Р Е Ш Е Н И Е
Номер 9 29. 01. 2021 година град
Търговище
В И М Е Т
О НА Н А Р О Д А
Административен съд
Търговище
на двадесет и шести януари 2021 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ТОДОРОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА СТЕФАНОВА
ИВАНКА ИВАНОВА
Секретар: ГЕРГАНА БАЧЕВА
Прокурор: ВАСИЛ АНГЕЛОВ
Като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
КНАХД № 159 по описа за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от
АПК във вр. с чл. 63, ал.2 от ЗАНН.
Постъпила е касационна жалба
от „Бентлис“ ЕООД чрез а..И. З. - САК против
Решение № 204/ 20.11.2020 г., на ТРС постановено
по АНД № 20203530200548 по описа за 2020 г. на ТРС, с
което е било потвърдено Наказателно
постановление № 512082 – F 537792 от 15.05.2020г., издадено от Началник на
отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ЦУ на НАП, с което на „Бентлис“ ЕООД на
основание чл.185, ал.2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради
противоречието му с материалния закон и допуснати съществени процесуални
нарушения, съставляващи касационни основания по чл.148, ал.1, т.1 и т.2 НПК
приложим на осн. чл.63, ал.1 ЗАНН. Моли за отмяна на атакувания акт.
В с.з. не взема становище.
Ответникът ТД НАП Варна редовно призован,
се представлява от гл.ю.к. Д.. Счита жалбата за неоснователна и претендира
разноски в минимален размер.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.
Търговище дава заключение за неоснователност на касационната жалба,
предвид законосъобразността на въззивното решение.
Съдът, намира касационната жалба за
процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок, от страна с
правен интерес, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на
касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията
посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и
съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната
жалба е неоснователна.
При извършване преценка по прилагането на
материалния закон въз основа на фактите, установени от въззивната инстанция в
обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема
от правна страна следното:
Предмет на съдебен контрол пред въззивната
инстанция е било Наказателно
постановление № 512082 – F 537792 от 15.05.2020г., издадено от Началник на
отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ЦУ на НАП, с което на „Бентлис“ ЕООД на
основание чл.185, ал.2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
След анализ на съвкупния доказателствен
материал е прието, че на
30.01.2020 г. контролни органи от ЦУ на НАП извършили проверка на търговски обект
– кафе -клуб „Енерджи“, стопанисван от "Бентлис” ЕООД. При проверката било
установено, че в обекта е инсталирано и въведено в експлоатация фискално
устройство модел „Tremol“ ZM – KL - V2 с индивидуален номер на ФУ ZK143912 и
индивидуален номер на ФП 1 50182348, регистрирано в НАП с потвърждение
№4321220/ 10.08.2019г. Било установено, че за дата 07.01.2020г. дружеството има
регистрирани продажби, но за посочената дата от фискалното устройство не е
отпечатан дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет. За
нарушение на чл.39, ал.1 от Наредба № Н18 /13.12.2006г. на МФ във вр. с § 21,
ал.2 от ПЗР към Наредба № Н18 /13.12.2006г. на МФ и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС е наложена на търговеца имуществена санкция в размер на 500лв.
Съотнасяйки установената фактическа
обстановка към релевантната правна уредба, въззивната инстанция e приела,
че АУАН и НП са съставени/издадени от компетентни органи в кръга на
техните правомощия. Както АУАН, така и НП са издадени по предвиденият от закона
ред и форма и съдържат всички необходими реквизити.
С редакцията на чл.39, ал.1 от
Наредба № H-18/13.12.2006 г. отпада задължението за лицата по чл.3, които
използват ФУ и ИАСУТД да отпечатват дневен финансов отчет, но приложението на
нормата е с отложено действие - поставено е под условие на основание § 21, ал.
2 от ПЗР към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
/ДВ, бр. 52/2019г./, съгласно което до привеждане на въведените в експлоатация
ФУ в съответствие с изискванията на чл. 39, ал. 1, но не покъсно от 31 март
2020 г., лицето по чл. 3 е задължено да отпечатва дневен финансов отчет с
нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа),
през които в устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени
операции. Последвали са две редакции на цитирания § 21, ал.2, в които обаче
задължението за отпечатване дневен финансов отчет не е отпаднало, а е удължен
визирания в нормата краен срок – първоначално до 31.07.2020 г., а след това –
до 30.09.2020 г.
Видно от § 11 от ПЗР към
Наредба № Н-18/16.12.2006г, същата е издадена и на основание чл.118, ал.2 и
ал.4 от ЗДДС. Следователно Наредба № Н18/13.12.2006г. представлява нормативен
акт по прилагането на чл.118 от ЗДДС.
В случая наказващият орган е
взел предвид обстоятелството, че нарушението не е довело до неотразяване на
приходи от продажби, поради което, съобразно изр.2 на чл.185, ал.2 от ЗДДС е
наложил на дружеството имуществена санкция в границите, определени от ал.1 на
чл.185 от ЗДДС.
Както пред въззивната инстанция така и пред
настоящата е формулирано искане относно приложението на института на чл.28 ЗАНН. Споделят се правните изводи
относно липсата на предпоставки за приложението на текста. Липсата на вредни
последици от деянието е предвидена изрично в санкционната разпоредба на чл.185,
ал.2, изр.2 от ЗДДС като привилегирован състав на нарушение, поради което не
може да се отчита повторно като смекчаващо обстоятелство.
Касационният състав приема,
че атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните
доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса
материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на
съдопроизводствените правила. При постановяването на същия са взети предвид
относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните
становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани
възражения.
Основните доводи пред касационната
инстанция са по отношение изискванията визирани в чл.42 и 57 ЗАНН. Както АУАН,
така и НП са издадени по предвиденият от закона ред и форма и съдържат всички
необходими реквизити. Въззивната
инстанция е формирала правилни изводи в тази насока.
Въззивната
инстанция е обсъдила всички относими за правилното решаване на спора
доказателства, надлежно и аргументирано е анализирала всички релевантни факти
от значение за спорното право, като е направила верни изводи, които се споделят
от касационната. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и
прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да
бъде оставено в сила.
При извършената служебна проверка на основание
чл. 218, ал. 2 не се констатираха нарушения на материалния закон. Оспореното
съдебно решение е правилно, валидно и допустимо.
От ответната по жалбата страна
е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същото е
основателно. В съответствие с изхода на делото и разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН във вр. с чл.37, ал. 1 от Закона за правната помощ във вр. с чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, дължимото възнаграждение за
юрисконсулт е от 80 до 120 лв. В случая възнаграждение от 80 лв. съдът намира
за справедлив размер, с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Водим от горното и на
основание чл.221, ал.2 във вр. с ал.1 от АПК , във вр. с чл.63 от ЗАНН, Административен съд гр. Търговище
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 204/ 20.11.2020 г., на
ТРС постановено по АНД № 20203530200548 по описа за 2020
г. на ТРС.
ОСЪЖДА
„Бентлис“ ЕООД ЕИК205725638 да заплати
на НАП – София сумата от 80 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.