Присъда по дело №1274/2021 на Окръжен съд - Варна

МОТИВИ към ПРИСЪДА по ВНОХД № 1274 по описа на
Варненския Окръжен съд за 2021 год.
Въззивното производство е образувано по жалба от името на
подсъдимия чрез неговия процесуален представител – адв. Ст.И., срещу
присъда № 88, постановена на 28.10.21г по НОХД № 1598/2021г. по описа на
РС гр. Варна, тридесет и осми наказателен състав.
С обжалвания съдебен акт, подсъдимият П. Г. ЦВ. е бил признат за
виновен в извършване на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК и на
основание посочения текст и чл.55 ал.1 т.1 от НК му е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, което на основание чл.66 ал.1
от НК е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на
присъдата в сила.
На основание чл.343г от НК подсъдимия е лишен от правото да
управлява МПС за срок от една година, като е зачетено времето, през което е
бил лишен от това право по административен ред.
С присъдата съдът се е произнесъл и по направените по делото
разноски, като подсъдимият е осъден да ги заплати.
В жалбата се сочи, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна,
иска се нейната отмяна и оправдаване на Ц. по възведеното му обвинение.
В допълнително писмено изложение към жалбата се навеждат доводи
които могат да бъдат систематизирани на кратко по следния начин:
- атакуваната присъда не кореспондира със събраните по делото
доказателства, което от своя страна води до неправилното приложение на
материалния закон. Същата, според жалбоподателя е постановена изцяло на
основата на изложеното по обвинителния акт, като обвинителната теза е
останала неподкрепена от съвкупността събрани в хода на съдебното
производство доказателства. Твърди се, че в мотивите е налице превратен
анализ на доказателствената съвкупност, основание за извода, че при
изграждане на вътрешното си убеждение, съдът не е подложил на достатъчно
внимателна проверка всички относими към обвинението доказателства в
нарушение на разпоредбите на чл.13, чл.14, чл.107, ал.5 НПК В тази връзка се
сочи, че съдът, анализирайки кои доказателства кредитира и кои не, е сторил
това без изискуемата аргументация и обосновка. Особено внимание се
обръща че няма нужния анализ на формата на вината, която според закона е
пряк умисъл, а при настоящия казус такъв не е доказан.
В хода на съдебното производство са допуснати редица процесуални
нарушения. В разрез с правилата на формалната логика и на трайната съдебна
практика, първоинстанционният съд е приел, че приобщените свидетелски
показания даден пред орган на досъдебното производство, че същите не са
опорочени. По аргумент обаче на Решение №109/18.05.2017г. по н.д №
305/2017 на ВКС, в настоящия случай разпитите на свидетелите Х Г.; Г. Г.;
Ив. Н. и М. З., са негодно доказателствено средство, поради своята абсолютна
идентичност, заедно с пунктуацията и правописните грешки, в това число и
1

такава по отношение на регистрационния номер на инкриминираното МПС.
Акцент от посочената съдебна практика е поставен на становището, че
„разпитът по метода „сору paste" е незаконосъобразен, защото противоречи
на изискванията, залегнали в чл.139 и сл. НПК. Отделен е въпросът, че
свидетелите възпроизвеждат наблюдавани от тях събития съобразно
собствените си психо - физически особености, поради което е практически
невъзможно техният словесен изказ да е идентичен“ Изказва се мнение, че
липсва реален разпит на свидетели, с оглед посочените часове за начало и
край на същите, съпоставено и с връчването на талона за медицинско
изследване на П.Ц.. Твърди се, че същите са извършени в условията на
неотложност и първо действие по разследването съгласно чл.212 от НПК,
което не е отбелязано, но рефлектира относно последващите, извършени от
инспектор К.Кателиев, за което няма издадено възлагателно постановление.
Налице е и разминаване в мотивите и показанията на свидетелите защо е
спрян автомобила на подсъдимия, което пък е в противоречие с костатациите
в протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол.
- Изразява се несъгласие с виждането на ВРС, че претенциите на
защитата относно процедурите при задържането на Ц., са неотносими към
процеса, като се навеждат доводи за липса на заповед за задържане по делото.
От това не е изяснен въпроса кога, в колко часа и на какво основание е бил
задържан Ц., защо е бил съставен УАНН след като е имало данни за
престъпление и спазени ли са процедурата и реда посочени в Инструкция
8121з-1161 от 05.09.2017г. за организацията и реда за осъществяване на
конвойната дейност в МВР. Това рефлектира и на конституционното право на
адвокатска защита от момента на задържането, както и нито едно
процесуално действие с участието на задържан не може да се осъществи без
адвокат.
- Оспорва се правилното приложение на Наредба №1 от 2017г. за реда
за установяване концентрацията на алкохол в кръвта, като се сочи, че в
талона за изследване /стр.22 от ДП/ е упоменато, че същият се съпровожда от
осем стикера, но на практика са само пет. Като „абсолютно нарушение“ на чл.
6, ал.4 от наредба № 1 от 2017 г е определено отсъствието на изричен избор
на лицето по кой метод желае да бъде изследван - доказателствен анализатор
или медицинско химическо изследване, тъй като в талона за изследване няма
изрично волеизявление, а само подпис между двете алтернативи. Видно е, че
талонът е попълнен с почерка на съставящият го, а по време на съдебното
следствие подс.Ц. заявява, че не е бил запознат с различните възможности.
- оспорват се като достоверна дата документите за назначаването на
химическите експертизи.
- навеждат се доводи, че времето и мястото на извършване на деянието с
оглед интезитета на пътното движение обуславят ниската степен на
обществена опасност. В тази връзка се цитира съдебна практика /Р №175 от
2

24.06.2015 г. по н.д. № 297/2015 г. 3-то н.о. ВКС/ която и обуславя, че за да се
ангажира наказателната отговорност на дееца, не е достатъчно формалното
извършване на деянието, а следва да съдържа и обществена опасност, която
да не е явно незначителна. Все в посочената връзка се навеждат доводи за
младата възраст и социалния статус на подсъдимия.
Акцент е поставен на приетата от подсъдимия хранителна добавка -
билков екстракт еликсир „От А до Я", за който по категоричен начин е
дакозано, че е покачила концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия с
0,49%о, а на опаковката и не са използвани общоразбираеми понятия като
„спирт" и „алкохол". Прави се извод, че за лице без специални познания
областта на химията и фармацията. не може да се очаква да е разбираем
съставката на употребаната добавка. Търговското наименование на продукта
е „билков екстракт", което изключва всяка аналогия със „спирт", и не събужда
съмнения за евентуалната му вреда при употреба. Вписаните в листовката
положителни характеристики не са основания за каквито и да е съмнения за
негативни проявления върху организма при прием. Цитирана е съдебна
практика на ВКС /н.д. № 652/2018 г./ при сходен казус извършената СМХЕ,
установява поява на 0,41%о концентрация на алкохол в кръвта при употреба
на едно шишенце билков елексир „От А до Я" (50 мл). Липсата на указания на
придружаващата препарата листовка да не се управлява автомобил след
употребата му, както и липсата на предупреждения за опасност от употребата
на по - голямо от предписаното количество са основание ВКС да обосновават
липсата на съзнание у подсъдимия за това, да е управлявал МПС след
употреба на алкохол в количество, водещо до концентрация в кръвта му,
която да предпоставя ангажиране на наказателната отговорност/ Решение №
204/05.12.2018г./ Във връзка с посоченото се прави и извод за липсата на
субективната страна на деянието.
Алтернативно на по горе изложеното са наведени множество данни за
добри характеристични данни. Според жалбата установените обстоятелства
на времето, мястото, начина и мотивите за извършването на деянието, както и
личностните данни на подсъдимия, в конкретния случай, не водят до извод за
застрашаване на обществените отношения в степента, изпълваща
съдържанието на обществената опасност, която да го прави престъпно и дава
основание да се приеме, че в конкретния казус са налице предпоставките на
чл.9, ал.2 от НК.
В заключение се прави искане за отмяна на атакуваната присъда.
Въззивният съд прие, че пред него делото е изяснено в нужната
пълнота, в хода на първоинстанционното производство.
В хода на съдебните прения представителят на въззивната прокуратура
изразява становище за правилност на присъдата, водеща до неоснователност
на депозираната жалба.
Защитата, заставаща на противното мнение, доразвива писмените си
доводи и поддържа искането си за оправдаване на подсъдимия, заради
3

отсъствие на осъществен престъпен състав. Алтернативно се поддържа
искането за приложението на чл.9,ал.2 НК
В последната си дума подсъдимия прави искане да бъде оправдан.
Въззивният съд, като обсъди направените с жалбата възражения,
съобрази становищата на страните заявени в съдебно заседание и след като
извърши цялостна служебна проверка на присъдата съгласно чл. 314, ал. 1 от
НПК, констатира следното:
С обвинителния акт на подсъдимия е било повдигнато обвинение по
чл.343 б, ал. 1от НК.
Настоящият състав на окръжния съд намира въззивната жалба за
основателна, като счете, че в хода на производството са събрани достатъчно
доказателства, от които може да се направи категоричен извод, че
подсъдимият не е осъществил от субективна страна състава на
престъплението по чл.343 б, ал.1 НК, поради което отмени Присъда №
88/28.10.2021 г. на Районен съд гр.Варна, 38 състав по НОХД№ 1598/2021 г.
по описа на ВРС и постанови присъда, с която го призна за невинен за
посоченото престъпление, по следните съображения:
Първоинстанционният съд е провел съдебно следствие, в което е
положил грижа с допустими доказателствени способи да установи
обективната истина. За да постанови решението си, контролираната
инстанция е изяснила всички правно значими обстоятелства, свързани с
действията на подсъдимия. В атакувания съдебен акт доказателствата са
обсъдени, но изведените правни изводи противоречат на преценката на
въззивния състав за правилност на материалния закон. В резултат на
проведеното съдебно следствие ВОС намери за установени следните
релевантни факти:
На 01.12.2020г. вечерта подс. Ц. бил посетен от свои приятели - св. Г. и
св. Т.. Тримата се почерпили, като консумирали домашна ракия, ядки и
наденица. Св. Г. и св. Т. консумирали голямо количество алкохол, а подс. Ц.
изпил около 50-60 мл. ракия.
Около 02,00 часа подс. Ц. приел 50 мл. екстракт «От А до Я», след
което ,по предложение на св. Г. и св. Т. тримата се отправили към Червения
площад, за да си купи св. Т. дюнер. Пътували с л.а. „Мерцедес» с рег.№ В .....
ВА, който бил собственост на св. Т., но го управлявал подс. Ц., който пил най-
малко ракия и предложил да кара.
В същото време , в района на Гранд мол - Варна, на бул. «Левски» се
намирали полицейски служители - св. З. и св.Н., които извършвали контрол
над движението на МПС. След преминаването на управлявания от
подсъдимия автомобил, който криволичал покрай полицейските служители те
решили да го спрат за проверка. Застигнали автомобила, и подавайки
светлинен и звуков сигнал преустановили движението му. След спиране на
автомобила св. З. и св. Н. установили, че водача и пътниците в него са
употребили алкохол. Потърсено било съдействие от екип на КАТ ПП ОДМВР
4

Варна, в състава на който влизали св. Хр. Г. и св. Г. Г.. Подс. Ц. бил
изпробван за наличие на алкохол в кръвта посредством техническо средство
„Алкотест Дрегер 7510", което отчело над 1,2 промила концентрация на
алкохол в издишания от подс. Ц. въздух. Св.Г. съставил срещу подс. Ц. АУАН
серия GA бл. 325258/02.12.2020 г., екземпляр от който връчил на подс. Ц..
Подс. Ц. изразил съгласие да му бъде извършено медицинско изследване на
кръвта. При това подс. Ц. бил отведен с полицейския автомобил, при
използване на помощни средства- белезници, от св. З. и св.Н. в МБАЛ „Св.
Анна- Варна" АД, където му била взета кръв с Протокол за медицинско
изследване и вземане, на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози от 02.12.2020 г.
От заключението на химическа експертиза № 37/18.01.2021 г. на
Специализирана химическа лаборатория за изследване на алкохол при МБАЛ
„Св. Анна -Варна" АД с обект на изследване контролната проба кръв
концентрацията на алкохол в кръвта на подс. Ц. е възлизала на 1,37 промила.
Съгласно заключението на назначената съдебно- медицинска
експертиза, максималната теоретична концентрация в кръвта на подс. Ц. е
0,49 промила при употреба на 50 мл. спиртен извлек от Билков екстракт от А
до Я. При проведените изследвания по газхроматографски метод на
първоначалната и контролна проби са установено съответно 1,45 промила и
1,37 промила.
Изложените обстоятелства ВОС счита за установени въз основа на на
гласните доказателства – обясненията на подсъдимия; показанията на св. Н.,
З., Г. Г., М. Г. и Т., депозирани в хода на съдебното следствие пред ВРС;
писмените доказателства - заключения на химическите и съдебно-
медицинска експертиза; АУАН; талон за медицинско изследване;
свидетелство за съдимост и др.
Показанията на св. Н., З., Г. Г., М. Г. и Т., дадени пред съда, ВОС
намери за истинни и незанитересовани от изхода на делото поради което ги
кредитира. Същите се подкрепят от писмените доказателства и от
обясненията на подсъдимия. Несъществените различия в оценката на
обстоятелството дадено от свидетелите как се е движил автомобила и тази в
обясненията на подсъдимия не се опровергава от признанието на подсъдимия
за това ,че е управлявал автомобила след употреба на алкохол и не основание
за изключването на показанията в тази им част.
За разлика от ВРС настоящия състав на съда не се позовава на
прочетените от досъдебното производство показания на св. Хр. Г. и Г. Г., тъй
като протоколите от досъдебното производство са изготвени некоректно в
противоречие с изискванията на НПК. Изключвайки ги от доказателствената
съвкупност на практика съдът изключи показанията на Х Г., тъй като същите
дадени пред съда не допринасят за изясняване на фактическата обстановка.
Депозираните пред съда показания на св.Г. Г. обаче са достатъчни по обем и
непротиворечиви по своята същност и както бе посочено и по горе се
5

кредитират от ВОС.
За разлика от ВРС, съдът кредитира напълно обясненията на
подсъдимия. Същите не само не се опровергават от нито едно от
доказателството, но и напротив всички те са в унисон. Впрочем ВРС
очевидно също е дал вяра на обясненията на подсъдимия, тъй като от
фактическа страна е възприето обстоятелството, че подс. Ц., е изпил 50 мл.
добавка «От А до Я». Това обстоятелство по късно е заложено и в правната
оценка на съда относно съставомерността на деянието по предявеното
обвинение. Тук е мястото да се отбележи, че на доказване подлежи самия
факт на приемане на хранителната добавка , а не оценката на вкусовите
качества на подсъдимия.
В тази връзка въз основа на принципното положение, че обясненията са
не само средство за защита, но и доказателствено средство, което следва да се
цени наред с всички останали източници на доказателства, ВОС прави и
извода, че обясненията на подсъдимия следва да бъдат кредитирани като
неопровергани от други доказателства по делото.
Подобно на ВРС писмените доказателства се кредитират изцяло,
кореспондиращи със събраните гласни доказателства, относими към предмета
на доказване по делото, както и че същите допринасят за изясняване на
обстоятелствата по чл.102 НПК.
Анализа на събраната доказателствена съвкупност дава основание на
ВОС да изведе различни правни изводи, от тези на районния съд:
Контролираната инстанция е установила, че подсъдимият е осъществил
от обективна и субективна страна състава на чл. 343 б, ал.1 от НК, тъй като на
02.12.2020 г. в гр. Варна, управлявал моторно превозно средство - лек
автомобил марка „Мерцедес", модел А180, с рег. № ......, с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,37 на хиляда, установено по
надлежния ред с Протокол за химическа експертиза № 37/18.01.2021 г. на
Специализирана химическа лаборатория за изследване на алкохол при МБАЛ
„Св. Анна - Варна" АД. За да достигне до този извод ВРС е изградил оценка
на обстоятелството, че подсъдимия е приел хранителна добавка за която е
знаел, че съдържа етилов алкохол и пренебрегвайки го наред с употребения
друг такъв е предприел действия по управление на автомобила.
Горния извод противоречи както на правната теория така и на
съдебната практика, в това число и на цитираната от защитата по сходен
казус. Инкриминираното престъпление не е осъществено от субективна
страна. Този вид престъпления се извършват само при пряк умисъл. В
заключението на приетата в хода на първоинстанционното съдебно следствие
съдебномедицинската експертиза установява появата на 0,49% о
концентрация на алкохол в кръвта при употреба на едно шишенце билков
екстрат „От А до Я” от 50 мл. По делото липсват доказателства от които да се
направи извод, че хранителната добавка се предлага в търговската мрежа с
ясни указания в придружаващата препарата листовка да не се управлява
6

автомобил след употребата му. Отсъства и предупреждения за опасност от
употребата на по-голямо от предписаното количество. Тези съвкупни
обстоятелства обосновават липсата на съзнание у подсъдимия за това, че ще
управлява МПС след употреба на алкохол в количество, по- голямо от
приетия друг алкохол. Този факт не се свежда само „изчисляване“
концентрацията в кръвта, която предпоставя ангажиране на наказателната
отговорност, а до липсата на предпоставки за вземане на решение за
осъществяване на дейност при възпиращи фактори /мотив и контрамотив/ .
Подсъдимият е взел решение да управлява МПС, като най-малко употребилия
алкохол в рамките на обективно установените в кръвта му, като
математическа разлика концентрация между установените по експертен път
1,37%о и 0,49%о от хранителната добавка за неговата телесна маса тоест
0,88%о
Налице е деяние, което с оглед посочената концентрация алкохол в
кръвта на водач на МПС на основание разпоредбите на чл.5, ал.3, т.1 от
ЗДвП следва да се приеме за административно нарушение. За прецизност,
следва да се отбележи, че изготвения срещу подсъдимия АУАН ,съдържа
изрична отметка за отмяна по реда на ЗАНН, с оглед образуваното
наказателно производство.
За такова нарушение посоченият закон е предвидил административна
санкция в чл.174, ал.1, ЗДвП „глоба" в размер на 1000 лв./хиляда лева/ и
лишаване от право да управлява мпс за срок от дванадесет месеца.
Воден от изложеното ВОС коригирана по реда на чл.336, ал.1, т.4 от
НПК като призна за невинен и оправда подсъдимия по възведеното му
обвинение,налагайки му административно наказание „глоба" в размер на
1000 лв./хиляда лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от
дванадесет месеца за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП
Съдът зачете времето, през което подсъдимият е бил лишен от право да
управлява МПС по административен ред, считано от 02.12.2020
С оглед характера на настоящия съдебен акт, ВОС не се счита за
ангажиран да коментира навежданите от защитата твърдения за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

7

Номер на акта:	77
Дата:	17 декември 2021 г.
Съдия:	Марин Цвятков Атанасов

Дело:	20213100601274
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	22 ноември 2021 г.

Присъда по дело №1274/2021 на Окръжен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите