№ 24462
гр. София, 04.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ СТОЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №
20231110141459 по описа за 2023 година
Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно
право с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 2 954,51 евро (частичен
иск от 3 074,12 евро), представляваща престирана при начална липса на основание сума по
договор за банков кредит № 235/170/27.06.2007 г.,, включваща платена без основание
възнаградителна лихва и такси за периода 16.07.2007г. до 14.05.2012 г.;
Така квалифицираната от ищеца искова претенция: „частичен установителен иск за
установяване по основани, размер, дължимост на съществуващо към 17.05.2017 г. право на
вземане от 2 954,51 евро от общо 3 074,12 евро – сбор от месечно надвземани лихви и
такси по кредита“, е недопустима и не представлява самостоятелен иск. В процесния правен
спор съдът е сезиран с осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, който има за предмет
същото субективни материално право, за което се иска установяване със СПН в така
квалифицирания частичен установителен иск, т.е. при произнасянето по иска с правна
квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД съдът е длъжен да се произнесе преюдициално и по
съществуването на претенцията, както и по нейната основателност. Следователно търсената
защита, чрез установяване на спорното право, се поглъща от вече предявения иск за
осъждане на ответника.
Настоящето производство следва да бъде прекратено на основание чл. 126, ал. 1
ГПК, тъй като пред Апелативен съд – София, действащ като въззивна инстанция на СГС,
има висящ правен спор между същите страни, на същото основание и за същото искане.
Спорът пред СГС е образуван с предявяването на ИМ на 23.12.2022 г., докато пред СРС е
предявен иск на 25.07.2023 г.
Претендираното в исковата молба застрашено или нарушено материално право става
предмет на делото, респективно предмет на решението, което само по себе си трябва да
представлява отговор на направеното от ищеца искане. Спорното право се индивидуализира
с 1) основанието, въз основа на което се претендира да е възникнало, т.е. правопораждащия
фактически състав; 2) съдържанието на правото; 3) субектите по спорното правоотношение;
4) индивидуализация на обекта на спорното правоотношение.
1
В производството пред СГС е направено и разгледано изявлението за прихващане на
ищеца, по което се формира СПН, арг. чл. 298, ал. 4 ГПК. С възражение към първоначалния
предмет на делото, образувано пред СГС, е добавено твърдяното от ищеца субективно
материално право за сумата от 2 954,51 евро. Иска се от съда да постанови прихващане с
дължимата главница, като съобрази и установи съществуването на вземането за надвзети
договорна лихва и такси. Съдът се е произнесъл по направеното възражение за прихващане
като го е уважил частично. Независимо дали възражението е основателно или
неоснователно със сила на пресъдено нещо се установява несъществуването на твърдяното
притезание/вземане – Тълкувателно решение 2/18.03.2022 г. по т.д. 2/2020 г. ОСГТК на ВКС.
Следователно е налице пълен идентитет между спорното право, предмет на делото
пред СГС (въведено в делото чрез възражение за прихващане) и твърдяното спорно
материално право в настоящето производство.
Воден от горното, Съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба вх.№ 211172/25.07.2023 г., подадена от Б. Х. Н..
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 126, ал. 1 ГПК, производството по гр. дело №
41459/2023 г. по описа на Софийския районен съд, I ГО, 24 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от връчване на препис на ищцата.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2