№ 95
гр. София, 04.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мирослава Тодорова
Членове:Христинка Колева
Мирослав Стоянов
при участието на секретаря Радка Ив. Георгиева
като разгледа докладваното от Мирослава Тодорова Въззивно частно
наказателно дело № 20211100603182 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
Образувано е по въззивна частна жалба от повереника на тъжителя Н. Й. Б.
срещу разпореждане на СРС, НО, 11 състав, от 25.05.2021г., с което е прекратено
наказателното производство по н.ч.х.д № 3108/2021г. на СРС поради това, че не са
изпълнени указанията за отстраняване на посочени недостатъци в тъжбата, която е
подадена от лице без представителна власт.
В жалбата се твърди, че разпореждането е незаконосъобразно, като се изтъква,
че са изпълнение указанията на съдията-докладчик. Прави се искане разпореждането
да бъде отменено и делото да бъде върнато на СРС за продължаване на процесуалните
действия по него.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд повереникът на частният
тъжител Н. Й. Б. поддържа направените твърдения и искания в депозираната жалба.
Съдът, след като провери изцяло правилността на обжалваното
разпореждане, намира за установено следното от фактическа страна.
Първоинстанционното производство е образувано на 21.01.2021 г. по тъжба от
частния тъжител срещу М.Ж.Г.. В тъжбата се посочва, че в предаването „Делници“ по
телевизия „Евроком“, излъчено на 21.07.2020 г., е показан репортаж на живо от
къмпинг „Каваци“, в който М.Г. публично е обвинила Н.Б., че той лично и чрез своята
охрана са я пребили. Твърди се, че Г. е отправила по отношение на Б. следните
клеветнически твърдения: „2017г. Н.Б., охраната на Н.Б., ме нападна пред дома ми и
ме пребиха зверски“. Посочва се, че това твърдение не отговаря на истината. На
следващо място се изтъква, че тъжителят не е гледал предаването, тъй като се е
намирал в местата за лишаване от свобода, но е научил за репортажа няколко дни по-
късно от свои близки. Б. твърди, че чрез своите твърдения Г. изнася неверни факти и
обстоятелства по отношение на него, като по същия начин прави същите достояние на
1
широк кръг от хора, с което накърнява чувството за чест и достойнство и доброто име
на тъжителя в обществото. Посочва се, че изнесените факти са неверни и не отговарят
на действителността, като тъжителя възприема същите като публично разпространена
клевета срещу него. Твърди се, че М.Г. е осъществила състава на престъплението
клевета от обективна страна, както и от субективна, тъй като Г. е била наясно с
неистинността на твърдените обстоятелства, както и с техния позорен характер. В
тъжбата се поддържа, че с описаното противоправно поведение Г. е причинило
неимуществени вреди на тъжителя, тъй като изнесените неистински обстоятелства са
го поставили в унизително и тежко положение спрямо обществото, от което той се
чувства дълбоко наранен и оскърбен. Посочва се още, че казаното е причина тъжителят
да преживее интензивни и продължителни емоции на стрес, тревожност, обида, смут,
възмущение и гняв, съпроводени с влошаване на физическото му здраве и психическа
стабилност. В заключение тъжителят квалифицира поведението на лицето, срещу
което е насочена тъжбата, като престъпление по чл.148, ал. 2 вр. с ал.1, т. 2 вр. с
чл.147, ал.1 от НК.
С разпореждане от 25.01.2021 г. съдията-докладчик от СРС е прекратил
съдебното производство и е изпратил делото на Районен съд – Бургас по подсъдност.
С разпореждане от 8.02.2021г. РС – Бургас е прекратил съдебното производство
като е повдигнал препирня за подсъдност пред Върховния касационен съд на
Република България за определяне на компетентния съд. Материалите по делото са
изпратени на ВКС по компетентност.
С определение от 23.02.2021 г. ВКС е изпратил прекратеното н.ч.х.д №
525/2021г. по описа на БРС за разглеждане и решаване от Софийски районен съд като
първа инстанция, тъй като именно той е териториално и местно компетентният съд.
С разпореждане от 2.03.2021г. съдията-докладчик установил, че жалбата е
нередовна и я е оставил без движение, като дал указания на тъжителя да представи
доказателство за платена държавна такса, да представи доказателство за учредена
представителна власт за процесуално представителство на адвоката, чрез когото е
подадена тъжбата. Съдът е дал указания и да се конкретизират твърденията – кога
тъжителят е узнал за процесното интервю с оглед проверка на фаталния срок по чл. 81,
ал. 3 НПК.
С молба от 17.03.2021 г. частният тъжител чрез адв. Д. предоставил
доказателство за платена държавна такса и уточнил, че е узнал за въпросното интервю
на 10.08.2021 г. от съпругата си. В молбата е уточнено, че адв. Д. е получила
разпореждането с указанията за тъжителя на 9.03.2021 г. На 10.01.2021 г. тъжителят
подписал пълномощното й, но то останало в него, като на 27.02.2021 г. бил
хоспитализиран по спешност от заболяване, предизвикано от вируса ковид-19, поради
което адв. Д. обективно не е имала възможността да получи адвокатското пълномощно.
Посочено е, че в деня на подаване на молбата предстои да бъдат готови резултатите от
антигенен тест на тъжитебя, като ако са те отрицателни, той ще бъде изведен от ковид-
отделението в СЦЗ. В заключение адв. Д. моли да бъде удължен срокът за представяне
на пълномощното.
Обстоятелството, че разпореждането е било връчено на адресата на 9.03.2021 г.
се потвърждава от приложената по делото призовка (л. 12).
Към молбата е представена медицинска справка от затвора – гр. София,
потвърждаваща твърденията в молбата.
С молба от 26.04.2021г. адв. Д. е предоставила адвокатско пълномощно за себе
си, подписано от Н. Й. Б..
С разпореждане от 25.05.2021 г., което е предмет на въззивна проверка, съдията-
докладчик е прекратил наказателното производство поради това, че не са изпълнени
указанията за отстраняване на посочени недостатъци в тъжбата, която е приел, че е
подадена от лице без представителна власт, като същевременно бил изтекъл
2
преклузивният 6-месечен срок.
Въз основа на изложените факти за съдържанието на тъжбата и движението
на делото съдът намира следното по правните въпроси, значими за правилното
му решаване във въззивното производство.
Въззивната жалба е основателна.
Неправилно първоинстанционният съд е приел, че не са изпълнени указанията за
предоставяне на адвокатско пълномощно, удостоверяващо представителна власт,
дадени на тъжителя с разпореждане от 2.02.2021 г.
Видно от депозираната молба от 17.03.3021 г. адвокатът, чрез който e подадена
тъжбата – адв. Д., представя документи, които изясняват, че тъжителят е задържан под
стража. Това несъмнено носи информация и за ограничените му възможности за
комуникация с адвоката и съда в ситуация на извънредна епидемична обстановка
поради силно вирулентно заболяване. Представени са доказателства и за това, че
тъжителят се е разболял от ковид-19 с усложнения.
На следващо място се изяснява, че по искането за продължаване на срока
районният съд не се е произнесъл. При това положение, след като няма отказ срокът да
бъде продължен, а такъв би бил и незаконосъобразен, за тъжителя не е съществувало
ограничение във времето, в което може да изпълни указанията. Съгласно чл. 185, ал. 1
и ал. 2 НПК срокът, определен от съда или от органите на досъдебното производство,
може да бъде продължен, ако за това съществуват уважителни причини, а ако срокът е
бил пропуснат по уважителни причини, съответният орган може да даде нов срок.
В процесния случай указанията на съда да били изпълнени на 26.04.2021г.,
близо месец преди постановяване на разпореждането за прекратяване на наказателното
производство, с депозирана в съда молба с вх. № 21026626, с която се предоставя
адвокатско пълномощно, потвърждаващо представителната власт на адв. Д.. Това
означава, че не може да се приеме, че е налице забавяне от страна на тъжителя, което
да е възпрепятствало районния съд от срочното администриране на делото и
произнасянето по даване ход на тъжбата.
На следващо място, неправилно първоинстанционният съд е приел, че е
изтекъл предвиденият в чл. 81, ал. 3 НПК фатален шестмесечен срок за сезиране на
съда, който започва да тече от деня, когато пострадалият е узнал за извършване на
престъплението. Видно от уточнената дата, на която тъжителят е разбрал за
твърдяното престъпление, тъжбата е депозирана в допустимия срок. Оттук насетне
изпълнението на указанията на съда не е обвързано с изтичането на този срок, тъй като
събитието, за което е предметът на наказателния процес, вече е заявено навреме. След
изтичане на шестмесечния срок тъжителят не би могъл единствено съществено да
изменя основанието на обвинението (чл. 287, ал. 6 НПК), защото това фактически би
означавало предявяване на ново обвинение извън фаталния срок.
На основата на всички изложени съображения въззивният съд намира, че
тъжбата е подадена от лице с представителна власт, поради което обжалваното
разпореждане е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а делото – върнато на
стадия на съдията-докладчик за преценка на предпоставките за даване ход на тъжбата.
Мотивиран от посоченото и на основание чл. 334, т. 1 от НПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ разпореждане на СРС, НО, 11 състав, от 25.05.2021 г., с което е
прекратено наказателното производство по н.ч.х.д № 3108/2021г. на СРС.
ВРЪЩА делото на СРС, 11 състав за продължаване на процесуалните
действия по тъжбата.
3
Решението е окончателно. Да се съобщи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4