Р
Е Ш Е
Н И Е
№.....
гр.София, 24.07.2019год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на седемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Татяна Щерева като разгледа докладваното от съдия
М.Апостолова, гр. дело №9832 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от Г.Г.Д. срещу Г.Ф., обективно съединени искове с правно
основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“
от КЗ, вр. чл. 558 от КЗ, вр.чл.496
и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника за сума в размер на 50000,00лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди и сума в размер на 1644.80лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени по повод
възникнало на 02,02,2016год. ПТП, ведно със законната
лихва върху тези суми от 21,06,2018 г. до окончателното изплащане на вземането.
Излагат се доводи, че на 02,02,2016г., в автокъща „А.“ ЕООД, намираща се на главен път I-8, км. 183+700, ищецът е оглеждал продаваните от автокъщата автомобили, когато Н.Г.Ч.-служител на автокъщата, пресягайки се през отворен ляв прозорец на лек автомобил „БМВ 520И“, стартирал двигателя, без да се убеди, че автомобилът е обезопасен, вследствие на което го привел в движение напред и блъснал намиращия се пред него ищец, който в това време оглеждал двигателя на автомобила, като го блъска назад и му нанася силен удар, в резултат на което ищецът паднал на земята и почувствал силна болка в левия долен крайник. Вината на делинквента е установена по НОХД №2174/2017 по описа на РС Пазарджик. Вследствие на произшествието за ищеца настъпили телесни увреждания довели до неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и битови неудобства. Поддържа, че за увреждащото МПС няма сключена застраховка гражданска отговорност, поради което претърпените вреди следва да бъдат обезщетени от Гаранционния фонд. Отправена е молба за извънсъдебно плащане на обезщетение, като на ищеца е определено обезщетение в общ размер на 26576,80 лв., от които 25000,00 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и 1576,80лв. обезщетение за имуществени вреди, което ищецът счита за недостатъчно.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да
бъде уважена. Претендира разноски.
Ответникът-Г.Ф. в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от ГПК излага становище за неоснователност на предявените искове. Счита претенцията над определения от фонда размер на обезщетението от 25000,00лв. за неимуществени вреди и 1576,80 лв. за имуществени вреди за неоснователна, а претендирания размер на обезщетение за прекомерен с оглед понесените от ищеца увреждания и принципа за справедливост.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде отхвърлена над посочените размери. Претендира разноски. Релевира възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК.
Третото лице помагач –Н.Г.Ч. не излага становище по основателност на исковата претенция.
При така изложеното, след като обсъди
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
От приложените по делото доказателства – констативен
протокол №К-1006р-2124/18,02,2016год. на
ОД на МВР Пазарджик се установява реализирането на пътнотранспортното
произшествие на 02,02,2016год., около 16,40ч., в автокъща А., на път
І-8, км.183+700, между лек автомобил
БМВ, модел 520И, без регистрационен номер и Г.Г. Д., пострадал в качеството на пешеходец.
Видно от протоколно определение от 18,04,2018год.
постановено по НОХД №2174/2017год. по описа на
РС Пазарджик, се установява да е одобрено споразумение на осн.чл.384, вр.чл.381 от НПК, с
което Н. Г.Ч. е признат за виновен в това, че
на 02,02,2016год. в автокъща
А., при управление на моторно превозно
средство –лек автомобил, с марка БМВ, без
рег. Табели е нарушил правилата за
движение по пътищата, а именно: чл.20, ал.1 от ЗДВП, чл.96 от ЗДВП, чл.150,
ал.1 от ЗДВП и по непредпазливост причинил на Г.Г. Д. телесна
повреда, което деяние съставлява престъпление
по чл.343, ал.3, пр. предпоследно, б.“а“, пр.2, вр.ал.1,
б.“б“, пр.2, вр. чл. 342, ал.1 от НК.
Видно от удостовереното в КП относно процесното
ПТП, длъжностното лице е констатирало за МПС БМВ, управлявано от Н.Ч. да няма
сключен договор за застраховка Гражданска отговорност. Посоченото обстоятелство
съдът намира за установено, доколкото удостовереното от длъжностното лице има
доказателствена стойност съобразно чл.189, ал.2 от ЗДВП.
От изслушаното по делото заключение
на съдебномедицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съдът, се
установяват получените травматични увреждания при пострадалата, а именно:
- фрактура на тибията и фибулата на лява подбедрица, / голямопищялна и малкопищялна
кост/;
Съгласно
представената по делото мед. документация ищецът е хоспитализирана по спешност. По спешност е извършена операция на 04.02.2016г., като
на е извършено открито наместване на фрактурата с вътрешна фискация,
тибия фибула. Поставен е тибиален пирон с указания за рехабилитация.
На 19,01,2018г. е направена втора операция за отстраняване на импланта. Причиненото увреждане
сочи на трайно затруднение в
движението на левия долен крайник за
срок по-дълъг от 30 дни, около 6 месеца. Възстановителния период при подобен род фрактури е около 5 месеца при
правилно проведено лечение. Продължителното ползване на патерици, персистираща
болка и оток в лявата глезенна става се
дължат на непровеждане на първична рехабилитация още след 3 месец, когато е разрешено
натоварване на крайника.
По делото е представена
вносна бележка за извършени разноски в
размер на 1490,00лв. Не се спори
между страните/ видно и от одобреното
обезщетение от ответника- протокол №11/12,06,2018год./ сумата да е заплатена за
вложените метални импланти за възстановяване на
фрактурата.
Представени
са и фактура №**********/08,02,2016год.
за сума -34,80лв., фактура №**********/08,02,2016год.-52,00лв.; фактура
№**********/22,01,2018год.-68,00лв., с приложени доказателства за извършено
плащане, които сочат на извършени разходи за болнично лечение и
придружител;
С молба от 06,06,2018год.
ищецът е заявил пред Г.Ф. претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени
и имуществени вреди.
С писмо изх.№24-01-404/12,06,2018год. ответникът е предложил обезщетение в размер
на 25000,лв. –за неимуществените вреди и 1576,80лв.-за имуществени вреди.
По делото са събрани и гласни
доказателства, чрез разпит на св.Панев, от които се установяват характера и интензитета на неимуществени
вреди.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет
на разглеждане в настоящото производство са предявени искове с пр.кв.чл.557,
ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените законови предпоставки, а именно: 1.извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина на делинквента, 2. пътнотранспортното произшествие да е настъпило на територията на Република България и да е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България, и виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите; 3. Увреденото лице да е предявило претенцията си за плащане пред Г.Ф. по реда на чл.558, ал.5 от КЗ, вр.чл.496 от КЗ и фондът не е платил в срока по чл.496, откаже да плати обезщетение или увреденото лице не е съгласно с размера на обезщетението.
Съдът намира исковата претенция да е допустима с оглед наведените твърдение за липса на платеното обезщетение от ГФ.
От събрания по делото
доказателствен материал, съдът намира исковата претенция за основателна. Одобреното
споразумение по НОХД №2174/2017год. , е задължително за гражданския съд по
аргумент на чл.300 от ГПК, предвид което съдът приема за установено осъществено,
виновно и противоправно деяние от страна на Н.Ч. нарушил правилата за движение
по пътищата.
Установи се реализирано ПТП на 02,02,2016год., причинено от водач,
без задължителна застраховка Гражданска отговорност, обстоятелство удостоверено
от длъжностното лице при съставяне на констативен протокол за ПТП, неоспорено
от ответника. В резултат на същото на ищеца
са причинени травматични увреждания.
Налице са предпоставките на чл.557,
ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ. Заявено
е искане от страна на правоимащото лице за
обезщетение по реда на чл.558, ал.5 от КЗ, липса на плащане, поради което
ГФ е пасивно, материалноправно легитимиран да отговаря по предявените
искове.
Установи са реализирането на неимуществени
вреди в пряка причинна връзка от противоправното деяние. Ето защо съдът намира,
че е налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно
възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване
на причинените вреди. Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото
се за тях
обезщетение, както и кръгът на лицата,
които имат право на него,
се определят на принципа на
справедливостта.
При определяне на размера на обезщетенията
за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год.,
т.11, според което същите се възмездяват
от съда по справедливост. Понятието "справедливост"
по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано
с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат пред вид от съда
при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания
могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването
на смърт от значение са
и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията
между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение
са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен
да обсъди и въз основа на
оценката им да заключи какъв
размер обезщетение по справедливост да присъди за
неимуществени вреди. В
постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по
т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието "неимуществени
вреди включва всички онези телесни
и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно
намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален
дискомфорт за определен период от време,
а понякога и реална възможност за неблагоприятни
бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият
за справедливост, поради паричния израз на обезщетението,
е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от
развитие на самото общество в конкретната държава. При определянето на обезщетението към датата на
увреждането съдът следва да отчита
конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента
на смъртта на пострадалия (решение на ВКС 83-2009- II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-2012- II
Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС, постановено по реда на
чл. 290 от ГПК/.
С
оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи
обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния
случай имат характера на претърпени
болки и страдания вследствие на извършеното деяние. Доколкото
паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че претърпените
неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер 27000,00лв. При
определяне на същите, съдът съобрази характера на причинените физически
увреждания: фрактура на тибията и фибулата на лява подбедрица /голямопищялна и малкопищялна
кост/, които по съвкупност са причинили
на пострадалият трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за срок
по дълъг от 30 дни, общия
възстановителен период за причинените увреждания, който в конкретната хипотеза
е 6месеца, въпреки, че по медицински критерии възстановителния период е от около 5 месеца/ поради непровеждане на
първична рехабилитация/, като първите 3 месеца, изобщо не следва да се
натоварва крайника, а в следващите 2 месеца е необходимо провеждане на
рехабилитация, ползвал помощни средства, в който период пострадалият безспорно
е имала необходимост от грижи в ежедневието. Съобрази се проведеното оперативно
лечение с поставяне на вътрешна фиксация, както и втора по отстраняване на
имплантите, болките и страданията изпитвани от
пострадалия, които и към приключване на съдебното дирене не са отшумели,
възрастта на ищеца-34 години при настъпване на ПТП/ активна трудоспособна
възраст, препятствана по причина на ПТП/, негативните последици в
психологически план –при всички случаи участие в ПТП води до негативни психоемоционални преживявания/. Съобразявайки
горното, икономическата конюнктура в страната и лимитите на ГО за релевирания
период съгласно чл.266, ал.1, т.1, б."а" от КЗ/отм./, съдът намира,
че горният размер на обезщетението отговаря на принципа на справедливост
съобразно чл.52 от ЗЗД.
Съобразявайки горното,
икономическата конюнктура в страната и лимитите на ГО за релевирания период,
съдът намира, че горният размер на обезщетението отговаря на принципа на
справедливост съобразно чл.52 от ЗЗД.
По претенцията с пр.осн.чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно чл.558, ал.1 от КЗ фондът дължи лихва
за забава при спазване на чл.497 от КЗ от датата, на която изтича
срокът за произнасяне по претенция, предявена от увреденото лице. Срокът за произнасяне
не може да
бъде по-дълъг от три месеца /чл.496 , ал.1 от КЗ/ от датата на
завеждане на претенцията по реда на чл.380 от КЗ. Съобразявайки горната разпоредба и с оглед датата на
молбата, депозирана пред ответника -06,06,2018год., съдът намира, че обезщетение за забава се
дължи считано от 07.09.2018г. до изплащане на вземането. За
периода от 21,06,2018год. до 06,09,2018год. претенцията е неоснователна.
По претенцията за имуществени вреди:
Не е спорно между страните, че извършените
разходи за медицински консумативи, медикаменти и услуги са необходими и в
причинна връзка с проведеното на ищцата лечение.
По делото са ангажирани
доказателства за извършени разноски за лечение на ищеца в размер на общо 1644,80лв.,
в който размер исковата претенция е основателна.
По
разноските:
Ищецът е освободен от плащане на държавна такса и
разноски на основание чл. 83, ал. 1, т.4 от ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане
(дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички такси и
разноски по делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно уважения размер
на иска следва да се присъдят общо в размер на 1299,79лв./ 1145,79лв. държавна
такса и 154,00лв. от общо 280,00лв. -разноски от бюджета за СМЕ.
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК с оглед изхода от спора на ищеца се дължат разноски за адв.
възнаграждение в размер на 1116,50лв. от общо 2030,00лв./ възражението на
ответника по чл.78, ал.5 от ГПК, съдът намира за основателно, с оглед
фактическа и правна сложност на делото,
вид извършени процесуални действия и брой с.з., поради което определя адв.
възнаграждение по реда на чл.7, ал.2 от НМРАВ съобразно цената на исковата
претенция/.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК, с оглед изхода от спора на ответника се дължат разноски в размер на 44,00лв.
от общо 100,00лв.-юрк. възнаграждение.
На осн.чл.78, ал.10 от ГПК разноски на ТЛП не се присъждат.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА "Г.Ф.", с адрес *** да заплати на Г.Г.Д.,
с ЕГН **********, със съд.адрес ***,
офис 2 на осн.чл.557, ал.1, т.2, б."а от КЗ, вр.чл.558, ал.5 от КЗ и чл.497, ал.1 от КЗ сумата от
27000,00лв., представляващи
обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод възникнало на 02,02,2016г. пътнотранспортно произшествие, причинени от МПС,
без задължителна застраховка Гражданска отговорност, ведно със законната лихва
от 07,09,2018год. до окончателното изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата над 27000лв. до
предявения размер от 50000,00лв., както и за законна лихва за периода от 21,06,2018год.
до 06,09,2018год като неоснователна.
ОСЪЖДА "Г.Ф.", с адрес *** да заплати на Г.Г.Д.,
с ЕГН **********, със съд.адрес ***,
офис 2 на осн.чл.557, ал.1, т.2, б."а от КЗ, вр.чл.558,
ал.5 от КЗ и чл.497, ал.1 от КЗ сумата
от 1644,80лв., представляващи
обезщетение за причинени имуществени вреди, по повод възникнало на 02,02,2016г. пътнотранспортно произшествие, причинени от МПС,
без задължителна застраховка Гражданска отговорност, ведно със законната лихва
от 07,09,2018год. до изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ претенцията за законна лихва от 21,06,2018год. до
06,09,2018год като неоснователна.
ОСЪЖДА "Г.Ф.", с адрес *** да заплати по бюджетна сметка на Софийски
градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сумата от 1299,79лв.
– разноски по делото.
ОСЪЖДА "Г.Ф.", с адрес *** да заплати на Г.Г.Д.,
с ЕГН **********, със съд.адрес ***,
офис 2 на осн.чл.78,
ал.1 от ГПК сума в размер на 1116,50лв.- адв. възнаграждение.
ОСЪЖДА Г.Г.Д., с ЕГН **********, със съд.адрес ***, офис 2 да заплати на
"Г.Ф.", с адрес *** на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер на 44,00лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ТЛП- Н.Г.Ч..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: