№ 656
гр. П., 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20221720200680 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е Наказателно постановление № 14-2200019 от 12.04.2022г.
(НП), издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда” (Д „ИТ)-П., с
което на „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. С., район „Средец”, ж.к. „Мотописта”, бул.
„България” 49, бл.53Е, вх. „В”, ет. 7, в качеството му на работодател по
смисъла на § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Кодекса на труда
(КТ) е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв (хиляда и
петстотин лева) на основание чл. 414, ал.3 от КТ за нарушение на чл. 62, ал.1,
вр. чл.1, ал.2 от същия кодекс, извършено на 09.02.2022г. в обект на контрол–
„офис за кредити”, находящ се в гр. П., ул. „Отец Паисий” № 43.
Дружеството-жалбоподател, по изложени в жалбата доводи, моли
обжалваното НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В
хода на съдебното производство се представлява от пълномощника си ю.к.
К.М., която счита, че съда следва да отмени обжалваното НП, като навежда
възражения, че по своя характер правоотношенията между дружеството-
жалбоподател и св. М. Л. Д. не са трудови, предвид действащия между
страните договор за сътрудничество № 53234 от 01.10.2021г., което
обстоятелство лицето декларирало още по време на извършената в обекта
проверка. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административнонаказващият орган (АНО) - директор на Д „ИТ”-П.,
чрез процесуалния си представител ю.к. А.М., оспорва жалбата, като твърди,
1
че процесното НП е правилно и законосъобразно. Излага съображения, че
дейността, която е извършвала св. М. Л. Д. е прикрита трудова дейност под
формата на представения граждански договор. Претендира за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.
Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира
за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, в
законоустановения срок и пред компетентния съд, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
От фактическа страна:
На 09.02.2022г. свидетелите В. В. П. и Т. Б. Т. - инспектори в Д „ИТ”-
П., извършили проверка за спазване на трудовото законодателство в обект на
контрол – „офис за кредити”, находящ се в гр. П., ул. „Отец Паисий” № 43,
стопанисван от „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК *******.
Проверяващите се легитимирали и провели разговор с намиращата се в
помещението св. М. Л. Д.. Последната им обяснила, че работи на граждански
договор като кредитен експерт, което декларирала и в предоставената й
декларация във вр. с чл. 402 от КТ. В същата вписала, че е с работно време от
13:30 часа до 18:00 часа, при трудово възнаграждение - на процент. Към
момента на проверката в офиса на „Профи кредит България” ЕООД в гр. П. се
намирала и св.Д.Й.И., която работела на трудов договор, изпълнявайки
длъжността районен мениджър.
На 18.02.2022г., при приключването на проверката по документи в
сградата на Д „ИТ”-П., контролните органи приели, че „Профи кредит
България” ЕООД, в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т.1 от ДР
на КТ, не е уредил отношенията при предоставянето на работна сила като
трудови правоотношения, като не е сключил трудов договор в писмена форма
с лицето М. Л. Д., което към момента на проверката на място в обекта на
09.02.2022г. в 14:43 часа е заварено да полага труд като кредитен експерт, в
нарушение на чл. 62, ал.1, вр. чл. 1, ал.2 от КТ.
Проверката е обективирана в Протокол за извършена проверка №
ПР2204852 от 09.02.2022г., като въз основа на направените констатации св. В.
В. П. съставила акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
№ 14-2200019 от 25.02.2022г., който е връчен надлежно на основание чл. 416,
ал.3 и ал.4 от КТ.
В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН били депозирани писмени
възражения.
След проверка по реда на чл. 52, ал.4 от ЗАНН АНО приел, че са
налице основанията по чл.53 от ЗАНН и издал обжалваното НП, с което
ангажирал административнонаказателна отговорност на „Профи кредит
2
България” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
С.,район „Средец”, ж.к. „Мотописта”, бул. „България” 49, бл.53Е, вх. „В”, ет.
7, в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ, за
нарушение на чл. 62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от същия кодекс, за което на
основание члб. 414, ал.3 от КТ му наложил имуществена санкция в размер на
1500 лв.
Процесното НП било връчено на 15.04.2022г.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка като взе
предвид Протокол за извършена проверка № ПР2204852 от 09.02.2022г.,
декларация по чл. 402, ал.1, т.3 от КТ от св.М. Л. Д., Договор за
сътрудничество № 53234 от 01.10.2021г., АУАН № 14-2200019 от
25.02.2022г., известие за неговото доставяне, възражение по 44, ал.1 от ЗАНН
с вх. № 22020452 от 14.03.2022г. на Д „ИТ”-П., съобщение по чл. 416, ал.3 от
КТ, заповеди №№ З-0035 от 29.01.2014г. и ЧР-1260 от 18.12.2017г. на
изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда”, известие за
доставяне на процесното НП.
По делото са разпитани като свидетели В. В. П. и Т. Б. Т., които са
възприели непосредствено обстоятелствата, при които са извършили
проверката в обекта на работодателя, св. М. Л. Д., за която е прието, че е
престирала работна сила без сключване на писмен трудов договор и Д.Й.И.,
която по трудов договор е изпълнявала длъжността районен менижър в
обекта.
От правна страна:
При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати
съществени процесуални нарушения при издаването на АУАН и на НП,
включително и наведените в жалбата твърдения от санкционираното лице.
Разпоредбата на чл. 40, ал.1 от ЗАНН предвижда че АУАН се съставя
в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при
извършване или установяване на нарушението. Употребата в закона на
множествено число за свидетели не налага посочването на поне двама, а
предполага възможност такива да бъдат вписани, което е с оглед доказване на
фактическите констатации описани в акта при евентуално оспорване на НП. В
подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл. 43, ал.1 от ЗАНН, която
допуска актът да е подписан само от един свидетел. В конкретния случай това
е Т. Б. Т., за която е налице изрично вписана констатация, че е свидетел както
на установяване на нарушението, така и на съставянето на акта. Извън това,
следва да се посочи, че коментираният АУАН е съставен на 25.02.2022г., като
в неговото съдържание изрично е вписан Протокола за извършена проверка
№ ПР2204852 от 09.02.2022г., в който пък са описани констатираните в хода
на проверката обстоятелства. При това положение разпоредбата на чл. 40,
ал.4 от ЗАНН изрично допуска, когато нарушението е установено въз основа
3
на официални документи, актът да се състави и в отсъствието на свидетели.
Предвид изложеното несъстоятелни се явяват възраженията в жалбата
за неправилно приложение на чл. 40, ал.1-3 от ЗАНН.
На следващо място неоснователен е аргумента за нарушения при
съставянето и връчването на дружеството-жалбоподател на съставения
АУАН, предвид факта, че в срок са депозирани възраженията по чл. 44, ал.1
от ЗАНН, които са входирани с № 22020452 от 14.03.2022г., което води до
категоричен извод, че на дружеството-жалбоподател е била предоставена
възможност в пълен обем да реализира правото си на защита.
Не може да се приеме като съществено нарушение и твърдението, че
АНО не е обсъдил постъпилите възражения срещу констатациите в АУАН,
тъй като изрично същите са вписани в издаденото НП и е посочено, че са
оставени без уважение. Чл. 52, ал.4 от ЗАНН предвижда извършаване на
допълнително разследване на спорните обстоятелства, само когато
наказващият орган прецени, че това е необходимо, като в процесния случай
явно е било прието за ненужно прилагането на тази хипотеза.
Съдът не споделя и доводите за съществено нарушение при посочване
в АУАН и НП на датата, на която е извършено нарушението. Не е спорно, че
същото се реализира чрез бездействие, поради което и е извършено, когато е
установено, т.е. в деня на проверката в обекта на 09.02.2022г., която дата
изрично е вписана като дата на осъществяването му.
Неоснователни са съображенията изложени в жалбата, че словесното
описание на нарушението не отговаря на императивните изисквания на чл. 42,
ал.1, т.4 от ЗАНН и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като са посочени всички
факти, които са относими към съставомерните елементи на деянието.
Индивидуализирано е лицето, с което е прието, че не са уредени надлежно
отношенията по предоставяне на работна сила чрез сключване на трудов
договор в писмена форма, което в пълен обем описва вмененото нарушение
изразяващо се именно в посоченото бездействие от страна на дружеството-
жалбоподател. Така направеното описание кореспондира на правилно
дадената правна квалификация - извършено нарушение на чл. 62, ал.1, вр.
чл.1, ал.2 от КТ, тъй като първата правна норма разписва, че трудовият
договор се сключва в писмена форма, а втората - че отношенията при
предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови
правоотношения.
По същество на спора съдът прие, че предвид ангажираните в хода на
съдебното следствие гласни и писмени доказателства вмененото нарушение
на дружеството-жалбоподател не е доказано по безспорен начин.
За да е налице неизпълнение на задължението по чл. 62, ал.1 от КТ, вр.
чл. 1, ал.2 от КТ, АНО следва по несъмнен и категоричен начин да установи и
да докаже пред съда наличие на отношения по предоставяне на работна сила
между „Профи кредит България” ЕООД и св. М. Л. Д., които да могат да се
4
квалифицират като трудови. От съществено значение за преценката дали
изпълняваната дейност е трудова е наличие на безспорни доказателства
относно същността на работата като съвкупност от трудови функции, за чието
извършване се предоставя работна сила при определени условия. В тази
връзка разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели В. П. и Т. Т.,
които са извършили на място проверката в обекта на дружеството-
жалбоподател установяват, че при тяхното влизане в помещението са
заварили св. М. Л. Д., която им обяснила, че работи на граждански договор.
Инспекторите обясняват, че след като се легитимирали офисът бил посетен от
клиент във връзка с погасяване на задължение по договор за кредит, който
бил обслужен от М. Л.. Показанията на проверяващите не сочат с
категоричност тя да е имала работно място специално оборудвано за нея и да
е извършвала трудова дейност, а не да е изпълнявала задълженията си като
кредитен експерт по сключения с дружеството-жалбоподател Договор за
сътрудничество № 53234 от 01.10.2021г., който е представен като писмено
доказателство по административнонаказателната преписка. Твърденията на
свидетелите П. и Т. се базират единствено на техни заключения, които са
породени от възприетото от тях в офиса на дружеството-жалбоподател, но не
доказват по безспорен начин описаната в АУАН и НП фактическа обстановка.
Независимо, че същите заявяват, че лицето е седяло зад бюро, не може да се
изведе еднозначен извод, че това е било оборудвано работно място за св. М.
Л. Д., а не обособено такова за клиенти, предвид естеството на дейността на
дружеството-жалбоподател. Напротив, констатацията на контролните органи
е била изначално спорна, тъй като още при проверката в обекта св. М. Л. Д. е
обяснила, че работи на граждански договор, като изпълнява дейност за
„Профи кредит България” ЕООД като кредитен експерт, които обстоятелства
изрично вписала в предоставената й декларация, както и че получава
възнаграждение „на процент”. Пред контролните органи е представен
Договор за сътрудничество № 53234 от 01.10.2021г. за твърдяната
договореност между страните по гражданското правоотношение. В
показанията си св.М. Л. Д. установява, че по този договор е привличала
клиенти, като е попълвала и окомплектовала съответните документие за
кредит. Изяснява, че своите задължения не е следвало да изпълнява в рамките
на определено работно време, като не е имала конкретно работно място,
определени почивни дни, нито конкретен размер на трудово възнаграждение.
Свидетелката обяснява, че вписаното в декларацията работно време и
почивни дни е посочила, тъй като проверяващите й заявили, че следва да
попълни всички графи, поради което е отбелязала съответните данни
(работно време от 13:30 часа до 18:00 часа, с почивни дни събота и неделя),
отчитайки работното време и почивните дни на офиса. Тя е категорична, че
условията по договора за сътрудничество са я удовлетворявали в пълна
степен, доколкото са й давали възможност да съвместява извършваната
дейност с учебните си ангажименти, като студентка. Съдът кредитира като
достоверни нейните показания и предвид съдържанието на приетия като
5
писмено доказателство Договор за сътрудничество № 53234 от 01.10.2021г.,
сключен между М. Л. Д. и дружеството-жалбоподател. Анализът на клаузите
на този договор категорично не насочва към извод, че за привличането и
създаването на интерес у клиенти към сключване на договори за
потребителски кредити, е било договорено престиране на работна сила от
кредитния експерт на постоянно място на работа. Тази дейност не е
ежедневна, а се извършва периодично и то при постъпили искания за
парични кредити, както и при изпълнение на сключените договори,
пораждащи необходимост от съдействие при погасяване на задълженията и
изплащането на съответните вноски. При това положение няма как обективно
да се обвърже възлаганата работа с извършването й в определен часови
период или с някаква регулярност на времето за работа, тъй като е
невъзможно предварително да се предвиди кога и колко на брой клиенти за
сключване на договори за потребителски кредити ще бъдат привлечени от
кредитния експерт и какви дейности той ще извърши във връзка с
погасяването на задълженията на съответния потребител.
Фактическата обстановка, която е описана в АУАН и в НП се
разколебава и от показанията на св. Д.Й.И., която работи на трудов договор
на длъжност районен менижър в дружеството-жалбоподател. Като такъв на
нея са й известни длъжностите и задълженията на лицата, които ги заемат в
офиса в гр. П.. Разпитана като свидетел в хода на съдебното следствия И.
установява, че кредитните експерти, каквато е М. Л. Д., нямат определено
работно време и работно място. Те посещават офиса, когато имат уговорена
среща с клиент или когато е необходимо да обработят документи, които са
свързани с тяхната дейност, като това тяхно поведение е продиктувана от
субективната им преценка. Категорична е, че кредитният експерт няма
уговорено трудово възнаграждение. На същия като на външно лице е
възложена определена дейност, като свършената работа се отчита съгласно
сключения договор за сътрудничество чрез въвеждане на съответната
информация в системата на „Профи кредит България” ЕООД по указания в
договора начин. Показанията на И. в пълна степен кореспондират с
установеното от св. М. Л. Д..
Предвид изложеното съдът счита, че извършвана дейност от св. М. Л.
Д. като кредитен експерт по Договора за сътрудничество № 53234 от
01.10.2021г. не прикрива трудово правоотношение, защото няма трайност и
постоянство в изпълнението на работата. Кредитният експерт няма
определено работно време, а се касае за изпълнение на определена работа,
отчитането на която, съгласно вътрешната уредба на предприятието, служи
като удостоверение, че работата е свършена, тъй като водещото в случая е
изпълнението на възложената конкретна задача, а не утвърдената от
работодателя трудова дисциплина. Св. М. Л. Д. към 09.02.2022г. (датата на
проверката) не е престирала на дружеството-жалбоподател работната си сила
с регламентирани почивки и срещу договорено трудово възнаграждение с
постоянен характер.
6
Предвид изложените съображения за наличието на граждански
правоотношения с посочена конкретна тяхна начална дата - 01.10.2021г.,
съдът намира, че неправилно АНО е ангажирал
административнонаказателната отговорност на „Профи кредит България”
ЕООД за извършено нарушение на чл. 62, ал.1, вр. ал.1, т.2 от КТ, след като
елементите на трудова обвързаност не са установени по безспорен и
категоричен начин от приобщената по делото доказателствена съвкупност,
което води до отмяна на издаденото НП като неправилно и
незаконосъобразно.
По разноските:
По делото е направено своевременно искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение от страна на процесуалния представител на
дружеството-жалбоподател. С оглед изхода на спора и по реда на чл. 63д,
ал.1, вр. ал.3, вр. ал.5 от ЗАНН, вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 178, ал.8 от ГПК,
вр. чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ съдът присъди в полза на „Профи кредит
България” ЕООД юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева,
платимо от АНО, като съобрази, че производството не е с фактическа и
правна сложност на спора.
Изходът на делото мотивира отхвърлянето на искането на
пълномощника на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 и чл.
63д, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 14-2200019 от 12.04.2022г.,
издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда”-П., с което на
„Профи кредит България” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район „Средец”, ж.к. „Мотописта”, бул. „България” 49,
бл.53Е, вх. „В”, ет. 7, в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т.1 от
Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда е наложена имуществена
санкция в размер на 1500 лв (хиляда и петстотин лева) на основание чл. 414,
ал.3 от Кодекса на труда за нарушение на чл. 62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от същия
кодекс, извършено на 09.02.2022г. в обект на контрол – „офис за кредити”,
находящ се в гр. П., ул. „Отец Паисий” № 43.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда”-П. към Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда” да заплати на „Профи кредит България”
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., район
„Средец”, ж.к. „Мотописта”, бул. „България” 49, бл.53Е, вх. „В”, ет. 7 сумата
от 80 лв (осемдесет лева), представляваща разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
7
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд П. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8