И за да се произнесе взе предвид следното : Производството е по чл.208,ал.1 от ГПК. Обжалва се решение № 160 от 24.07.2006 г. , постановено по гр.д. № 117/ 2005 г. на Районен съд – Момчилград. Жалбоподателят Мехмед Садула Юмер от г. Момчилград обжалва решението на районния съд като незаконосъобразно , като твърди , че след като ищецът е собственик на 480 кв.м и собствеността се установява с нотариален акт за собственост , то няма основание да търси над тази площ от него . Нещо повече ищецът владеел в повече 35 кв.м без правно основание или не били налице фактически и правни основания за ищеца да търси от него в повече от притежаваната площ от неговия имот и в този смисъл не били налице основания за уважаване на иска. Освен това прилагането на дворищната регулация не прави ищеца собственик на имота , тъй като не притежава документ за собственост на имота за разликата от 480 кв. м до 540 кв. м . Не били представени доказателства за придобиване на 60 кв.м площ от имота . В жалбата се съдържат и твърдения , че ищеца няма основания да претендира за граници между имотите , каквито твърдения в исковата молба липсват . Моли съдът да отмени решението на районния съд и постанови решение по същество на делото, като отхвърли изцяло предявеният иск в осъдителната му част и се присъдят разноски по делото . В съдебно заседание жалбата се поддържа със същите оплаквания. Твърди, че ищецът не е доказал по несъмнен начин собствеността си върху имота и границите му и че границата между имотите минава така, както е отразено от вещите лица, Моли съдът да отмени решението на районния съд и постанови решение по същество, като отхвърли предявеният иск . Въззиваемия намира решението на районния съд за законосъобразно. Моли съдът да остави в сила решението на районния съд в частта, с която въззивника е осъден да предаде владението и отстъпи собствеността върху 25 кв.м в югоизточната част на поземлен имот с пл.сн. № 517 , кв. 85 по плана на г. Момчилград . Окръжния съд, след преценка на доказателствата , приема за установено следното: Жалбата касае осъдителната част на решението , в останалата част като необжалвано решението е влезнало в законна сила. Жалбата е допустима , разгледана по същество жалбата е частично основателна по следните съображения : Предявен е иск с правно основание чл.108 от ЗС, независимо от това, че в жалбата има твърдения за иск по чл.109 от ЗС. В исковата молба си молба ищецът твърди, че ответника , който е собственик на УПИ ІІ 514 кв. 85 по плана на г. Момчилград навлязъл в собствения му имот - УПИ-І 517 , кв.85 по плана на г. Момчилград и владеел 25 кв. м , като в тази площ построил паянтова постройка за отглеждане на кокошки . Моли съдът да признае за установено , че е собственик на поземлен имот № 517, кв. 85 по плана на г. Момчилград , целият с площ от 480 кв.м и да му бъде предадено владението върху този имот. Впоследствие , след оставяне на исковата молба без движение ищецът конкретизира иска и моли съдът да признае за установено, че е собственик на югоизточната част от поземлен имот пл. сн. № 517, кв.85 по плана на г. Момчилград целият с площ от 540 кв. м , която част представлява 25 кв. м , при граници на имота : изток ул. “Пролет” , запад- ул. Христо Ботев”, юг – имот пл.сн. № 514 и имот пл.сн. № 517 и ответника да бъде осъден да му предаде владението върху тази част от имота . За да уважи искът по чл.108 от ЗС съдът е приел, че ответникът владеел част от имота на ищеца без правно основание годно да го направи собственик . Настоящата инстанция намира мотивите на съда за оскъдни , но приема , че основния извод , относно основателността на иска , е правилен . Основния спорен въпрос по делото, на който е следвало да отговори районния съд е , владее ли ответника част от имота на ищеца и какъв е размерът на тази част. По този въпрос районния съд не е взел становище. По делото не се спори, че ищецът е собственик на УПИ І - 517 в кв. 85 по плана на г. Момчилград , а ответникът- на УПИ ІІ-514 кв. 85 по плана на г. Момчилград , като между двата имота има ограда от бодлива тел и същата не съвпада с регулационната линия . В съобразителната част на първоначалната искова молба ищецът твърди, че ответникът владее част от УПИ І-517 , кв. 85 по плана на г. Момчилград и в същото време прави искане за предаване владението на целият имот от 480 кв.м. Тази нередовност на исковата молба бе изправена от въззивния съд и искането всъщност касае предаване владението на 25 кв. м. , находяща се в югоизточната част от поземлен имот УПИ –І 517 кв. 85 по плана на г. Момчилград , за която част има твърдения , че се владее от ответника без правно основание. От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е собственик на УПИ І- 517 кв. 85 по плана на г. Момчилград, целият от 480 кв.м , ведно с построената в него едноетажна масивна жилищна сграда , при граници : ул.”Христо Ботев “ ,ул.” Вела Пеева” и Мехмед Садулов , за който е издаден нотариален акт № 250, том ІІ, дело № 681/1997 г. на РС-Момчилград . От изслушаните експертизи пред районния и въззивния съд се установява , че по силата на отреждането ищецът е собственик на УПИ І – 517 с площ от 540 кв.м , от които реално ползва 520 кв.м по силата на изменение на плана на г. Момчилград със заповед № 110/ 20.05.1998 г. на Кмета на Община – Момчилград , като отреждането на парцел І-517 минава по кадастралните граници на имот пл.№ 517 с изключение на северозападната му част . Експертизите установяват още, че парцел І-517 , кв. 85 по действащия план на г. Момчилград, който е собственост на ищеца , е идентичен с парцел І-294 , кв.32 по плана на г. Момчилград от 1964 г. А парцел ІІ- 328 , кв. 32 по плана на г Момчилград от 1964 г. , който е собственост на ответника , е идентичен на УПИ ІІ – 514 , кв. 85 по действащия план на г. Момчилград . Установява се още , че границите между двата парцела по действащия план на г. Момчилград от 1988 г. съвпада с имотната граница на имотите по плана от 1964 г. . Площта от 20 кв.м между съществуващата ограда и дворищнорегулационната линия между парцелите се владее от ответника и тази част е оцветена в зелено на скицата , която е неразделна част от заключението на тройната експертиза , изслушана от въззивния съд. Съдът намира, че тази експертиза е най-пълна и конкретна и е основана на книжата по делото , тези , които се намират в техническата служба при Община Момчилград и извършено геодезическо заснемане. По делото не се представят доказателства за собственост на УПИ ІІ-514 ,кв. 85 по плана на г. Момчилград , но от установеното от експертизите и представените пред настоящата инстанция протокол за строителна линия от 6.05.1961 г. , строително разрешение № 35 от 27.05.1972 г. и № 153/ 3.05.1961 г. съответно за строеж на гараж и на жилищна сграда и 3 бр. скици може да се направи извод , че ответника е собственик на посочения имот. При тези данни съдът намира искът по чл.108 от ЗС за основателен . При иск по чл.108 от ЗС въпросите за принадлежността на правото на собственост и осъществяваното владение са част от основателността на претенцията . По делото безспорно се установява, че по силата на отреждането площта на имота на ищеца е 540 кв. м , независимо от това , че по нотариалния акт е 480 кв. м. Площта обаче не е индивидуализиращ белег за един недвижим имот . Установява се, че имотите на страните са индивидуализирани и ищецът е собственик на УПИ І-517 ,кв. 85 по плана на г. Момчилград , а ответника - на УПИ ІІ-514 ,кв. 85 по плана на г. Момчилград или двата имота са съседни и по тези факти не се спори . Вярно е , че ищецът е придобил през 1997 г. имот с площ от 480 кв. м по силата на покупкопродажба на недвижим имот , но по делото се установява , че реално площта е 540 кв. м по силата на отреждането . При геодезическото заснемане експертизата установява , че ответникът е навлязъл в съседния парцел на ищеца и владее 20 кв. м , построил е ограда между двата парцела и парцелните граници между имотите на страните по плана на г. Момчилград от 1964 г. съвпадат с имотните граници по действащия план от 1988 г. Или от изложеното се установява, че ищецът е собственик на спорната част от УПИ І-517 , кв. 85 по плана на г. Момчилград , която включва площта между регулационната линия и оградата между двата парцела и е в размер на 20 кв. м , и същата се владее от ответника без правно основание . При това положение съдът намира, че са налице предпоставките за уважаване на иска по чл.108 от ЗС и тази част от имота следва да се върне на ищеца. В този смисъл следва решението на районния съд да бъде отменено в частта, с която Мехмед С. Юмер е осъден да отстъпи собствеността и предаде владението на УПИ І-517 ,кв. 85 по плана на г. Момчилград , при граници ул. “Христо Ботев, УПИ ХІ-515, 516, кв. 85, УПИ ІІ-514, кв. 85 и УПИ І- “За магазин за битови услуги “ кв. 29 на Юзджан Мюмюнов Мехмедов , за разликата от 20 кв. м до 25 кв. м , вместо което в тази част искът следва да бъде отхвърлен . Следва решението на районния съд да бъде обезсилено в частта, с която Мехмед С. Юмер от г. Момчилград е осъден да отстъпи собствеността и предаде владението на УПИ І-517 кв. 85 по плана на г. Момчилград на ищеца за разликата над 25 кв. м и в тази част производството следва да бъде прекратено . В останалата част решението следва да бъде оставено в сила . Водим от изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 160/ 24.07.2006 г. , постановено по гр.д. № 117/ 2005 г. на Районен съд –Момчилград в частта , с която Мехмед Садула Юмер от г. Момчилград, ул. “Вела Пеева” № 9 е осъден да отстъпи собствеността и предаде владението на УПИ І-517, кв. 85 по плана на г. Момчилград при граници на имота : ул. “Христо Ботев” , УПИ ХІ-515, 516 , кв. 85, УПИ ІІ-514 , кв. 85 и УПИ І-“За магазин за битови услуги” кв. 29 на Юзджан МюмюновМехмедов от г. Момчилград , ул. “Христо Ботев “ № 14 за разликатаот 20 кв. м. до 25 кв. м от същия имот, вместо което постановява: ОТХВЪРЛЯ предявеният от Юзджан Мюмюнов Мехмедов от г. Момчилград , ул.”Христо Ботев” № 14 против Мехмед Садула Юмер от г. Момчилград , ул. “Вела Пеева “ № 9 иск по чл.108 от ЗС за отстъпване собствеността и предаване владението на УПИ І-517, кв. 85 по плана на г. Момчилград за разликата от 20 кв. мдо 25 кв. м от същия имот. ОБЕЗСИЛВА решение № 160/ 24.07.2006 г. , постановено по гр.д. № 117/ 2005 г. на Районен съд – Момчилград в частта , с която Мехмед Садула Юмер от г. Момчилград, ул. “Вела Пеева” № 9 е осъден да отстъпи собствеността и предаде владението на УПИ І-517, кв. 85 по плана на г. Момчилград при граници на имота : ул. “Христо Ботев” , УПИ ХІ-515, 516 , кв. 85, УПИ ІІ-514 , кв. 85 и УПИ І-“за магазин за битови услуги” кв. 29 на Юзджан Мюмюнов Мехмедов от г. Момчилград , ул. “Христо Ботев “ № 14 за частта над 25 кв. м от същия имот и ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 273/2006 г. по описа на КОС в тази част. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част . Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в 30-дневен срок от получаване на съобщението от страните .
Председател: Членове: 1. 2.
|