Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 91/12.02.2018 г., гр.Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, в открито съдебно заседание
на девети февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав :
Председател: Огнян Евгениев
Членове: С. Камарашка
Мария Ницова
при секретар А*** и с участието на прокурора Г.А***
разгледа докладваното от съдия Ницова КАНД № 17/2018 г. по описа на Административен съд Монтана
Производство е по реда на чл.208 и
сл.АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.
С решение № 449 от 14.12.2017 г., постановено по АНД № 1875/2017г., Районен съд Монтана е потвърдил наказателно постановление № 32-0000261/12.10.2017г. на и.д. началник ОО „АА” гр.Монтана, с което на М.А.С. ***, за нарушение на чл.23, §1 от Регламент /ЕС/ № 165/2014 , е наложено административно наказание глоба в размер 200 лева, на основание чл.105, ал.1 ЗАвтПр.
Недоволен от така постановеното решение касаторът, чрез пълномощника адв.Г., го обжалва и моли да бъде отменено, като поддържа, че е неправилно. Излага доводи за неправилно приложение на санкционната разпоредба, деянието е квалифицирано като такова по чл.23, §1 от Регламент /ЕС/ № 165/2014 , а приложената санкционна норма чл.105, ал.1 от ЗАвтПр не съответства на тази правна квалификация. В съдебно заседание поддържа касационната жалба.
Ответникът не изразява становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди.
Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по 211 АПК от надлежна страна имаща правен интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
За да потвърди наложеното административно наказание, въззивният съд е приел, че в случая законосъобразно на основание чл.105, ал.1 ЗАвтПр, който предвижда налагане на административни наказания за нарушения на ЗАвтПр и подзаконовите актове по прилагането му, е наложено административно наказание за нарушение на чл.23, §1 от Регламент/ЕС/№165/2014г.
Настоящата съдебна инстанция, не споделя тези изводи на въззивния съд, които вече е изразила в свои решения /например по АНД № 897/2017 г. на РС Монтана- решение № 350 по КАНД № 319/2017 г./
Настоящият състав счита въззивното решение за неправилно, при следните доводи:
Основателно в жалбата се поддържа, че въззвното решение е неправилно. Неправилно и необосновано при съобразяване на релевантни за спора доказателства, в мотивите си въззивният съд е извел извод, че в случая законосъобразно, за нарушение на чл.23 §1 от Регламент/ЕС/ №165/2014г, на административнонаказаното лице е наложена глоба на основание чл.105, ал.1 ЗАвтПр. Това е така, т.к. с разпоредбата на чл.105, ал.1 ЗАвтПр е предвидена възможност да се налагат административни наказания за нарушения на ЗАвтПр и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, с изключение на изискванията за превоз на опасни товари, т.е. тази разпоредба не се отнася до посоченото нарушение на чл.23, §1 от Регламент/ЕС/ № 165/2014. След като в случая е било установено нарушение на разпоредбата на чл.23, §1 от Регламент/ЕС/ №165/2014г., настоящият съдебен състав изцяло споделя доводите на касатора, че незаконосъобразно е наложено административно наказание предвидено в чл.105, ал.1 ЗАвтПр. За установеното нарушение в ЗАвтПр изрично е предвидена из разпоредба – чл.93в „ Водач, който управлява моторно превозно средство, оборудвано с тахограф, който не функционира съгласно изискванията, определени в Регламент /ЕС/ № 165/2014 или в AETR, се наказва с глоба 500 лв.”. Поради което настоящият съдебен състав споделя изложеното в касационната жалба, че административнонаказващият орган като е квалифицирал правилно извършеното нарушение, неправилно е наложил наказание по чл.105, ал.1 ЗАвтПр, което не съответства на правната квалификация на нарушението.
Настоящият съдебен състав установява в рамките на служебна проверка по чл.218 АПК, че атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо, но не съответства на административнонаказателните разпоредби на закона. На основание изложеното, касационната инстанция намери жалбата за основателна. След като законодателят е предвидил изрична санкционна норма за нарушение на изисквания, предвидени в Регламент/ЕС/ № 165/2014, то прилагането на цитираната норма на чл.105, ал.1 от ЗАвтПр е неправилно. Обжалваното решение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, както и потвърденото с него НП.
По тези съображения и на основание чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият касационен състав,
Р
Е Ш И:
Отменя решение № 449/14.12. 2017
г., постановено по АНД № 1875 по описа
на Районен съд – Монтана за 2017г., и
вместо него постановява:
Отменя наказателно постановление № 32- 0000261/12.10.2017г. на и.д. началник ОО „АА” гр.Монтана.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател:
Членове: