Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Каварна 25.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
КАВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,в публично съдебно заседание на първи октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:ЖИВКО ГЕОРГИЕВ
при секретаря Анастасия Митева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 71 по описа на КРС за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
С Наказателно постановление № 08-000501/310 от 16.11.2017г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Добрич на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414 ал.3 от Кодекса на труда на ЗП Т.В. Т. с ЕГН ********** с адрес ***,в качеството му на работодател е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500/хиляда и петстотин/ лева за извършено нарушение на чл.63 ал.1 и ал.2 от Кодекса на труда.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят ЗП Т.В. Т. с ЕГН ********** с адрес ***,който го обжалва в срок чрез адвокат В.Д. и моли съда да го отмени като незаконосъобразно,постановено при нарушение на материалния закон и процесуалноправните норми и правила.В жалбата се твърди ,че жалбоподателят нито е получавал покана за съставяне на АУАН,нито е присъствувал при съставяне на АУАН,нито е получавал лично АУАН.В жалбата са обективирани и твърдения за нарушаване разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 предл.2 и 3 от ЗАНН,тъй като в НП не са посочени мястото и обстоятелствата,при които е извършено нарушението.Според жалбоподателя описаното от фактическа страна в НП влиза в пълно противоречие с посочените от АНО нарушени разпоредби,тъй като АНО не е изпълнил задължението си да посочи точно какъв фактически състав е нарушен,за да се направи връзка с въэприетите от него обстоятелства по повод на извършеното нарушение.В съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателя поддържа жалбата на сочените в нея основания и моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Въззиваемата страна,чрез процесуалния си представител моли да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна,а атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Г.В.В.,К.А.А. и К.Н.К.,както и от становищата на процесуалните представители на жалбоподателя и ответника,съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 15.06.2017г. около 16.12ч. Г.В.В. и К.А.А. инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище гр.Добрич извършили проверка на земеделска нива,находяща се в землището на гр.Каварна,стопанисвана от ЗП“Т.В. Т.“ извършващ икономическа дейност с код по КИД 2008-01.13 „Отглеждане на зеленчуци,дини пъпеши,кореноплодни и грудкови“.На обекта е заварено лицето Б.С.С.,който сеел пипер.На 21.06.2017г. в Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Добрич са представени документи на ЗП“Т.В. Т.“ касаещи трудовото правоотношение с Б.С.С..От представеният трудов договор № 22/15.06.2017г. и от справката на ТД на НАП на 15.06.2017г. в 17.57.05 часа се установило,че ЗП “Т.В. Т.“ в качеството си на работодател е допуснал до работа на 15.06.2017г. Б.С.С. с ЕГН ********** на длъжност сезонен работник земеделие“ преди да му връчи екземпляр от сключен трудов договор,подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62 ал.3 заверено от ТД на НАП.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото и разкриване на обективната истина: показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели- Г.В.В.,К.А.А. и К.Н.К., НП № 08-000501/310 от 16.11.2017г. ведно с обратна разписка за връчване на НП,АУАН № 08-00501 от 05.09.2017г., протокол за извършена проверка изх.№ ПР1727401/20.07.2017г., трудов договор № 22/15.06.2017г. на Б.С.С.,длъжностна характеристика на Б.С.С., заповед № 217/16.06.2017г. за прекратяване на трудов договор на Б.С.С.,справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62 ал.5 от КТ.
Актосъставителя е приел,че с действията си дружеството-работодател е допуснало нарушения на разпоредбите на чл.63 ал.1 и ал.2 от Кодекса на труда.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление,с което жалбоподателят е санкциониран на основание чл.416 ал.5,вр. с чл.414 ал.3 от КТ за нарушение на чл.63 ал.1 и ал.2 от Кодекса на труда.
При обжалване на наказателното постановление пред Каварненски Районен съд са допуснати до разпит свидетелите,посочени в АУАН- Г.В.В., К.А.А. и К.Н.К.. Показанията на свидетелите Г.В.В.,К.А.А. изцяло подкрепят описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, а именно,че на обект: земеделска нива, находяща се в землището на гр.Каварна е заварен да работи Б.С.С.,който сеел пипер и при съпоставка на данните в трудовия договор и от справката на ТД на НАП за регистрирането му е установено,че ЗП Т.В. Т. в качеството си на работодател е допуснал на 15.06.2017г. до работа Б.С.С. с ЕГН **********,като „сезонен работник земеделие“ преди да му предостави екземпляр от уведомлението по чл.62 ал.3 от Кодекса на труда,заверено от ТД на НАП за регистрация на трудовия договор,преди постъпването и на работа.
Съдът,както с оглед изложените от жалбоподателя доводи,така и предвид императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание,прави следните изводи:
По допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл.59 ал.1 от ЗАНН,подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст,от легитимиран субект,при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд/по местоизвършване на твърдяното нарушение/,поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество,същата се явява основателна.
При извършената служебна проверка настоящата инстанция констатира,че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на акта и при издаване на НП,което обуславя незаконосъобразност на последното.
Видно е,че АУАН№ 08-000501 е съставен на 05.09.2017г. за нарушение извършено на 15.06.2017г. и констатирано на 21.06.2017г. при представяне на документи от страна на ЗП Т.В. Т. касаещи трудовото правоотношение с Б.С.С. с ЕГН **********.В акта е посочено,че нарушителят е отказал да подпише и получи препис от акта,удостоверено с подписа на еднн свидетел-К.Н.К..Това предполага,че актът е съставен в присъствие на нарушителя.От показанията на актосъставителя Г.В.В. се установява друго,че нарушителят не е присъствувал при съставянето на АУАН и не му е бил предявен да се запознае със съдържанието,както изисква чл.40 ал.1 и чл.43 ал.1 от ЗАНН.След като не е присъствувал на съставянето на АУАН,няма как да се удостовери в него,че е отказал да го подпише и получи препис от него.Затова чл.43 ал.2 от ЗАНН в случая не е приложим.Липсват доказателства,че нарушителят е бил надлежно поканен чрез писмена покана за съставянето на АУАН,в който случай само чл.40 ал.2 от ЗАНН по изключение допуска акта да се състави и в отсъствие на нарушителя.
Процесуалните правила по съставяне на АУАН са формални,като тяхното стриктно спазване се явява условие за законосъобразност на издаденото въз основа на акта наказателно постановление.Сред тези правила попада и редът за съставяне на акт за установяване на административно нарушение и в частност изискването на чл.40 ал.1 от ЗАНН относно съставянето на АУАН в присъствието на нарушителя.Цитираната разпоредба въвежда правилото,че актът се съставя в присъствието на нарушителя,като възраженията му,като първа гаранция за реализиране на правото му на защита,се вписват в съставения акт.Задължение на оправомощените да съставят актове лица е да издирят нарушителя и да предприемат всички необходими законови действия с цел осигуряване на присъствието му.Изключение се допуска само в случаите,когато нарушителят е известен,но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта.В процесният случай нарушителят е безспорно установен от контролните органи при Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Добрич,без да са налични данни,че същият не може да бъде намерен на адреса си,т.е. не е налице и втората хипотеза на чл.40 ал.2 от ЗАНН,при която се допуска изготвянето на акта в отсъствието на дееца,а именно неявяване на субекта за съставяне на АУАН след изпращане на надлежна покана.
Разпоредбата на чл.43 ал.1 от ЗАНН урежда предявяването на акта,като в нея е разписано,че той се предявява на нарушителя,да се запознае със съдържанието му и да го подпише.Ал.4 на същия чл.43 също урежда предявяването и подписването на АУАН,но когато актът е съставен в отсъствието на нарушителя.Редът за извършване на тези две действия-предявяване и връчване,при условията на ал.4 е чрез изпращане на съответната служба,а ако няма такава-на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя.С ал.5 се урежда подписването на акта и връчването на препис от него на нарушителя срещу разписка,като в акта се отбелязва датата на неговото подписване.Нормата на чл.43 ал.4 от ЗАНН има императивен характер и задължава органите на изпълнителната власт,оправомощени с осъществяване на контролни функции по реда на ЗАНН да предприемат необходимите действия по предявяването и връчването на съставения в отсъствието на нарушителя акт.Това процесуално действие има самостоятелно и основополагащо значение за законосъобразността на административнонаказателното производство и неизпълнението му опорочава изначално санкционната процедура,предопределяйки незаконосъобразността на издаденото НП,тъй като несъмнено възпрепятства лицето да разбере какво нарушение му се вменява,съответно да упражни правото си на защита съобразно приписаното му с АУАН обвинение за извършване на конкретно административно правонарушение.
Видно от материалите по АНХД № 71/2018г. по описа на КРС,акт № 08-000501 от 05.09.2017г. е съставен в отсъствие на нарушителя,за което няма пречка-чл.43 ал.4 от ЗАНН позволява това.От друга страна обаче,след съставянето му,следва процедура по предявяване и подписване-чл.43 ал.4,5,6 от ЗАНН.Видно от данните по делото актът не е бил предявен и връчен на въззивника в настоящото производство,като вместо това в него подпис е положил К.Н.К. в качеството му на свидетел при отказ на нарушителя да подпише акта.Вместо това компетентните служители са били длъжни след надлежното съставяне на АУАН да предприемат необходимите действия по предявяването и връчването му,в т.ч. и по реда на чл.43 ал.4 от ЗАНН и едва тогава,при наличие на изричен отказ на дееца да подпише акта това обстоятелство да бъде удостоверено чрез подписа на друго лице-свидетел,в какъвто смисъл е правилото на чл.43 ал.2 от ЗАНН.От друга страна чл.52 ал.2 от ЗАНН изрично разписва задължението на административно-наказващият орган да върне съставеният но непредявен акт на актосъставителя за отстраняване на установения пропуск,което в случая не е сторено.В обобщение на изложеното настоящия съдебен състав намира,че изготвянето на акта в отсъствие на дееца и липсата на последващи действия по предявяването и връчването му безспорно ограничава правото на защита на лицето,доколкото същото е лишено от възможността да отрази възражения при съставянето му,както и да изложи писмени такива в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.
Предявяването и подписването на АУАН е не само формален акт,тъй като от този момент нарушителят има право да организира защитата си,но след като се запознае със съдържанието на акта,като има право на обяснения и възражения.Въпросните права нарушителят не би могъл да упражни,без да е запознат с обстоятелствата на нарушението и неговата правна квалификация.
Действително с разпоредбата на чл.416 ал.3 от КТ е регламентирано връчването на АУАН,съставен за нарушения на трудовото законодателство,но както в ЗАНН,така и в посочения текст правилото е,че АУАН се връчва на нарушителя лично срещу подпис.Едва при невъзможност да му се връчи лично,актът се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка,което всъщност е изключение от общото правило за личното връчване на нарушителя срещу подпис.
Следва да се има предвид,че предявяването на АУАН и връчването му са две различни действия,като в ал.3 на чл.416 от КТ е уредено връчването,но не и предявяването на АУАН.Съответно и редът за предявяването,запознаване със съдържанието на АУАН,доколкото не е уреден в КТ,се прилага съобразно ЗАНН,арг. от ал.6 на чл.416 от КТ.
С оглед на гореизложеното,настоящия съдебен състав приема,че АУАН не е редовно предявен на нарушителя,като липсата на предявяване на акта е съществен порок,който води до отмяна на наложеното административно наказание.Това е така предвид императивните разпоредби на чл.43 ал.1 и ал.4 от ЗАНН,във връзка с предявяването на акта и чл.52 ал.2 от ЗАНН,според която при непредявяване на АУАН на нарушителя,наказващият орган го връща веднага на актосъставителя,както бе посочено.
В конкретния случай нормите които са нарушени от страна на административнонаказващият орган,са императивни и допуснатото процесуално нарушение е толкова съществено че опорочава целият административнонаказателен процес и прави атакуваното пред съда наказателно постановление изцяло незаконосъобразно.
С оглед на гореизложеното е безпредметно да се обсъждат доводите на страните по съществото на спора,тъй като те не са в състояние да доведат до други изводи по отношение на законосъобразността на атакуваното наказателно постановление.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 предл. трето от ЗАНН,съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 08-000501/310 от 16.11.2017г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Добрич на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414 ал.3 от Кодекса на труда на ЗП Т.В. Т. с ЕГН ********** с адрес ***,в качеството му на работодател е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500/хиляда и петстотин/ лева за извършено нарушение на чл.63 ал.1 и ал.2 от Кодекса на труда.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Добрич по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс в 14/четиринадесет/ дневен срок от получаване на съобщението, че решението с мотивите е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: