От
Районна прокуратура- Пловдив е внесен обвинителен акт по досъдебно производство
№ 648/ 2016 г., по описа на
I- во РУ при ОД на МВР- Пловдив срещу С.Н.К., ЕГН **********
за това, че на 05.07.2016 г. в гр. Пловдив, на кръстовището на ул. „Скопие“ и
ул. „Охрид“, при управляване на моторно превозно средство – лек автомобил марка
„Ауди“, модел „А-4“ с рег. № ****, е нарушил правилата за движение по пътищата,
а именно - чл.116 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с
трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо- глухите, които се движат с червено-бял бастун и към
престарелите хора“; чл.119
ал.1 от ЗДвП: „При приближаване към пешеходна пътека, водачът на нерелсово
пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека
или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“; чл. 119
ал. 4 от ЗДвП: „Водачите на завиващите нерелсови пътни превозни средства са длъжни
да пропуснат пешеходците“; чл. 120 ал.1 от ЗДвП: „Когато преминаването на
пешеходците през пешеходна пътека се регулира от пътен светофар или от
регулировчик, водачът на пътно превозно средство е длъжен: т.2 – след подаване
на сигнал, който му разрешава преминаването – да пропусне пешеходците, които
още се намират на пешеходната пътека“ и
по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на П.В.Т., ЕГН **********,
както следва: средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лакътната кост и втората дланна
кост на дясна ръка, довело до трайно затрудняване на движенията на десния горен
крайник, като деянието е извършено на пешеходна пътека- престъпление по смисъла
на чл. 343, ал. 3, предложение „последно“, б. „а“, пр. ІІ-ро,
вр. чл.343 ал. 1, б. „б“, пр.ІІ-ро,
вр.чл.342 ал.1 от НК.
В хода на съдебните прения, представителят на
Районна прокуратура- Пловдив поддържа изцяло така повдигнатото обвинение.
Излага доводи, че по безспорен и категоричен начин е изяснена фактическата
обстановка, изложена в обвинителния акт, поради което пледира за признаване на
подсъдимия за виновен по така повдигнатото му обвинение. Акцентира върху
обстоятелството, че за да настъпи процесното ПТП, пострадалият е бил ударен с
управлявания от подсъдимия лек автомобил в момента, в който е пресичал
пешеходна пътека. Към момента на инициалния сблъсък, автомобилът на подсъдимия
е бил в движение, а не е бил в покой, както поддържа защитата в хода на
процеса. Предвид това, налага се заключението, че подсъдимият е ударил детето с
автомобила, а не както твърди защитата, че детето се е самоувредило
като се е ударило само в лекия автомобил, управляван от подсъдимия. В тази връзка, представителят на РП- Пловдив
акцентира върху заключението на вещите лица по изготвената комплексна СМЕ и
САТЕ. Вещите лица са категорични, че към момента на сблъсъка автомобилът,
управляван от подсъдимия е бил в движение, като самият автомобил е ударил
пресичащото пешеходната пътека дете. Именно предвид това, ударът не е бил в
една точка, а е налице последователно въздействие- първоначалната точка на удар
е в предния ляв фар на автомобила, като от енергията на двете тела, детето
последователно се удря в преден ляв калник и странично огледало на автомобила,
след което пада. Предвид изложеното, представителят на държавното обвинение
изтъква, че безспорно се касае за виновно и противоправно поведение от страна
на подсъдимия, който не е видял своевременно и не реагирал на опасността на
пътя- преминаващо дете по пешеходна пътека. Съобразно изложеното, предлага се
подсъдимият да бъде признат за виновен по така повдигнатото му обвинение, като
му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, което
на основание чл. 66, ал .1 НК да бъде отложено с изпитателен срок от три
години, считано от влизане в законна сила на присъдата. Предлага се и на
основание чл. 343 г НК, на подсъдимия да му бъде наложено наказание „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от една година и шест месеца, считано от
влизане в сила на присъдата. Предлага се и всички сторени разноски в рамките на
досъдебната и съдебната фаза от наказателния процес да бъдат възложени на
подсъдимия.
Повереникът
на гражданския ищец и частен обвинител излага становище в насока цялостна доказателност на обвинителната теза. Сочи, че вследствие на
настъпилото по вина на подсъдимия ПТП, на пострадалия е причинена средна
телесна повреда- фрактура на костите на дясната ръка и охлузвания в областта на
главата. Моли се, подсъдимият да бъде признат за виновен, като вследствие на
това бъде уважен и предявеният от пострадалия граждански иск в пълен размер от
6500 лв.- сума представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от датата на настъпване не увредата – 05.07.2016г. до окончателното й изплащане.
Претендират се и сторените разноски.
Гражданският
ищец и частен обвинител Т. поддържа казаното от своя повереник.
Защитникът
на подсъдимия – адв. К., излага доводи в насока недоказаност на обвинението по
един несъмнен и категоричен начин. Не се оспорва фактът, че е настъпило ПТП,
както и че същото е осъществено на пешеходна пътека. Изтъква се, че
пострадалият Т., преди да предприеме пресичане на пешеходната пътека не се е
огледал и не е спрял, за да се увери дали пресичането е безопасно. Сочи се, че
пострадалият е излизал от намираща се в близост до пешеходната пътека градинка,
в която е имало растителност. Предвид това, подсъдимият не е имал видимост и не
е могъл да възприеме бягащото през пешеходната пътека дете. Акцентира се върху
показанията на св. В.С., която изтъква, че детето е навлязло на пешеходната
пътека без да се огледа и бягайки, вследствие на което само се е ударило в
автомобила, управляван от подсъдимия. Предвид това се поддържа, че подсъдимият
не е разполагал с техническа възможност да възприеме детето и да спре
автомобила. Моли се да не бъдат кредитирани показанията на св. О.Т., доколкото
тя е майка на детето и според защитата е недопустимо да се разпита като
свидетел. Сочи се и че не следва да бъдат кредитирани показанията на пострадалия
П.Т., доколкото те са неясни и непоследователни. Предвид това, моли се
подсъдимият да бъде признат за невинен по така повдигнатото му обвинение. В
условията на евентуалност, ако бъде преценено, че подсъдмият
е виновен, то се моли да му бъде наложено наказание при условията на чл. 55 НК
и бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ под една година, както и да
бъде под една година наказанието „лишаване от право да управлява МПС“. Изтъква
се, че подсъдимият е с чисто съдебно минало, работи и е с добри характеристични
данни. Допълнително, непосредствено след инцидента е останал на място, помогнал
на детето и е бил с него до момента, в който е пристигнала медицинска помощ. По
отношение на предявения граждански иск, ако подсъдимият бъде признат за
невинен, то се моли да бъде отхвърлена гражданската претенция изцяло. В случай,
че подсъдимият бъде признат за виновен, то се поддържа, че предявеният
гражданският иск е значително завишен като размер. Възразява се, че е налице
висока степен на съпричиняване от страна на
пострадалия. Твърди се и че сама по себе си причинената травматична увреда не е
тежка и пострадалият се е възстановил бързо.
Подсъдимият К., в рамките на предоставената му
възможност за лична защита, поддържа казаното от своя защитник.
С последната си дума, подс.
К. моли да бъде признат за невинен.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и взе предвид доводите
на страните, счита за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият
С.Н.К., ЕГН ********** е роден на *** г. в гр. Дряново, живущ ***, ****,
български гражданин, със средно образование, женен, работещ, неосъждан.
Подсъдимият
С.Н.К. бил правоспособен водач на моторно превозно средство /МПС/ с придобити
категории „В“ и „АМ“, и притежавал СУМПС № *********, издадено от ОД на МВР –
гр. Ямбол на 09.12.2011г., валидно до 09.12.2021г. и контролен талон № 4269000.
На
дата 05.07.2016г. около 17.30ч., подс. К. управлявал
лек автомобил марка и модел „Ауди А4“, рег. № **** по ул. Скопие в гр. Пловдив.
Движейки се по ул. „Скопие“, подсъдимият достигнал кръстовището, образувано от
пресичането на ул. „Скопие“ и ул. „Охрид“. С цел осигуряване пресичането на
пешеходци, на ул. „Скопие“ била обособена със съответна маркировка пешеходна
пътека. По същото време, пострадалият П.В.Т., който към този момент бил на
девет години, бил пред своя дом на ул. „****“ в гр. Пловдив. Детето решило да
си купи сладолед, за което трябвало да пресече ул. „Скопие“ и да отиде до
близкия магазин. Пострадалият бил облечен с къс панталон, тениска и джапанки.
Подс. К. управлявал лекия си автомобил по северната част на платното за
движение на ул. „Скопие“, в посока от изток на запад. По това време, постр. Т. *** по обособената пешеходната пътека и се
насочил към нея. Преди да стъпи на пешеходната пътека, пострадалият се огледал,
преценил, че няма преминаващи в близост автомобили и навлязъл на пешеходната
пътека. Стигайки до средата на пешеходната пътека, пострадалият бил ударен от
управлявания от подсъдимия лек автомобил. За пострадалия ударът настъпил в
дясната част от тялото, а за лекия автомобил ударът бил от лявата му страна.
Към момента на инициалния сблъсък, автомобилът се движел със скорост между 20-
24 км/ч. Спирачен път липсвал. Първата контактна точка между автомобила и
пострадалия била в преден ляв фар, като от кинетичната енергия на двете срещащи
се тела, детето последователно било ударено с левия преден калник и странично
ляво огледало на автомобила, преди да падне на земята. Инцидентът частично бил
възприет от св. В.С.С., която по това време
управлявала лек автомобил марка „БМВ“ и с него приближавала пешеходната пътека
на ул. „Скопие“, но в посока на движение, противоположна на тази на автомобила,
управляван от подсъдимия.
Непосредствено
след удара, подсъдимият превел в покой управлявания от него автомобил и
излязъл, за да провери състоянието на детето. Последното имало охлузвания и от
носа му течала кръв. Присъствалите наоколо лица се притекли на помощ. За
инцидента била уведомена лелята на пострадалия- св. Т.К.Т., която незабавно
отишла на мястото. Малко след това били уведомени за инцидента и пристигнали
майката и бащата на пострадалия. Местопроизшествието било посетено и от
полицейски служител – св. А.И.В.. Бил подаден сигнал на спешен телефон „112“,
като пристигнал и екип на „Бърза помощ“. Пострадалият бил откаран в УМБАЛ „Св.
Георги“ ЕАД- гр. Пловдив за осъществяване на преглед и оказване на необходимата
медицинска помощ. Детето било придружено в линейката от своята майка. Бащата на
детето и неговата леля- св. Т.Т. се движели малко зад
линейката. При извършените първоначални прегледи на детето не било установено да
са му нанесени сериозни травматични увреди, поради което св. В. съставил
единствено констативен протокол за настъпилото произшествие. Впоследствие
обаче, след извършването на допълнителни изследвания, било констатирано, че
пострадалият е със счупване на лакътната кост и на
втора дланна кост на дясната ръка / фрактура на улната и на 2- ра метакарпална кост на дясна ръка/, контузия на главата, разкъсно- контузна рана и
охлузвания по лицето, счупване на дясна носна костица,
кефалхематом в челната област, контузия на гръдния
кош и корема, охлузвания по левия долен крайник. От така изброените травматични
увреди, най – тежки били счупването на лакътната кост
и на втора дланна кост на дясната ръка, които
наложили извършване на гипсова имобилизация и довели
до трайно затрудняване движенията на десния горен крайник.
В
рамките на проведеното досъдебно производство било назначена и изготвена автотехническа експертиза от вещо лице С.. В същата било
отразено, че скоростта на автомобила, управляван от подсъдимия към момента на
удара е била около 23 км/ч. Отразено е, че инициалният удар между пострадалия и
лекия автомобил е настъпил на пешеходна пътека в района на кръстовището на ул.
„Скопие“ и ул. „Охрид“. За пострадалия ударът е настъпил в дясната част от
тялото, а за лекия автомобил ударът е бил в лявата част. Експертът е посочил,
че подсъдимият е имал техническата възможност да възприеме пресичащото дете,
още преди да навлезе на пешеходната пътека и да избегне удара чрез безопасно
екстрено спиране преди да се пресекат траекториите на движение на пострадалия и
лекия автомобил. Отразено е, че от техническа гледна точка, причините за
настъпване на ПТП са, че подсъдимият, макар и да е имал възможност да възприеме
пресичащото дете, не е реагирал своевременно на възникналата опасност на
пътното платно и не е предприел действия по привеждане в покой на управляваното
МПС.
В
рамките на проведеното досъдебно производство било назначена и изготвена
съдебномедицинска експертиза от вещо лице Ш.. Експертът е обследвал прибощената медицинска документация и е дал заключение, че
вследствие на настъпилото ПТП, на пострадалия са му причинени следните
травматични увреди: счупване на лакътната кост и на
втора дланна кост на дясната ръка ( фрактура на улната и на 2- ра метакарпална кост на дясна ръка ), контузия на главата, разкъсно- контузна рана и
охлузвания по лицето, счупване на дясна носна костица,
кефалхематом в челната област, контузия на гръдния
кош и корема, охлузвания по левия долен крайник. В заключението е отразено, че описаните
травматични увреди са причинени по механизма на удар с или върху твърд, тъп
предмет и отговарят на съобщеното от пострадалия, че са вследствие на ПТП (
удар от автомобил и падане на пътното платно ). Посочено е и е счупването на лакътната кост и на втора дланна
кост на дясната ръка са довели до трайно затрудняване движенията на десния
горен крайник.
При
предходното разглеждане на делото ( по НОХД № 3298/ 2018г., по описа на РС-
Пловдив, XX- ти н. с-в ), е допуснато изготвянето на комплексна съдебномедицинска
и автотехническа експертиза от вещи лица Ш. и С.. Досежно причинените на пострадалия травматични увреди,
заключението по комплексната експертиза е идентично с това по първоначално
изготвената СМЕ, а именно: счупване на лакътната кост
и на втора дланна кост на дясната ръка ( фрактура на улната и на 2- ра метакарпална кост на дясна ръка ), контузия на главата, разкъсно- контузна рана и
охлузвания по лицето, счупване на дясна носна костица,
кефалхематом в челната област, контузия на гръдния
кош и корема, охлузвания по левия долен крайник.
По
отношение на механизма на настъпване на ПТП е посочено, че инициалният удар
между автомобила и пострадалия е настъпил върху пешеходната пътека – по дължина
на около 2,5- 3, 5 м. западно от пресечените платна за движение, образуващи
кръстовището и по ширина на около 4, 5- 6м. северно от южното начало на
платното за движение. Отразено е, че към момента на удара, скоростта на
автомобила е била между 20- 24 км/ч. Траекториите на движение на пострадалия и
на управлявания от подсъдимия лек автомобил са се пресрещнали и е настъпил
удар. Инициалният удар е бил в преден ляв фар на автомобила, като след удара в
превозното средство, тялото на пешеходеца е придобило направление от
приложената му сила от автомобила и се е създал въртящ момент около пешеходеца.
При така създалата се ротация, лявата страна от тялото на пострадалия се отделя
от автомобила, а дясната се приближава. При създаденото въртеливо движение,
първо е ударена дясната страна от тялото на пострадалия, като последователно е
настъпил контакт със следните елементи от автомобила- преден ляв фар, преден
ляв калник и странично ляво огледало за обратно виждане. Експертът е посочил и
че констатираното счупване на преден ляв фар би могло да бъде причинено при
удар с пешеходец при скорост на автомобила над 20 км/ч. ( л. 141- 142 от НОХД №
3298/ 2018г., по описа на РС- Пловдив, XX- ти н. с-в ). Експертът е
посочил, че подсъдимият е имал техническа възможност да възприеме пресичащия
пешеходната пътека пострадал, но не е реагирал своевременно. Отразено е и че
пострадалият е имал възможност да възприеме пътната обстановка, но не е
реагирал своевременно на промените в нея ( дали е имал подобно задължение
обаче, е въпрос, който ще бъде обсъден в правната част от настоящото изложение
).
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Гореизложената фактическа
обстановка се установява по несъмнен начин от събраните и проверени в хода на съдебното
производство доказателствени материали, а именно: гласните доказателствени средства- показанията на св. П.В.Т. / л.
102 гръб- л. 104 от НОХД № 7401/ 2019г., по описа на РС- Пловдив, IV-
ти н. с-в; л. 35 от НОХД № 3298/ 2018г., по описа на РС- Пловдив, XX-
ти н. с-в, прочетени на основание чл. 281, ал. 1,т. 1 и т. 2 НПК ), св. В.С.
( л. 104 гръб- л. 106 от НОХД № 7401/ 2019г., по описа на РС- Пловдив, IV-
ти н. с-в- съдът кредитира
показанията на свидетелката частично, по съображения, които ще бъдат изложено
по- долу ), св. О.Т. ( л. 106- л. 107 от НОХД № 7401/ 2019г., по описа на
РС- Пловдив, IV- ти н. с-в; л. 51- 53 от досъдебното
производство, прочетени на основание чл. 281, ал. 5, вр.
ал. 1, т. 1 НПК), св. Т.К.Т. ( л. 107 гръб- л.108 от НОХД № 7401/ 2019г., по
описа на РС- Пловдив, IV- ти н. с-в), обясненията на
подсъдимия К. ( л. 108- л. 109 от НОХД № 7401/ 2019г., по описа на РС- Пловдив,
IV- ти н. с-в- съдът кредитира
обясненията на подсъдимия частично ), св. В. ( л. 166 гръб- л. 167 от НОХД
№ 7401/ 2019г., по описа на РС- Пловдив, IV- ти н. с-в; л.
47- 48 от досъдебното производство, прочетени на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 НПК );
писмени доказателства- Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица от 05.07.2016г., ведно с карта за регистрация
на ПТП и снимков материал ( л. 154- 160 от НОХД № 7401/ 2019г., по описа на РС-
Пловдив, IV- ти н. с-в), справка за нарушител/ водач на подс. К. / л. 58- 63 от досъдебното производство /. В
рамките на проведеното досъдебно производство
са назначени и изготвени Съдебномедицинска експертиза по писмени данни №
237/ 2017г. (л. 91- 94 от д. пр.) и автотехническа
експертиза ( л. 69- 87 от д. пр.). За да формира своите изводите досежно
фактите, съдът кредитира и изготвената в рамките на предходното разглеждане на
делото комплексна съдебномедицинска и автотехническа
експертиза ( л. 109- л. 161 от НОХД № 3298/ 2018г., по описа на РС- Пловдив, XX-
ти н. с-в. ).
Съдът счита за нужно да
акцентира върху обстоятелството, че гореизброената доказателствена
съвкупност, еднопосочно, категорично, безпротиворечиво
и отвъд всякакво съмнение илюстрира описаната фактическа обстановка ( която
съответства и на отразеното в обвинителния акт). Отправна точка при обсъждането
на настоящия казус следва да бъдат показанията на пострадалия Т.. Макар и към
момента на настъпване на процесното ПТП ( 05.07.2016г. ), пострадалият да е бил
деветгодишен, то съдът не намира каквото и да било основание да подложи на
съмнение изложеното от него. Впрочем, прави впечатление, че пострадалият съвсем
точно и последователно илюстрира развилите се на процесната
дата събития. Посочва причината, поради която е излязъл навън ( за да си купи
сладолед ), както и че за да достигне до магазина е предприел пресичане на
пешеходната пътека в района на кръстовището на ул. „Скопие“ и ул. „Охрид“.
Свидетелят ясно посочва и че се е огледал преди пресичане, но не възприел да е
налице опасност. Предвид това, пострадалият е стъпил на пешеходната пътека и
когато се е намирал в средата на пътното платно ( придвижвайки се по
обособената маркировка на пешеходната пътека ) е бил ударен от лекия автомобил,
управляван от подсъдимия. По отношение на възникналия в хода на настоящото
производство спор досежно скоростта, с която пострадалият е преминал
пешеходната пътека, то съдът приема, че пострадалият се е движил с нормален до
забързан ход, но не и бягайки. Всъщност, доколкото се изяснява, че на процесната дата детето е било обуто с джапанки, то е явно,
че не може да бяга толкова бързо и да се появи изненадващо по средата на
пешеходната пътека ( по думите на подс. К., който в
своите обяснения поддържа, че е видял детето едва след удара ). Нещо повече-
преди детето да стъпи на пешеходната пътека, на ул. „Скопие“ е налице обособен
тротоар, а и самият удар не е настъпил в самото начало на пешеходната пътека, а
когато детето вече е пресякло половината от разстоянието. Предвид това, за съда
не съществува съмнение, че подсъдимият обективно е можел да възприеме
пресичащото дете и да избегне сблъсъка чрез своевременно задействане спирачната
система на автомобила, преди траекториите на пострадалия и автомобила да се
пресекат. Впрочем, доколкото подсъдимият преминава през жилищна зона и пресича
с автомобила си нарочно обособена пешеходна пътека, то алогично е твърдението
на защитата, че не би могъл да очаква преминаването на пешеходец.
Всъщност,
основен опорен пункт в тезата на защитата е, че детето „само се е ударило“ в
автомобила, тъй като е пресичало пешеходната пътека бягайки много бързо и не е
могло да възприеме лекия автомобил на подсъдимия, който вече е бил навлязъл
върху самата пешеходна пътека. Това твърдение следва да бъде отхвърлено изцяло,
доколкото не почива на обективните находки по делото. Единствено св. В.С.
поддържа версията на подсъдимия, че детето бягайки през пешеходната пътека,
само се е врязало в лекия автомобил ( св. С.- л. 105 от НОХД № 7401/ 2019г., по
описа на РС- Пловдив, IV- ти н.с-в- „Просто се удари в колата“, „Беше навлязъл на
пешеходната пътека и детето се вряза в колата тичайки.“). Съдът кредитира изложеното
от св. С. единствено в частта, в която заявява, че на процесната
дата се е намирала на мястото на произшествието и че ПТП е настъпило на
пешеходна пътека. В останалата си част, твърденията й са плод на субективни
възприятия, които обаче не кореспондират с изводите на приетите по делото автотехническа експертиза и комплексна автотехническа
и съдебномедицинска експертиза. В този порядък, св. С. посочва, че детето се е
ударило в предната лява врата на автомобила ( л. 105 от делото- „Във вратата се вряза детето. В предната лява врата на автомобила се вряза
детето.“ ). Последното твърдение е в противовес с обективните находки по
делото, доколкото при изследване на увредените детайли по автомобила, вещо лице
С. не посочва да са налице каквито и да било увреди по предна лява
врата на автомобила. При защита на комплексната експертиза в ОСЗ, проведено на 16.02.2021г.
/ л. 269 гръб/, експертът е категоричен, че увредените детайли са преден ляв
фар, калник и странично огледало ( л. 269 гръб от делото- „В случая има последователно въздействие и съприкосновение с елементите
на автомобила от лявата страна- фар, калник и огледало“. ). Тоест, явно е,
че свидетелката не е възприела коректно ключови детайли от настъпването на
процесното ПТП, поради което не би могло да се счита, че възпроизведената от
нея информация е достоверна. Впрочем, дори и самата свидетелката изтъква, че е видяла
ситуацията с един поглед, което само по себе си означава, че не е имала
възможност да я възприеме детайлно. Нещо повече- вещото лице разяснява и че при
хипотеза, при която детето само се е ударило в автомобила ( както твърдят
подсъдимият и св. С. ), то конфликтната точка ще бъде една единствена- ще бъде увредена само една част ( детайл ) от
автомобила. В конкретния случай, както от заключението на вещото лице, така и
от приложения към протокола за ПТП снимков материал се установява, че
увредените вследствие на съприкосновението детайли по автомобила са три и се
намират в последователност от лявата страна- фар, калник и странично огледало.
Впрочем, последното обстоятелство е ясно илюстрирано от вещото лице в
изготвения към комплексната експертиза „3D” модел на произшествието (л.
136- 137 от НОХД № 3298/ 2018г., по описа на РС- Пловдив, XX- ти н.
с-в. ). Така, съвсем ясно се разкрива и механизма на настъпване на процесното
ПТП- пострадалият е пресичал пешеходната пътека, като стигайки до средата, е
ударен от движещия се с поне 20 км/ч. лек автомобил, управляван от подсъдимия.
Инициалният удар между детето и автомобила настъпва
в предения ляв фар на МПС ( както е посочено в компексната
експертиза и което обстоятелство вещото лице потвърждава при нейната защита ). От
това следва и че е неточно твърдението на св. С., че автомобилът е бил навлязъл
навътре в пешеходната пътека и почти я е преминал, когато е настъпил ударът (
когато по нейните думи детето се е ударило в лява предна врата на автомобила).
Управляваният от подсъдимия автомобил е навлязъл в пешеходната пътека, но само
с предната си част и именно поради това автомобилът е ударил пресичащото дете,
като инициалният контакт е в предния ляв фар. От приложената при сблъсъка
кинетична сила, детето не пада веднага, а последователно се удря и в левия
калник, и лявото странично огледало на автомобила, след което пада на пътното
платно. Предвид факта, че увредените детайли по автомобила са три и в
последователност от лявата страна, то е явно, че към момента на настъпване на
удара, управляваният от подсъдимия лек автомобил не е бил в покой, а е бил в
движение и то със скорост от поне 20 км/ч. ( ако автомобилът е бил в покой, тогава
увреден би бил само детайлът от автомобила, в който е настъпил сблъсъкът
първоначално ). В този порядък, при защитата на комплексната СМЕ и АТЕ, вещо
лице С. разяснява и че за да настъпят констатираните увреди по управляваното от
подсъдимия МПС, то към момента на удара, лекият автомобил следва да се е
придвижвал поне с 20 км/ч., като всяка по- ниска от тази скорост не би довела
то съответните деформации по возилото ( л. 169 от НОХД № 7401/ 2019г., по описа
на РС- Пловдив- „Затова съм посочил и
минимална скорост от 20 км/ч. Всяка скорост по- ниска от тази няма да доведе до
тези повреди на този автомобил“ ). Изложеното от вещото лице е отразено и в
заключението по комплексната СМЕ и САТЕ, където също е обосновано, че скоростта
на лекия автомобил към момента на сблъсъка е не по- ниска от 20 км/ч. и не по-
висока от 24 км/ч. (л. 142- 143 от НОХД № 3298/ 18г., по описа на РС- Пловдив, XX- ти н.
с-в). Допълнително, вещите лица са категорични и че ако няма приложена външна
сила от движещ се автомобил, счупванията по ръката на
пострадалия не биха настъпили. Именно предвид гореизложеното, съдът приема, че
към момента на настъпване на процесното ПТП, пострадалият е пресичал
пешеходната пътека, като стигайки до нейната среда, е бил ударен от лекия
автомобил, управляван от подс. К., като към момента
на инициалния удар, МПС се е придвижвало със скорост не по- ниска от 20 км/ч. Доколкото
не е имало обструкция пред погледа на подсъдиия, той
е следвало да възприеме пресичащото дете ( ударът настъпва след като детето е
стъпило на пешеходната пътека и е преминало половината от разстоянието) и да
задейства спирачната система на автомобила, преди траекториите на придвижване
на автомобила и пострадалия да се засекат.
По
отношение на настъпилите травматични увреди, то не съществува каквото и да било
съмнение за тяхното естество. Както от първоначално назначената в досъдебното
производство СМЕ, така и от комплексната СМЕ и АТЕ се изяснява, че вследствие
на настъпилото ПТП, на пострадалия е причинено счупване на лакътната
кост и на втора дланна кост на дясната ръка (
фрактура на улната и на 2- ра
метакарпална кост на дясна ръка ), контузия на
главата, разкъсно- контузна
рана и охлузвания по лицето, счупване на дясна носна костица,
кефалхематом в челната област, контузия на гръдния
кош и корема, охлузвания по левия долен крайник. Счупването на лакътната кост и на втора дланна
кост на дясната ръка са довели до трайно затрудняване движенията на десния
горен крайник.
Що се
касае до показанията на св. О.Т., съдът счита за нужно да посочи, че макар и
същата да е майка на детето и към момента на настъпване на ПТП, като родител да
е била негов законен представител, то липсва пречка показанията й да бъдат
кредитирани. Както съдът е посочил и в ОСЗ, проведено на 23.09.2020г. / л. 102
от НОХД № 7401/ 2019г., по описа на РС- Пловдив /, макар и майка на гражданския
ищец и частен обвинител, О.Т. не е страна в лично качество в настоящото
производство. Към момента на осъществяване на деянието, пострадалият е бил
малолетен, поради което и съобразно чл. 3 и чл. 3 от Закона за лицата и
семейството, той действа чрез своите законни представители, които са неговите
родители. Именно и предвид това, участието на родителите в съдебната и/ или
досъдебната фаза на наказателното производство не е свързано с процесуално
представителство, а е изискване, установено в закона досежно правоспособността
на детето. По същество, съдът кредитира показанията на св. О.Т., доколкото същите
кореспондират с обективните находки по делото. Що се касае до механизма на
настъпване на ПТП, то свидетелката не се явява първичен информационен източник-
тя възпроизвежда споделеното й от пострадалия. Доколкото съдът кредитира изцяло
пострадалия досежно механизма на настъпване на ПТП, то се цени и споделеното от
свидетелката за процесното ПТП. Св. О.Т. се явява пряк и първичен информационен
източник досежно събитията, развили се непосредствено след настъпването на ПТП.
Свидетелката изтъква, че пострадалият е бил отведен в болница, където ръката му
е била гипсирана за около месец. През този период детето е изпитвало болки и дискомфорт при извършването на ежедневни дейности и е било
необходимо св. Т. да му помага. Допълнително, детето е изпитвало страх да
пресича само и е било необходимо св. Т. да му помага и да го успокоява.
Свидетелката изтъква и че освен счупването на дясната ръка, детето е имало
синини и по почти цялата дясна страна от тялото. След като гипсовата имобилизация е била премахната, детето е посещавало рехабилитационни процедури в продължние
на около 20 дни, за да раздвижи ръката си.
По
отношение показанията на св. Т.К.Т., то същата не е очевидец на процесния
инцидент, поради което и не разкрива информация досежно механизма на настъпване
на ПТП. Възприела е състоянието на детето непосредствено след инцидента, поради
което показанията й в тази част са относими към доказване размера на предявения
гражданки иск. Сочи, че лицето на детето е било в кръв и е било откарано за
преглед в болница от пристигналия на място медицински екип. Изтъква, че дясната
ръка на детето е била гипсирана за около един месец, както и че освен болки в
ръката, детето е имало и главоболие.
От
показанията на св. В. / **** в с-р „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Пловдив/ ,
които съдът кредитира изцяло, се установява, че на 05.07.2016г. около 18.00ч. е
пристигнал на мястото на инцидента. Сочи, че е установил лек автомобил марка и
модел „Ауди А4“ с рег. № ****, за който констатирал, че е ударил дете на
пешеходна пътека. Свидетелят не е присъствал на инцидента, поради което не
възпроизвежда детайли относно механизма на настъпване на ПТП. Показанията му
обаче, допълват изложеното до момента, че процесното ПТП е настъпило на
пешеходната пътека на кръстовището на ул. „Скопие“ и ул
„Охрид“ в гр. Пловдив.
По
отношение на обясненията на подсъдимия К. / л. 108- 109 от делото/, то следва
да се има предвид, че същите имат двуяка природа - те
представляват както доказателствено средство, така и средство за защита, което
налага тяхната обективност да бъде преценявана внимателно чрез съпоставка с
останалите събрани обективни находки по делото и подробния им анализ /в този смисъл Решение №92/05.07.2018 по дело
№298/2018 на ВКС/. Лайтмотивът на дадените обяснения бе, че се касае за
създадена от пресичащото дете опасна ситуация на пътя, която подс. К. не е могъл да преодолее. Съдът кредитира
обясненията на подсъдимия в частта, в която заявява, че процесното ПТП е
настъпило на пешеходна пътека, че непосредствено след инцидента е преместил лекия
автомобил, както и че преди да настъпи удара с пострадалия, по управляваното от
подсъдимия МПС не е имало увредени детайли. В останалата част, в която
подсъдимият излага твърдения досежно механизма на настъпване на ПТП, съдът не
кредитира обясненията. По- горе бе подробно изяснено, че те противоречат на
установените по делото обективни находки, които са подробно обследвани от
вещите лица, изготвили комплексната СМЕ и САТЕ, поради което съдът не счита за необходимо
да излага отново тези изводи.
Заключението
за необремененото съдебно минало на подсъдимия се базира на приобщената по
надлежен ред към делото справка съдимост ( л. 11). По отношение на данните за
правоспособността на подсъдимия да управлява МПС, съдът ги извежда от приетата
справка за нарушител/ водач на подс. К. / л. 58- 63
от досъдебното производство /.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
С оглед гореизложената фактическа
обстановка се установява, че с поведението си подсъдимият е осъществил всички
съставомерни от обективна и субективна страна признаци на престъпния състав по
смисъла чл. 343, ал. 3, предложение „последно“,
б. „а“, пр. ІІ-ро, вр. чл.343
ал. 1, б. „б“, пр.ІІ-ро, вр.чл.
342 ал.1 от НК, доколкото на 05.07.2016 г. в гр. Пловдив, на
кръстовището на ул. „Скопие“ и ул. „Охрид“, при управляване на моторно превозно
средство – лек автомобил марка „Ауди“, модел „А-4“ с рег. № ****, е нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно- чл.119 ал.1 от ЗДвП: „При приближаване към пешеходна пътека, водачът на
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната
пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“ и по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на П.В.Т., ЕГН **********, както
следва: средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лакътната
кост и втората дланна кост на дясна ръка, довело до
трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник, като деянието е
извършено на пешеходна пътека.
Разпоредбата на чл. 343, ал. 3, пр. „последно“, б.
„а“, пр. “II-ро“, вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. „II- ро“, вр. чл. 342, ал. 1 НК е типична бланкетна, като за преценка
за съставомерността на деянието се препраща към правилата за движение по
пътищата, уредени в специалния закон- ЗДвП. Съгласно трайно установената
съдебна практика, бланкета на нормата може да бъде запълнен само с такова
нарушение на правилата за движение по пътищата, което се намира в пряка и
непосредствена причинна връзка с причинения съставомерен
резултат (Решение № 337 от 01.07.2013 г.
по нак. дело № 1021/2013 г. на Върховен касационен
съд; Решение № 289/18 година, I- во наказателно отделение, постановено по наказателно дело №
1237/2016 на ВКС ).
От приетото за установено
по делото, се изяснява, че подс. К. е нарушил
правилото за поведение, разписано в чл. 119, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата – ‘‘При приближаване към
пешеходна пътека, водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци,
като намали скоростта или спре“. Подс. К. е имал възможност съвсем
отчетливо да види, както пешеходната пътека, така и пресичащото по нея дете.
Както бе многократно посочено, самият инициален сблъсък между автомобила и
детето не е настъпил в началото на пешеходната пътека, а в нейната средна част.
Тоест, пешеходецът не просто недвусмислено се е готвил да пресече пътното
платно по обособената пешеходна пътека, но
вече е предприел това действие и ударът е настъпил доста след като пострадалият
е стъпил върху маркировката ( той вече е преминавал по пешеходната пътека,
когато е ударен ). Предвид изложеното, за подсъдимия е съществувало задължение
да пропусне преминаващото по пешеходната пътека дете, като намали скоростта или
приведе в покой управляваното МПС.
От правна страна,
основната линия на защита на подсъдимия е свързана с твърдения, че процесното
деяние е случайно- деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди
настъпването на общественоопасните последици. Съдът
счита, това възражение за неоснователно, по следните съображения: наличието на нарочно
обособена пешеходна пътека сигнализира за възможна опасност на пътя, поради
което появата на пешеходец върху нея не
е непредвидимо събитие. При преминаване през пешеходна пътека водачът има
задължение да намали скоростта или да спре. То възниква при наличието на две
предпоставки – пешеходците да са стъпили или да преминават през нея. И докато
за повечето пешеходци, правото на пресичане през пешеходна пътека не е
абсолютно ( налице са разписани задължения- чл. 113, чл. 114 ЗДВП ), то за
определени групи пешеходци, не съществуват задължения при преминаването през
пешеходна пътека. Законът предвижда засилена защита по отношение на тези
категории пешеходци. Те са посочени в разпоредбата на чл.116 от ЗДвП –деца, хората с трайни увреждания, в
частност слепи, които се движат с бял бастун, слепо-глухи,
които се движат с червено-бял бастун и престарелите хора. Закрилата на тези
категории пешеходци при пресичане на пешеходна пътека (а за децата и в чл.117
от ЗДвП) е всеобхватна и не се влияе от спецификата на правилата за пресичане
по пешеходна пътека, валидни за останалите пешеходци. В тези случаи водачът не
може да повдига възражение за съпричиняване, дори такива лица да не са съобразили
приближаването му и да са пресекли внезапно пешеходната пътека. ( изрично в тази връзка- т. 6, б.“а“ от ТР № 2
от 22.12.2016г. по тълк. дело № 2/ 2016г. на ОСНК на
ВКС ). В настоящия случай, съдът приема, че пресичането на пешеходната
пътека от страна на детето не е било внезапно и непредвидимо за подсъдимия (
детето е ударено, когато е било пресякло до средата на пешеходната пътека).
Въпреки това, дори и да се приеме, че детето е пресякло внезапно, то поради
гореизложените задължителни тълкувателни постановки, това обстоятелство не би
могло да доведе до екскулпиране на подсъдимия.
Следва
да се посочи и че деецът притежава специалното качество, изискуемо от закона,
за да бъде субект на престъплението, а именно- правоспособен водач на МПС.
От приетите по делото експертни заключения се
установява и наличието на съставомерния за процесното
деяние медико- биологичен резултат- средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лакътната кост и на втора дланна
кост на дясната ръка ( фрактура на улната и на 2- ра метакарпална кост на дясна
ръка ), довело до трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник за
период по- голям от един месец. От инцидента на пострадалия са му причинени и разкъсно- контузна рана на
главата и кефалхематома в челната област и счупване
на дясната носна костица, но съобразно заключението по съдебномедицинската експертиза, то се
изяснява, че те са предизвикали разстройство на здравето извън случаите на чл.
128 и чл. 129 НК. Останалите причинени на пострадалия травматични увреди са
довели до болки и страдание. Предвид това, то по- тежката анатомична увреда
(средната телесна), поглъща по –леките такива. Обектът на посегателството е
един и същ и по силата на общия принцип, по-лекият резултат се поглъща от
по-тежкия ( в тази връзка т. 18 от Постановление
№ 3 от 1979г. на Върховния съд).
За
яснота и пълнота на изложението, съдът счита за нужно да посочи, че в
разглеждания казус приложението на привилегирования състав на чл. 343а от НК се
изключва с оглед наличието на квалифициращото обстоятелство по чл. 343, ал. 3 –
процесното ПТП, при което е причинена средна телесна повреда е настъпило на
пешеходна пътека. Намалената отговорност не обхваща случаите, при които са
налице квалифициращи обстоятелства по ал. 3 на чл. 343 от НК, извън хипотезите
на пр. 2. Оказването на помощ може да се третира като намаляващо отговорността
обстоятелство единствено при „настъпила телесна повреда или смърт на повече от
едно лице” по пр. 2 на чл. 343, ал. 3 от НК. Този извод следва от съдържанието
на разпоредбите на чл. 343а, ал. 1, б. „в” и б. „г” от НК, в които изрично са
възпроизведени само съставомерните последици по чл. 343, ал. 3, пр. 2, б. „а” и
б. „б”. Независимо, че нормата на чл. 343, ал. 3 от НК е претърпяла
няколкократни изменения, с последното от които (ДВ, бр. 60 от 2012 г.) са
добавени нови квалифициращи признаци – управление без необходимата
правоспособност или на пешеходна пътека, то няма изменение във формулировката
на разпоредбите на чл. 343а, ал. 1, б. „в” и б. „г” от НК, които продължават да
обхващат единствено случаите на средна или тежка телесна повреда, или смърт на
повече от едно лице по пр. 2 на ал. 3 на чл. 343 от НК ( изрично в тази връзка- Решение № 282/ 09.03.2017г. по н.дело № 1090/
2016г., по описа на ВКС, II-ро н.о. ).
От субективна страна: Престъплението по чл. 343, ал. 3, пр. „последно“, б. „а“, пр. “II-ро“, вр. чл. 343, ал. 1, б.
„б“, пр. „II- ро“, вр. чл.
342, ал. 1 НК се отличава със усложнена форма на психическото отношение на
дееца. От една страна той съзнава, че извършва нарушение по смисъла на ЗДвП. В процесния
случай, това е изводимо от обективните находки по делото- подс.
К. е бил напълно наясно, че предприема преминаване на пешеходна пътека с
управляваното от него МПС ( в оживена градска зона ), без да се огледа и
възприеме заобикалящата го пътна обстановка, и без да се увери, че пешеходната
пътека не се пресича от пешеходец. Към съставомерния
резултат, обаче, деецът се отнася
непредпазливо- не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но
е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. В процесния случай, задължението на подсъдимия
да предвиди настъпването на съставомерните последици се извежда от качеството
му на правоспособен водач на МПС. Конкретната му фактическа възможност да предвиди
общественотоопасните последици не е била препятствана
от външни фактори, чието действие върху подсъдимия да е било неизбежно. Както
бе посочено вече, деецът, бидейки правоспособен водач на МПС е бил длъжен да
предвиди възможното настъпване на общественоопасните
последици. Управлението на МПС е дейност, която разкрива опасност и специфики,
като именно предвид това, само лица, придобили съответната правоспособност
биват допускани да управляват МПС по пътната мрежа, отворена за обществено
ползване. Предвид специалната им подготовка, то разбирането, което се налага е,
че поведението им във всеки един момент, трябва да е съответно на пътната обстановка
и възникналите в процеса на придвижване опасности.
По изложените съображения,
подсъдимият С.Н.К., съгласно чл. 303, ал.2 от НПК бе признат за виновен за така
извършеното от него престъпление по смисъла на чл. 343, ал. 3, пр. „последно“,
б. „а“, пр. “II-ро“, вр.
чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. „II- ро“, вр. чл. 342, ал. 1 НК, вр. чл.
119, ал. 1 ЗДвП.
По
отношение на останалите нарушения по смисъла на ЗДвП, вменени на подс. К.: чл.116 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно
средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към
децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат
с бял бастун, към слепо- глухите, които се движат с
червено-бял бастун и към престарелите хора“; чл. 119 ал. 4 от ЗДвП: „Водачите
на завиващите нерелсови пътни превозни средства са длъжни да пропуснат
пешеходците“; чл. 120 ал.1 от ЗДвП: „Когато преминаването на пешеходците през
пешеходна пътека се регулира от пътен светофар или от регулировчик, водачът на
пътно превозно средство е длъжен: т.2 – след подаване на сигнал, който му
разрешава преминаването – да пропусне пешеходците, които още се намират на
пешеходната пътека“, то съдът счита, че
деецът не следа да носи отговорност по тези текстове.
Както
бе посочено и по- горе, нормата на чл.
343, вр. чл. чл. 342 НК е бланкетна, като съдържанието на същата, следва да
бъде попълнено със съответното правило за поведение от ЗДвП, което се намира в
пряка причинно- следствена връзка с вредоносното събитие. Нормата на чл. 116 ЗДвП възвежда общ принцип, установен в ЗДвП и не съдържа конкретно, императивно
правило за поведение. Нормата на чл. 119, ал. 4 ЗДвП е неприложима в случая,
доколкото не се установява процесното ПТП да е настъпило при завиване на
управляваното от подсъдимия МПС. Що се касае до разпоредбата на чл. 120, ал. 1 ЗДвП, то в конкретния случай ПТП е настъпило на обособена пешеходна пътека, но
същата не е била регулирана от пътен светофар или регулировчик. Предвид това и
на подсъдимия не са свеждани до знанието сигнали за разрешаване/ забраняване
преминаване през пешеходната пътека от стетофарна
уредба или регулировчик.
Поради изложеното, подс. К.
следва да бъде признат за невинен за това, че на 05.07.2016 г. в гр. Пловдив,
на кръстовището на ул. „Скопие“ и ул. „Охрид“, при управляване на моторно
превозно средство – лек автомобил марка „Ауди“, модел „А-4“ с рег. № ****, е
нарушил правилата за движение по пътищата, а именно - чл.116 от ЗДвП: „Водачът
на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към
слепите, които се движат с бял бастун, към слепо- глухите,
които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора“; чл. 119 ал. 4 от ЗДвП: „Водачите на завиващите нерелсови пътни превозни средства са длъжни да
пропуснат пешеходците“; чл. 120 ал.1 от ЗДвП: „Когато преминаването на
пешеходците през пешеходна пътека се регулира от пътен светофар или от
регулировчик, водачът на пътно превозно средство е длъжен: т.2 – след подаване
на сигнал, който му разрешава преминаването – да пропусне пешеходците, които
още се намират на пешеходната пътека“, като на основание чл. 304 НПК, да бъде оправдан по
повдигнатото обвинение в тази му част.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
За извършеното от
подсъдимия С.Н.К. престъпление по смисъла на чл. 343, ал. 3, пр. „последно“, б.
„а“, пр. “II-ро“, вр. чл.
343, ал. 1, б. „б“, пр. „II- ро“, вр.
чл. 342, ал. 1 НК, се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от една до шест
години.
При дефиниране размера
на наказанието, което следва да се наложи за посоченото престъпление, съдът
отчете следните отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства:
Като отегчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът отечете множеството
съпътстващи наранявания, които са причинени на пострадалия и които не се
отразяват на правната квалификация на деянието.
Смекчаващи
отговорността обстоятелства са чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите му
характеристични данни, семеен е, работещ, в млада възраст.
Съдът счита за нужно
да посочи, че не са налице изключителни или многобройни смекчаващи
обстоятелства, които биха обусловили определяне на наказанието по реда на чл.
55 НК.
Съобразно
гореизложеното, наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление
по чл. 343, ал. 3, пр. „последно“, б. „а“, пр. “II-ро“,
вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. „II- ро“, вр. чл. 342, ал. 1 НК,
следва да бъде определено при условията на чл. 54 НК, при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства. По тези съображения и на основание
чл. 343, ал. 3, пр. „последно“, б. „а“, пр. “II-ро“, вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. „II- ро“,
вр. чл. 342, ал. 1 НК, вр.
чл. 54 НК бе наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година.
Налице са и предпоставките за отлагане на изпълнението на наложеното наказание
„лишаване от свобода“. Подсъдимият К. не е осъждан, опреденото от съда
наказание е под три години „лишаване от свобода“ и с оглед постигане целите на
наказанието, и преди всичко за поправянето на подсъдимия, съдът счита, че по
отношение на същия следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 66, ал.1 НК,
като изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ бъде отложено с
изпитателен срок от три години, считано от датата на влизане в законна сила на
присъдата.
На основание чл. 343г,
вр. чл. 343, ал. 3, пр. „последно“, б. „а“, пр. “II-ро“, вр. чл. 343, ал. 1, б.
„б“, пр. „II- ро“, вр. чл.
342, ал. 1 НК, бе наложено на подс. К. и наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една година, считано от датата
на влизане в законна сила на присъдата.
ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК:
Предявеният в рамките
на наказателното производство граждански иск, черпи своето основание от
правилата, уреждащи деликтната отговорност- чл. 45 и
сл. от ЗЗД. Предвид това, за да бъде уважен гражданският иск, то следва в
условията на кумулативност да са налице следните предпоставки- деяние, същото
да е противоправно и извършено виновно,
да е налице пряка причинно- следствена връзка между настъпилите вреди и
така реализираното деяние. В случая, то безспорно е, че извършеното от подс. К. престъпление по смисъла на чл. 343, ал. 3, пр.
„последно“, б. „а“, пр. “II-ро“, вр.
чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. „II- ро“, вр. чл. 342, ал. 1 НК е противоправно деяние и е извършено
виновно. Налице е и каузалитет между претърпените
неимуществени вреди от постр. Т. и действията на подс. К.. Досежно размера на
претърпените неимуществени вреди, съдът счита следното: безспорно, постр. Т. е претърпял, както физически, така и психически
вреди от процесното деяние- болки и страдания, стрес, уплаха и притеснение.
Съобразно задължителните разяснения, дадени в раздел II- ри от ППВС № 4 от 1968г., обезщетението се
определя по справедливост, но същата не е абстрактно понятие, а има свой
обективен мащаб. В конкретния случай, от показанията на св. О.Т. се изяснява,
че пълното възстановяване на причинените физически увреди на постр. Т. е отнело около месец, като за този период дясната
му ръка е била имобилизирана чрез поставяне на гипс.
През този период детето е изпитвало болки, имало е нужда от грижи и наблюдение,
тъй като е било затруднено да извършва и базови ежедневни дейности. Допълнително,
след премахване на постановения гипс, детето е посещавало рехабилитационни
процедури за период от около 20 дни, което също е било съпроводено с физически дискомфорт. Съдът отчете и факта, че непосредствено след
настъпване на процесното ПТП, детето се е страхувало да излиза и пресича само.
Същевременно, съдът съобрази и обстоятелството, че пострадалият се е
възстановил сравнително бързо от причинените му травматични увреди и за него не
са останали трайни негативни последствия. Предвид това, съдът счита, че
справедливото обезщетение, което следва да се присъди в полза на постр. Т. е в размер на 4 000лв. Съобразно изложеното, то подс. К. бе осъден да заплати на постр.
Т. ( действащ лично и със съгласието на своите родители ) сума в размер от 4
000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от последния неимуществени
вреди от деянието по смисъла на чл. 343, ал. 3, пр. „последно“, б. „а“, пр. “II-ро“, вр. чл. 343, ал. 1, б.
„б“, пр. „II- ро“, вр. чл.
342, ал. 1 НК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
извършване на деянието / 05.07.2016г./ до окончателното изплащане на сумата,
като бе отхвърлен предявеният граждански иск за разликата от 4 000лв. до пълния
претендиран размер от 6 500лв.
ПО
РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл. 189, ал.3 от НПК, подсъдимият К. бе
осъден да заплати на гражданския ищец и
частен обвинител П.В.Т. (действащ лично и със съгласието на своите родители ),
сума в размер от 800 лв., представляваща, сторени разноски за процесуално
представителство.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК, подсъдимият К. бе
осъден да заплати по сметка на Районен
съд- Пловдив, в полза на бюджета на Съдебната власт, сума в размер от 160 лв.,
представляваща държавна такса върху размера на уважения граждански иск.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият К. бе
осъден да заплати по сметка на Районен
съд- Пловдив, в полза на бюджета на Съдебната власт, сума в размер от 805, 95
лв., представляваща сторени разноски в рамките на настоящото производство и
производството по НОХД № 3298/ 2018г., по описа на РС- Пловдив, XX- ти н. с-в.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият К. бе
осъден да заплати по сметка на ОД на
МВР- Пловдив, сума в размер от 483, 17 лв., представляваща сторени разноски в
рамките на досъдебната фаза от наказателния процес.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ............/п/..........................
Вярно с оригинала.
А. Д.