена на 25.06.2024г./ и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, съгласно чл. 49 във връзка с чл. 40 от ЗЧОД. В административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяната на акта само на това основание. Спазено е и изискването за форма на акта. Заповедта съдържа правно основание, наименованието на административния орган, адресат, датата на издаване, ред за оспорване и фигурира подпис на издателя, което я прави един валиден административен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗЧОД, която е послужила като основание за издаване на оспорваната заповед, лицензът се отнема от органа по чл. 40 с мотивирана заповед в случаите по чл. 47, т. 5, ако в 30-дневен срок от настъпване на обстоятелствата физическото лице не прекрати участието си в търговското дружество или в юридическото лице. В чл. 47 от ЗЧОД, към която препраща цитираната по-горе разпоредба, са предвидени случаите, в които се отказва издаването на лиценз, т. е., отнемането на лиценза се извършва на същите основания, на които може да се откаже и издаването му, т. е. съществува обстоятелство, което е пречка за издаване на лиценз. В конкретния случай това е когато съдружник в дружество с ограничена отговорност е осъден за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията. Тълкувайки въпросната норма, съдът приема, че следва да бъдат установени няколко предпоставки, за да бъде налице основание за отнемане на лиценз на това основание, а именно да има издаден валиден лиценз и някое от посочените в нормата лица (т. 5. физическото лице, регистрирано като едноличен търговец, собственик на еднолично дружество с ограничена отговорност, съдружник в дружество с ограничена отговорност, член на управителния орган на търговското дружество или на юридическото лице, както и неограничено отговорен съдружник в командитно или събирателно дружество) в дружеството, притежател на лиценза е осъдено за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията.

Няма спор по делото, че жалбоподателят „Брейн Тръст Секюрити“ ООД, е било лицензирано за извършване на частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЧОД(отм.) – охрана на имущество на физически или юридически лица за територията на цялата страна. Не е спорно и, че към 12.04.2024г. „Брейн Тръст Секюрити“ е дружество с ограничена отговорност, като управител е Б. Ц. И. и съдружници са Н. П. П. с размер на дялово участие 12000лв., Р. Т. С. с размер на дяловото участие 12000лв., М. В. С. размер на дяловото участие 12000лв. и Б. Ц. И. с размер на дяловото участие 4000лв. От събраните в хода на административното производство доказателства се установява, че Р. Т. С., приет на 27.10.2017 г. за съдружник в „Брейн Тръст Секюрити“ ООД, е осъждан по НОХД № 113/1997 г. на Районен съд - [община], присъда № 381/03.10.1997 г., в сила от 17.10.1997 г. за извършено престъпление по чл. 343В, ал. 1 от Наказателния кодекс, реабилитиран по право на 24.06.2005 г. При така установените факти, законосъобразен е изводът на административния орган, че по отношение на жалбоподателя е налице изрично и посоченото в чл. 47, т. 5, б.“а“ от ЗЧОД основание за отказ, респ. за отнемане на лиценз за извършване на частна охранителна дейност.

Предвид горното правният спор по делото относно приложението на материалния закон се свежда до това настъпилата реабилитация по право съставлява ли основание за запазване на лиценза по ЗЧОД.

Според съда основанията за отнемане на лиценза за извършване на частна охранителна дейност са посочени изчерпателно в закона и не могат да бъдат допълвани по тълкувателен път, като се приеме за такова основание настъпилата реабилитация. Съгласно чл. 85, ал. 1 от НК реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане, освен ако в някое отношение със закон е установено противното. В процесния случай „противното“ по смисъла на цитираната норма представлява предвиденото в чл. 49, ал.1 т. 2, вр. чл. 47, т. 5, б.“а“ от ЗЧОД основание за отнемане на лиценза.

Следва да се прави следното разграничение, по отношение на институт от наказателното право, приложен в административно правоотношение. Целта на реабилитацията като институт на наказателното право и целта, условията и реда за извършване на частна охранителна дейност, нейното административно регулиране и административен контрол чрез установения със ЗЧОД лицензионен режим като правен институт на административното право, са различни, поради което настъпването на реабилитация не е основание за приемане на физическо лице, което е осъдено за умишлено престъпление от общ характер, за съдружник в юридическо лице, титуляр на лиценз за извършване на частна охранителна дейност. Това е така, защото в дефиницията по чл. 2, ал. 1 от ЗЧОД частната охранителна дейност е търговска дейност, насочена към опазване на живота и здравето на физическите лица, охраняване на имуществото на физическите и юридическите лица, гарантиране на максимално ниво на сигурност при транспортиране на ценни пратки и товари, осигуряване на безпрепятствено провеждане на различни по характер и вид мероприятия, поради това законодателят цели в тази дейност да не участват лица, които са извършили умишлено престъпление от общ характер, забраната в чл. 49, ал 1, т 2, вр. чл. 47, т. 5 б.“а“ ЗЧОД е последица от осъждането на лицето с влязла в сила присъда. Независимо от това дали е налице реабилитация по право или т. нар. „абсолютна реабилитация“ по смисъла на чл. 88а НК, то такова основание за приемане на физическото лице, регистрирано като едноличен търговец, собственик на еднолично дружество с ограничена отговорност, съдружник в дружество с ограничена отговорност, член на управителния орган на търговското дружество или на юридическото лице, както и неограничено отговорен съдружник в командитно или събирателно дружество, когато е осъдено за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията, не е предвидено в чл. 49, ал. 1, т 2, вр. чл. 47, т. 5, б.“а“ ЗЧОД. Заличаването на последиците на осъждането, какъвто ефект има реабилитацията, е неотносимо към приемането за съдружник на лице, когато е осъдено за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията, в дружеството, извършващо частна охранителна дейност, чиято цел е насочена към дейностите по чл. 2 от ЗЧОД, при спазване принципите, посочени в чл. 3 от с.з. Каза се, че съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЧОД частната охранителна дейност е търговска дейност, насочена към опазване на живота и здравето на физическите лица, охраняване на имуществото на физическите и юридическите лица, гарантиране на максимално ниво на сигурност при транспортиране на ценни пратки и товари, осигуряване на безпрепятствено провеждане на различни по характер и вид мероприятия и във висока степен допринася за общата защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. Затова субектите, които получават лиценз за извършването ѝ, трябва да отговарят на точно и лимитативно определени от законодателя условия. Действащата законова регламентация за неприемане на съдружници, осъждани за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията, в дружество, осъществяващо дейност по ЗЧОД, не обуславя прекомерност на накърняването на личната сфера на лицата с осъждане за умишлено престъпление от общ характер, в сравнение с другите лица, неосъждани, тъй като това нормативно разрешение отчита баланса между обществените и личните интереси. Предотвратяването и разкриването на престъпления, защитата на националната сигурност и обществения ред са възприети от законодателя като ценности, чието опазване обуславя правомерност на неприемане на лицата, осъдени за умишлени престъпления от общ характер, включително след настъпването на реабилитация, поради което мярката се явява пропорционална и не е в противоречие със свободата на установяване, свободата на предоставяне на услуги и свободното движение на капитали, уредено с чл. чл. 49, 56 и 63 на ДФЕС, каквито изводи са изложени от жалбоподателя.

Договорът за функционирането на Европейския съюз в своите текстове на член 26 (вътрешен пазар), членове 49-55 (установяване) и членове 56- 62 (услуги) има следните цели:

Самостоятелно заетите лица и специалистите или юридическите лица по смисъла на член 54 от ДФЕС, които законно извършват дейност в една държава членка, могат: i) да упражняват стопанска дейност стабилно и непрекъснато в друга държава членка (свобода на установяване: член 49 от ДФЕС); или ii) временно да предлагат и предоставят услугите си в други държави членки, като останат в своята държава на произход (свобода на предоставяне на услуги: член 56 от ДФЕС). Това включва премахване на дискриминацията въз основа на национална принадлежност, както и с цел ефективно упражняване на тези свободи - приемане на мерки за улесняване на упражняването им, включително хармонизирането на националните правила за достъп или взаимното им признаване (2.1.6). С обжалвания тук административен акт не са нарушени разглежданите основни свободи, прокламирани от ДФЕС.

На следващо място, следва да се отчете, че ДФЕС изключва дейностите, свързани с упражняването на публична власт, от свободата на упражняване и предоставяне на услуги (член 51 от ДФЕС). Това изключение обаче е ограничено от стеснително тълкуване: изключенията обхващат единствено онези конкретни дейности и функции, които са свързани с упражняването на власт. Властта на държавата има публичен характер тъй като източник на тази власт е цялата нация, а самата тя се осъществява в името на нейното общо благо. В този смисъл публичната власт е единна и неделима от гледна точка на своя източник и преследваните от нея цели, но се разделя на различни функции и се осъществява от отделни органи в правнообособени форми на дейност. Една от основните форми на дейност на държавата е гарантиране на сигурността и вътрешния ред и целостта на територията на страната.

Публичната власт се осъществява чрез функционално специализирана система от държавни органи. Именно прехвърлянето на част от дейността на държавата в сферата на сигурността върху частноправни субекти е в основата на извършването на частната охранителна дейност. В крайна сметка държавата чрез своето законодателство определя как ще се извършва тази правоохранителна дейност.

В този ред на мисли една професия като цяло може да бъде изключена само, ако свързаната с нея цялостна дейност се състои в упражняването на публична власт или ако включва дейност, свързана с упражняването на публична власт, която представлява неделима част от професията като цяло. Изключенията дават възможност на държавите членки да изключат производството на военни материали или търговията с тях (член 346, параграф 1, буква б) от ДФЕС) и да запазят правилата си за чуждите граждани по съображения за обществен ред, обществена сигурност или обществено здраве (член 52, параграф 1 от ДФЕС).

Освен всичко казано дотук за общностното право, българското законодателство е последователно като в различни сфери на регулация последиците от осъждането е възможно да бъдат отчитани независимо от настъпилата реабилитация по НК – законодателят изрично е предвидил случаи, в които за заемането на определени длъжности се изисква лицето да не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията (напр. чл. 215, ал. 1, т. 1 ЗПУО, чл. 18, ал. 1, т. 8 ЗСВ, чл. 67, ал. 1, т. 4 ЗСВ, чл. 162, т. 4 ЗСВ, чл. 8, ал. 3, т. 4 ЗДАНС, чл. 141, ал. 1, т. 4 ЗОВСРБ, чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗПКОНПИ и др).

Разсъжденията в жалбата, че настъпилата реабилитация по цитираната в заповедта присъда, заличава осъждането и отменя занапред негативните последици от това, в случая по административното правоотношение са неприложими, тъй като е налице предвидено със законова норма – чл. 47, т. 5, б.“А“ от ЗЧОД, изключение от това правило.

Съобразно изложеното съдът намира, че оспорената заповед е валиден, формално и процесуално законосъобразен административен акт, издаден при законосъобразно прилагане на материалноправните разпоредби на ЗЧОД и в съответствие с целта на закона – недопускане на осъществяване на охранителната дейност по поддържане на обществения ред от лица, извършвали престъпна дейност, независимо от реабилитацията. Същата не страда от твърдените от оспорващия пороци, поради което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на спора основателно се явява искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на сторените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК. На Министерство на вътрешните работи следва да се присъди сумата от 100 лева, което е минимално предвиденото възнаграждение в чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Мотивиран така и на основание чл.172 ал.2 от АПК Административен съд-[област], ХVIІІ състав,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Брейн Тръст Секюрити“ ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Б. И., против Заповед № 3286з-2231 от 12.06.2024 г. на Директора на Главна дирекция „Национална полиция“.

ОСЪЖДА „Брейн Тръст Секюрити“ ООД, ЕИК *********, да заплати на Министерство на вътрешните работи сумата от 100.00 /сто/ лева, юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд на Р.България, в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.