Р Е Ш Е Н И Е
…/19.4.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД гражданско отделение, 14 състав
в
публично заседание проведено на тринадесети декември две хиляди двадесет
и втора година в състав:
Районен съдия: Даниела Павлова
при участието на секретаря Кичка И. разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 15596 по описа за 2020 год.
Производството е
образувано по предявен иск за собственост с пр.осн.чл.124, ал.1 ГПК.
Ищците **** Т.И., ЕГН ********** и Ж.С.И., ЕГН: **********, двамата с постоянен адрес ***, съдебен адрес *** 33, чрез адв. Т.Р.З. са предявили иск срещу А.Т.П., ЕГН ********** и К.К.П., ЕГН **********,
двамата с постоянен
адрес *** за постановяване на решение с което съдът да приеме
за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на
основание придобивна давност след като са осъществявали непрекъсната и
несмущавана фактическа власт за периода 13.06.2009 г. – 13.06.2014 г. на
следните имоти: Поземлен имот с идентификатор ****(десет хиляди сто тридесет и пет, точка, две хиляди петстотин и
двадесет, точка, двеста осемдесет и пет) по КККР на гр. Варна, одобрени със
Заповед РД-18-92/*** год. на Изп. директор на АГКК, с
административен адрес: гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, район „****" п. к.
9000, с. о. „****", местн. „****", с площ от
498 кв. метра, трайно предназначение на
територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10
м) , предишен идентификатор: няма, номер по предходен план 5200285, при граници
и съседи: ****; Поземлен имот с
идентификатор ****(десет хиляди сто
тридесет и пет, точка, две хиляди петстотин и двадесет, точка, двеста осемдесет
и шест) по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед РД-18-92/*** год. на Изп. директор на АГКК, с административен адрес: гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна,
район „****" п. к. 9000, с. о. „****" ,
местн. „****" , с площ от 647 кв. метра, трайно предназначение на територията: Урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м) , предишен идентификатор:
няма, номер по предходен план: ****, при граници и съседи: ****.
Твърденията са, че
ищците са придобили правото на собственост върху описаните имоти по време на своя брак в условията на съпружеската
имуществена общност на оригинерно правно основание, а именно придобивна
давност
след като са упражнявали фактическа власт върху същите с намерение
за своене повече от 10 година от 13.06.2009 год. до 13.06.2014
г., продължаваща и към датата на подаване на молбата, като владението е явно и
необезпокоявано от никого.
Твърдят, че владеят процесните имоти като добросъвестни владелци, т.к. те
обосновават своето владение на основание покупко-продажба съгласно НА вх. per. № ****г. , акт № ****,
д. № 18808/2006 г. по книгите за вписване на СВп - Варна. Добросъвестното
владение на ищците обуславя правния им интерес от позоваване на кратката
5-годишна придобивната давност за периода от год. до
13.06.2014 год..
В условие на евентуалност твърдят, че в тяхна полза е изтекла и общата
10-годишна давност, като при начална дата на установяване на владение
13.06.2009 год. този
десетгодишен срок е изтекъл на 13.06.2019 год..
В условие на
евентуалност твърдят, че началната дата на установената фактическа власт върху
процесиите имоти както при кратката 5-годишна давност, така и при 10-годишната давност е 15.01.2010 г., на която дата са разположили в единия от
имотите строителен фургон за съхранение на лични вещи.
В момента ищците владеят процесните имоти. Осъществяваната от тях фактическа власт е явно
афиширана за посочените периоди, като индиция за това са следните факти и
обстоятелства: ищците са декларирали по реда на чл. 14 от ЗМТД тези имоти,
плащат дължимите за имотите местни данъци и такси, имат прекарано в имота
външно ВиК и регистрирана на тяхно име партида за инсталирания водомер, плащат
инкасираната за имотите вода, имат поставен в единия от имотите фургон, в който
съхраняват инвентар и свои лични вещи, обработват и двата поземлени имота. Тези факти сочат, че доверителите ми владеят процесиите имоти.
II.
Факти и обстоятелства от които черпят права:
1. Ищците
купуват от ****и **** процесиите имоти по силата на договор за
покупко-продажба, обективирана в НА вх. per. № ****г.,
акт № ****, д. № 18808/2006 г. по книгите за вписване на СВп - Варна, който
приложено представяме.
Техните праводатели **** и **** са придобили
собствеността върху процесиите имоти с НА вх. per. ****/08.03.2004 г., ****, т. XII, д. №
2673/2004 г. по книгите за вписване на СВп -Варна, от продавача по този договор
****, който при тази продажба се легитимира като собственик с констативен НА ****,
н.д. ****г. , издаден на основание „давностно владение и наследяване" .
2. След като
продават на ищците
собствеността върху двата процесии имота, **** и **** извършват
повторна продажба на същите имоти. Видно от НА вх.
per. ****06.10.2006 г. , акт № 49, т. LXXXIII, д. №
19674/2006 г. , **** продават имотите пл. № 285 и пл. ****по плана на СО „****" на лицето ****, който впоследствие
продава същите имоти на ****с НА вх. per. ****/03.11.2006 г. , акт ****, т. LCV, д. ****/2006 г. , който към момента на
сделката е в брак със ****.
3.1. Ответниците
по делото сключват договор за продажба с ****, обективиран в НА вх. per. ****/24.01.2007
г., т. 4, 45/2007 год. , дв. вх. per. ****/24.01.2007 г. Сделката по
този нотариален акт е осъществена при наличието на извършена вече продажба на
двата процесии имота и по този начин възниква колизия на права между тези на
ищците и тези собствениците.
3.2. Впоследствие
правата на ответниците А. и К. ****по договора им за продажба (по НА вх. per. ****/24.01.2007
г., т. 4, 45/2007 год., дв.вх.per.****/24.01.2007 г.)
са били оспорени от ищците чрез
предявяване на отрицателен иск за собственост (чл. 124, ал. 1, от ГПК) -
предмет на воденото между страните гр. д. № 9410/2007 год. по
описа на ВРС - IX-ти състав.
Производството по това дело е прекратено с Определение
№ 6744/04.05.2009 год. по
гр. д. № 9410/2007 год. на ВРС, като цитираното
определение е влязло в законна сила на 12.06.2009 год..
4.1. Впоследствие завеждат ново гражданско дело против
ответниците А. и К. ****под № 6310/2009 год. на ВРС -
ХХХ-ти състав, като предявеният иск е положителен установителен по реда на чл. 124, ал. 1, от ГПК, но правото на
собственост се е претендирало от **** и Ж. **** на основание „покупко-продажба
по НА вх. per. № ****г., акт № ****, д. №
18808/2006 г. по книгите за вписване на СВп - Варна.
В хода на производството по гр. д. № 6310/2009 год. на ВРС -
XXX-ти състав, се установява по непротиворечив и категоричен начин, че с
решение от 27.01.1998 год. , постановено по гр. д. №
1066/1997 год. на ВРС, 20-ти с., влязло в законна сила
на 10.01.2001 год. е бил обезсилен КНА ****, н. д. №
13266/16.12.1995 г. с който акт първоначалният собственик на процесните имоти е бил признат за техен собственик на основание
„давностно владение и наследяване". Предвид обстоятелството, че този
нотариален акт е бил представен при продажбата на спорните имоти от ****на ****(НА вх. per. ****/08.03.2004 г., ****, т. XII, д. №
2673/2004 г. по книгите за вписване на СВп - Варна), съдът е установил, че **** е закупила имотите от
несобственик. Купувайки от несобственик **** **** не би могла
да придобие право на собственост върху тези имоти. На същото основание
последващите покупко-продажби от **** и **** не биха могли да бъдат придобивно
основание нито за ищците
**** и Ж. ****, нито
за ответниците А. и К. ****. С тези мотиви е бил отхвърлен положителният
установителен иск на ищците против ответниците по делото, по който е било
заведено гр. д. № 6310/2009 г. на ВРС - ХХХ-ти с., по
което дело е постановено Решение № 2152/15.06.2010 год., влязло в законна сила
на 21.04.2011 год..
4.2.
Решението от 27.01.1998 год. за
обезсилване на КНА ****/1995 год., което е постановено по гр.д.№ 1066/1997 год.
на ВРС, и което е влязло в законна сила на 10.01.2001
год. е вписано в книгите за вписване на СВп - Варна, -
т. VI, I 85, вх. per. № 1977/29.04.2004 год..
5. Цитираното в т. 4.1. от исковата молба Решение №
2152/15.06.2010 год., постановено по гр. д. № 6310/2009 г. на ВРС - ХХХ-ти с.
се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение претенцията на ищците на основание „покупко-продажба по НА вх. per. № ****г., акт № ****, д. № 18808/2006 г. по книгите за вписване на
СВп - Варна" . В същото време обаче, т. к. те владеят имота с намерение за своене и то като добросъвестни
владелци, биха могли да претендират право на собственост на основание
„давност" , т. к. по отношение на това правно основание не е налице СПН.
Считат, че предявяването на исковите молби, по които
са били образувани и двете граждански дела между страните - гр. д. № 9410/2007 год. на ВРС и
гр. д. № 6310/2009 год. на ВРС не прекъсва давността,
предвид разпоредбата на чл. 116, б. „б", предл. 2, от ЗЗД, т.к. производството по първото дело е прекратено с
влязло в законна сила определение, а решението по второто дело е отхвърлително.
6.1. Заявяват, че упражняват
фактическата власт върху процесиите имоти, като тази тяхна фактическа власт е
явна. Тя се осъществява чрез различни фактически и правни
действие, чийто обект са процесиите имоти. В тази насока навеждат
следните твърдения и ангажират следните доказателства, а именно:
а/ Непосредствено
след закупуването на имотите по договора за продажба, обективиран в НА вх. per.
№ ****г. , акт № ****, д. № 18808/2006 г. ищците
подават декларации по чл.14 от ЗМДТ за двата спорни имота, приложено представят заверени копия от тези декларации по чл. 14 от ЗМДТ, както и от входящите номера на същите. Това
обстоятелство е видно и от представеното с настоящата искова молба
удостоверение за декларирани данни, издадено на ищцата **** Т.И. *** - Дирекция
„Местни данъци".
б/ Ищците заплащат
регулярно дължимите за двата имота местни данъци и такси, считано от 2006 год. до настоящия момент. Приложено представят квитанции за заплатените местни
данъци и такси за целия период от момента на закупуването на имотите до
настоящия момент.
в/ Ищците са
преименували партидата на водомера през м.октомври 2006 год. като
консумираната в имотите вода се отчита на водомер с абонатен ****, който се
води на името на ищцата **** Т.И.. Във връзка с тези твърдения
представят заверени копия от сключения с ВиК Договор за продажба
на питейна вода отвеждане на отпадъчни води, както и заверени копия от
квитанциите за заплатените ВиК услуги за доставка на вода и отвеждане на
отпадъчни води.
г/ Обработват лично и чрез ангажирани от тях
трети лица двата спорни имота от 2006-та година досега. Обработването
на имотите включва ежегодно изораване на парцелите, поддръжка на тези имоти,
засаждане на различни насаждения в тях, в т. ч. и трайни такива.
д/ В средата на м.
януари 2010 год. поставят
в единия от двата имота строителен фургон, в който фургон те съхраняват
ползвания от тях земеделски инвентар и свои дребни лични вещи.
6.2. Относно
периода за твърдяното владение навеждат следните твърдения:
Поначало ищците са установили своята фактическа власт
върху имота от момента на сключването на договора за продажба, сключен с
продавачите **** и ****. След като узнават,
че техните продавачи сключват повторна сделка с трети лица, ищците инициират производство по отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 97, ал. 3, от ГПК, против ответниците ****, по което е било образувано гр.
д. № 9410/2007 год. на ВРС - IX-ти с-в, приключило с
Определение за прекратяване на производството под № 6744/04.05.2009 год. , което е влязло в законна сила на 12.06.2009 год. . В хода на прозводството по това дело владението върху имотите с пл.
№№ 285 и 286 е било оспорвано от ответниците ****, но след приключването на
производството по това дело ищците продължават да осъществяват
фактическата власт по отношение на спорните имоти, без това обстоятелство да е
било оспорвано.
Твърдят, че считано от 13.06.2009 год. до настоящия момент
владението върху спорните имоти е явно, спокойно и не е оспорвано от никого.
Обстоятелството, че са
инициирали исково производство по положителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1, от ГПК, претендирайки правото на собственост на
основание „покупко-продажба" не променя фактите в тази насока, т.
к. в хода на това производство не е имало спор относно владението върху
имотите.
В условие на евентуалност са навели твърдения за
начална дата на осъществяваното владение 15.01.2010 год. с оглед на обстоятелството,
че на тази дата в единия от имотите е бил поставен строителен фургон, който е
собственост на ищците и в който те държат свои движими вещи -инвентар и лични
вещи.
Тъй като установяването на владението е обосновано от
договор за покупко-продажба, твърдят, че са добросъвестни владелци и в
процесния случай е приложима кратката 5-годишна давност. В конкретния случай е
изтекла и обикновената 10-годишна давност при начална дата на владението
13.06.2009 год., а в условие на евентуалност -
15.01.2010 год..
6.3. За целия този период ответниците не са предприели
абсолютно никакви действия по отношение на процесиите имоти. Твърдят,
че те не посещават имотите и не заплащат дължимите за имотите местни данъци и
такси.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба. Оспорват предявените искови
претенции за собственост на описаните поземлени имоти.
1. По допустимостта на иска.
Заявяват, че е налице влязло в законна сила Решение
по същия иск между същите страни за същите имоти.
****/15.06.2010 г. на ВРС, 30 с-в по гр.д.6310/2009 г. е отхвърлен като неоснователен предявения от **** иск
за приемане за установено по отношение на ответниците, че те са собственици на описаните имоти. Така
предявения иск, по който е образувано настоящото производство е недопустим и
производството по него следва да се прекрати.
II. В случай, че се
приеме за
допустим, предявения иск е
неоснователен.
Оспорват изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и
обстоятелства
и твърдят, че наведените от ищците доводи за
придобиване на собственост на оригинерно правно основание-придобивна давност
върху ПИ с идентификатор ****и ПИ с идентификатор ****по КККР на гр.Варна, с
адрес гр.Варна, район ****. СО „****", м."****"
са несъстоятелни.
1. В тази връзка оспорват като несъстоятелни
твърденията на ищците, че те
са упражнявали фактическа власт върху описаните по-горе имоти с
намерение за своене, считано от 13.06.2009г. явно и
необезпокоявано от никого повече от 10 години.
2. Оспорват и
изразеното от тях в условия на евентуалност твърдение, че са придобили имотите
като добросъвестни владелци приусловията на кратката 5-годишна давност на основание
****/27.09.2006г., ****том LXXXIX д.№18808 в периода
от 13.06.2009г. до 13.06.2014г.
3. Оспорват и заявената в условия на евентуалност,
начална дата на установена от ищците фактическа власт върху имотите както при
кратката 5-годишна, така и при 10-годишната давност за изтекла в тяхна полза
придобивна давност, а именно 15.01.2010
г., на която дата били разположили в единия имот строителен фургон за съхранение на лични
вещи.
4.Оспорват и
твърдението, че ищците владеят имотите и в момента и заявяват
следните твърдения:
Реална
фактическа власт върху двата имота: ПИ с идентификатор ****и ПИ с идентификатор
****по КККР на гр.Варна, в гр.Варна, район ****, СО „****", м."****"
ищците
не са упражнявали, не упражняват и в момента.
1. Не са
демонстрирали спрямо ответниците, че владеят за себе си, нито са отблъсквали
тяхното владение.
2. Това, че
ищците са декларирали имотите в Община Варна, Дирекция „Местни данъци" с
горепосочения нотариален акт и са заплащали данъци, не ги прави техни
собственици, тъй като не сочат намерение за своене на имоти като свои
собствени. Ответниците
също са заплащали данъци за тези имоти, за което прилагат писмени
доказателства.
3. Що се
отнася до представения договор с „ВиК" ООД-Варна, той също не сочи ****
като собственици на процесните имоти. Представените фактури, издадени от „ВиК
ООД"-Варна за 2008 г. за 2
куб.м. вода и за 2009 г. за 5 куб.м., общо 7 куб.м. на
обща стойност 12,34 лв. не сочат на упражняване на
фактическа власт. От приложените
фактури могат да се направят изводи само за консумирана вода и то само за
определен период от време: 2008г.-2009г., но не и за лицата, които са я
ползвали и заплащали през това време.
5.Намиращият се в мястото фургон не е поставен нито от ищците, нито на
сочената от тях дата 15.01.2010 г.
6.Ищците не са обработвали тези имоти, не са ги ползвали и
не са ги стопанисвали като собственици.
Правят възражение, че ищците не са придобили право на собственост
върху тези имоти на основание придобивна давност както твърдят.
Собственици на описаните два имота са К.К.П. с ЕГН ********** и А.Т.П. с ЕГН **********, считано от 24.01.2007 г., когато са ги закупили от своите праводатели ****и ****
с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ****,
рег.№ 1140, дело №28 от 24.01.2007г. на
Нотариус с ****, вписан с ****, дело №747. От тогава същите
са собственици на тези имоти, знаят се като такива и ги владеят в това си
качество и до днес.
В условия на евентуалност правят възражение, че ответницита по
настоящия иск са придобили в собственост тези имоти и на основание придобивна
давност.
Със знанието,
че това са техни собствени имоти, явно, трайно, непрекъснато и необезпокоявано
от ищците, ответниците упражняват фактическа власт върху тези имоти повече от
пет години от 24.01.2007 г. до
24.01.2013
г. като добросъвестни владелци на правно основание,
годно да ги направи собственици-нотариален акт за покупка ****, ****дело №28 от
24.01.2007г. на Нотариус с ****, вписан с ****, дело
№747., или евентуално повече от 10 години, считано от 24.01.2007г. до 24.01.2018г.,
още повече, че предявеният от ищците срещу К. И А. ****ОТРИЦАТЕЛЕН
УСТАНОВИТЕЛЕН ИСК, че не са собственици на закупените имоти е оставен без
разглеждане като недопустим на основание чл.97, ал.1 от ГПК с Определение 6744
от 04.05.2009
г. по гр.д.№ 9410/2007г. на ВРС, 9 с-в, влязло в законна
сила на 12.06.2009г. Още тогава ищците са мотивирали правния си интерес от предявяването на иска си с
твърдението, че владеят имотите, а ответниците само са вписани като собственици
в регистъра на ПНИ, но съдът е приел в мотивите си, че така предявеният иск
е недопустим, тъй като от събраните по делото доказателства още тогава се е установило, че именно К.К.П.
и А.Т.П. УПРАЖНЯВАТ фактическа власт върху имотите, поради и което с
горепосочената Определение е оставен без
разглеждане иска им като недопустим.
В условия на евентуалност ответниците твърдят, че са придобили
имотите по силата на упражнявано довностно владение повече от 10 години,
считано от 12.06.2009г. до 12.0б.2020 г.
Освен това
заявените от ищците претенции срещу ответниците, да се приеме за установено, че
**** са собственици на процесните имоти на основание сключен договор за
покупко-продажба също
са били отхвърлени като неоснователни с
решение № 2152/15.06.2010 г. на ВРС, 30 с-в по гр.д.6310/2009 г. Решението е
потвърдено с решение № 157/21.02.2011 г. по в.гр.д. №
1720/2010 г. на ВОС. Неоснователни са твърденията, че това решение не се
ползва със СПН по отношение на претендираното право на собственост на заявено основание давност. Давността на която ищците се позовават е прекъсната с предявяването
на иск и след влизане в сила на решението с което е отхвърлен иска им – след
21.04.2011 г. е започнала да тече нова давност, за която не е изтекъл 10 –
годишния срок. Не е изтекла и кратката давност защото
ищците никога не са владяли имотите. До настоящия
момент единствено и само ответниците владеят същите имоти като собствени и
считат себе си като собственици. Също са декларирали имотите в Община
Варна. К.П. е титуляр на партида във „ВиК-Варна“ ООД.
През 2012 г. са ангажирали правоспособно лице и са трасирали имотите си видно
от протоколи от 07.11.2012 г., имотите са вписани в
КККР и са оградени.
Ищците обосновават
правния си интерес от провеждане на положителната установителна защита с факта,
че владеят имотите. В исковата си молба твърдят, че са придобили собствеността по
силата на покупко-продажба, обективирана в ****, рег. №12299, дело
№784/26.09.2006 г. на ВН. Твърдят, че ответниците не могат да бъдат собственици
на имотите, тъй като са закупили имотите от несобственик.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, представените доказателства както отделно, така и в тяхната
съвкупност и въз основа на закона, съгласно разпоредбата на чл. 235 от ГПК намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
По допустимостта на иска с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК:
Абсолютна
процесуална предпоставка за надлежното предявяване на всички видове искове е
наличието на правен интерес. При установителните претенции изискването за
правен интерес е изрично регламентирана от законодателя и представлява
положителна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск. Интересът
от търсената съдебна защита би могъл да
бъде както пряк, така и евентуален, но винаги следва да бъде преценяван с оглед
конкретните твърдения и очертана колизия на права между страните. В настоящата
хипотеза, преценявайки твърденията в обстоятелствената част на исковата молба, съдът приема,
че искът с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е допустим, тъй като е
безспорно, че ищците имат правен интерес да бъдат признати за собственици на
процесните имоти при спор за собственост с ответниците и при наличието на
влязло в сила решение с което е отхвърлен отрицателен установителен иск за отричане правото на собственост на
ответниците. С влязло в сила решение по
гр.д.№ 6310/2009 г. на РС Варна съдът се е произнесъл по предявен от ищците
положителен установителен иск за собственост на различно придобивно основание,
а именнно договор за продажба, обективиран в ****, том IV,
рег.№ 12299, дело № 784/26.09.2006 г. от продавач Ю.К.****. Въпреки, че
производството се е водило между същите страни и за същите имоти, силата на
присъдено нещо е формирана по отношение заявеното конкретно придобивно
основание и не ограничава страната да предяви иск за собственост на различно
придобивно основание. Изхода на спора зависи от доказването на правата на
конкретното придобивно основание. Налице е правен интерес за ищците от
производството, защото с евентуалното уважаване на иска ще се разреши
материалноправния спор между страните за
принадлежността на спорното право
на собственост за процесните имоти. Ищците
заявяват собственически права по отношение на спорните имоти, като твърдят, че
от закупуването с договор за продажба по ****, том V,
дело № 784 от 2006 г. на нотариус Борис Василев с район на действие РС Варна,
вписан в Служба по вписвания Варна вх.рег.№ 24786/27.9.2006г. Ответниците оспорват
твърденията в исковата молба, че ищците са
собственици на процесните имоти и че
владеят същите като твърдят, че те са собственици и те осъществяват
фактическата власт върху тях. От
изложеното, настоящият състав на съда приема иска с пр.осн.чл.124, ал.1 ГПК за допустим и
следва да го разгледа по същество.
От представените
писмени доказателства от ищците се установява, че с ****, том IV, ****, дело № 784/26.09.2006 г. на ВН, **** Т.И. е закупила от **** ****и **** място,
находящо се в гр. Варна, местност „****”, представляващо ****по плана на
СО „****” с площ от 497 кв.м. по скица и 541,33 кв.м. по документ за
собственост, при граници: имоти ****и път, както и място, находящо се в гр.
Варна, местност „****”, представляващо ПИ ****по плана на СО „****” с
площ от 646 кв.м. по скица и 647,80 кв.м. по документ за собственост, при
граници: имоти №№ ****и път. ****е закупила имотите от ****, като сделката е
обективирана в ****, том I, дело № 87 от 05.03.2004 г. на нотариус ****с район на
действие района на РС Варна.
**** Т.И. и Ж.С.И.
са сключили граждански брак на 02.11.1969 г. и този факт не се оспорва от ответниците.
С НА ****г. на нотариус
с район на действие РС Варна
праводателите **** ****, действаща за себе си и като пълномощник на **** са продали
на **** същите имоти, представляващи ****по
плана на СО „****” с площ от 497 кв.м. по скица и 541,33 кв.м. по документ за
собственост, при граници: имоти ****и път и ПИ ****по плана на СО „****” с площ
от 646 кв.м. по скица и 647,80 кв.м. по документ за собственост, при граници:
имоти №№ ****и път.
С НА №
109/03.11.2006 г. на нотариус с район на действие РС Варна така описаните имоти
са прехвърлени с договор за продажба от ****. ****и съпругата му **** са продали имотите на
ответниците А.Т.П. и К.К.П. с договор за продажба, обективиран в ****, том I, рег. № 1140, дело № 28/24.01.2007 г. на нотариус с
район на действие РС Варна.
С влязло в сила решение
от 27.01.1998 г., постановено по
гр.д.1066/1997 г. на ВРС е обезсилен КНА ****, н.д. №13266/16.12.1995 г. с
който акт **** е признат за собственик
на процесните имоти по давностно владение, като този нотариален акт е бил
представен при продажбата на спорните имоти от **** на ******** – ****/05.03.2004
г. Решението на РС Варна е потвърдено от
ОС Варна и от ВКС, което е установено както от доказателствата по делото, така
и от извършените служебни справки в деловодната система на РС Варна.
По делото са
представени скици на имотите с
актуалното им заснемане по действаща кадастрална карта на гр.Варна, район ****.
От същите се установява, че поземлените имоти са засанети в кадастралната
карта на гр.Варна, район **** като самостоятелни поземлени имоти с
идентификатори ****и ****с вписани
собственици ответниците А. и К. ****.
За същите имоти са подадени декларации по чл.14 от ЗМДТ както от ищците,
така и от ответниците и са представени доказателства - приходни квитанции за
платен местен данък и платена „такса
смет“. Ищцата **** И. е сключила с „Водоснабдяване и канализация- Варна“ ООД
договор за снабдяване с питейна вода за битови и производствени нужди и за
отвеждане и пречистване на отпадъчни води срещу заплащане, подала е заявление
за прехвърляне на партида.
С влязло в сила
определение от 09.06.2021 г., постановено по гр.д.№ 2576/2021 г. на РС Варна е
прекратено като недопустимо производството по предявен отрицателен
установителен иск по чл. 440 от ГПК от ****
и Ж. **** срещу А.П., К.П.,*** за установяване в отношенията между страните, че
А.П. и К.П. не са собственици на поземлен имот с идентификатор № ****по КККР на
гр. Варна, одобрени със Заповед РД-18-92/*** г. на изп. директор на АГКК, с
адрес: гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, район „****" п. к. 9000, с. о. „****",
местност „****", с площ от 498 кв. м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до
десет метра), номер по предходен план****, при граници и съседи: ****и ****и на
поземлен имот с идентификатор № ****по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед
РД - 18 - 92/*** г. на изп. директор на АГКК, с адрес: гр. Варна, общ. Варна,
обл. Варна, район „****" п. к. 9000, с. о. „****", местност „****",
с площ от 647 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин
на трайно ползване: ниско застрояване (до десет метра), номер по предходен
план: ****, при граници и съседи: ****. Както в мотивите на съдебния акт, така
и от приложените доказателства в кориците на делото, съдът е приел за
установено, че върху процесните имоти е
била вписана възбрана, която е заличена на 23.03.2021 г. От приложеното
изпълнително дело № 20207180400735 по
опис на ЧСИ ****– ****, рег. № 718 с
район на действие района на ВОС е установено, че изпълнително дело е образувано по молба на
Община Варна, която е възложила на ЧСИ всички правомощия по чл.18 от ЗЧСИ,
включително и определяне начина на изпълнение. В същото е удостоверено, че на
21.10.2020 г. върху процесните имоти е наложена възбрана от ЧСИ в рамките на
дадените му от взискателя община Варна правомощия по чл.18 от ЗЧСИ, на
07.01.2021 г. взискателят Община Варна е направил искане за прекратяване на
изпълнителното производство поради удовлетворяване на притезанието на общината.
След събиране на дължимите разноски, с постановление на ЧСИ от 22.03.2021 г.
производството е прекратено, като на същата дата възбраната върху процесните
имоти е заличена.
От представения
като доказателство по делото протокол за трасиране на поземлен имот с
идентификатор № ****и на поземлен имот с идентификатор № 10135.2520.286,
приложен на лист 141 от делото се
установява, че на 07.11.2012 г. ответникът Ал.П. е възложил на правоспособно
лице да извърши трасиране на границите и означаване на граничните точки на двата
поземлени имота.
По
искане на страните са събрани гласни доказателства. Разпитани са две групи
свидетели, показанията на които съдът цени като заинтересовани в полза на
страните по делото, съгласно разпоредбата на чл.172 ГПК.
****разказва,
че Ж. и **** имат имот в м-ст „****“
около 600 кв.м. ****е помагал за
обработването на имотите като е орал с
трактора и за поставянето на фургон. Имотът е ограден с мрежа. В имота има един фургон, едно голямо
дърво, има овошки. Фургонът е поставен от Ж. и ****преди около 10 години. Като
собственици на имота познава Ж. и ****. ****.
сее. Имота има врата с катинар и
синджир. Не е виждал други лица да обработват имота освен Ж. и ****, както и да ползват фургона. Ж. орал мястото с фреза.
****разказва,
че мястото на Ж., който е негов колега е
около 1200 кв.м. и представлява два парцела,
които са обединени в един. Мястото е оградено с мрежа и с колчета, има входна голяма порта за кола и малка порта за
хора, откъдето да влизат. В имота има стар фургон с две стаи и антре. Помагал
при направата на външна тоалетна. В
имота има овощни дръвчета, чешма. Табелата
за имота е направена от него. За първи път е ходил в имота преди 10 год., когато поставили фургона. Ж. бил поръчал камион с кран.
Натоварили фургона, занесли го и го поставили в мястото. Не е влизал във фургона, но знае, че вътре има
легло, масичка, печка, мотики, лопати. Помагал е на Ж. да чистят храстите и дърветатаза да се види, че имотът се поддържа. Познава Димчо ****в
като комшия на Ж.. Когато изкоренили дивите дървета **** изорал мястото с негов трактор. В имота има външна тоалетна, която е правена
от Ж. и ****. Свидетелят не е виждал
други хора освен Ж. и съпругата му, не познава ответниците и не ги е виждал в
имота.
Свид.
Сарандева е племенница на ищците и разказва, че знае от родителите си, че те са
закупили имота в м. „****“ преди 10 години. Имота е повече от декар и е
ограден. В него има барака и тоалетна,
има вода, ток няма. Има поставен
фургон, но не знае кога е
поставен, знае, че мъжа на братовчедката
й го е поставил. За имота се грижат свако й и леля й. Плащат на хора, а и те
самите обработват земята, орат и режат дръвчетата.
Втората
група свидетели Стоев, Джевизова и Костадинова разказват, че семейство ****придобили през 2007 г. два съседни имота в СО „****“,
които са обединени и нямат
граница. Общата площ на двата
имота е приблизително около 1200 кв.м. През 2006 год. свид. Стоев е ходил на
оглед с А. и тогава
имало един фургон, вода, плодни
дървета. В долния край имало лозе, което впоследствие изкоренили. Отвсякъде е
ограден имота, като в дясната страна има къща, която е масивна. В лявата страна
има друг имот. Когато ****придобили имота през 2007 г. първо оправили оградата, сложили катинар. С помощта на свидетеля оправили
колчетата на лозето, обработвали го, поставили табела на имота месец и половина - два, след като го придобили. Имотът се обработвал от ****, техни приятели
засадили цветя. В имота има дръвчета - вишна,
бяла череша, смокиня и дюля. Приготвяли компоти. В имота има вода, малка чешмичка, ток няма. Фургонът се ползвал за земеделски инструменти.
****е приятелка на Ст.П., познава имота в м-ст „****“, тя също има имот в близост. До имота на К. живее леля й. Имота е 1200 кв.м., в него няма вила, има една барака. Влиза се през една голяма врата,
която се разтваря за да може да влиза кола и една метална вратичка, която. Има
засадени овошки, имало е лозе, което погинало. Знае, че ****са водили дела за
имота и ги спечелили. Последно е ходила
в имота преди два месеца. Има катинар и
ключ за металната врата, а другата врата е с ключ. Има табела на която пише „****“.
Когато са купили имота, в него е имало фургон.
Свид.
Костадинова знае, че ****имат имот в м-ст „****“. Посещава имота редовно от
2012 г. Знае от К., че това са два имота, които са обединени. От едната страна
има стабилна постройка, вдясно се намира изоставено място с телена ограда. Има
стар фургон в средата на имота. Има овошки, вода с малка чешмичка, В имота голяма метална врата и малка метална вратичка. Семейство ****посещават
имота, берат плодовете, правят компот от
овошките. Виждала е табелата. Фургона е стар от две стаички и малко антре. ****го
ползвали, но искали да го продават.
Страните нямат спор за идентичността на
процесните имоти и имотите, които са описани в исковата молба и в отговора и с
определение по чл.146, ал.1 ГПК съдът е обявил,
че не се налага събирането на доказателства за установяване
идентичността на имотите.
Спорът между страните се свежда до факта на
владението за процесните имоти с идентификатор ****и идентификатор ****по кад.карта на с.о ****, район
**** на град Варна.
Ответникът Ал.П. е починал в хода на
производството и на осн.чл.227 ГПК съдът е конституирал неговите наследници
Й. Ал.П. с ЕГН **********, А. Ал.П. с ЕГН **********, действаща със съгласието
на нейната майка и законен представител К. К.П. и К. К.П., участваща в
производството и на самостоятелно основание. Като страна е призована Дирекция
“Социално подпомагане“ Варна доколкото в производството се засягат права и
интереси на дете.
При така установеното от фактическа страна, съдът формира
следните изводи от правна
страна:
Спецификата на предявения положителен установителен
иск за собственост обуславя разпределението на доказателствената тежест между
страните в производството за установяване
на елементите от фактическия състав на спорното право. В качеството на страни, претендиращи, че са носители на
материалното право на собственост върху процесните
два имота, ищците следва да установят по пътя на главното и пълно доказване
наличието на предпоставките за възникване на въведеното от тях придобивно
основание. Доказването и съществуването на
вещното право на собственост в патримониума на ищците към момента на
приключване на устните състезания определя
изхода от спорното правоотношение и преодоляването на конкуренцията на права
между страните по делото.
Съдът приема за установено от анализа на събраните в производството доказателства по непротиворечив и категоричен начин
следното:
С влязло в сила решение от 27.01.1998 г., постановено по гр.д.1066/1997
г. на ВРС, 20 с-в е обезсилен констативен нотариален акт ****, н.д. №13266/16.12.1995 г. с който акт **** е бил признат за собственик
на процесните имоти по давностно владение, като със същия титул за собственост
продавачът **** се е легитимирал като
собственик при продажбата, извършена с НА №98/05.03.2004 г. на купувача ********.
От това следва, че **** е закупила имотите
от несобственик, тъй като решението на съда е влязло в сила преди разпоредителната сделка. Купувайки от
несобственик праводателката ****
не е придобила правото на собственост по договора за продажба, обективиран в ****/05.03.2004
г., от което следва, че ищците също са закупили от несобственик. В случая е приложимо
правилото, че никой не може да прехвърли повече права, отколкото самият той
притежава /nemo dat quod non habet/, от което следва, че съдебното решение обвързва
както страните по конкретния спор по гр.д.1066/1997 г. на ВРС, така и последващите преобретатели на процесните имоти, които са страните по делото.
В решение, постановено по гр.д. № 1217/62 г. на първо ГО на ВС е
посочено, че съгласно чл. 116, б."б" ЗЗД всеки иск прекъсва давността
независимо от това, дали по време на предявяването му са били налице всички
необходими за предявяването му процесуални предпоставки. Ако искането или
възражението не бъдат уважени давността не се смята прекъсната. В този смисъл е прието, че и засегнатият от процесуален недостатък иск прекъсва давността
също така, както и редовно предявеният иск. Прекъсването на давността става в
момента на предявяване на иска. А според ГПК искът се счита предявен в момента
на подаване на исковата молба, даже и нередовна - чл.129, ал.5 ГПК /чл.100, ал.4 ГПК отм./.
Поправянето прави исковата молба редовна от деня на нейното подаване, а не от
деня на отстраняване на нередовността – в този смисъл решение по гр.д. № 512/76
г. на първо г.о. на ВС. В настоящият случай е налице именно последната
ахипотеза на чл.116, б.“б“ ЗЗД, тъй като предявените до момента от ищците
искови молби за установяване на правото им собственост на заявено различно
придобивно основание и за отричане на правото на собственост на ответниците са
били отхвърляни с цинтираните по-горе решения по гр.дела.
От показанията на първата група
свидетели се установява, че ищците са поставили
фургон в единия от процесните
имоти преди 10 г. и впечатленията на
тези свидетели са от преди 10 години. Исковата молба е подадена през м.декември
2020 г., от което обстоятелство следва
да се приеме, че свидетелите разказват за събития и обстоятелства,
свързани с процесните имоти в това число и за упражнявана фактическата власт
върху същите имоти от ищцете с начален момент 2010 г. В същото време втората
група свидетели разказват за събития и обстоятелства, свързани с процесните
имоти в това число и за упражнявана фактическата власт върху същите имоти от
ответниците с по-ранен начален момент, а
именно 2007 г. когато ****са закупили
имотите, в същата година поставили ограда и катинар, забили колчета на лозето.
Фургона бил в мястото още през 2006 г., когато свид.Стоев е ходил на оглед с А.П..
По възраженията на ответниците за
осъществяваната фактическа власт върху процесните имоти, съдът приема за
установено, че събраните в тази връзка свидетелски показания са разколебали
показанията на първата група свидетели, водени от ищците, които са дали показания за релевантни факти и за
обстоятелствата, свързани с придобиването, фактическата власт и владението на
процесните имоти за по-късен период от
време с начало м.12.2010 г., а не 15.01.2010 г., на която дата ищците твърдят,
че са разположили в единия от имотите строителен фургон за
съхранение на лични вещи. Не се установи в кой от двата имота е разположен
фургона, не се установи че същия е поставен
именно от ищците при наличието на
показания, че фургонът се е намирал в имота още през 2006 г. Същият е бил в имота
и през 2007 г. когато ответниците ****са
придобили собствеността с договор за продажба и са започнали да упражняват
фактическата власт. От доказателствата по делото, ищците не установиха в хода на
производството владението върху процесните имоти да е изгубвано от ****в определен период от време от 2007 г. до подаване на
молбата.
От събраните гласни доказателства в
производството, съдът приема за установено, че ответниците са установили
възраженията си в отговора, че през процесния период те са осъществявали
фактическата власт върху имотите, която фактическа власт не е изгубвана и продължава
към момента.
От изложеното, съдът приема, че твърденията в исковата молба за осъществявана
фактическа власт върху процесните имоти и за периода на владението от страна на
ищците **** не са безспорни и не са категоричини. В хода на производството
ищците не установиха да са демонстрирали
свое владение спрямо ответниците или да са отблъсквали владението на последните.
Заплащането на данъци, подписването на договор за доставка на ел.енергия и ВиК
услуги не установяват владение при конкуренция
на права на спорещите страни. От събраните доказателства по делото, съдът
намира, че ищците не са провели успешно
главно и пълно доказване на претендираното
право на собственост на заявеното придобивно основание нито през първия
заявен период, нито по време на евентуалните такива. Предявения иск следва да
се отхвърли като неоснователен.
По въпроса за
разноските:
При този изход на
спора се явява основателно искането на ответниците за заплащане на разноски включващо заплатено
възнаграждение на процесуалния им представител в размер на 1200.00 лева.
Доколкото не е направено възражение по чл.78, ал.5 ГПК, същото следва да се
уважи в пълен размер.
Мотивиран от изложеното,
съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на **** Т.И., ЕГН ********** и Ж.С.И., ЕГН **********, двамата с постоянен
адрес ***, съдебен адрес *** 33, чрез адв. Т.Р.З. предявен срещу К.К.П., ЕГН ********** и А.Т.П., ЕГН **********,
починал в хода на производството на 11.10.2022 г. и заместен от наследници по
закон Й.А.П. с ЕГН **********, А.А.П. с ЕГН **********, действаща със
съгласието на нейната майка и законен представител К.К.П. и К. К. П., ЕГН **********, всички с постоянен адрес *** за приемане
за установено по отношение на
ответниците, че ищците **** са собственици на поземлен имот с идентификатор ****(десет
хиляди сто тридесет и пет, точка, две хиляди петстотин и двадесет, точка,
двеста осемдесет и пет) по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед РД-18-92/***
год. на Изп.директор на АГКК, с административен адрес: гр. Варна, общ. Варна,
обл. Варна, район „****" п.к. 9000, с.о. „****", местн. „****" ,
с площ от 498 кв. метра, трайно предназначение на територията: Урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), предишен идентификатор:
няма, номер по предходен план 5200285, при граници и съседи: **** и на поземлен имот с идентификатор ****(десет хиляди сто тридесет и пет,
точка, две хиляди петстотин и двадесет, точка, двеста осемдесет и шест) по КККР
на гр. Варна, одобрени със Заповед РД-18-92/*** год. на Изп.директор на АГКК, с
административен адрес: гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, район „****" п.к.
9000, с.о. „****" , местн. „****" , с площ от 647 кв. метра, трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10 м) , предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: ****,
при граници и съседи: **** като правото на собственост е придобито по време на
брака на ищците **** след като са
осъществявали непрекъсната и несмущавана фактическа власт в периода 13.06.2009 г. - 13.06.2014 г., в евентуалност, че са собственици след
осъществено владение през 10-годишен
давностен срок от 13.06.2009 год. до 13.06.2019
год., в евентуалност, че установената
фактическа власт както при 5-годишната,
така и при 10-годишната давност е
установена на 15.01.2010 г., на която дата са разположили в единия от имотите строителен фургон за
съхранение на лични вещи, на осн.чл.124,
ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА **** Т.И., ЕГН
********** и Ж.С.И., ЕГН **********
да заплатят
на Й.А.П. с ЕГН **********, на А.А.П. с
ЕГН **********, действаща със съгласието на нейната майка и законен
представител К. К.П. и на К. К. П., ЕГН ********** разноски за възнаграждение на един адвокат в
размер на 1200.00 /хиляда и двеста/ лева, на осн.чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен съдия: