№ 1044
гр. Бургас, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Таня Д. Евтимова
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело
№ 20222100501345 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.
Образувано е пред БОС по повод въззивна жалба на ГД“Пожарна
безопасност и защита на населението“ към МВР,представлявана от
гл.комисар Николай Николов-директор,подадена чрез процесуалния
представител главен юрисконсулт Татяна Стойкова,с адрес за призоваване:
гр.Бургас,ул.“Александър Велики“№37“Б“- РДПЗН- Бургас срещу Решение
№ 1652 от 27.07.2022г. постановено по гр.д.№ 3276/2022г.по описа на БРС,с
което въззивната ГДПБЗН към МВР е осъдена да заплати на въззиваемия И.
С. Д.,с ЕГН- ********** със съдебен адрес:гр.Бургас,ул.“Васил
Левски“№16,ет.2,офис 210 ,сумата от 817.90 лева,представляваща
допълнително трудово възнаграждение за 73.22 часа положен от въззиваемия
и неплатен извънреден труд през периода 01.07.2019г.-09.07.2020г.,ведно със
законната лихва върху главницата ,считано от 26.05.2022г.до окончателното
и изплащане,както и сумата 180.82 лева,представляваща сборно обезщетение
за забавено плащане на главницата за периода от 01.11.2019г.-25.05.2022г.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за необоснованост и
неправилност на решението на БРС. Въззивникът счита,че необоснован и в
противоречие с материалния закон се явява изводът са съда относно
субсидиарното приложение на общата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата/НСОРЗ/ с аргумент,че в противен случай
служителите на МВР ще бъдат поставени в неравностойно положение спрямо
работниците по трудови правоотношения,регулирани от КТ. Изложени са
1
аргументи в подкрепа на становището,че КТ не намира субсидиарно
приложение по отношение на държавните служители като цяло и по
отношение на тези от тях,работещи в МВР,а освен това нито в ЗДСл,нито в
ЗМВР има непряко препращане към нормите на КТ –че за неуредените в тези
закони случаи КТ се прилага „съответно“,а точно обратното- във всички
случаи,в които законодателят е счел,че материята следва да се уреди по КТ
,препращането е пряко чрез посочване на конкретните правни норми ,като се
позовава на такива конкретни препращания. Посочва също,че по законова
делегация на съответните нормативни актове са приети подзаконови такива-
наредби,които съгласно чл.7 ал.2 от ЗНА се отнасят до нормативния акт от
по-висока степен,чиито разпоредби детайлизират. Така например,НРВПО и
НСОРЗ са приети на основание разпоредби от КТ,а НЗСДА ,на основание
разпоредби от ЗДСл.На основание чл.179 ал.2 и чл.187 ал.9 от ЗМВР в
процесния период са приети и действали издадените от Министъра на МВР
Наредби/ №8121-з-776/29.07.2016г.и №8121-з-36 от 07.01.2020г./за реда за
организацията и разпределянето на работното време,за неговото отчитане,за
компенсирането на работата извън редовното работно време,режима на
дежурство,времето за отдих и почивките на държавните служители в
МВР.Видно от техния предмет,който е ясно дефиниран в чл.1 на посочените
две наредби,НСОРЗ,НЗСДА имат еднакъв предмет на регламентация.
Позовава се и на съдебна практика на ВКС досежно невъзможността за
субсидиарно прилагане на общия трудов закон и подзаконовите актове по
прилагането му.Прави се довод,че преценката на органа,комуто е делегирана
компетентност по издаване на наредбите по чл.187 ал.9 от ЗМВР –министъра
на вътрешните работи ,както за въвеждането на коефициент на превръщане на
нощния труд в дневен,така и за отпадането на коефициента е по
целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол.Отсъствието на подобна
разпоредба с коефициент 1.143 не съществува в наредбата,относима към
исковия период и отсъствието е в синхрон с разпоредбите на чл.187 ал.1 и
ал.3 от ЗМВР. Въззивникът счита,че това отсъствие не е правилно да се
тълкува като празнота в правната уредба,а означава,че такъв коефициент не е
уреден,защото по ЗМВР нормалната продължителност на работното време
през деня и нощта е еднаква и този коефициент е 1.Позовава се и на
последното изменение на чл.187 ал.1 от ЗМВР /ДВ бр.60 от 07.07.2020г./,в
която е създадено изречение трето,което гласи,че нормалната
2
продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24 часов
период. Изложени са подробни правни аргументи в подкрепа на тезата,че
уредбата на материята в ЗМВР е изчерпателна и липсват основания за
приложение на общия закон.Счита,че дори да се приеме,че по аналогия е
приложима общата уредба,уреждаща заплащането на нощен труд на
служители по служебно правоотношение в държавната администрация,а не
специалният ЗМВР,коефициент за преобразуване на нощен труд в дневен не е
предвиден,а съгласно чл.20 от НЗСДА за положен нощен труд между 22.00
часа и 6.00 часа се заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в
размер не по-малък от 0.25 лв./час.Като втори съществен порок на решението
въззивникът сочи изводът на съда,че за положения нощен труд от ищеца му
се дължи заплащане като за извънреден труд,който извод не е подкрепен от
доказани в хода на делото факти,че ищецът е полагал труд извън работно
време.Точно обратното- ищецът е заявил,че претендира заплащане за
извънреден труд за време,попадащо в 24-часовите му дежурства,положени по
график. Посочва,че нормативно основание за заплащане на нощния труд като
извънреден,освен в случаите,когато е положен извън рамките на установеното
работно време няма в ЗМВР,нито в КТ. Моли за отмяна на решението на БРС
и постановяване на решение от въззивната инстанция,с което предявеният иск
да се отхвърли като неоснователен.Няма доказателствени искания,претендира
разноски.
В депозирания писмен отговор ищецът И. С. Д. е оспорил въззивната
жалба,излагайки правни доводи за неоснователността и. Намира за
неправилни доводите на въззивника относно неприложимостта на Кодекса на
труда в случая,като посочва,че ЗМВР и ЗДСл и подзаконовите нормативни
актове по приложението им са специални закони,уреждащи специфични
правоотношения,засягащи лицата със статут на държавни служители и
служители на МВР.Счита обаче,че те могат да регламентират
отношения,различни от тези,уредени в КТ,но не така,че да поставят лицата,за
които се прилагат,в неравнопоставено и по-неизгодно положение ,което в
случая би се получило,ако не се приложи НСОРЗ.Подробо се аргументира
тезата,че празнотата в специалната правна уредба,касаеща служителите на
МВР следва да бъде запълнена чрез прилагане на съответните норми на
НСОРЗ и това субсидиарно прилагане се налага поради факта,че третирането
на ищеца по различен начин от работещите по трудов договор лица би довело
до поставянето му в по-неблагоприятно положение спрямо тях. Изложено е и
становище във връзка с решението на СЕС от 24.02.2022г.по дело С-
262/20,образувано по преюдициално запитване на РС-Луковит. Отправеното
до БОС искане е решението на БРС да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение като
неоснователна. Няма доказателствени искания,претендира разноски.
В съдебно заседание въззивникът,редовно уведомен,не изпраща
3
представител.Постъпила е писмена молба от пълномощника му,с която се
поддържа въззивната жалба и се моли за уважаването и.Няма нови
доказателствени искания,претендира разноски,представя списък по чл.80
ГПК.
В съдебно заседание въззиваемият,редовно уведомен,не се явява.
Представлява се от адвокат Георги Стоянов,който оспорва въззивната жалба
и моли решението на БРС да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Няма нови доказателствени искания,претендира
разноски.Представя договор за правна защита и съдействие и списък на
разноските по чл.80 ГПК.
При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд
намери обжалваното съдебно решение за валиден и допустим съдебен акт.
От фактическа и правна страна по съществото на спора,БОС намери за
установено следното:
Не е спорно по делото ,че през процесния период ищецът е полагал
труд по служебно правоотношение в системата на МВР, както и че е полагал
нощен труд. Не е спорно също,че ищецът е работил на смени,включително и
през нощта от 22.00 часа до 06.00 часа,по утвърдени предварително графици
и при сумарно изчисляване на работното време.
По делото е допусната, изготвена и приета като доказателство
съдебно-икономическа експертиза, съгласно която за периода от 01.07.2019г.
до 09.07.2020г. ищецът е положил общо 512 часа нощен труд,който
преизчислен в дневен с коефициент 1,143 възлиза на 585.22 часа дневен труд
и разликата в двете стойности в размер на 73.22 часа представлява труд,
който не е отчетен в протоколите за положен труд и не е изплатен на ищеца.
В заключението на вещото лице се сочи,че от превръщането на нощния труд
в дневен е установено увеличение на положения труд и общият размер на
трудовото възнаграждение за извънреден труд за 73.22 часа възлиза на сума в
размер на 817.90 лева,а дължимата лихва за забава възлиза на сумата 182.59
лева. Заключението на вещото лице не е оспорено от страните и е прието като
доказателство по делото.
С оглед така възприетата фактическа обстановка,въззивният съд
намира,че БРС е установил правилно относимите към спора факти и е
достигнал до изводи,които се споделят от настоящата инстанция.
От правна страна на спора съдът намира следното:
4
Предявеният иск е с правно основание чл.178, ал. 1, т. 3 вр. чл.187,
ал. 5, т. 2 ЗМВР,като БРС е дал правилна правна квалификация на исковата
претенция.
Решението на БРС е правилно, въззивният състав споделя мотивите
му и препраща към тях основание чл. 272 ГПК.
В отговор на оплакванията във въззивната жалба БОС намира за
необходимо да внесе следните допълнения по правната страна на спора:
Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи
(ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР
се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните
служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден
труд,съгласно разпоредбата на 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР.Нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8
часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица,съобразно чл.
187, ал. 1 ЗМВР. Работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени –
сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч.,
като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-
часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно
време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден
труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите,
работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР). Разпоредбата на
чл. 188, ал. 2 ЗМВР предвижда, че държавните служители, които полагат труд
за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила
по Кодекса на труда.
Съгласно чл. 187, ал. 9 ЗМВР,редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
Правилно е приел БРС,че през процесния период са действали различни
5
подзаконови актове - Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба №8121-
з-36 от 07.01.2020г.,които предвиждат, че отработеното време между 22,00 и
06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят,
сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове. За
процесния период е приложима и Наредба № 8121-з-908/02.08.2018г.за
условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на
държавните служители в МВР за научна степен,за полагане на труд през
нощта от 22.00 часа до 06.00 часа,за полагане на труд на официални
празници,за времето на разположение и за изпълнение на специфични
служебни дейности. БРС е направил задълбочен анализ на правната
уредба,като е достигнал до обоснован и правилен извод,че липсва специално
правило, което да определя методология за превръщането на отработените
нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по
отношение на държавните служители в МВР.При установената непълнота в
специалната правна уредба,районният съд е приел,че същата следва да бъде
запълнена с приложение на съответните норми от общата НСОРЗ,в частност
чл.9 ал.2.
Основното възражение в жалбата е, че по отношение на служителите
на МВР следва да се прилагат само наредбите, издадени от Министъра на
вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл. 187, ал. 9 от
ЗМВР, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното
време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето
за отдих и почивки, а не Наредба за структурата и организацията на работната
заплата/НСОРЗ/, тъй като се касае за специална уредба.
При обсъждане на това възражение,съдът съобрази,че в т. 23 на
Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС са дадени
разяснения,че общият закон намира субсидиарно приложение и по отношение
на служителите в МВР,назначени по служебно правоотношение.Обратното би
поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР по
отношение на другите държавни служители, а също и спрямо работниците и
служителите, работещи по трудови правоотношения,включително и
тези,работещи по трудови правоотношения в системата на МВР. В същия
смисъл е изложил мотиви и БРС в решението си,които се споделят от
настоящата инстанция. Налага се извод,че макар в действащия ЗМВР да няма
6
законова делегация, препращаща към общия Закон за държавния служител
(подобно на §1а - нов – ДВ, бр.69/2008г.,отм. ДВ, бр.88/2010г. от ДР на
отменения ЗМВР), доколкото няма изрично уредено нещо друго, ЗДСл
намира субсидиарно приложение. Съобразно разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от
ЗДСл, минималните и максималните размери на основните заплати по нива и
степени за държавните служители, размерите на допълнителните
възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването им се
определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от
определените в трудовото законодателство.
В чл.49 на ЗДСл законодателят е предвидил,че работното време на
държавния служител е 8 часа дневно и 40 часа седмично,като сумирано
изчисляване на работното време е допустимо само за период до 6 месеца,а
при служители на ненормиран работен ден не се допуска сумирано
изчисляване на работното време. В чл.50а от ЗДСл има изрична препратка
към КТ досежно полаганият от държавни служители извънреден труд –
допустимост,продължителност,отчитане и заплащане. Съгласно разпоредбата
на чл. 67, ал. 7, т. 1 от ЗДСл. и чл. 20 и чл. 21 от Наредбата за заплатите на
служителите в държавната администрация, допълнителното възнаграждение
за всеки отработен нощен час или част от него (след 22. 00 ч. до 06. 00 ч.) е
до 0. 25 лева, а за положен извънреден труд за работа при сумирано
изчисляване на работното време се заплаща допълнително възнаграждение от
50% върху индивидуалната основна заплата. В НСОРЗ – чл. 8 (в относимата
му редакция) също е предвидено правило, че за всеки отработен нощен час
или за част от него между 22. 00 ч. и 6. 00 ч. на работниците и служителите се
заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не
по-малък от 0. 25 лева. Налага се извод,че държавните служители в МВР
също би следвало да имат право да получават възнаграждение за положен от
тях нощен и извънреден труд, като не могат да бъдат поставяни в
неравностойно положение спрямо другите държавни служители и полагащите
труд по трудово правоотношение ( вж.Решение № 311/08.01.2019 г. по гр. д.
№ 1144 по описа за 2018 г. на ВКС, ІV-то Г. О., постановено по реда на чл.
290 от ГПК).
В цитираните по-горе наредби на министъра на вътрешните работи
безспорно липсва правило, съобразно което отработените часове нощен
7
труд се превръщат в дневни, при сумарно изчисляване на работното
време,както е приел и БРС.Тъй като размерите на допълнителните
възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото
законодателство и при липса на изрична уредба в наредбите, издадени от
Министъра на вътрешните работи, то следва да намери приложение
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Съгласно
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от цитирания нормативен акт, при сумарно
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на
работното време за съответното работно място, т.е. приложимият коефициент
е 1,143. Следователно,липсва нормативна основа,която да дава аргументи в
подкрепа на становището на въззивника, че приложимия коефициент е 1, тъй
като по-скоро нормата разрешава полагане на нощен труд, средно в размер на
8 часа за всеки 24-часов период, без да изключва приравняването му към
дневния и съответно, без да изключва приложение на правилата за заплащане
на извънреден труд, когато такъв е положен. Възприемането на обратното
становище би поставило държавния служител в системата на МВР в
неравностойно положение спрямо работниците по трудово правоотношение и
другите държавни служители, чийто правоотношения се регламентират от КТ
и ЗДСл. При трудово правоотношение и сумирано изчисляване на работно
време, работодателят отчита работното време на конкретния работник или
служител в края на отчетния период - в случая на тримесечие. В случай, че
нормата работно време за този период е надвишена, ще се отчете извънреден
труд - часовете, получени над определената норма часове (след превръщането
на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ), са извънреден
труд. По гореизложените съображения съдът намира за неоснователно
възражението в жалбата, че Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата не намира приложение по отношение
на държавните служители в МВР. По същите съображения,неоснователно е
и оплакването в жалбата за неправилност на извода на БРС,че за положения
от ищеца нощен труд,след превръщането му в дневен,на ищеца се дължи
заплащане като за извънреден труд, тъй като ищецът е претендирал
заплащане на извънреден труд за време,попадащо в рамките на 24-часовите
му дежурства,положени по график,а не за труд,положен извън установеното
8
работно време.
На съда е известно,че с разпореждане от 26.02.2020 г. е образувано
Тълкувателно дело № 1/2020 г. за приемане от ОСГК на ВКС на тълкувателно
решение по въпроса: „При отчитане и заплащане на положените часове
нощен труд от служители на Министерството на вътрешните работи
приложими ли са разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (в частност разпоредбата на
чл. 9, ал. 2 от същата наредба) или следва да се прилагат разпоредбите на
специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените
въз основа на него подзаконови нормативни актове?“.
По този въпрос има формирана до момента противоречива съдебна
практика на съдилищата,на част от която въззивникът се е
позовал.Преобладаващата част от съдебните състави обаче,както и
настоящият съдебен състав, приемат, че в Закона за МВР и в приложимите
наредби към него, с изключение на отменената Наредба № 8121з-407/2014 г.,
липсва правна регламентация относно преобразуване на часовете положен
нощен труд в дневен с коефициент 0,143 (такъв коефициент е бил
регламентиран в отменената Наредба № 8121з-407/2014 г.) и поради това
следва да се прилагат разпоредбите на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата (НСОРЗ), а именно, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на
работното време. Според тези съдебни състави прилагането на субсидиарни
разпоредби е в съответствие с основния правен принцип за равенство и
недопускане на дискриминация, закрепен в чл. 6 от Конституцията и в чл. 14
от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.
По спорния въпрос има формирана и съдебна практика на ВКС,
обективирана в Решение № 311 от 08.01.2019 г. на ВКС, Четвърто гражданско
отделение по гр. дело № 1144 по описа за 2018 г. в производство по чл. 290 от
ГПК,която е в същия смисъл и която се споделя от настоящия съдебен състав.
По въпроса за субсидиарното приложение на общия ЗДСл при липса на
правна уредба в специалния ЗМВР, се е произнесъл и ВКС, който в мотивите
към т. 23 от ТР 6/12 г. по тълк. дело № 6/12 г. на ОСГТК е приел, че общият
9
закон намира субсидиарно приложение и при липса на изрична разпоредба в
ЗМВР следва да се прилага ЗДСл.
Изводите направени от БРС в обжалваното решение,споделени и
доразвити от въззивния съд в мотивите на настоящото решение, не
противоречат и на постановеното решение на съда на ЕС от 24.02.2022 г. по
дело С-262/2020,образувано по преюдициално запитване от РС-Луковит по
дело със същия предмет на спора. Очевидно е,че с това решение не се
отговаря конкретно на основния спорен въпрос относно приложимостта на
общата правна уредба на РБългария в правоотношенията с държавните
служители , доколкото в обхвата на компетентността на СЕС са включени
общностните норми и вътрешноправните разпоредби,които съдържат такива
норми,а не националното право и функцията на този съд е не да
тълкува националните правни норми. Независимо от това, следва да се
подчертае ,че съдът на ЕС е достигнал до правни изводи в смисъл,че
националното ни право изключва служителите на МВР от обхвата на общия
правен режим,като едновременно с това не предоставя на тези държавни
служители възможност за преобразуване на нощния труд в дневен. СЕС е
изложил становище ,че не се налага да се приема национална правна уредба,
която да предвижда ,че нормалната продължителност на нощния труд за
работниците в публичния сектор е по-кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда.При всички случаи обаче ,ако това е така ,в полза
на тези работници трябва да има други мерки за защита ,които да
компенсират това. По настоящото дело е установено,че в ЗМВР такива мерки
за защита не са предвидени и липсва изрична регламентация за
възможността положеният труд да бъде възмезден.
Сочените от въззивника аргументи досежно наличие на
компенсаторни механизми,с оглед спецификата на служебните
правоотношения,като например: по-голям размер на основния платен
годишен отпуск и допълнителен платен отпуск; обезщетения при
пенсиониране и др. ,предвидени в ЗМВР за служителите не се споделят от
съда, тъй като те не представляват допълнителна защита или обезщетение по
смисъла на Директивата и решението на СЕС по преюдициалното запитване.
Такива придобивки ползват всикчи служители на МВР,а не само
служителите,полагащи нощен труд и на тях не може да се придава
качеството на обезщетение,след като не са насочени специално към
10
категорията служители,полагащи нощен труд,нито пък се предоставят
поради и съобразно продължителността на труда им през нощта. За съда се
налага извод, че нощният труд ,полаган от служителите в МВР следва да бъде
обезщетяван, но в българското законодателство няма предвидено такова
обезщетение,което да компенсира своеобразната тежест на нощния труд на
служителите на МВР,нито пък има методология за изчисление на такова
обезщетение. В т.76 от решението на СЕС е изложено,че аргументът за
липсата на механизъм за преобразуване ,обяснен със съображения от правен
и икономически порядък, не отразява допустима от закона цел,годна за
обоснове разглежданата в главното производство разлика в третирането
/доколкото в запитването няма данни в тази насока,а се акцентира върху
абстрактни категории работници /.
Водим от горните мотиви, настоящият съдебен състав намира, че
исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния период,
получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се
явява доказана по основание,както правилно е приел и БРС. По отношение на
размера решението на БРС също е правилно. Приетата по делото СИЕ не е
оспорена от въззивника, поради което и БОС възприема заключението на
вещото лице.
В заключение и като взе предвид, че направените от настоящия
съдебен състав фактически и правни изводи напълно съвпадат с тези, които е
направил районния съд в атакуваното първоинстанционно решение, БОС
намира, че то следва да бъде потвърдено като правилно,законосъобразно и
обосновано.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъде уважено искането
на въззиваемия Д. да му бъдат присъдени и направените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение.Представени са доказателства за заплатен
хонорар на адвокат Стоянов в размер на 400 лева . Съобразно чл.78 ал.5 ГПК
в полза на въззиваемия съдът присъжда разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Водим от горните мотиви ,Бургаският окръжен съд
11
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1652 от 27.07.2022г. постановено по
гр.д.№ 3276/2022г.по описа на БРС.
ОСЪЖДА Главна дирекция“Пожарна безопасност и защита на
населението“ГД“ПБЗН“/ към МВР,представлявана от гл.комисар Николай
Николов-директор да заплати на И. С. Д.,с ЕГН- ********** със съдебен
адрес:гр.Бургас,ул.“Васил Левски“№16,ет.2,офис 210 сума в размер на 400
лева,представляваща направените от него съдебно-деловодни разноски в
производството пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12