Р Е
Ш Е Н
И Е № 64
гр. Пловдив, 18.06.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на първи юни две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА
РУМЯНА
ПАНАЙОТОВА
с участието на секретаря Стефка Тошева, като разгледа докладваното от съдията Арнаудова в.гр.д. № 88/2020
г. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от С.Р.
против решение № 1435/04.12.2019 г., постановено по гр.д. № 1884/2018 г. по
описа на Пловдивския окръжен съд – ХХІІ гр.с. Жалбоподателят твърди, че
решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществено
нарушение на материалния и на процесуалния закон по изложените в жалбата
съображения, поради което моли съда да го отмени. Претендира разноски за двете
инстанции.
Ответникът Л.Б. не е взел
становище по жалбата.
Съдът, след като взе предвид
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Съдът намира, че жалбата е
подадена в срок, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на нея
и същата като ДОПУСТИМА следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционният съд е бил
сезиран с предявения от С.Р.Р. против Л.Р.Б. иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК. Ищецът
твърди, че на 28.02.2012 г. с писмен договор за покупко-продажба в гр. К., И.
закупил от П.А. лек автомобил марка „А.“, модел ., бял на цвят, с наличен номер
на рама …, рег. № .., на 07.03.2012 г. го предоставил на КАТ – П. за
първоначална регистрация, но поради съмнения относно извършена манипулация на
рампата, автомобилът бил задържан, приобщен като веществено доказателство и
оставен на съхранение на паркинг на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –П., той
подал две молби до Районна прокуратура – Пловдив за връщането му, но те били
оставени без уважение поради наличие на спор за собственост, доколкото ответникът
също заявил претенции към автомобила и искал да му бъде върнат. Предвид
изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че той е собственик на процесния лек
автомобил. Претендира разноски.
Ответникът Л.Б. не е взел
становище по иска.
С обжалваното
решение е отхвърлен искът на С.Р..
Решението е
обжалвано от ищеца и то е предмет на въззивна проверка изцяло.
Настоящият състав
намира, че предявеният от ищеца иск е допустим, като той има правен интерес да
иска установяване правото му на собственост върху описания лек автомобил, още
повече при отричане на това негово право от страна на ответника поради това, че
го е придобил посредством договор за покупко-продажба, довело до отказ да се
върне вещта на Р. /вж. жалба на Б. – л. 18 – л. 19 от делото на районния съд и
определение № 349/19.02.2016 г. на Пловдивския районен съд, с което е
потвърдено постановление от 15.12.2015 г. на Районна прокуратура – Пловдив за
отказ да се върне на ищеца автомобила/.
Неоснователно е
възражението на жалбоподателя, че първоинстанционното решение е неправилно поради допуснато от окръжния съд процесуално
нарушение – непостановяване на неприсъствено решение, въпреки че са били налице
предпоставките за това.
Съгласно
разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
В първото по
делото съдебно заседание пред окръжния съд на 12.11.2019 г. ищецът не е
направил такова искане, като тази разпоредба не се прилага служебно от съда.
За пълнота на
изложението следва да се посочи, че за да се постанови неприсъствено решение,
не е достатъчно да е направено искане от ищеца в тази насока, а разпоредбата на
чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК поставя допълнителни изисквания по същество – искът
да е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и
представените писмени доказателства. Следователно при направено искане от ищеца
за постановяване на неприсъствено решение съдът следва да извърши преценка на
основателността на иска само въз основа на направените твърдения и
представените с исковата молба писмени доказателства и ако не са налице
посочените предпоставки, може да отхвърли искането за постановяване на
неприсъствено решение.
За да бъде основателен иск по чл.
124, ал. 1 от ЗС, е необходимо да бъде установено, че ищецът е собственик на описания
лек автомобил на някакво придобивно основание, предвидено в ЗС, годно да го
направи такъв.
С
договор от 28.02.2012 г. П. А. от гр. К. е продал на С.Р. *** лек автомобил
втора употреба с марка „А.“, модел ., шаси № …, с
дата на първа регистрация 20.01.2009 г., с начин на плащане съгласно
договореното.
На 07.03.2012 г. в
качеството си на собственик С.Р. е подал заявление за първоначална регистрация
на употребявано ППС от ЕС, внос от И., с дата на първоначална регистрация
20.01.2009 г., съставляващо лек автомобил марка „А.“, модел .., с основен цвят
бял, допълнителен цвят черен, шаси № .., без номер на двигател, към което заявление
е представил договора от 28.02.2012 г., регистрационни талони и свидетелство за
регистрация № ...
От писмо №
3973/19.12.2018 г. на Районна прокуратура – Пловдив се установява, че има
образувано ДП № 161/2012 г. по описа на отдел „Криминална полиция“ при ОД на
МВР – П.поради това, че при предоставяне на процесния лек автомобил от С.Р. за
първоначална регистрация в България било установено, че наличният номер на рама
е бил допълнително набит след заличаване на оригиналния, цветът е бил променен
и колата била обявена за издирване от Кралство И. на 07.02.2012 г.,
регистрацията била отказана, а лекият автомобил бил иззет като веществено
доказателство след доброволното му предаване от Р.. След допълнителни справки и
експертизи в досъдебното производство било установено, че автомобилът е с № на
двигател .., изпълнен с оригинален шрифт, без следи от поправки и заличавания,
оригиналният № на рамата е .. и той е различен от този в представените за
регистрацията документи, националното свидетелство с № .., с което автомобилът
е представен за регистрация в България, се издирва в И. като открадната вещ, а
представеното за регистрацията национално свидетелство не е оригинално, а
копие, отпечатано на цветен принтер и подправено, като в номера на бланката цифрата
3 е преправена на 8.
Самият Р. в това
досъдебно производство е заявил, че не е собственик на автомобила, а е поел
ангажимент за неговата регистрация пред КАТ по молба на А.. М., който му предал
и всички документи, необходими за тази регистрация, като договорът от
28.02.2012 г. за покупко-продажба на МПС-то бил попълнен от М., а той
единствено положил подпис за купувач.
Посоченото
обстоятелство съдът приема като признание на ищеца, направено пред държавен
орган и материализирано в официален свидетелстващ документ /постановление от
27.02.2014 г. на Районна прокуратура – Пловдив – л. 12 от делото на районния
съд/.
Лицето А. М. е
споменато и от ответника в обясненията и в протокола му за разпит като свидетел
по горепосоченото досъдебно производство /л. 71 – л. 73 от делото на окръжния
съд/, като според Б. М., италиански гражданин, неколкократно доставящ за
продажба в автосервиза на ответника моторни превозни средства, през април 2011
г. му предложил да закупи от него процесния автомобил за сумата 60 000
евро, ответникът се съгласил, платил част от сумата /50 000 евро/, останалата
част се разбрали, че ще даде при прехвърлянето на вещта, а тя останала в
автосалона на Б. до октомври 2011 г., когато М. взел автомобила с цел да оформи
прехвърлянето и след това изчезнал.
Доколкото ищецът
изрично е признал, че даденото от него съгласие в сключения на 28.02.2012 г. с
П. А.договор за покупко-продажба е привидно, като той никога не е извършвал
волеизявление, с което действително е искал да придобие правото на собственост
върху автомобила, а единствено е правил услуга на трето лице /А. М./,
впоследствие не е получил фактическа власт върху автомобила от продавача, а е
упражнявал такава единствено в изпълнение на поръчката, дадена му от М. за
неговата регистрация, съдът приема, че е опровергана доказателствената сила на
частния диспозитивен документ по смисъла на чл. 180 от ГПК досежно изявленията,
съдържащи се в него, поради което договорът за покупко-продажба не е породил
вещно-транслативен ефект.
Като допълнителен
мотив за неоснователност на иска съдът възприема и съображенията в
първоинстанционното решение, касаещи различията в идентификационните белези
между автомобила по посочения договор за покупко-продажба, този, представен за
регистрация и иззетият като веществено доказателство по ДП № 161/ 2012 г.
Следва да се
посочи също, че в договора за покупко-продажба не е посочена продажна цена,
като доколкото той е възмезден по природа и е необходимо насрещната престация
да бъде точно определена или поне определяема, съдът намира, че липсата на
такава води до нищожност на същия поради липса на съгласие досежно съществен
елемент на договора, което от своя страна е пречка за прехвърляне правото на
собственост с него.
Ирелевантно по
делото е обстоятелството, че ответникът е бездействал и не е предприел действия
в своя защита, тъй като предмет на доказване в производството по чл. 124, ал. 1
от ГПК не е правото на собственост на ответника, а това на ищеца.
На база на
установената фактическа обстановка и изведените въз основа на нея правни изводи
съдът приема, че ищецът не е установил по несъмнен и категоричен начин, т.е.
при условията на пълно главно доказване, че той е придобил правото на собственост
върху процесния лек автомобил по силата на деривативно основание /договор за
покупко-продажба от 28.02.2012 г./ и е собственик на същия към момента на
завеждане на делото и към настоящия момент, поради което искът му е неоснователен
и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Доколкото първоинстанционният съд
е стигнал до същия правен извод, решението му е правилно и законосъобразно и
като такова следва да бъде потвърдено.
Предвид
гореизложените
мотиви съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
1435/04.12.2019 г., постановено по гр.д. № 1884/2018 г. по описа на Пловдивския
окръжен съд – ХХІІ гр.с.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.