РЕШЕНИЕ
№ 31
гр. Бургас, 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четиринадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело
№ 20212100100523 по описа за 2021 година
Производството е образувано по исковата молба на Ф. Х. П., с ЕГН **********, като
майка и законен представител на малолетното дете ИВ. В. П., с ЕГН **********, с адрес гр.
Карнобат, ул. Граф Игнатиев № 1, срещу “Дженерали застраховане” АД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Княз Ал. Дондуков No 68,
представлявано от всеки от двамата членове на управителния съвет Д.Х.Д., Ж.М.Д., Ю.К.К.,
Р.Ц.Д., Н.И.С., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 30 000 лв. (тридесет
хиляди лева), представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат
от нанесени телесни увреждания от самостоятелно ПТП от 30.08.2020 г., причинено от В.И.
П. при управление на лек автомобил с рег.№ *******, застрахован при ответното дружество
по застраховка “гражданска отговорност”, ведно с лихва за забава от датата на увреждането
до окончателното плащане.
В исковата молба се излагат подробни съображения за това, че на 30.08.2020 г. е
настъпило самостоятелно ПТП, при което водачът В.И. П. поради внезапна техническа
повреда в автомобила се преобръща на платното за движение, както около оста си така и
през таван. Детето ИВ. В. П. /8г./ се е возило на задната седалка, зад водача, с
предназначената система за обезопасяване на деца. В резултат от произшествието детето е
прието по спешност в УМБАЛ Бургас, неврологично отделение и лекувано в периода
30.08.2020 г. – 02.09.2020 г. Поставена е окончателна диагноза: открита рана по окосмената
част на главата, мозъчно сътресение, установени са четири чужди тела с неправилна форма в
меките тъкани фронтално с диаметър 4-5 мм и е извършено оперативно лечение. След
извършен преглед на 21.09.2020 г.е било издадено СМУ, в което са били описан и
получените травми, касаещи трайно обезобразяване на лицето, като белегът е позициониран
в средата на челото и обхваща междувеждието, розово-червеникав на цвят с диаметър 4см.,
надигнат над околната кожа и ясно видим. Посочва се, че има и белег върху носа от дясната
страна. В исковата молба се твърди, че с оглед ниската възраст на детето интервенция за
премахване на белега не може да бъде извършена и от инцидента са произлезли значителни
1
неимуществени вреди за пострадалото лице. Излага се, че към датата на ПТП е била
сключена валидна застраховка “гражданска отговорност” с ответното дружество, към което
е отправено надлежно искане за заплащане на обезщетение. От страна на застрахователя е
била призната като дължима сумата от 15000лв. за настъпилите неимуществени вреди за
малолетното дете. Посоченият размер обаче се счита за недостатъчен, с оглед
продължителността на първоначалния възстановителен период от 35 дни и интензитета на
болките, наличието на загрозяващ белег, който създава емоционален дискомфорт на детето
и е повод за присмех, подигравки или съжаление. Акцентира се на това, че детето ще трябва
да бъде подложено на подигравателното или снизходително поведение на околните в
периода на неговото съзряване, което допринася за по-високия интензитет на неговите
страдания, тъй като белегът не може да бъде прикрит. Ангажирани са писмени
доказателства. Направено е искане за допускане до разпит на двама свидетели, включително
и на водача на автомобила, както и извършването на САТЕ за установяване механизма на
ПТП и СМЕ за установяване на причинените телесни увреждания, както и да бъде изискано
цялото медицинско досие на малолетния във връзка с проведеното лечение в неврологично
отделение.
В предоставения срок по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който
претенцията се оспорва изцяло по основание и размер. Оспорва се механизма на настъпване
на процесното ПТП, като се сочи, че от представения констативен протокол не се установява
причината за инцидента, като се излагат доводи за възможни препятствия на пътя. Посочва
се, че реално не е установена отговорност на водача и застрахователят само формално
отговаря за причинените вреди. На следващо място се оспорва причинно-следствената
връзка между настъпилото ПТП и претърпените неимуществени вреди, както и размера на
иска. Оспорват се твърденията на ищеца за изключителни по обем болки и страдания,
невъзможността за заличаване на белега и за системния присмех и емоционален
дискомфорт. Направено е възражение за съпричиняване, като се твърди, че за пострадалото
лице не е бил поставен безопасен колан и поради това нарушение на ЗДвП са претърпени
по-сериозни вреди, вкл. разкъсно-контузни рани. Оспорва се и претенцията за заплащане на
лихва за забава, като се сочи, че такава би се дължала от датата на уведомяване на
застрахователя, което е извършено на 28.09.2020г. Също така се излагат доводи, че с писмо
от 11.12.2020 г. застрахователят е уведомил ищеца за одобрения размер на
застрахователното обезщетение и в тази връзка не е дал повод за завеждане на иска до
размера от 15000лв. Оспорват се исканията за допускане до разпит на свидетели. Поставени
са въпроси към СМЕ.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432
КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащана на обезщетение за неимуществени вреди и
лихва за забава.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 429 КЗ застрахователят се задължава да покрие
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното
събитие, в случай че е налице валиден договор за застраховка “гражданска отговорност” за
управлявания от деликвента лек автомобил. Нормата на чл. 432 КЗ предвижда, че
увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя.
В случая по делото е безспорно съществуването на застрахователно правоотношение
2
по договор за застраховка “Гражданска отговорност” с полица № GO71845975 със срок на
валидност 23.08.2020 г. – 22.08.2021г. г., за лек автомобил с рег.№ *******, сключен с
“Дженерали застраховане” АД,.
Не се спори, че на посочената дата 30.08.2020г. е възникнало самостоятелно ПТП на
30.08.2020 г., причинено от В.И. П., при управление на лек автомобил с рег.№ *******, в
който пътувал и ищеца – малолетен син на водача.
По отношение на механизма на настъпване на вредите по делото е представен
констативен протокол и е разпитан като свидетел В.И. П.. От показанията на свид.П. се
установява, че на посочената дата семейството се прибирало от гр. Бургас в посока гр.
Айтос. Малко преди разклона на с. Черноград колата се движила по нагорнище и внезапно
завила на наляво, поради което водачът загубил управление и навлязъл в лявото платно,
автомобилът се завъртял около оста си и се преобърнал първо по таван и отново на колела.
На задната седалка зад шофьора пътувал малолетният И.П., до него – майка му Ф.П., а до
нея брат му Е. П.. При инцидента се счупили стъклата на двете странични врати и част от
тях се врязали под кожата на челото на малолетното дете. Свидетелят посочва, че успял да
излезе през прозореца на шофьорската врата и извел семейството си от автомобила от
дясната задна врата, защото лявата е била силно увредена. При вида на сина му И.П. се
стъписал - той стоял неадекватно и кръв се стичала по лицето му. Детето започнало да плаче
и да казва на майка си, че умира. На място пристигнала линейка и откарала бащата и
малолетния Иво в УМБАЛ – Бургас. В спешното отделение били обработени раните на
детето и извадени стъкла от лицето му, след което раната била зашита. Последвал болничен
престой от 4 дни с вливане на болкоуспокояващи. Детето било изключително травмирано и
с болки в главата. При изписването отказало да се качи в лека кола от страх, което
принудило свидетелят да осигури бус, който да ги откара до ЖП гарата, за да се придвижат
към гр. Карнобат.
От заключението на вещото лице Б.Т., по приетата съдебна автотехническа
експертиза, се установява, че пътният участък, на който е настъпило ПТП-то е с наклон
изкачване и от двете страни има банкет. Внезапно и неочаквано превозното средство се
отклонило наляво. Скоростта на автомобила е била около 75-80 км/ч при допустими 90 км/ч.
Водачът завъртял волана надясно, за да пренасочи автомобила в първоначалната лента за
движение. От рязкото завиване на волана превозното средство се завъртяло около
вертикалната ос и загубило надлъжна и напречна устойчивост. Автомобилът се превъртял
по надлъжната ос и се ударил с предната част до челното стъкло в пътната настилка, легнал
на лявата страна, въртенето продължило и в това положение премилано към дясната лента.
Инерционната сила довела до превъртане около надлъжната ос и така автомобилът застанал
на колелата и спрял в дясната лента за движение насочен в първоначалната посока. Вещото
лице посочва, че автомобилът е малогабаритен и веднъж влязъл в спирала на въртеливо
движение не може да бъде овладяно управлението му. От момента на насочване към
насрещната лета до мястото на установяване на покой е изминал около 50 м. По лекия
автомобил са настъпили значителни увреждания, сред които и счупени стъкла и смачкан
таван. Според вещото лице е вероятно ПТП-то да е настъпило по посочения от водача начин
– в следствие на разкъсана лява задна гума, което представлява внезапно възникнала
повреда. От ударите в земята е било откъснато задното ляво колело със спирачния диск. В
съдебно заседание експертът уточнява, че при този начин на завъртане на автомобила
коланът не би бил в състояние да задържи пътника към седалката. Доколкото главата на
детето е в близост до задната лява врата, а при завъртането автомобила е паднал на лявата
страна, тези стъкла са се счупили и рикоширали в обратна посока на удара, поради което са
засегнали човекът стоящ в близост. Посочва още, че страничните стъкла са с такова
3
предназначение, че се чупят на малки кристални парченца, макар че са закалени.
От заключението на приетата по делото съдебно-медициска експеритза на вещото
лице д-р Н.Н. се установява, че съобразно снетата анамнеза и наличната медицинска
документация, детето е било подложено на оперативно лечение на 30.08.2020 г. с местна
анестезия. Установени са четири чужди тела с неправилна форма в меките тъкани на
главата, фронтално, които са отстранени. Посочени са като придружаващи заболявания
мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма и други неуточнени травми на
главата. Експертът е посочил, че не се касае за загуба на съзнание. Налице е рана в
черепната област с неправилна форма, като се набюдават чужди тела подкожно, в средата на
челото фронтално е налице груб цикатрикс с няколко бранша на обща площ 3/3 см.
Установена е и втора малка рана в дясното крило на носа, в зоната на носните костици, с
размер 7-8мм с негруб цикатрикс. Вещото лице е посочило, че е възможно към момента да се
извърши оперативно отстраняване на останалите чужди тела и дермабразио, с което белегът
леко да се заглади. За да бъде отстранен обаче е необходимо да бъде направена пластична
операция, което е добре да се извърши след като черепът придобие дефинитивен вид.
Последното нарастване на мозъка и на черепа е във възрастта на пубертета и всички
интервенции преди това няма да отстранят напълно белега, защото той ще се разтяга – ще
бъде гладък, но не и естетичен.
Съдът кредитира изцяло заключенията на вещите лица Т. и д-р Н., като пълни и
обосновани. Същите съответстват на изложеното в съдебно заседание от свидетеля П. и на
събраните по делото писмени доказателства, поради което по делото е установен механизма
на процесното ПТП, както и наличието на причинна връзка между инцидента и
претърпените от ищеца вреди.
Неоснователно се явява и възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат, поради липса на поставен обезопасителен колан. За да е налице
съпричиняване следва със своето поведение пострадалият, в нарушение на правилата за
движение да е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. В случая, от
заключението на вещото лице Т. се установява, че коланът не би могъл да предотврати
настъпването на тези вреди, доколкото се касае за счупване на страничен прозорец и при
завъртане на автомобила частици от стъклото са навлезли в обратна посока – към седящия
на задната седалка ищец. Ето защо, съдът приема, че с поведението си пострадалият не е
допринесъл за настъпване на ПТП.
Предвид изложеното, съдът намира, че по делото е установен фактическият състав на
непозоволеното увреждане от страна на водача на лекия автомобил, както и предпоставките
на чл. 432 КЗ за ангажиране отговорността на застрахователя по застраховка “гражданска
отговорност” за заплащане на причинените от водача вреди по предявения иск, който се
явява доказан по основание. Още повече, че от приетите по делото писмени доказателства е
видно, че застрахователят е определил обезщетение на пострадалия в размер на 15000лв.,
което може да се цени като извънсъдебно признание на задължението за обезщетяване на
вредите.
За определяне на справедливото възмездяване на претърпени от деликта болки и
страдания, е необходимо да се отчете както действителния размер на вредите, с оглед
характера, интензитета и продължителността на болките и страданията, така и
общественото възприемане на критерия за "справедливост" отнесено към конкретните
икономически условия в страната. Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя по справедливост, като това понятие не е абстрактно, а е свързано с
цялостна преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства във всеки един
4
случай. За установяване на интензитета на претърпените болки и страдания от нанесените
телесни увреждания, по делото са ангажирани показанията на свидетеля В. Т. К., както и
тези на родителите на пострадалия. Последните се преценят от съда съобразно всички други
доказателства и при отчитане на възможността за тяхната заинтересованост. Свидетелят
Кюлевчиева посочва, че познава от бебе И. и той бил много жизнерадостно дете. След
инцидента същия ден го посетила в болницата, описва гледката като ужасна. И. бил на
системи и недекватен. В следващите дни много се оплаквал от болки в главата. При
изписването и излизането от болницата казал, че го боли главата от светлината и като видял
колата започнал да плаче и да крещи, не искал да влезе. Баща му взел на заем някакъв бус и
успели да го закарат до ЖП гарата, за да пътуват с влака. След болницата бил слаб и
изтощен, не се хранил и бил подтиснат. Но най-големият шок преживял, когато свалили
превръзката и установили грубият белег на челото му. Когато тръгнал на училище бил
подложен на подигравки и обиди. Затворил се в себе си. Случвало се в парка да го нарекат
“белязания” и той да се разплаче. Вече не искал да играе навън. Белегът не се прикривал от
косата му. Показанията на свидетеля К. кореспондират с изложеното от свид. П., баща на
ищеца, и се кредитират от съда като последователни и непротиворечиви.
С оглед така установените преживявания на пострадалия в следствие от травмата от
инцидента и отчитайки установените по делото продължителност и интензитет на болките и
страданията, претърпяното оперативно лечение, получените физически наранявания и най-
вече последвалия психически стрес, който е с неопределена продължителност, съдът приема,
че обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди в резултат на процесното
ПТП, следва да бъде определено в размер на 30 000 лв. Касае се за малолетно дете с лицев
белег, който не може да бъде отстранен напълно в период от повече от пет години и който
буди негативни емоции у него ежедневно. Тази психологическа травма е дори по-
съществена от физическите наранявания, предвид предстоящия период на израстване и
личностно определяне и самооценка на ищеца, което несъмнено би дало отражение на
създаваните от него контакти и участие в социалния живот занапред. Ето защо, съдът
приема претенцията за изцяло основателна и доказана в пълния предявен размер.
По иска за заплащане на мораторна лихва, съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 497, ал. 1 КЗ застрахователят дължи лихва за забава върху
застрахователното обезщетение, считано от по-ранната от двете дати: т. 1 – изтичането на 15
работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ или т. 2 –
изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ /тримесечен от предявяване на претенцията пред
застрахователя/, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства,
поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ.
В настоящия случай не се спори по делото, че до застрахователното дружество е било
отправено искане за изплащане на обезщетение от ищеца на 28.09.2020г. На 19.10.2020 г. е
изпратено писмо от ответника до пострадалия с предложение за изплащане на сумата от 15
000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди. На 11.12.2020 г. е отправено второ писмо до
ищеца, че поради липса на посочена банкова сметка дружеството не може да изплати
определеното обезщетение. Със същото се изразява готовност за плащане след представяне
на необходимите банкови данни. По делото не са ангажирани доказателства за това, че на
застрахователя е представена исканата информация за банкова сметка до подаване на
исковата молба. При тези факти съдът приема, че преди завеждане на иска ищецът не е дал
необходимото съдействие на ответника, от което следва, че застрахователят е освободен от
последиците на забавата за определеното обезщетение от 15 000 лв., съгласно чл. 96 ЗЗД.
Независимо от присъдения в настоящия процес размер на обезщетението от общо 30 000 лв.,
лихва за забава следва да бъде начислена единствено за сумата от 15 000 лв., за която
5
падежът на задължението настъпва с изтичането на срока по чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ, а именно
на 19.10.2020 г. Не се твърди и не се установява по делото неизпълнение от страна на
пострадалия на задължението му за представяне на доказателства за установяване на
основанието и размера на претенцията му. Следователно от датата на падежа до подаване на
исковата молба ответникът следва да заплати обезщетение за забава върху главницата от 15
000 лв., която съдът определя в размер на 675 лева. Неоснователно е искането за заплащане
на лихва за забава от датата на увреждането, предвид изрично предвидения срок за
произнасяне по претенция по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" по чл.
496 КЗ. Главницата от 30 000 лв. следва да бъде присъдена ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 29.03.2021 г. до окончателното й изплащане.
С оглед изхода от производството и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. с чл. 83, ал. 2
ГПК, следва в тежест на ответника да бъде възложено заплащането на държавна такса в
размер на 1200 лв. и 550 лв. – възнаграждения за вещи лица.
Съгласно разпоредбата на чл. 38 от Закон за адвокатурата и чл. 7, ал. 2 от Наредба за
минималните адвокатски възнаграждения и съобразно представеното по делото пълномощно
за процесуално представителство на ищеца, в полза на адв. П. В. от БАК следва да бъдат
присъдени 1430 лв. адвокатско възнаграждение, дължими от ответника върху пълния размер
на обезщетението. Неоснователно е възражението на ответника за недължимост на разноски
за горницата над 15 000 лв., тъй като страната не е дала повод за завеждане на делото. В
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК е предвидено и кумулативното изискване ответникът да е
признал иска, наред с това да не е дал повод за образуване на делото. Доколкото от
ответната страна такова изрично признание не е сторено в хода на процеса, то не са налице
основанията за възлагане на разноските в тежест на ищеца.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА “Дженерали застраховане” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. Княз Ал. Дондуков No 68, представлявано от всеки от двамата
членове на управителния съвет Д.Х.Д., Ж.М.Д., Ю.К.К., Р.Ц.Д., Н.И.С., да заплати на
малолетния ИВ. В. П., с ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен
представител Ф. Х. П., с ЕГН **********, с адрес гр. Карнобат, ул. Граф Игнатиев № 1,
сумата от 30 000 лв. (тридесет хиляди лева), представляващи обезщетение за претърпени от
ИВ. В. П. неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат от нанесени телесни
увреждания от пътно-транспортно произшествие настъпило от 30.08.2020 г., причинено от
В.И. П. при управление на лек автомобил с рег.№ *******, застрахован при ответното
дружество по застраховка “гражданска отговорност”, ведно със законната лихва върху
главницата от 30 000 лв. от датата на подаване на исковата молба – 29.03.2021 г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 675 лева (шестстотин седемдесет и пет лева) –
лихва за забава върху главницата от 15 000 лв. начислена за периода от падежа на
задължението – 19.10.2020г. до подаване на исковата молба, като ОТХВЪРЛЯ иска за
заплащане на лихва за забава върху главницата от 15 000 лв., както и за периода от датата на
увреждането 30.08.2020 г. до датата на падежа, като неоснователен.
ОСЪДЖА “Дженерали застраховане” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. Княз Ал. Дондуков No 68, представлявано от всеки от двамата
членове на управителния съвет Д.Х.Д., Ж.М.Д., Ю.К.К., Р.Ц.Д., Н.И.С., да заплати на
адвокат П. В. от БАК сумата от 1430 лв. (хиляда четиристотин и тридесет лева) – адвокатско
6
възнаграждение.
ОСЪЖДА “Дженерали застраховане” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. Княз Ал. Дондуков No 68, представлявано от всеки от двамата
членове на управителния съвет Д.Х.Д., Ж.М.Д., Ю.К.К., Р.Ц.Д., Н.И.С., да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Бургаски окръжен съд, сумата от 1750 лв. (хиляда
седемстотин и петдесет лева) – държавни такси и разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
7