№ 32
гр. Д., 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на първи март през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Елка Ант. Хаджиева
при участието на секретаря Радостина Р. Настанлиева
като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело №
20225410100288 по описа за 2022 година
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Производството е по чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК,
във връзка с чл.410 от ГПК.
В исковата си молба ищеца Х. А. З. твърди, че е собственик и
управител на фирма „С.“ ЕООД, която има цех за шиене на обувки в гр.Д..
Твърди, че на 11.02.2022г. с трудов договор № 447/2022г. Е. Г. Н. - Д. е
назначена на работа като машинен оператор, шиене на обувки. Твърди, че на
01.03.2022г. Е. Г. Н. - Д. му се обадила по телефона и му поискала сумата от
150 лева в краткосрочен заем, за един месец, докато получи заплата като той
й обяснил, че може да й даде личен заем, а не аванс от фирмата, който
трябва да върне до един месец, като си получи заплатата и ответницата се
съгласила. Така е бил сключен устен договор между ищеца Х. А. З. с ЕГН
********** и Е. Г. Н. – Д. с ЕГН ********** за краткосрочен заем, по силата
на който, на 02.03.2022г. ищеца Х. А. З., чрез С. С. Ил. от гр.Д. е дал в брой
сумата от 150.00 лева на заемополучателя Е. Г. Н. – Д.. Длъжникът, респ.
заемополучателя Е. Г. Н. - Д. е поела задължение пред заемодателя Х. А. З. да
му върне сумата от 150.00 лева в срок до един месец, респ. до 02.04 2022г.
Твърди, че след изтичане на уговореният срок - 02.04.2022г., ответницата не е
предприемала действия за връщане на горепосочената сума в размер от
1
150.00 лева, респ. каквито и да било действия по погасяване на задължението
си. Твърди, че многократно се е опитвал да уреди доброволно и
извънсъдебно възникналите с Е. Г. Н. - Д. финансови отношения, но без
никакъв резултат. Твърди, че е подал заявление по чл.410 от ГПК с вх.№
2301 от 31.08.2022г., въз основание на което е образувано ч. гр. дело №
254/2022г. по описа на PC-Девин, по което има издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с № 118/31.08.2022г.
срещу ответника Е. Г. Н. – Д., срещу която заповед ответницата е подала
възражение по чл.414 от ГПК, поради което предявява настоящия иск в
срока по чл.415, ал.1 от ГПК и за него е налице правен интерес за
предявяване на настоящият иск.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че Е. Г. Н. - Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Д., обл.
Смолян, ул. Ш. А. №*, дължи на Х. А. З. с ЕГН **********, с постоянен
адрес: с. К., общ. С., обл. Благоевград, ул. Д. № *, сумата в общ размер на
156.33 лева /сто петдесет и шест лева и ЗЗ ст./, от които: главница в размер на
150.00 лева и мораторна лихва върху главницата в размер от 6.33 лева за
периода от 02.04.2022г. до 31.08.2022г., ведно със законната лихва върху
главницата от 150.00 лева, считано от 31.08.2022г. - датата на депозиране на
заявлението по чл.410 от ГПК - /аргумент чл.422, ал. 1 от ГПК/ до
окончателното изплащане на вземането. Претендира за направените по
делото разноски за съдебни такси и адвокатски хонорари, както и
дължимостта на направените разноски в заповедното производство.
В о. с. з. ищеца лично и с адв. Е. С. поддържа исковата молба.
Счита, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства ищцовата
претенция е доказана, поради което моли съда да се произнесе с решение, с
което да постанови, че Е. Н.- Д. дължи на Х. З. сумата от 150 лева, ведно с
лихвите както са посочени в петитума на исковата молба. Счита, че от
събраните по делото писмени доказателства се установява безспорно, че Х. З.
в лично качество е дал личен заем на Е. Д., която сума до настоящия момент
не е върната. Действително от представените документи е видно, че Е. Д. се
опитала да върне тази сума на Х. З., но тъй като тази сума е била дадена в
личен заем, в лично качество, а не като аванс от трудовото правоотношение.
Счита, че от представените писмени доказателства се подкрепят изцяло
2
твърденията и фактите в исковата молба, а ответната страна води свидетели, с
които опровергават съдържанието на писмени документи, които съгласно чл.
164 от ГПК не може със свидетелски показания да се опровергава
съдържанието на писмени документи, приложени по делото, които са в
подкрепа на изложените факти в исковата молба. Претендира за разноски по
представения списък, както по настоящото производство, така и по
заповедното производство като излага подробни съображения в писмена
защита.
В о. с. з. ответницата лично и с адв. М. Д. оспорва исковата молба,
поддържа това, което са изложила в отговора на исковата молба. Счита
исковата молба за неоснователна и недоказана и моли претенцията да бъде
отхвърлена. Счита, че от водените от тях свидетели, това което са посочили в
отговора на исковата молба безспорно се установява, че исканата сума от 150
лева, която доверителката й не отрича, че дължи е била дадена в заем.
Безспорно е, че не са подписани документи за това, те са били четири жени,
в една и съща дата, няма как да бъде личен заем, поради това моли съда да
отхвърли изцяло исковата молба по изложените съображения в отговора.
Претендира и за разноски по делото като излага подробни съображения в
писмени бележки.
Съдът, след като прецени твърденията в исковата молба,
становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори, че в ДвРС е образувано ч. гр. дело № 254/2022г., по
което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК № 118/31.08.2022г., по която е разпоредено длъжникът Е. Г. Н. – Д., с
ЕГН **********, с настоящ адрес гр. Д., общ. Д., обл. Смолян, ул. Ш. А. № *
да заплати на Х. А. З., с **********, от с. К., общ. С., обл. Благоевград, ул. Д.
№ *, чрез пълномощник адв. Е. Р. С., с адрес на кантора гр. Д., общ. Д., обл.
Смолян, ул. Ал. К. № * сумите: 150.00 лева /сто и петдесет лева/,
представляваща даден краткосрочен заем на 02.03.2022г., както и законната
лихва върху главницата от 150.00 лева, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 31.08.2022г. до окончателно изплащане на задължението
и разноски по делото – 25.00 лева /двадесет и пет лева/ - държавна такса и
275.00 лева /двеста седемдесет и пет лева/ - адвокатско възнаграждение, като
3
вземането произтича от следните обстоятелства: Неизпълнение на устен
договор между Х. А. З. и Е. Г. Н.- Д. за краткосрочен заем, по силата на който
на 02.03.2022г. Х. А. З., чрез С. С. Ил. от гр. Д., е дал в брой сумата от 150.00
лева на заемополучателя Е. Г. Н.- Д..
Не се спори, че на 02.03.2022г. Е. Н.-Д. е получила сумата от 150
лева от С. Ил., който е отговорник на цеха, стопанисван от „С.“ ЕООД по
нареждане от Х. З..
Не се спори, че за времето от 11.02.2022г. до 30.03.2022г. вкл.,
ответницата е била в трудово правоотношение със „С.“ ЕООД, с управител
Х. З., на длъжност „шивачка“.
Не се спори, че на 09.09.2022г. Е. Н.- Д. е извършила паричен превод
от 150 лева към сметката на фирма „С.“ ЕООД, която е върната като
неправилно преведена.
Не се спори, че към настоящем сумата от 150 лева не е върната от Е.
Н.- Д. на Х. З..
Установява се, че на 11.02.2022г. в с. К. между „С.“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление: с. К., ул. Д. № *, представлявано от Х. А. З.
– като работодател и Е. Г. Н.- Д.- като работник е сключен трудов договор №
447 за длъжността „машинен оператор, шиене на обувки“, считано от
14.02.2022г.
Със Заповед № 11/31.03.2022г. на основание чл. 326 ал.1 т.1 от КТ е
прекратено трудовото правоотношение на Е. Г. Н.- Д. със „С.“ ЕООД с. К.,
считано от 31.03.2022г.
От ответницата е подадена молба до фирма „С.“ ЕООД с. К., за
заплащане на дължимото й се трудово възнаграждение за месец март 2022г. в
размер на 613.90 лева.
Според писмо изх. № 22076672/29.08.2022г. на Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Смолян, във връзка с подадена жалба с вх. №
22091502/10.08.2022г. от Е. Г. Н.- Д. е уведомена, че е извършена проверка по
спазване на трудовото законодателство на „С.“ ЕООД с. К., при която
проверка не са представени доказателства, че работодателят е изплатил
дължимото трудово възнаграждение, при предходна проверка му е дадено
предписание за изплащането му до 14.07.2022 г.
4
От ответницата е изпратена покана за доброволно изпълнение, чрез
адв. Д. до „С.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: с. К., обл.
Благоевград, представлявано от управителя Х. А. З., с която е поканен в 7-
дневен срок, считано от датата на връчването й доброволно да и заплати
сумата от 463.90 лева, представляваща дължимата й се работна заплата за м.
март 2022г., след приспадане на взет от нея аванс в размер на 150 лева. Ако в
указания срок не извърши плащане на задължението, ще приеме същото за
отказ от изпълнение на парично задължение и ще предприеме съответни
действия относно събиране на вземанията по съдебен ред.
Според операционна бележка от 09.09.2022 г. Е. Г. Н.- Д. е превела
сумата от 150 лева по сметка на „С.“ ЕООД с основание: връщане на аванс
от заплатата за м. март 2022 г., сумата от 150 лева е върната обратно като
неправилно направен превод.
От показанията на допуснатия до разпит свид. С. Ил. - без родство
със страните, на работа като електромеханик и отговорник на цеха, находящ
се в гр. Д. във фирма „С.“ ЕООД с управител Х. З., ценени по реда на чл. 172
ГПК, се потвърждават безспорните факти и обстоятелства и вън от тях, съдът
прие за установено, че ищеца е предоставил личен кредит на няколко жени Р.
В., Е. Ал. и Г. Ем., които работили в цеха като шивачки, като едната жена от
тях е ищцата Е. Д.. Сумата не е била аванс, в който случай се попълват
касови ордери и ищеца ги разписвал, отразяват се във ведомостта за
заплатите. Тези пари били лични средства на Х. З.. Ищеца му дал парите, а
свидетеля на 02.03.2022г. ги предал на ищцата и останалите жени. Нямало е
уговорка за приспадане от трудовото възнаграждение, би трябвало лично да
ги върнат, така са се разбрали. Другите жени, с изключение на ответницата
ги върнали парите на ищеца. В този случай нямало попълване на касови
ордери, защото ищеца казал, че е личен заем. Ведомостите за заплати са при
свидетеля и пред него се подписват работниците при получаване на
заплатите. Заплатите се превеждат по банков път или в плик, това се отразява
във ведомостта.
От показанията на допуснатия до разпит свид. Р. В.- без родство със
страните, на работа във фирма „С.“ ЕООД с управител Х. З., ценени по реда
на чл. 172 ГПК, съдът прие за установено, че на 02.03.2022г. получила тя,
ответницата, Е. Ал. и Г. Ем. сумата от по 150 лева, С. Ил. им дал парите,
5
който е отговорник на цеха, това се случило в неговия офис. Това е бил заем
от личните средства на ищеца, той им ги дал, защото били новоназначени и се
били разбрали, когато вземат заплати да си върнат този заем. Свидетелката
получила тези пари като личен заем, който върнала след това, не като аванс.
Всеки е говорил поотделно с ищеца. Свид. Е. К. не е присъствала в офиса при
даването на парите, тя не е сред тези четири жени, тя работела в цеха, сега
не работи вече там.
От показанията на допуснатия до разпит свид. Е. К. без родство със
страните, работила във фирма „С.“ ЕООД с управител Х. З., ценени по реда
на чл. 172 ГПК, съдът прие за установено, че свидетелката е работила във
фирма „С.“ с управител Х. З. като шивачка в цех, в гр. Д.. По това време там
работила и ответницата. С. е изплащал заплатите като работниците се
подписвали във ведомости. Свидетелката помолила С., да разговаря с шефа
си, на няколко жени - Е., Р., Е., ако има пари да им даде, че ще си ги върнат.
Ищеца Х. З. разрешил на С. да им даде авансово пари и след като вземат пари
ще му ги върнат, дали са им по 150 лева, една от тези жени, на които са дали
по 150 лева е ответницата, свидетелката не е вземала такива пари. Е. искала
да върне тези пари, но не ги е взел Х. З..
От показанията на допуснатия до разпит свид. Б. Дж.- съпруг на
ответницата, ценени по реда на чл. 172 ГПК, част от безспорните
обстоятества се потвърждават, вън от тях, съдът прие за установено, че
делото се води за 150 лева, дадени авансово. През времето, когато работила
Е. получила трудовото си възнаграждение след шест месеца, след проверки.
За тези 150 лева Е. се обадила на ищеца, след като си взела заплатата, като
му казала, че му е върнала тези 150 лева, но той отговорил, че ще се видят в
съда и затворил телефона. Разбрал от съпругата си, че З. пак е върнал парите
обратно. Ищцата се обадила на Д „ИТ“- Смолян с оплаквания, че не може да
си вземе трудовото възнаграждение, когато е работила през м. февруари или
март 2022г., за заплатата по договор около 600 лева, ищцата си получила
тези пари. След жалбата отношенията между страните се усложнили. Ищцата
му казала, че е взела 150 лева аванс и в порядъка на два- три месеца когато
работи ще ги върне. Взели са и други жени аванс. Тези 150 лева не са
върнати на З., след като са отказани по банков път.
Така установеното от фактическа страна, следват следните правни
6
изводи:
Предявяването на специалния установителен иск по чл.422 ГПК
предпоставя наличие на издадена в полза на кредитора – ищеца заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК.
Предявеният установителен иск по чл.422, ал.1, във връзка с чл. 415
ал.1 от ГПК във вр. с чл.410 от ГПК за установяване на дължимост на
парично вземане е допустим, тъй като е налице правен интерес от
предявяване на иска, което се доказа и от приложеното ч. гр. д. № 254/2022г.
по описа на Районен съд – Девин, по което има издадено Разпореждане № 523
от 07.09.2022г. с указание заявителя да предявяви иск в едномесечен срок,
получено от заявителя на 08.09.2022г. Настоящият установителен иск е
предявен на 06.10.2022г. в преклузивния едномесечен срок по чл.415, ал.1 от
ГПК.
Разгледан по същество, съдът намира иска за основателен и доказан,
по следните съображения:
В производството по чл. 422, ал. 1 от ГПК съдът е длъжен да
разгледа и установи наличието на отношенията между страните и всички
наведени от страните доводи за недължимост на сумата по издадената заповед
по чл. 410 от ГПК. При възникнал спор между страните всяка от тях следва да
докаже твърдените от нея факти и обстоятелства, от които извлича годни за
себе си правни последици.
От събраните по делото доказателства, се установява, че между
страните по делото е налице валидно сключено правоотношение, по силата,
на което, на 01.03.2022г. сключен устен договор между страните, а на
02.03.2022г. ищеца Х. А. З., чрез С. С. Ил. е дал в брой сумата от 150.00 лева
на заемополучателя Е. Г. Н. – Д..
Установява се, че между страните е бил сключен договор за заем, не
се оспорва от ответницата, че реално й е предадена сумата от 150.00 лева на
02.03.2022г. от С. Ил. по нареждане на ищеца. Спорен въпрос е по делото, че
предаването на сумата почива на друг вид правоотношение между страните, а
именно трудово.
Съгласно съдебната практика, намерила отражение в Решение №
390/20.05.2010 г. по гр. д. № 134/2010г. по описа на ВКС, IV г.о., е прието, че
7
при наличие на различни хипотези относно факта на плащането не може от
самия факт на предаването на сумата, при липса на други данни, да се
презумира, че страните сключват договор за заем. В този смисъл е и Решение
№5 24 от 28.12.2011г. на ВКС по гр.д.№167/2011г., IV г. о., ГК, с което е
прието, че в случай, че предаването на парична сума е установено, но липсват
други данни на какво основание е сторено то, не може да се презумира, че
задължението е възникнало от заемен договор, тъй като задължението може
да произтича от друг източник и ищецът не е освободен от задължението да
установи този източник с допустимите от закона доказателствени средства.
При липсата на писмен документ за предоставяне на сумата по заема, то
забраната за разпит на свидетелите е налице, ако се цели установяването на
заемното правоотношение, което е над определената в закона стойност от
5000.00 лева /164, ал. 1, т. 3 ГПК/, какъвто не е настоящия случай. Прието е,
че при наличието на документ за предаване на сумата, за останалите елементи
на договора няма забрана за установяването им със свидетелски показания,
каквото е сторено в процеса чрез показанията на разпитаните по делото
свидетели. Противоречиви са дадените показания на свидетелите относно
основанието за получаване на сумата. Свидетелите Ил. и В. установяват, че
процесната сума е дадени в заем от ищеца на ответницата, която поела
задължение за връщането й, докато свидетелите К. и Дж. твърдят, че
ответницата е получила процесната сума като аванс от заплатата. Съдът
приема, за обективни твърденията на свид. Ил. и В., които са преки
очевидци, че сумата е дадена като заем, тъй като липсват доказателства в
подкрепа на показанията на свидетелите К. и Дж., показанията на свид. Дж. не
възпроизвеждат лични възприятия /вън от разговора, който свидетеля е чул
между страните/, а пресъздават това, което е чул от ответницата – негова
съпруга. Свидетелката К. също не е очевидец, не е присъствала при предаване
на парите. От доказателствата по делото, съдът приема, че между страните са
налице облигационни отношения, в частност е бил сключен между тях
договор за заем. Вярно, че имало трудово правоотношение между
дружеството „С.“ ЕООД, представлявано от ищеца Х. З. и ответницата, но
липсват доказателства заеманата сума да е била дадена по повод трудовото
правоотношение, още повече не са налични такива данни в счетоводството на
юридическото лице – работодател. Не се установи, че предаването на сумата
може да се дължи на друго налично между страните правоотношение, а не
8
заемно такова.
Заемът за потребление е реален договор, който се счита сключен,
когато въз основа на постигнатото съгласие между страните по него едната
страна даде, а другата получи в заем парична сума. Когато такова реално
предаване на сумата липсва, фактическият състав на сделката не е
осъществен. В производството по иск с правно основание по чл.240, ал.1 ЗЗД
върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи, че е дал заемни
средства, а при оспорване на иска, ответникът установява възраженията си: че
средствата са дадени на друго основание, че е налице порок на волята, че
задължението е погасено и други факти съобразно наведените възражения.
Реалният елемент - получаването се удостоверява от заемателя с поемането на
задължението да е върне. Доказа се наличието на валидно възникнало
облигационно отношение между страните по сключен договор за заем, по
който уговорената сума е била предадена реално на заемополучателя, има и
признание за получаване на процесната сума и не връщане. Съдът приема, че
ищеца е успял при условията на пълно и главно доказване да докаже
релевантните факти на заемното правоотношение, а именно: съществуване на
заемно правоотношение между страните, предаване на паричната сума от
заемодателя на заемателя, изискуемост на задължението за връщане. Отделно
от това, съдът не приема за основателни изложените доводи от ответната
страна, че ответницата не е дала повод за завеждане на делото, това се
разколебава от подаденото възражение от ответницата в заповедното
производство, подписано собственоръчно, че не дължи процесната сума по
заповедта за изпълнение.
За това искът е основателен и следва да се уважи.
Безспорно е, че е проведено заповедно производство, по което в
полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 254/2022г. по
описа на Районен съд – Девин, по което има издадено Разпореждане № 523 от
07.09.2022г. с указание заявителя да предявяви иск в едномесечен срок,
ищецът е предявил настоящия иск, който доказва по основание и размер. В
исковата молба ищецът е посочил размера на вземането, а именно: сумата в
общ размер на 156.33 лева /сто петдесет и шест лева и ЗЗ ст./, от които:
главница в размер на 150.00 лева и мораторна лихва върху главницата в
размер от 6.33 лева за периода от 02.04.2022г. до 31.08.2022г., ведно със
9
законната лихва върху главницата от 150.00 лева, считано от 31.08.2022г. -
датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК - /аргумент чл.422, ал.
1 от ГПК/ до окончателното изплащане на вземането.
Всичко гореизложено обосновава извода, че установителния иск за
съществуване на вземането по чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК
във вр. с чл.410 от ГПК във с чл.240, ал.1 ЗЗД е основателен и доказан,
затова ще следва да се приеме за установено по отношение на ответницата,
че дължи на ищеца сумата в общ размер на 156.33 лева, от които: главница в
размер на 150.00 лева по договор за заем и мораторна лихва върху главницата
в размер от 6.33 лева за периода от 02.04.2022г. до 31.08.2022г., ведно със
законната лихва върху главницата от 150.00 лева, считано от 31.08.2022г. -
датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК - /аргумент чл.422, ал.
1 от ГПК/ до окончателното изплащане на вземането.
Относно направените по делото разноски.
Двете страни претендират за разноски и от ищцовата страна е
представен списък за разноски. Искането за установяване на направените в
заповедното производство деловодни разноски няма самостоятелен характер.
По силата на т.12 от ТР № 4/18.06.2014г. по т. д. № 4/2013г. на ВКС, съдът в
исковото производство се произнася по дължимостта на разноските в
заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по
издадената заповед за изпълнение. Ищеца е направил разноски съгласно
списък за разноски по представените договори за правна помощ и ДТ, а
именно: 275 лева - адвокатски хонорар и 25 лева държавна такса по
заповедното производств; в настоящото производство - 275 лева - адвокатски
хонорар и 25 лева държавна такса. Съдът намира, че следва да се уважат
изцяло разноските, направени от ищеца, с оглед изхода на делото, ще следва
на основание чл.78, ал.1 от ГПК да се осъди ответницата да заплати на ищеца
разноски в общ размер на 600 лева - в заповедното производство – 275 лева -
адвокатски хонорар и 25 лева държавна такса; в настоящото производство -
275 лева - адвокатски хонорар и 25 лева държавна такса.
ВОДЕН ОТ ГОРНОТО, ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
10
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е. Г. Н. – Д. , с
ЕГН **********, с адрес: гр. Д., общ. Д., обл. Смолян, ул. Ш. А. № *, че
същата дължи на Х. А. З., с ЕГН **********, с адрес: с. К., общ. С., обл.
Благоевград, ул. Д. № * сумата в общ размер на 156.33 лева /сто петдесет и
шест лева и 33 ст./, от които: главница в размер на 150.00 лева и мораторна
лихва върху главницата от 150.00 лева в размер от 6.33 лева за периода от
02.04.2022г. до 31.08.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от
150.00 лева, считано от 31.08.2022г. - датата на депозиране на заявлението по
чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането, за които вземания
има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
с № 118/31.08.2022г. по ч. гр. дело № 254/2022г. по описа на РС-Девин.
ОСЪЖДА Е. Г. Н. - Д. , с ЕГН **********, с адрес: гр. Д., общ. Д.,
обл. Смолян, ул. Ш. А. № * ДА ЗАПЛАТИ на Х. А. З., с **********, с
адрес: с. К., общ. С., обл. Благоевград, ул. Д. № * сумата в общ размер 600.00
лева /шестстотин лева/- разноски в заповедното производство- ч. гр. дело №
254/2022г. и настоящото производство- гр.дело № 288/2022г. на РС- Девин.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Смолянски
окръжен съд в двуседмичен срок, считано от съобщението.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
11