МОТИВИ:/към присъда №47
от 15.10.2012г. по н о х дело №428 по описа за 2012г. на РС Велинград/
Обвинение против Ф.М.С.
*** в това,че
на 26.07.2012 г. във Велинград, в съучастие като
помагач с „Неизвестен извършител", с цел да набавят за себе си имотна облага, са възбудили и
поддържали заблуждение у К.Д.К. ***, че синът й е направил ПТП и трябва да даде
пари за адвокатско възнаграждение, и с това
са причинили имотна вреда на К.Д.К. *** в размер на 44.00 лева и на Д.И. *** в
размер на 1456.00 лева, като общия размер на причинената имотна вреда е в
размер на 1500.00 лева - престъпление
по чл.209, ал.1 от НК,
във вр. с чл.20,
ал.4 от НК.
Съдебното производство е
проведено по реда на глава-ХХVІІ-съкратено съдебно следствие.
Подсъдимия Ф.М.С. прави
самопризнания по реда на чл.371 т.2 от НПК,относно фактите включени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства, и по реда на чл.373 ал.3 от НПК,приема за
установени следните обстоятелства,изложени в обвинителния акт:
На 26.07.2012 г. звъннал домашния телефон
на свидетелката
К.Д.К.; тя вдигнала слушалката и чула глас
който много приличал на гласа на сина
й - свид.Д.И.К., който
плачел по телефона и казал, че е направил катастрофа и се намира в полицията; казал: майко, не затваряй, сега ще ти дам да говориш с адвоката. Друг глас й казал, че сина й е направил катастрофа с колата и е ударил човек, като човека бил
настанен в болница, а сина й бил в криминалната полиция и щели да го арестуват;
казал й още, че трябват пари, за да направи така, че да не арестуват сина й; не
й казал точна сума, казал й колкото може да събере, че трябва да се дадат на
свидетелите и че ще се обади по късно.
След
като
затворила телефона, свид.К. се притеснила и отишла на
горния етаж, където живеел сина й, и където по принцип не ходела, и започнала
да търси пари из неговите неща. Той
продавал
сладолед през деня и си събирал парите горе в етажа. Намерила и събрала пари,
преброила ги като не стигали 44 лева, за да станат 1500 лева, затова извадила
от нейните пари и ги направила точно 1500 лева, завила ги във вестник и
зачакала да се обадят пак.
Обадили
се отново около 13.30 часа; обадил се пак този с гласа на сина й и я
попитал
дали е събрала парите, после слушалката отсреща взел другия човек, който се
представял за адвокат и й казал, че при нея ще дойде едно момче, което било син
на началника на полицията и ще вземе парите.
Междувременно,
обвиняемия Ф.М.С. вече бил дошъл във Велинград от София, където предната вечер
му се обадил човек на име Стефан и по прякор Чефо и
му казал да отиде във Велинград и там да чака обаждане от него, като му казал
още че за тази работа ще му даде 500 лева. Обв.С. не
познавал лично Ч., но друго момче Л. го бил свързал с него. Ч. не му се бил обаждал отдавна, но два дни преди да
дойде във Велинград му се обадил, като обв.С. му
казал, че вече карти няма как да намери, тъй като е обвиняем за това, и няма
смисъл да го моли за тази услуга, а Ч.му казал, че има и друг начин да изкара
пари и че ще му се обади на следващия ден за допълнителна информация.
Когато
бил вече във Велинград, на процесната дата, Ч. се
обадил на обв.С. и му казал адреса, като го
предупредил да не спира с таксито точно на адреса,
а малко по надолу. Когато обв.С. бил вече до къщата
на свид.К., Ч.му се обадил и казал, тръгвай към входа
на къщата, бабата ще излезе и ще ти даде парите, вземаш ги и ние ще се оправяме
после.
В това
време свид.К. била излязла на двора и при нея дошъл обв.С.; тя му дала парите увити във вестник, той взел парите без да продума нещо, само сложил
пръст на устата си, като да й каже да си мълчи и си излязъл.
След това обв.С. хванал
автобус от автогарата във Велинград за София и около два часа след като пристигнал в София, му се обадил Ч. и му
казал да отиде на магистралата Варна -Русе до знак на който пише Златна Панега
и да остави там пакета с парите. Обв.С. отишъл там
с кола на
приятел, взел 500 лева от пакета, както предварително се били разбрали, и
останалите пари оставил до знака.
В хода на проведеното съкратено
съдебно следствие,подс.С. прави изрични самопризнания
относно фактите включени в обстоятелствената част на обвинителния акт и в
предмета на доказване по повдигнатото му обвинение,като с негово съгласие не е
извършен разпит на свидетелите и вещото лице .Събраните на досъдебното
производство гласни и писмени доказателствени средства,както и веществените
доказателствени средства , подкрепят изцяло направените от подс.С.
самопризнание и същите се ползуват при постановяване на присъдата и при
установяване на тези обстоятелства-чл.373 ал.3 от НПК.
С оглед на горното,съдът счита,че
подсъдимия Ф.М.С. *** от обективна и
субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.209 ал.1 от НК,във
връзка с чл.20 ал.4 от НК, а именно,
- на 26.07.2012
г. във Велинград, в съучастие като помагач с „Неизвестен извършител", с цел да набавят за себе си имотна облага, са възбудили и
поддържали заблуждение у К.Д.К. ***, че синът й е направил ПТП и трябва да даде
пари за адвокатско възнаграждение, и с това
са причинили имотна вреда на К.Д.К. *** в размер на 44.00 лева и на Д.И. *** в
размер на 1456.00 лева, като общия размер на причинената имотна вреда е в
размер на 1500.00 лева, поради което следва да носи наказателна отговорност.
От доказателствата по
делото събрани по предвидения в НПК ред в съвокупност
от фактическа и правна страна се установи по безспорен начин авторството на
деянието,участието в деятелността на подсъдимия С., виновното поведение и
настъпилите вредоносни последици, както и с оглед на това се установи
приложимия материален закон и възприетата правна квалификация на деянието.
Деянието е извършено при п р я к умисъл, тъй
като подсъд.С. е съзнавал обществено опасния характер
на деянието и е искал настъпването на обществено опасните последици. Този извод
следва от цялото волево поведение предмет на инкриминираната деятелност, тъй
като подсъдимия С. е съзнавал всичките признаци на осъществения състав, искал и
е желаел настъпването на обществено опасните последици, т.е, в случая се касае
за единство на цел и на престъпен резултат.
При индивидуализиране на наказанието съдът
се съобрази с високата степен на обществена опасност на деянието и с ниската
степен на обществена опасност на дееца,с причините за извършването му-ниска
житейска и правна култура,със смекчаващите вината обстоятелства-самопризнанията
в съдебно заседание и процесуалното му поведение,с добрите характеристични
данни и чисто съдебно минало и с липсата на отегчаващите вината обстоятелства,поради
което съдът му определи наказание ,при условията на чл.373 ал.2 от НПК във
връзка с чл.58а ал.4 от НК,във връзка с
чл.55 ал.1 т.1 от -лишаване от свобода за срок от шест
месеца.
На осн.чл.66 ал.1 от НК о т л а г а изпълнението на наложеното
наказание лишаване от свобода за с р о к от ТРИ ГОДИНИ,считано от влизане на
присъдата в сила.
За да приложи
института на условното осъждане съдът се съобрази с размера на наложеното
наказание до три години лишаване от свобода, с чистото съдебно минало и добри
характеристични данни на подсъдимия С. и след преценка, че целите на
наказанието по чл.36 от НК постигане на генералната превенция
на закона и преди всичко на личната такава – поправянето и превъзпитанието на
подсъдимия биха били постигнати и без да е наложително ефективното изтърпяване
на наложеното наказание лишаване от свобода.
Веществените доказателства
следва да се върнат на собственика.
По горните съображения бе
постановена настоящата присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: