№ 471
гр. София, 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-21, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Радостина Данаилова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Търговско дело №
20221100901478 по описа за 2022 година
Предявени са като частични искове по чл.232, ал.2 ЗЗД за заплащане на
част в размер на 4183,60 лв. с включен ДДС от наемна цена в общ размер на
7030,38 лв. за периода 20.04.2022 г. – 18.07.2022 г. по договор за наем на
движими вещи от 15.09.2021 г., изменен с анекси от 29.11.2021 г. и 21.12.2021
г., иск по чл. 79, ал.1, предл. 3, вр. чл.82 ЗЗД в размер на 560 лв. - от
обезщетение в общ размер на 1560 лв. за вреди от неизпълнение на
задължението на ответника да върне наетите вещи след изтичане на наемния
срок на уговореното място, изразяващи се в разходи за транспорт, опаковане
и натоварване на наетото скеле, както и иск по чл.92 ЗЗД за сумата от
30256,40 лв., представляваща част от неустойка в общ размер на 60512,80
лв. за неизпълнение на задължението на ответника да върне всички наети
движими вещи, представляваща стойността на 199 бр. рамки – скеле -2 м, 149
бр. стоманена пътека – 3 м, 203 бр. парапети, 89 бр. пети, 100 бр. диагонали
3,60 м, 289 бр. жабки, 23 бр. опора парапет, 18 бр. двоен парапет, 31 бр.
пътека със стълба, 145 бр. анкери, 240 бр. анкерни болтове, 73 бр. борд дъски.
Претендират се законната лихва върху наемната цена и обезщетенията за
ползване и разноските по делото.
Твърденията на ищеца са, че между страните е сключен на 15.09.2021 г.
договор за наем на движими вещи – елементи за скеле, по силата на който е
предоставил на ответника за временно възмездно ползване в срок до
18.07.2022 г. на обект Дом за възрастни хора в село Лъкатник , община Своге
фасадно скеле срещу задължение за заплащане на месечна наемна цена, като с
анекси от 29.11.2021 г. и 21.12.2021 г. са предоставени допълнителни
елементи и срещу допълнителна наемна цена. Ищецът изпълнил
задълженията си да предостави наетите вещите, за което твърди да се
1
съставени приемо-предавателни протоколи. Ответникът преустановил
плащането на наемната цена през месец април 2022 г., като след изтичане на
срока на договора и след покана от ищеца не се явил да върне наетите
движими вещи, което наложило ищецът сам да предприеме мерки, като
опакова, натовари и превози скелето от обекта, на който е уговорено
ползването му под наем до своята база в гр. Пирдоп, за което издал фактура
на ответника на обща стойност 1560 лв. с ДДС. Твърди, че след
инвентаризация на отделните елементи, е установено, че липсват 199 бр.
рамки – скеле -2 м, 149 бр. стоманена пътека – 3 м, 203 бр. паратепи, 89 бр.
пети, 100 бр. диагонали 3,60 м, 289 бр. жабки, 23 бр. опора парапет, 18 бр.
двоен парапет, 31 бр. пътека със стълба, 145 бр. анкери, 240 бр. анкерни
болтове, 73 бр. борд дъски, чиято обща стойност е 60512,80 лв.
Ответникът не е депозирал отговор.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните
по делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:
В тежест на ищеца е да докаже твърденията си относно сключването на
наем договор с твърдяното съдържание, изпълнението на задълженията си да
предаде вещите на наемателя, претърпените вреди под формата на разходи,
извършването на същите и техния размер.
По делото са представени договор от 15.09.2021 г., сключен между
страните, както и приложенията към него – спецификация и стойност на
активите / приложение № 1/ и Общи условия за наемане на активи на
Ю.** ЕООД /, от които се установява, че на посочената в договора дата въз
основа на договора между страните е възникнало облигационно
правоотношение с характеристиките на договор за наем, по силата на което
ищецът, в качеството на наемодател, се е задължил да предостави за временно
възмездно ползване на ответника, в качеството на наемател, движими вещи,
описани като вид, количество, стойност /наемна каталожна стойност/ и
наемна цена за всяка вещ, опредЕ. за ден и месец, като общата стойност на
предоставените при сключване на договора вещи е 20984,89 лв. без ДДС, а
наемната им цена за 30 дни – 629,55 лв. без ДДС.
Договорът е сключен за срока от 22.09.2021 г. До 18.07.2022 г. и с
уговорката движимите вещи, представляващи елементи от скеле, да се
получат от базата на наемодателя в гр. Пирдоп и да се ползват на обект – Дом
за възрастни хора, с. Лъкатник.
Договорът е сключен при Общи условия, в които е предвиден, че
вещите се връщат в склада на Наемодателя, от който са получени, както и че
за всички загубени и повредени вещи по време на наемния период наемателят
заплаща на наемодателя пълната им каталожна стойност в лева, съгласно
Приложение № 1 към договора.
С анекс от 29.11.2021 г. към договора за наем от 15.09.2021 г., са
предоставени допълнителни елементи – 50 бр. рамки 2 м с каталожна
стойност 3784,50 лв. и за наемна цена от 165 лв. за 30 дни, а с анекс 2 от
2
21.12.2021 г. още елементи с каталожна стойност от 53174,52 лв. и наемна
цена за 30 дни от 1160 лв. без ДДС, описани в приложение № 3 към анекса.
Съдът приема, че ищецът е изпълнил задълженията си да предаде
наетото оборудване, тъй като спецификациите са подписани от него, с
анексите е потвърдил получаването на елементите, като от представените
документи за направени от ищеца транспортни разходи се установява и
наетите вещи да са били превозени от обекта в с.Лакатник до базата на ищеца
в гр. Пирдоп. Следователно за ответника е възникнало задължение да заплати
уговорената наемна цена.
Ответникът, който носи тежестта, не е доказал изпълнение на това
задължение за периода, за който ищецът претендира наемна цена, която е в
размер на 1954,55 лв. без ДДС , съответно 2345,46 лв. с ДДС за всеки 30-
дневен период или 7036,38 лв. с ДДС за периода 20.04.2022 г. – 18.07.2022 г.,
поради което и съдът приема да е останал задължен за същата сума, съответно
предявеният частичен иск за наемна цена е изцяло основателен.
Срокът на договора е изтекъл на 18.07.2022 г., като с покана, изпратена
по ел.поща на 21.07.2022 г., чието получаване не е оспорено, ищецът е
поискал връщане на предоставените под наем елементи.
Ответникът, който носи тежестта, не е доказал изпълнение на
задължението си да върне наетите вещи в базата на наемодателя в гр. Пирдоп,
поради което и носи отговорност за това неизпълнение.
Ищецът твърди част от елементите - 199 бр. рамки – скеле -2 м, 149 бр.
стоманена пътека – 3 м, 203 бр. парапети, 89 бр. пети, 100 бр. диагонали 3,60
м, 289 бр. жабки, 23 бр. опора парапет, 18 бр. двоен парапет, 31 бр. пътека със
стълба, 145 бр. анкери, 240 бр. анкерни болтове, 73 бр. борд дъски изобщо да
не са му върнати, тъй като не са били налични на обекта, като ответникът не
доказва по никакъв начин да е изпълнил задължението за връщането им.
Общите условия съдържат уговорка за заплащане на обезщетение в размер на
каталожната стойност на загубено оборудване, която има характер на
неустойка, която ответникът дължи, като общата стойност на невърнатите
елементи от скелето е 50427,33 лв. при съпоставка на броя и вида на
липсващите елементи с каталожната стойност по приложенията. В общите
условия не е посочено, че относима към определяне на неустойката е
каталожна стойност с ДДС, нито има основание в случаите на обезщетение да
се начислява ДДС, поради което и съдът приема, че стойността на
липсващите елементи е именно 50427,33 лв., а не както твърди ищецът
60512,80 лв. Искът за неустойка обаче е предявен като частичен, поради което
и следва да бъде уважен изцяло, тъй като е за по-малка сума от уговорената
неустойка.
Ищецът е представил доказателства за направени разходи за
натоварване, пакетиране и транспорт в твърдените размери от общо 1560 лв. с
ДДС съгласно представените фактура, товарителница и разходен ордер,
поради което и предявените частични искове за вреди от неизпълнение на
3
задължението за връщане на наетите вещи след прекратяване на наемния
договор също са изцяло основателни.
По изложените съображения предявените искове следва да се уважат
изцяло, като на ищеца се присъдят и направените по делото разноски в размер
на 3050лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение, като разноски за
държавна такса във връзка с обезпечаване на висящ иск не следва да се
присъждат, тъй като таксата е недължимо платена.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е.Е.Б. ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ж.к. Хаджи Димитър, ул.**** да заплати на Ю.** ЕООД, ЕИК
**** със седалище и адрес на управление: гр.София, кв.Манастирски ливади,
ул. ****, **** на основание чл.232, ал.2 ЗЗД сумата от 4183,60 лв.,
представляваща част от наемна цена в общ размер на 7030,38 лв. с включен
ДДС за периода 20.04.2022 г. – 18.07.2022 г. по договор за наем на движими
вещи от 15.09.2021 г., изменен с анекси от 29.11.2021 г. и 21.12.2021 г., на
основание чл. 79, ал.1, предл. 3, вр. чл.82 ЗЗД сумата от 560 лв.,
представляваща част от обезщетение в общ размер на 1560 лв. за вреди от
неизпълнение на задължението на ответника да върне наетите вещи след
изтичане на наемния срок на уговореното място, изразяващи се в разходи за
транспорт, опаковане и натоварване на наетото скеле, на основание чл.92 ЗЗД
сумата от 30256,40 лв., представляваща част от неустойка в претендиран
общ размер на 60512,80 лв. за неизпълнение на задължението на ответника да
върне всички наети движими вещи, представляваща стойността на невърнати
199 бр. рамки – скеле -2 м, 149 бр. стоманена пътека – 3 м, 203 бр. парапети,
89 бр. пети, 100 бр. диагонали 3,60 м, 289 бр. жабки, 23 бр. опора парапет, 18
бр. двоен парапет, 31 бр. пътека със стълба, 145 бр. анкери, 240 бр. анкерни
болтове, 73 бр. борд дъски, ведно със законната лихва върху дължимите
суми, считано от 10.08.2022 г. до окончателното им заплащане, както и на
основание чл.78, ал.1 ГПК разноски по делото в размер на 3050лв. за
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4