Р Е Ш Е Н И Е
№ 137
гр. Габрово, 03.11.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО
в публично заседание на четвърти октомври две хиляди и двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря РАДОСЛАВА КЪНЕВА и с
участието на прокурора ……………… като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина адм.
дело № 226 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 172, ал. 5
от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Производството
е образувано по жалба на С.Е.Д. *** против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по
пътищата № 21-0258-000062 от 28.06.2021 година, издадена от Началник на Районно
управление – Дряново към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
– Габрово.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като се развиват доводи, че твърдяното нарушение, изписано текстово и цифрово в заповедта, е по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП – движение с несъобразена скорост, като в обстоятелствената част на заповедта се говори за съвсем друго нещо, поради което оспорващият намира, че е налице пълно противоречие между констативно-съобразителната част на заповедта и твърдяното извършено нарушение, което е недопустимо, незаконосъобразно и нарушаващо правото му на защита в административнонаказателния процес; разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП не предвижда налагане на мярка като процесната за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Прави се искане за отмяна на оспорената заповед.
В открито съдебно заседание жалбоподателят С.Е.Д. не се явява, представлява се от надлежно
упълномощен процесуален представител – адвокат, поддържа се жалбата, както и
искането по същество. Заявява се претенция за присъждане на адвокатско
възнаграждение.
Ответната страна Началник на Районно
управление – Дряново към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
– Габрово не се явява и не се представлява в открито
съдебно заседание, не се заявява становище по оспорването.
Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, указан от административния орган в оспорения акт. Заповедта е връчена на жалбоподателя Д. лично срещу подпис на 04.07.2021 година /л. 6/, а жалбата срещу заповедта е депозирана на 19.07.2021 година – в първия работен ден след почивния последен ден от срока /л. 2/.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
С
оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.
171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата № 21-0258-000062 от 28.06.2021
година, издадена от Началник на Районно управление – Дряново към Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово, на жалбоподателя С.Д. на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е наложена следната мярка: временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца. В мотивите на заповедта е посочено,
че на 23.06.2021 година около 03:20 часа в гр. Дряново на ул. „******“ до № 69
с посока на движение от пл. „******“ към пл. „*****“ Д. в качеството на водач
на лек автомобил, подробно описан в заповедта, собственост на посочено в
заповедта лице, е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за
употреба на алкохол; издаден е талон за медицинско изследване на кръвта №
0024637, който Д. не подписал поради влошено здравословно състояние; Д. е бил
откаран с екип на ФСМП –Дряново, където пред медицинско лице отново отказал да
даде кръвна проба за химически анализ. В оспорената заповед е посочено и това,
че водачът не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия,
релефа, условията на видимост, интензивността
на движението и др. обстоятелства, за да спрат пред предвидимо препятствие или
създадена опасност за движението. ПТП, с което виновно е нарушил чл. 20, ал. 2
от ЗДвП.
Принудителната административна мярка по своя характер е вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден процесуален ред, различен от реда за търсене на административнонаказателна/наказателна отговорност.
По смисъла на чл. 171 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на Глава пета, Раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача или собственика на МПС съответно на хипотезата на правната норма административно нарушение, което се установява с акт за административно нарушение /АУАН/, съставен от компетентните длъжностни лица. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП АУАН се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя срещу заповедта за прилагане на ПАМ.
За установяване на нарушението, извършено от жалбоподателя С.Д., е съставен АУАН с бланков № 501639 от 25.06.2021 година /л. 5/, в който е описана фактическа обстановка, свързана с предизвикано от Д. ПТП и последвал отказ от страна на Д. за извършване на проверка с техническо средство за употреба на алкохол, а като нарушени са посочени разпоредбите на чл. 20, ал. 2 и чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
От представената административна преписка се установява, че на жалбоподателя Д. е бил издаден талон за изследване поради отказ да бъде тестван с техническо средство /л. 9/, който талон Д. не подписал поради факта, че бил в неадекватно състояние, данни за което се съдържат в представената като част от преписката докладна записка на актосъставителя /л. 7/. Видно от Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози /л. 8/, Д. *** на 23.06.2021 година в 04:25 часа, като е отказал медицинско изследване, имал е агресивно поведение.
Описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. В този смисъл АУАН безспорно е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 1 от АПК, които не са оборени по надлежния ред в хода на производството пред настоящата инстанция.
В хипотезата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП може да се приложи ПАМ „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; изрично е посочено, че при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.
Нормата съдържа основания за прилагането на ПАМ, които са алтернативно и кумулативно дадени, но макар в оспорената пред настоящата съдебна инстанция заповед те да не са индивидуализирани като поредност на предложението в посочената разпоредба, от установените фактически основания е явно, че органът е имал предвид едно от основанията по тази норма за прилагане на ПАМ, а именно отказ за извършване на проверка с техническо средство, който отказ представлява и административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, която разпоредба е посочена в представения като част от административната преписка и обсъден по-горе АУАН. Действително, посочването в заповедта деяние, извършено в нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, което не кореспондира с основанията за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, представлява нарушение на изискването за форма на административния акт, но не е съществено такова, доколкото в заповедта са посочени фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП, съставляващи едновременно и основания за налагане на процесната ПАМ, поради което правото на защита на жалбоподателя и възможността му да разбере съдържанието на волеизявлението на административния орган не е препятствана, не се засягат негови права и законни интереси, нито пък се препятства съдебният контрол върху административния акт. В тази връзка, изложеното в жалбата възражение за порок във формата на административния акт, което според оспорващия представлява отменително основание, е неоснователно.
По аргумент от разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки, вкл. и такива от вида на процесната, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 264з-1455 от 02.08.2018 година на Директора на ОД на МВР - Габрово /л. 11/ за упълномощаване на длъжностни лица от ОД на МВР - Габрово да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП на основание чл. 43, ал. 4 от ЗМВР са определени /упълномощени/ да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки посочените в заповедта длъжностни лица, включително началниците на РУ при ОД на МВР – Габрово със звена „Пътен контрол“ – за нарушения на ЗДвП, извършени на територията, обслужвана от съответното РУ при ОД на МВР – Габрово /т. 1, 1.6 от заповедта/. Посочената Заповед е издадена и на основание т. 3 от Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016 година на министъра на вътрешните работи, като на съда е служебно известен фактът, че с горната заповед са определени структурите на МВР, които да осъществяват контрол по ЗДвП, като в т. 3 са посочени областните дирекции на МВР. От изложеното следва, че издателят на оспорената пред съда заповед е от компетентните длъжностни лица, които са определени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП и в частност на основание чл. 171, т. 1, б. „б“.
Процесната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата № 21-0258-000062 от 28.06.2021 година, издадена от Началник на Районно управление – Дряново към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово, е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона /чл. 172, ал. 1 от ЗДвП/ писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби, както и в съответствие с целта на закона.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на С.Е.Д. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата № 21-0258-000062 от 28.06.2021 година, издадена от Началник на Районно управление – Дряново към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал. 5, изр. 2 от ЗДвП.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: