Решение по дело №143/2021 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на чл. 129, ал. 7 във вр. с чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), вр. чл. 4 от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ).

Административното дело е образувано по жалба от М. В. М. с адрес за кореспонденция [населено място], община Троян, [улица], първоначално подадена против Решение № 517 от 06.04.2021 г. на кмета на О. Т..

С разпореждане на настоящия съдебен състав № 1973/01.11.2024 г. жалбата е оставена без движение и е изискано от жалбоподателя да уточни изрично кой точно административен акт обжалва.

С молба с вх. № 3424/12.11.2024 г. жалбоподателят е уточнил, че обжалва Акт за прихващане или възстановяване № 37/22.02.2021 г. на орган по приходите при О. Т.. Според оспорващия за периода от 2015 г. до 2020 г. вкл. органите по приходите при Община Троян неправилно са определили подлежащите на прихващане и възстановяване суми, доколкото са били налице предпоставките за определяне на по-нисък размер за данъка върху недвижимите имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО) за притежавания от Марешки жилищен имот в [населено място].

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата, като моли да бъде отменен оспорвания АПВ.

Ответникът по делото – кметът на Община Троян в съдебно заседание не се явява и не се представлява. С писмена молба с вх. № 1630/02.06.2025 г. в АдмС Ловеч излага становище за отхвърляне на жалбата.

Настоящият съдебен състав, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

С молба вх. № [рег. номер]/15.02.2021 г. до Община Троян, отдел „Местни приходи“ (л. 16), оспорващият М. М. е направил искане за преизчисление на платения ДНИ за притежавания от него недвижим имот, представляващ част от сграда и част от поземлен имот, находящ се в [населено място], общ. Троян, [улица], както и да му бъде възстановена надвнесената сума за този период.

С Акт за прихващане или възстановяване № 37/22.02.2021 г., издаден от М. М. Н. - главен експерт, отдел „Местни приходи“ при Община Троян (л. 17-19) на жалбоподателя е определена сума за възстановяване в размер на 1,48 лв., представляваща недължимо платена такава за ДНИ за 2020 г. Същата сума е прихваната с АПВ за посочени като дължими ДНИ за 2015 г. - 2020 г. в размер на 194,06 лв. и ТБО за 2015 г. - 2020 г. в размер на 167,09 лв., както следва: 1,05 лв. за ДНИ за 2020 г. и 0,43 лв. за ТБО.

В обжалвания акт е посочено, че след подадена декларация по реда на чл. 14 от ЗМДТ с вх. № ДК27000280/20.11.2020 г., в която е декларирано, че недвижимият имот в [населено място], общ. Троян, [улица] основно жилище за лицето от 01.11.2020 г., задължението е преизчислено по отношение на ДНИ за 2020 г. и 2021 г. Отразено е, че по отношение на Марешки има издаден Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № [рег. номер]/06.112020 г. за имот с адрес: [населено място], ул. „Димитър Икономов-Димитриката“ № 56, вх. Б, ет. 4, ап. 11, като задълженията не са внесени към момента, а лицето е посочило в молбата да се прихванат за сметка на надвнесените такива. Сочи се още, че установените задължения по ДНИ и ТБО за период до 2020 г. са в размер на: ДНИ - 194,06 лв. и ТБО - 167,09 лв., общо - 361,15 лв., в това число, определена лихва за просрочие. С оглед на това, в АПВ е направено заключение, че може да се прихване част от надвнесения данъка в размер на 1,48 лв. за сметка на задълженията по описания АУЗД № [рег. номер]/06.112020 г. по ДНИ. След направената проверка за периода от 01.01.2015 г. до 22.02.2021 г. с АПВ е установено, че е надвнесен ДНИ в размер на 1,48 лв. Същата сума на основание чл. 128, ал. 1 от ДОПК е определена за възстановяване или прихващане срещу други изискуеми задължения на лицето за период 2015 г. - 2020 г. по АУЗД № [рег. номер]/06.112020 г. в размер на 361,15 лв., представляващи ДНИ в размер на 194,06 лв. и ТБО в размер на 167,09 лв. Доколкото общият размер на задълженията е по-голям от надвнесената сума, задълженията по ДНИ са прихванати задълженията до размера на надвнесената сума. След извършеното прихващане е констатирано, че няма остатък от надвнесена сума за възстановяване.

АПВ № 37/22.02.2021 г. е връчен на М. В. М. на 25.02.2021 г., видно от приложеното на л. 17-гръб от делото известие за доставяне.

Срещу АПВ № 37/22.02.2021 г. е подадена жалба по административен ред пред кмета на О. Т. с вх. № Ж-РД-26/09.03.2021 г. (л. 21).

С Решение № 517/06.04.2021 г. на кмета на Община Троян (л. 23) на основание чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ и чл. 155, ал. 2 от ДОПК е потвърден изцяло Акт за прихващане или възстановяване № 37/22.02.2021 г., издаден от М. М. Н. - главен експерт в отдел „Местни приходи“ при Община Троян.

По делото е приложено заверено копие от административната преписка по издаване на АПВ № № 37/22.02.2021 г., в т.ч. и Акт за установяване на задължение по декларация № [рег. номер]/06.11.2020 г. (л. 9-11), Експертно решение на ТЕЛК № 90077 от зас. № 42 от 02.03.2021 г. (л. 12), Данъчна декларация по чл. 27 от ЗМДТ с вх. № 280/20.11.2020 г. (л. 14-15).

Представените с административната преписка писмени доказателства и тези, събрани в съдебното производство не са оспорени от страните по реда и на основанията в чл. 193 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена и подписана от лице с активна процесуална легитимация и интерес от оспорването като адресат на разпореденото с оспорения АПВ № 37/22.02.2021 г., пред местно компетентния административен съд.

Съгласно чл. 4, ал. 1 и чл. 9б, във вр. с чл. 4, ал. 1-5 от ЗМДТ установяването, обезпечаването, събирането на местните данъци и такси и обжалването на свързаните с това актове се извършва по реда на ДОПК.

В глава четиринадесета от ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци и задължителните осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и такси са приложими два способа: предварително установяване, което се осъществява с акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл. 108 от ДОПК. В глава шестнадесета от ДОПК, Раздел I – Прихващане и възстановяване са регламентирани подлежащите на прихващане суми и процедурата по прихващане или възстановяване. Съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 7 от ДОПК актовете за прихващане или възстановяване могат да се обжалват по реда за обжалване на ревизионните актове. В конкретният случай е спазено изискването за задължително обжалване на акта по административен ред (л. 21). Същият е потвърден изцяло като законосъобразен с Решение № 517/06.04.2021 г. на кмета на Община Троян (л. 23). Това решение е връчено на Марешки на 13.04.2021 г. (л. 23-гръб), а жалбата до съда е депозирана на 20.04.2021 г., видно от поставения в деловодството на ответника регистрационен индекс (л. 5), поради което същата е подадена в срок.

Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Съобразно изискванията на чл. 160, ал. 2 от ДОПК, вр. чл. 129, ал. 7 от ДОПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши преценка на обжалвания административен акт за това дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.

Съдът, въз основа на представените от ответника доказателства намира, че обжалвания АПВ е издаден от компетентен орган по приходите – М. М. Н. – главен експерт в отдел „Местни приходи“ при Община Троян, в качеството на орган по приходите съгласно Заповед № 1451/23.11.2016 г. на кмета на Община Троян (л. 13), имащ правата на орган по приходите и в кръга на неговата материална, териториална и времева компетентност.

Процесният АПВ е издаден в изискуемата от закона писмена форма, с посочване на фактически и правни основания, подписан е от неговия издател.

При постановяването на акта не се констатират съществени нарушения на процесуалните правила, водещи на това основание до отмяна. Спазена е процедурата, разписана в чл. 129 от ДОПК. Следва да се отбележи, че не всяко нарушение на административнопроизводствените правила води до унищожаемост на административните актове, а само същественото такова, поради което и като установи, че липсват съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съдът констатира липса на същото отменително основание.

По смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 и 3 от ДОПК задълженията за данък върху недвижимите имоти и за такса битови отпадъци представляват публични общински вземания, поради което на основание чл. 166, ал. 1 от ДОПК установяването им е подчинено на реда и се извършва от органа, определен в съответния закон - за тях това е ЗМДТ. Съгласно чл. 4, ал. 1, изр. първо от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, като според ал. 3 на същия член в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите. Член 4, ал. 4 от ЗМДТ регламентира като правомощие на кмета на общината да определи със заповед служителите по ал. 3. Относно местните такси, каквато е и таксата за битови отпадъци, чл. 9б от ЗМДТ регламентира, че тяхното установяване, обезпечаване и събиране се извършва по реда на чл. 4, ал. 1 – 5, т. е. по приложимия за местните данъци ред.

Процедурата по прихващане и възстановяване е уредена в глава XVI, раздел първи на ДОПК. Според разпоредбата на чл. 129, ал. 1 от ДОПК възможността за образуване на производствата по чл. 128 от ДОПК е предоставена както на органите по приходите, така и на страните. В случая, производството за прихващане/възстановяване на надвнесени суми за данък е инициирано с писмено искане на жалбоподателя.

Съгласно чл. 128, ал. 1 от ДОПК недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите. Може да се извърши прихващане с погасено по давност задължение, когато вземането на длъжника е станало изискуемо, преди задължението му да бъде погасено по давност.

Съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗМДТ, за имот, който е основно жилище, данъкът се дължи с 50 на сто намаление. По силата ал. 2 за имот, който е основно жилище на лице с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто, данъкът се дължи със 75 на сто намаление.

За ползване на данъчното облекчение по чл. 25, ал. 2 от ЗМДТ законът предвижда наличие на две кумулативно необходими предпоставки: 1. имотът да е основно жилище, като легалната дефиниция на това понятие се съдържа в § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби па ЗМДТ; 2. данъчнозадължено следва да е лице с трайно намалена работоспособност от 50 до 100 на сто.

Според чл. 27 от ЗМДТ, лицата предявяват правото си на освобождаване от данък или за ползване на данъчно облекчение чрез данъчна декларация, която подават в срока по чл. 14, ал. 1 от същия закон. Съгласно последната разпоредба, този срок е 2-месечен, считано от придобиването на облагаем недвижим имот, съответно от промяна на обстоятелство, което има значение за определяне на данъка.

В настоящия случай, видно от подадената от М. декларация по чл. 27 от ЗМДТ (л. 14-15) по отношение на недвижимия имот в [населено място], общ. Троян, [улица] заявено, че същият е основно жилище от 01.11.2020 г., а не от по-ранна дата.

Данъчната декларация, в т.ч. и тази по чл. 27 от ЗМДТ, има обвързващо за подалия я правен субект действие. Тя е частен писмен документ, подписан от лицето, сочено като нейн издател, и като такъв го обвързва. Именно декларираното в нея става достоверно за органа по приходите, който не е задължен да извършва проверка за верността на декларираните с декларация данни преди да пристъпи към определяне на облагаемата основа и размера на данъка. Обратното би обезсмислило значението на декларирането и на механизма на данъчно облагане чрез деклариране. Законодателят е възложил на самото задължено лице да посочи лично какви точно са релевантните факти за данъчното му облагане. Действително, органът има право да не приеме за верни декларираните обстоятелства, но тогава негова е доказателствената тежест за установяването на неверността им.

Доколкото самият М. е посочил, че началният момент на ползване на имота в [населено място] като основно жилище е 01.11.2020 г., то органът по приходите е приел за вярно така декларираното от лицето. С оглед на това, правилно е и отчел, че подлежащите на прихващане и възстановяване суми следва да се отнесат по отношение на ДНИ за 2020 г. и 2021 г., а не за периода от 2015 г. до 2020 г.

С оглед безспорната фактическа установеност по делото при обжалване на акта за прихващане или възстановяване, не следва да се извършва контрол върху други влезли в сила административни актове за установяване на задължения. В случая, безспорно установено е, че има издаден АУЗД № [рег. номер]/06.11.2020 г., който не е бил обжалван по административен ред, с който са установени задължения за ДНИ и ТБО за периода 2015 г. – 2020 г., определени на лицето. Посредством изложените в жалбата доводи оспорващият иска да бъде извършен косвен съдебен контрол за законосъобразност на АУЗД, което е недопустимо в настоящото съдебно производство. В случай на несъгласие относно дължимостта на ТБО и ДНИ лицето е следвало да оспори АУЗД по съответния ред. При липса на доказателства за отмяна на АУЗД, органът по приходите правилно е приел, че не е налице основание за прихващане, респ. възстановяване над посочената в обжалвания АПВ сума.

В целостта си изложеното обуславя извод за неоснователност на оспорването, поради което то следва да се отхвърли от съда.

Въпреки изхода на спора, доколкото от страна на ответника не са заявени разноски, съдът намира, че не следва да присъжда такива.

На основание чл. 160, ал. 7, изр. второ, вр. чл. 129, ал. 7 от ДОПК и доколкото визираните в АПВ № № 37/22.02.2021 г. публични вземания са в общ размер на 361,15 лв., т.е. под 750,00 лв., в които не се включват начислените лихви за забава, а и АПВ е издаден на физическо лице, то настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване.

По изложените съображения и на основание чл. 160, ал. 1, вр. чл. 129, ал. 7 от ДОПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. В. М. с адрес за кореспонденция [населено място], община Троян, [улица], срещу Акт за прихващане или възстановяване № 37/22.02.2021 г., издаден от М. М. Н. – главен експерт в отдел „Местни приходи“ при Община Троян.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 160, ал. 7, изр. второ, вр. чл. 129, ал. 7 от ДОПК.

Препис от него да се изпрати на страните по делото.