№ 912
гр. Бургас, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20222120202031 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Х. Е. Х., ЕГН ********** срещу Наказателно
постановление № 22-0769-000572 от 11.05.2022 г., издадено от началник група към ОД на
МВР – Бургас, сектор „ПП”, с което на жалбоподателя на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 от
ЗДвП за извършено нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, вр. чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „А“ от
Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, му е наложено наказание „глоба” в размер на 1000 лв.
В жалбата се излагат съображения, с които се оспорва обжалвания акт като
незаконосъобразен, постановен при допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди
се, нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗАНН при съставяне на АУАН. Счита, че фактическата
обстановка не е описана пълно. Оспорва компетентността на АНО да извърши процесната
проверка и да издаде обжалваното НП. Оспорва общото тегло на съчлененото ППС, като
твърди, че не става ясно как е била измерена масата и с какъв тип средство на измерване. С
тези доводи моли НП да бъде отменено. Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и
не се представлява.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, представлява се от юк. Ж..
Оспорва жалбата и намира нарушението за безспорно доказано. Поддържа наказателното
постановление да бъде потвърдено.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На служители на ОД на МВР –Бургас било възложено да извършат проверки на „С.“
ООД във връзка с претоварване на собствени на дружеството пътни превозни средства.
1
Свидетелят Н. М. С. – полицейски служител в ОД на МВР – Бургас извършил проверка на
документи, представени от „С.“ ООД и Пристанище-Бургас, като констатирал, че на
16.11.2021 г. около 17:32 часа в гр. Бургас, по ул. „К.“ пред входа на Пристанище – Бургас,
терминал Запад, жалбоподателят Х. Х. управлявал ППС – влекач марка „Форд“ модел
„Карго“ с рег. № ******* с две оси и свързано с него полуремарке с три оси, марка
„Вилтон“ с рег. № *******, с обща маса на съчленено ППС 54880 кг., при разрешена
максимална маса за съответното ППС до 40 тона. Изготвената от свидетеля С. преписка по
случая е била изпратена на сектор „Пътна полиция“ гр. Бургас. Свидетелят Р. С. на
длъжност мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ съставил срещу жалбоподателя
като водач на претоварено съчленено ППС АУАН. Впоследствие било издадено и
обжалваното в настоящото производство НП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените от съда факти.
Показанията на свидетелите Р. С. и Н. С. са последователни, логични и обективни, поради
което съдът напълно ги кредитира. Показанията на двамата свидетели изцяло се подкрепят
от събраните писмени доказателства.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2
ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да
обуславят неговата отмяна.
На първо място съдът намира за неоснователно възражението за липса на
компетентност на АНО. Жалбоподателят е бил наказан на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП
за извършено нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП. Видно от представена в преписката
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, със заповедта са
определени служби за контрол по Закон за движение по пътищата, които да издават актове
за установяване на нарушения и наказателни постановление във връзка с осъществявания
контрол по ЗДвП. В т.1.3.1 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. министърът на
вътрешните работи е определил компетентност за осъществяване на контрол по спазване на
разпоредбите на ЗДвП на Областните дирекции на МВР и секторите „Пътна полиция“.
Отделно от това в т. 2 и т. 3 от същата заповед са определени и конкретни служители на
отделните структури, които да издават актове за установяване на нарушения и на
наказателни постановления. Изрично е предвидено, че АУАН може да се състави от мл.
автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“, а НП да се издаде от началниците на групи в
сектор „Пътна полиция“. Настоящият АУАН е издаден от свидетеля Р. А. С. на длъжност
2
мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ гр. Бургас. Обжалваното наказателно
постановление от Х. Х. е било издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ към
ОД на МВР гр. Бургас. Следователно процесните АУАН и наказателно постановление са
били издадени от компетентни органи. При съставяне на АУАН и издаване на НП са били
спазени предвидените в чл. 34 ЗАНН срокове.
При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните
разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В тази връзка на първо място съдът намира за
неоснователно възражението на жалбоподателя, за допуснато нарушение на чл. 40, ал. 1
ЗАНН при съставяне на АУАН. Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗАНН предвижда, че АУАН се
съставя в присъствие на нарушителя и на свидетелите, които са присъствали при
извършването на нарушението или при неговото установяване. В действителност видно от
АУАН същият е съставен на основание чл. 40, ал. 3 ЗАНН в присъствие на двама свидетели,
а именно това е хипотеза, при която АУАН да се състави в присъствие на двама свидетели,
когато няма свидетели, присъствали при извършването на нарушението или при неговото
установяване, или когато не е възможно да се състави в тяхно присъствие. В случая
нарушението е било констатирано след извършена документална проверка от свидетеля Н.
М. С., след което писмените материали са били изпратени по компетентност на сектор
„Пътна полиция“ гр. Бургас. Видно от АУАН свидетелят С. е посочен в АУАН като
свидетел при установяване на нарушението. Отделно АУАН е бил съставен в присъствието
и на втори свидетел, за който е отбелязано, че същият е свидетел на съставяне на АУАН.
При така установените по делото обстоятелства, съдът категорично прави извод за липса на
допуснато нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗАНН при съставяне на АУАН. Свидетелят, който е
извършил проверката и е установил нарушението е посочен в АУАН. Поради липсата на
друг свидетел при установяване на нарушението, правилно в АУАН вторият присъствал при
съставянето на АУАН свидетел е отразен като свидетел при съставяне.
На следващо място съдът намира за неоснователно и възражението за допуснато
нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Обстоятелствата, при които е
извършено нарушението са подробно описани, като според съда фактическата обстановка,
която е изписана в АУАН напълно съответства на тази, отразена в НП. Неоснователно е и
възражението за липса на елемент от фактическия състав на деянието – място на
извършване на нарушението. Както в АУАН, така и в НП ясно и недвусмислено е посочено,
че жалбоподателят е управлявал претоварено ППС в гр. Бургас, по ул. „К.“, непосредствено
преди входа на Пристанище – Бургас, терминал Запад. Съдът счита, че така описаното дава
достатъчна яснота относно мястото на извършване на нарушението. Не е необходимо
допълнително конкретизиране, за да се установи мястото на извършване на нарушението.
В случая се касае за извършено нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, вр. чл. 6, ал.
1, т. 3, б. „А“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, съгласно които норми движещите се
по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с натоварване на ос, които не надвишават
нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, а именно
допустимото максимално натоварване на моторно превозно средство с две оси с
3
полуремарке с три и повече оси - 40 тона.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че
на 16.11.2021 г. около 17:32 часа в гр. Бургас, по ул. „К.“ пред входа на Пристанище –
Бургас, терминал Запад, жалбоподателят Х. Х. управлявал ППС – влекач марка „Форд“
модел „Карго“ с рег. № ******* с две оси и свързано с него полуремарке с три оси, марка
„Вилтон“ с рег. № *******, с обща маса на съчленено ППС 54880 кг., при разрешена
максимална маса за съответното ППС до 40 тона. Видно от приложена в преписката
кантарна бележка, на 16.11.2021 г. в 17:35 часа товарът на управляваното от жалбоподателя
съчленено ППС е бил измерен на Пристанище Бургас, Терминал Запад, като масата е била
54880 кг. За изправността на използваното измервателно устройство по делото са приложени
писмени доказателства – паспорт за електронна везна, заявление за проверка от 21.06.2021 г.
ведно с приложение 1 към него.
За констатираното нарушение санционната разпоредба на чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3
ЗДвП предвижда, че се наказва с глоба от 500 до 3000 лв. водач, който, без да спазва
установения за това ред управлява пътно превозно средство с натоварване на ос, които
надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството. Санкционната норма правилно е приложена от АНО като относима и на
жалбоподателя е била наложена глоба в размер от 1000 лева. В чл. 27, ал. 2 ЗАНН е
предвидено, че при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на извършеното,
подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства. Съдът намира, че АНО правилно е определил размера на наложеното на
жалбоподателя наказание. По делото са налични данни за извършени от жалбоподателя два
превоза с претоварено ППС. Ето защо настоящият състав намира, че глоба в размер на 1000
лева се явява справедливо наказание, като с така наложеното наказание ще бъдат постигнати
целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и
генералната превенция за въздействие върху обществото.
С оглед изложеното наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0769-000572 от 11.05.2022 г.,
издадено от началник група към ОД на МВР – Бургас, сектор „ПП”, с което на Х. Е. Х., ЕГН
**********, на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 139, ал.
1, т. 2 от ЗДвП, вр. чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „А“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, му е
наложено наказание „глоба” в размер на 1000 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
4
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5