МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА
от 12.11.2009г. на КРС
по НОХД
№ 706/ 2009г.
Повдигнато е
обвинение срещу Н.П.И. *** за престъпление
по чл.343 ал.1 б.”б” вр.чл.342 ал.1 от НК извършено
на 13.06.2009г. в гр.Кърджали.
По делото е приет за
разглеждане граждански иск предявен от Д.С.Е. *** против подсъдимия за сумата
от 10000лв. за причинени неимуществени вреди от престъплението ведно със
законната лихви от датата на увреждането- 13.06.2009г. до окончателното
изплащане на сумата, както и разноски по делото. Пострадалата е конституирана и
като частен обвинител.
Производството по
делото се разглежда по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.371 т.1 от НПК.
Представителят на
прокуратурата заявява, че от доказателствата по делото се установила виновността
на подсъдимия Н.П.И. за извършване на престъпление по чл.343 ал.1 б.”б” вр.чл.342 ал.1 от НК. Деянието от субективна страна е
непредпазливо, тъй като деецът не предвиждал настъпването на обществено
опасните последици- телесната повреда на пострадалата, но е могъл и е бил
длъжен да предвиди и направи всичко възможно да предотврати настъпването на
произшествието. Моли да бъдат отчетени като смекчаващи отговорността
обстоятелства- самопризнанието, добри характеристични данни, и отегчаващи
такива- употреба на алкохол. Пледира за алтернативно предвиденото наказание „пробация” със следните пробационни
мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” с периодичност 2 пъти
седмично за срок от 2 години, „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 2 години и „безвъзмезден
труд в полза на обществото” от 150 часа в рамките на 2 поредни години. Моли
също така на дееца да бъдат възложени направените разноски. По отношение на
гражданския иск считал същия, че следвало да бъде уважен по справедливост,
съобразни събраните по делото доказателства за претърпените от пострадалата
неимуществени вреди.
Представителят на
гражданския ищец и частен обвинител моли съда да наложи на подсъдимия
справедливо наказание с оглед неговата възраст, нарушенията които бил допуснал,
на обремененото му съдебно минало, както и това
че не считал за виновен. По отношение на гражданския иск счита, че
следвало да бъде уважен в пълния му предявен размер с оглед на многобройните
начупвания, които били причинени, на това, че все още било затруднено
движението на крайника и по този начин били засегнати и нейните близки, както и
поради това, че към датата на престъплението била бременна, но следвало да
прекрати бременността поради облъчването, което претърпяла при лечението.
Подсъдимият се
признава за виновен в това, че бил навлязъл в насрещното платно, но не бил
ударил жената. Дава подробни обяснения за случилото се. Неговият защитник
настоява на това, че не оспорват вината на дееца Н.И., но свидетелят И.С. се
движел в участъка на ПТП- то с несъобразена с конкретната пътна обстановка
скорост. Освен това там имало ограничение на скоростта от 40 км/ч., което ако би
спазвал, е щял да избегне удара с жената. Твърди, че вината на свидетеля И.С. ако
не била по- голяма, то поне била равна на тази на подсъдимия. Моли съда да
наложи на дееца предложеното от прокурора наказание, но в размер от по 1
година, а по отношение на гражданския иск- да бъдат съобразени събраните по
делото доказателства, практиката и справедливостта.
Съдът като обсъди
всички доказателства, събрани по делото прие за установено следното от
фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА: Подсъдимият Н.П.И., роден
на ***г***, български гражданин, със средно образование, неженен, безработен, осъждан, с ЕГН **********.
Безспорно по делото
се установи фактическата обстановка установена на досъдебното производство и описана
в обвинителния акт, а именно: На 13.06.2009г. около обяд подсъдимият Н.И.,
който към този момент бил неправоспособен водач, управлявал лек автомобил марка
„ВАЗ 1500С” с ДК № К 6545АК, собственост на Т. М. Я.. Бил сам и се движел със
скорост 48.3км/ч. по път V-50718 в посока от с.Царева поляна към с.Звиница, обл.Кърджали. Времето
било сухо с нормална за атмосферните условия видимост, а пътят в този участък
бил двупосочен с по една лента във всяка посока с ширина на лентите за движение
по 3.90м., които не били отделени с осова линия. От двете страни имало оформени
банкети, които били с 4см по- ниски от платното за движение.
Движейки се по този
път подсъдимият И. навлязъл 70см в насрещната лента на 1.5км преди с.Звиница, въпреки че нищо не налагало предприемането на
такава маневра, а освен това участъка там бил прав. Въпреки, че срещу него се
движел със скорост 72.2км/ч. лек автомобил „Фолксваген Голф” с ДК № К 5986АР
управляван от свидетеля И.Я.С., деецът не направил нищо, за да не причини произшествие.
Водачът на правилно насрещно движещ се автомобил след като видял, че срещу него
върви друга кола, която била навлязла в неговата лента, предприел маневра, с
която насочил колата извън своето платно за движение, навлязъл в банкета в
дясно с около 50см. и задействал спирачната система. Въпреки това последвал
удар между двата автомобила в левите им странични огледала, при който било
счупено огледалото на „ВАЗ 21061”,
а това на „Фолксваген Голф”- било само одраскано. След този удар свидетелят И.С.
не могъл да овладее колата си и да остане на пътното платно и на банкета, така
както бил опозициониран до този момент, тъй като автомобилът
му продължил да се движи в посока под ъгъл надясно, защото след натискането на
спирачките, колелата вече били блокирани и се движел по законите на механиката,
без да може да завие наляво. Така след удара между двете коли, управлявания от
свидетеля И.С. автомобил изминал разстояние 10.20метра, когато ударил
свидетелката Д.Е., която се намирала в близките храсти и дървета с гръб към
пътя. След това първият излязъл от банкета и паднал с колата си в страни от
пътя по наклон с денивилация 1.45м спрямо пътното
платно, след което автомобилът спрял. Тогава свидетелят С. излязъл от колата и
чул писъци на жена. Насочил се на там и видял момиче, което било паднало в
канавката. Измъкнал я от там и тя му споделила, че я боли крака. Тогава
разбрал, че той бил ударил свидетелката Е.. За това свидетелят С. се обадил на
телефон 112 и потърсил помощ.
Малко по- късно на
место пристигнал полицейски екип в състав свидетелите В. Б. и И. Ф.. Те извършили проверка за алкохол и на двамата водачи
с Дрегер, които отчели нулеви резултати, както й им
съставили актове по Закона за движението по пътищата. Свидетелката Д.Е. била
транспортирана в ЦСМП гр.Кърджали.
По- късно, около два
часа след пътно- транспортното произшествие, вещото лице Д.Д. извършил оглед и
направил замервания, при които установил, че в участъка на възникналото ПТП
нямало поставени пътни знаци и в двете посоки, което означавало, че разрешената
скорост там била 90км/ч. Според това заключение прието и неоспорено
от страните, поради което настоящата инстанция напълно кредитира, се
установява, че подсъдимият е имал техническа възможност да предотврати удара с
автомобила управляван от свидетеля С., ако се е движел в своята лента за
движение, както и е можел да направи това с аварийно спиране на разстояние по-
голямо от опасната зона на спиране. Също така вещото лице установява, че водачът
на лекия автомобил „Фолксваген Голф” е имал техническата възможност да
предотврати удара в насрещно движещия се автомобил „ВАЗ 21061” с маневра, която бил
извършил и поради това бил избегнал челния удар. Но свидетелят С. не е имал
техническа възможност да види намиращата се в храстите пешеходка- свидетелката Е.-
и поради това не е могъл да предотврати удара с нея.
Тази безспорна
фактическа обстановка съдът възприе на база обясненията на подсъдимият И.,
свидетелските показания на И.С., В. Б., И. Ф., Д. И., Ф.Х., С.В., Д.Е., както и
от писмените доказателства по делото и изготвените експертизи- съдебно-
медицинска и автотехническа.
Фактът, че
подсъдимият е бил неправоспособен водач на МПС, тъй като към датата на
инкриминираното деяние както самия той обяснява, а и от писмените доказателства
– препис на свидетелство за управление на МПС № 3243881 и Справка за нарушител
от региона рег.№ ПП-10847 от 23.06.2009г., се установява че той не е притежавал
свидетелство за съдимост валидно за категорията, към която спада управляваното
от него превозно
средство, както изисква чл.150а, ал.1 от Закона за движението по
пътищата.
Безспорен е факта,
че подсъдимият е навлязъл в насрещното платно със 70см, което е видно от
обясненията на самия деец, от показанията на свидетелите И.С., Д. И., както и
от автотехническата експертиза. Пак от изброените
доказателства е видно, че двете коли, управлявани от подсъдимия И. и свидетеля С.,
се ударили в левите им странични огледала.
Видно от
свидетелските показания на Д.Е., И.С., Д. И., Н. И., С.В., Ф.Х., от обясненията
на дееца и от съдебно- медицинската и автотехническата
експертизи, макар и по косвен начин доказват, че колата управлявана от
свидетеля И.С. е ударила пострадалата Е., в резултат на което й е било
причинено открито счупване на двете кости на лявата подбедрица,
което е довело до трайно затрудняване на движението на левия крак за около 5-6
месеца при обичаен ход на оздравителния процес.
Факта, че
пострадалата Д.Е. се е намира в района на високи дървета и храсти, и поради
това не е била забелязана от свидетеля И.С., се установява на първо място от
огледа, който е извършил вещото лице Д. и заключенията, които е направил въз
основа на това; косвено от показания на И.С.,
Д. И. и Ф.Х..
Настоящата инстанция
приема, че по време на престъплението в района, където е извършено то, не е
имало ограничение на скоростта предвид на обясненията на вещото лице Д., който
е извършил оглед на пътя два часа по- късно, както и на свидетелските показания
на И.С.. Съдът не кредитира служебна бележка изх.№ 154/ 24.09.2009г. издадена
от Кмета на с.Звиница, тъй като тя не доказва че на
инкриминираната дата е имало ограничителни знаци, а свидетелства за това, че
преди да започнат ремонтните работи през месец май 2009г. са били поставени
такива.
ОТ ПРАВНА СТРАНА: Подсъдимият Н.П.И. от обективна и
субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.343 ал.1 б.”б” вр.чл.342 ал.1 от НК за това, че на 13.06.2009г. на път V-50718 между с.Балкан обл.Хасково и с.Звиница обл.Кърджали, при управление на МПС- лек автомобил
марка “Ваз 21061”
с ДК № К 6545 АК, собственост на
Т. М. Я. от с.Звиница, нарушил правилата за движение- чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП като
на платно за движение с две
пътни ленти навлязъл и се движил
в лентата за насрещно движение; чл.20 ал.1 от ЗДвП- не
е контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което управлява; чл.20 ал.2 от ЗДвП като не
спрял при възникнала опасност за движението; чл.150 от ЗДвП- управлявал
МПС без да е правоспособен водач- като предизвикал пътно- транспортно произшествие, вследствие на което по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на Д.С.Е. *** с ЕГН **********
изразяваща се в счупване на двете
кости на лявата подбедрица, довело до трайно
затрудняване движението на левия крак
за около 5-6месеца при обичаен ход
на оздравителния процес.
Деянието е извършено
по непредпазливост при формата самонадеяност, като обвиняемият е предвиждал
настъпването на обществено опасните последици и е имал увереност, че тези
последици няма да настъпят.
Причините за извършване
на деянието се коренят в неуважение на дееца към закона и ниско правосъзнание.
На
инкриминираната дата деецът е нарушил правилата за движение, а именно: чл.16
ал.1 т.1 от ЗДвП като на платното за движение с две
ленти навлязъл и се движел и в лентата за насрещно движение; чл.20 ал.1 от като не е контролирал непрекъснато пътното превозно
средство, което управлявал; чл.20 ал.2 от не е спрял
при възникнала опасност на пътя; чл.150 от като
е управлявал МПС без да е правоспособен водач, и поради всички тези нарушение
на правилата за движение е причинил пътно транспортно произшествие, в резултат
на което е блъснал правилно движещия се лек автомобил, който предприемайки
спасителна маневра за да избегне челен удар, а именно завил надясно и задействал
спирачната система, и заради това е ударил свидетелката Д.Е.. Като изброените
нарушения на правилата за движение са в пряка и непосредствена причинна връзка
с настъпилия вредоносен резултат- средна телесна повреда. Налице е причинна
връзка между нарушението на правилата за движение и настъпилия резултат, защото
видно от приетата по делото автотехническа експертиза
деецът е имал техническа възможност да предотврати настъпилото ПТП с другия
автомобил управляван от свидетеля С., ако се е движел в своята лента за
движение и ако е предприел спасителна маневра чрез аварийно спиране. Като
безспорно се установи по делото, че съпричина за
катастрофата има и пострадалия с неправомерното си поведение на пътя-
управлявал МПС, за което нямал правоспособност. Но последното не представлява
причина за възникналото ПТП, защото подсъдимият на първо място е следвало да
изпълни своите задължения по Закона за движението по пътищата като не навлиза в
насрещната лента, защото ако не бил сторил това, то нямало да го има и настъпилия
вредоносен резултат, а именно причиняване на средна телесна повреда чрез
блъскането на свидетелката Е. от свидетеля С., но само и единствено в резултат
на предприетата от последния спасителна маневра за избягване на челен сблъсък
между двете превозни средства.
ПО НАКАЗАНИЕТО: Съдът като взе предвид предвидените в НК алтернативни наказания за
престъпление по чл.343 ал.1 б.”б” вр.чл.342 ал.1 от НК - лишаване от свобода до три години или пробация, намира,
че подходящо такова в настоящия казус се явява пробацията
предвид най- вече на голямата възраст на подсъдимия. Освен това беше взето
предвид степента на обществена опасност, която е типична, предвид на начина на
извършване на произшествието, така също и наличието на смекчаващи обстоятелства-
добри характеристични данни и направеното самопризнание; като отчете
наличието и на отегчаващите такива- обременено съдебно минало, макар и в дълъг
период преди настоящото деяние; намира,
че едно наказание „пробация” при баланс на смекчаващи
и отегчаващите обстоятелства, ще изпълни целите на чл.36 от НК, а именно пробационни мерки както следва: „задължителна регистрация
по настоящ адрес” за срок от 1 година и 6 месеца при периодичност 2 пъти
седмично, „задължителни периодични срещи с пробационен
служител” за срок от 1 година и 6 месеца и „безвъзмезден труд в полза на
обществото” в размер на 160 часа за 1 година.
По гражданския иск: Настоящата инстанция
предвид
изхода на делото намира, че са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД, поради
което приема, че подсъдимият Н.И. е длъжен да обезщети вредите, които е
причинил на пострадалата Д.Е. в резултат на непредпазливо и противоправно
престъпно поведение извършено на 13.06.2009г. по чл.343 ал.1 б.”б” вр.чл.342 ал.1 от НК. Претендираното
обезщетението за претърпени болки и страдания трябва да съответства на тежестта
на причинените телесни увреждания, характера и продължителността на лечение и
трайните последици за здравето на увредения. В настоящият казус е налице
засягане на организма на пострадалата Е., което е причинило счупване на двете
кости на лявата подбедрица, което е довело до
затрудняване на движението на дясната ръка за около 5-6 месеца. Настоящата
инстанция обаче не приема твърдението на пострадалата, че същата е била
бременна по време на инцидента и само заради него й се е наложило да направи
аборт, тъй като такива доказателства по делото не бяха представени. Предвид на
изразеното по- горе и отчитане на неудобствата от увреждането; факта на
здравословно неразположение за около 6 месеца след инцидента; при съобразяване
на практиката на съдилищата и на критерият за справедливост, въплътен в
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът приема, че предявеният граждански иск от пострадалата, която е конституирана като
граждански ищец, е доказан и основателен в размер от 4800,00 лв., представляващи причинени
от престъплението извършено на 13.06.2009г. неимуществени вреди, като отхвърля иска
до пълния му предявен размер
от 10000
лв. като
неоснователен и недоказан. При този изход
възложи на дееца и направените разноски от гражданския ищез
за адвокатска защита в доказания й размер от 300лв.
На основание чл.189
ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимия направените по делото разноски в размер
на 180.00лв. за вещи лица и сумата от 192.00лв. за държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск.
По изложените
съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови решението си.
Районен съдия: