Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 13 .05. 2016 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-3 състав, в закрито заседание на 13 май през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лилия Илиева
ЧЛЕНОВЕ:
Станислава Казакова
Анжелина Христова
като разгледа
докладваното от съдия Илиева гр. дело № 1462 по описа за 2016 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 538, ал.2, вр.чл. 278 от ГПК.
Образувано е по жалба на В.Ж.Н., действащ чрез своя настойник Р.Т. К. срещу решение № 8 от 15.01.2016 г., постановено по гр. д. № 1619/2016 г. на СРС, 86-ти състав, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя по чл. 165, ал. 4 от СК за даване на разрешение за извършване на разпоредителна сделка с негово имущество- продажба на недвижим имот, собствен на поставения под пълно запрещение молител. В жалбата се твърди, че продажбата гарантира напълно интересите на поставения под запрещение, като би му осигурила най-пълноценен живот за поне още 10-15 години. Посочва се, че запретеният е настанен и живее в собствения си дом, находящ се в гр. ***********“. Моли да бъде отменено първоинстанционното решение.
Съдът като прецени доводите и възраженията на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намира следното:
Съобщението за обжалваното решение е било връчено на жалбоподателя на 26.01.2016 г. Жалбата срещу решението е депозирана на същата дата- 26.01.2016 г., в рамките на преклузивния едноседмичен срок за обжалване по чл. 538, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт /отказ да се издаде охранителен акт/, поради което същата е процесуално допустима.
При произнасянето си по жалбата срещу първоинстанционното решение настоящият съд съобрази следното:
Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по молба на В.Ж.Н., действащ чрез своя настойник Р.Т. К., с правно основание чл. 165, ал. 4, вр. чл. 130, ал. 3 от СК. Поискано е разрешение от районния съд за продажба на собствен на поставения под пълно запрещение недвижим имот, представляващ вила- триетажна жилищна сграда със застроена площ 50 кв.м., находяща се в с. ***********. Посочено е, че единствените средства, с които разполага поставеният под запрещение е пенсия в размер на 165 лв., а са необходими ликвидни средства за лекарства, лечение, текущи сметки, храна, натрупани сметки за парно и др. Липсва посочване на условията и цената, при които ще бъде осъществена отчуждителната сделка.
Към молбата са приложени Декларация за имущественото състояние на В.Ж.Н., Становище на настойническия съвет на поставения под пълно запрещение; Нотариален акт за собственост на придобит имот по Закона за реда за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти №166, том.I, дело №134/1971 г.; Удостоверение за търпимост №УТ-94-В-10/2009 г. от 13.04.2009 г., издадено от Столична Община, Дирекция „Контрол по строителството“; Протокол за назначаване на настойнически съвет от органът по настойничество от 30.05.2014 г.; Удостоверение за наследници изх.№АО-94-В-426/16.11.2015 г.; Скица на сграда №15-520992-01.12.2012 г. с идентификатор 46721.3852.162.9 и Скица на поземлен имот №15-520990-01.12.2015 г. с идентификатор 46721.3852.162, издадени от Служба по Геодезия, картография и кадастър-гр. София; Решение №159/08.06.2009 г. на СГС, VII- ми брачен състав; Нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) по чл.55 от ЗПИНМ №49, том III, дело №449/1971 г.; Удостоверение за данъчна оценка на процесния недвижим имот с изх.№**********/02.12.2015 г.; Експертно решение №1048 от 059/15.04.2013 г., издадено от ЦПЗ „Проф.Н.Ш.“ ЕООД; Писмо намерение от Никола Любомиров Филипов до Р.Т. К. от 11.12.2015 г.; Удостоверение за семейно положение с изх.№4100/01.12.2015 г. на В.Ж.Н.; Разпореждане №**********/01.07.2015 г. за осъвременяване на пенсията на В.Ж.Н., издадена от ТП на НОИ, гр. София.
С обжалваното
решение №8/15.01.2016 г. първоинстанционният съд е приел, че подадената молба е
неоснователна, тъй като е счел, че исканото разпореждане по посочения начин не
може да гарантира интереса на поставеното под запрещение лице в степен,
достатъчна да обуслови исканото разпореждане. Посочил е, че съгласно чл.164 и
чл.165 от СК поставеният под запрещение следва да живее при настойника си и
той, а не друг трябва да се грижи за него, включително и като задоволява
ежедневните му потребности, както и да управлява имотите му с грижата на добър
стопанин и в негов интерес.
Съдът, след като обсъди оплакванията, изложени в жалбата, и наведените доводи и доказателствата в течение на производствата пред двете инстанции, с оглед на чл. 540 от ГПК, преценени поотделно и в тяхната съвкупност приема от правна страна следното:
Съгласно чл. 533 ГПК, съдът е длъжен служебно да провери дали са налице условията за издаване на искания акт. Съгласно императивната норма на чл. 165, ал.4 вр. чл. 130, ал.3 от Семейния кодекс, извършването на разпоредителни действия от настойник с недвижимо имущество, собственост на поставеното под настойничество лице, може да бъде разрешено от районния съд само при условие, че разпореждането не противоречи на интереса на това лице. Следователно критерият, който следва да бъде съобразен в настоящото охранително производство за да бъде разрешена разпоредителната сделка, е дали тя е най-подходящия начин за обезпечаване нуждите на запретеното лице.
Видно от представените по делото доказателства- Решение №159/08.06.2009 г. на СГС, VII- ми брачен състав, В.Ж.Н. е поставен под пълно запрещение, като за негов настойник е назначен Р.Т. К.- Протокол за назначаване на настойнически съвет от Органа по настойничество и попечителство, в който са посочени и заместник- настойникът и членовете на настойническия съвет. Със становище настойническият съвет е изразил мнение, че е необходимо процесната вилна сграда да бъде продадена, като получените средства бъдат внесени по сметка на В.Н. и изразходвани изцяло за неговите нужди-по 450 евро на месец, предвид обстоятелството, че същият живее сам, в собствен недвижим имот, представляващ апартамент от 89,16 кв.м., намиращ се в гр. София, кв., „Лозенец“, ул. „Трепетлика“ 31, че вилната сграда се намира извън гр. София и не е в състояние да бъде обитавана, а за да се ползва или отдава под наем е необходима сериозна инвестиция, която запретеният не може да си позволи, поради което и имотът не допринася за имущественото му или здравословно състояние, а нуждите му се увеличават, тъй като приема медикаменти, има разходи за ежедневни битови нужди, сметки за парно, електричество, вода, чистачка, храна, дрехи, културни и други нужди. Посочено е още, че е получено предложение от кандидат-купувач за закупуване на вилата за 36 000 евро, като разноските по прехвърлянето е уговорено да се разделят по ½ за всяка от страните. Видно от приложеното към гр.д.№1619/2016 г. писмо- намерение, обаче в същото липсва посочване на недвижимия имот, във връзка с който се прави предложение за закупуване, като, на следващо място, сумата, посочена в писмото като покупна цена е 36 евро с ДДС. Настоящият състав приема, че това несъответствие не е основание да се приеме, че договорената продажна цена е 36 евро, тъй като документът, представляващ писмо-предложение няма обвързваща и задължителна за съда доказателствена сила. Дори да се приеме, че именно това е била предложената от купувача продажна цена, то с произнасянето на настоящия състав по разрешаването на продажбата, ще бъдат изцяло защитени интересите на поставения под запрещение с оглед обстоятелството, че последната, ако бъде разрешена, ще бъде извършена при минимални условия, посочени в акта на съда.
На следващо
място, видно от декларираните данни поставеният под запрещение молител получава
месечен доход от пенсия в размер на 165,21 лв., не притежава МПС, нито дялове,
акции в търговски дружества или дивиденти, но притежава суми на влог в размер
на 200 лв., чрез тегленето на които не би могъл да покрие стойността на
месечните си разходи. Видно от становището на настойническия съвет имотът,
чиято продажба се иска да бъде разрешена не е в състояние, което позволява
личното му ползването или отдаването му под наем за извличане на гражданските
плодове от него, а напротив, същият изисква влагане на значителен обем от
средства, което с оглед имущественото състояние на запретения е невъзможно.
Предвид на това към настоящия момент запретеното лице притежава имущество,
което очевидно не спомага за подобряването или улесняването на неговия живот.
Заявените с
молбата условия за разпореждане с притежавания от запретеното лице недвижим
имот чрез продажбата му и представените доказателства относно обстоятелствата,
налагащи извършването й, сочат, че прехвърлянето на имота е обусловено именно
от задоволяване интересите на запретения, следващи от утежненото му житейско
положение. Възрастта на запретения- 64 г. и влошеното му здравословно състояние,
налагащо системно поддържащо лечение и редовен прием на ПЛ и контакти с
психиатър, предполагат както ежедневни грижи за осигуряване на необходимото му
обслужване и помощ, така и периодични разходи за лекарства и медицинско
обслужване, наред с обичайните разходи за битови нужди. Действително, както е
посочил районният съдия, законодателят е вменил като задължение на попечителя
грижата за подопечното лице, но в конкретния случай от събраните доказателства
се установява, че при ниските доходи, с които разполага запретеният за
издръжката си и задоволяването на специфичните му потребности, то извършването
на разходите, които надхвърлят този размер, биха били непосилни за попечителя.
Предвид тези обстоятелства продажбата на процесния имот се явява в интерес на
запретеното лице, доколкото чрез нея биха се осигурили необходимите средства,
които не достигат на запретения, за да посреща всичките си нужди.
Следва да се
отбележи, че посочената в становището на настойническия съвет продажна цена-
36 000 евро, срещу която се иска извършването на продажбата на имота,
значително надвишава изчислената цена съобразно данъчната оценка на този имот,
поради което условията за продажба са безспорно благоприятни за запретения и не
го ощетяват.
С оглед изложеното настоящият състав счита, че разпореждането, за чието извършване е поискано разрешение от районния съд, е в интерес на поставеното под попечителство лице, поради което се явява изпълнено установеното в чл. 168, ал. 2 вр. чл. 165, ал. 4 вр. чл. 130, ал. 3 от СК необходимо условие за допускането му, поради което продажбата следва да бъде разрешена при продажна цена за недвижимия имот не по- малка от 36 000 лв. и при условие, че същата постъпи по банкова сметка *** В.Ж.Н.. При този извод обжалваното решение, с което районният съдия е отказал исканото разрешение, следва да се отмени като неправилно и незаконосъобразно, като на молителя се разреши продажбата на собствения му недвижим имот.
Така мотивиран съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 8 от 15.01.2016 г., постановено по гр. д. № 1619/2016 г. на СРС, 86-ти състав, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
РАЗРЕШАВА на основание чл. 165, ал. 4 от СК на В.Ж.Н. с ЕГН **********, действащ чрез настойника си Р.Т. К. с ЕГН **********, да продаде собствения си недвижим имот, находящ се в село ******, район „******“, ул. „*****, представляващ вилна сграда-еднофамилна с идентификатор 46721.3852.162.9, със застроена площ от 51 /петдесет и един/ кв.м.,, построена върху дворно място, представляващо 1/10 ид.ч. от празно място цялото 8 815 кв.м., съставляващо Втори индивидуален вилен комплекс от квартал 16 по плана на вилна зона ****** II част, при съседи на поземления имот: имот с идентификатор 46721.385.836, имот с идентификатор 46721.3852.861, имот с идентификатор 46721.3852.161, имот с идентификатор 46721.3852.855 и имот с идентификатор 46721.3852.834, при продажна цена за недвижимия имот, представляващ еднофамилна вилна сграда, не по-малка от 36 000 евро и при условие, че цената от продажбата бъде внесена по негова банкова сметка *** В.Ж.Н. с ЕГН **********.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.