О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

              гр.София, 19.06.2020 год.

   

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова

ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян

Десислава Йорданова

 

като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян ч. гр. дело №4846 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 577, ал. 1 ГПК вр. с чл. 32а от Правилника за вписванията /ПВ/.

С определение №66 от 24.01.2020 год. съдия по вписванията при СРС е отказал извършването на нотариално действие по реда на чл. 569, т. 5 ГПК – заличаване на договорна ипотека, вписана под акт №149, т.ХІV от 2009 год. по описа на Служба по вписванията, по молбата с вх.№3117 от 24.01.2020 год. на „И.Д.“ АД.

За да постанови отказа си, съдията по вписванията е приел, че искането се основава на разпоредбата на чл. 22 ПВ – за заличаване на ипотеката следвало да са изминали 10 години от датата на вписването, без то да е подновено и молбата да изхожда от заинтересовано лице, като в случая молителят, чиято била доказателствената тежест, не бил представил доказателства за това, че ипотеката, чието заличаване се искало не е била подновена и/или изменена /например удостоверение по чл. 47 вр. с чл. 48 ПВ с период на справката 10 години или писмени справки по партидата на ипотекарните длъжници за този период/, а същевременно с оглед бързината на произнасяне в охранителното производство съдията по вписванията не можел да извършва справки, които да служат като доказателство по процесната преписка, за да се установи дали договорната ипотека е подновена изцяло или частично за имотите или не е подновена; издаването на писмени справки за имот било предмет на отделно охранително производство по чл. 569, т. 7 ГПК, което протичало в сроковете по чл. 7, ал. 2 ТДТАВ.

Срещу горепосоченото определение е подадена на 29.05.2020 год. частна жалба от „И.Д.“ АД, чрез законния представител, с оплакване, че е незаконосъобразно. Частният жалбоподател поддържа, че нормата на чл. 22 ПВ изрично посочвала, че когато се иска заличаване на вписването на ипотеката поради изтекъл срок на действие на вписването, заличаването става по молба на заинтересования, без други доказателства. Следователно съдията по вписванията нямал право да изисква от молителя каквито и да било доказателства за удостоверяване на твърдените в молбата обстоятелства, още по-малко удостоверение, което следвало сам да издаде в отделно производство. Съдията по вписванията следвало служебно да извърши справка в публичните регистри, до които имал неограничен достъп. Ето защо моли обжалваният отказ на съдията по вписванията да бъде отменен, а молбата за исканото заличаване  – уважена.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на частния жалбоподател и прецени данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице и доколкото е депозирана в рамките на законоустановения срок и се отнася до подлежащ на обжалване отказ на съдията по вписвания съгласно чл. 577, ал. 1 ГПК, следва да се приеме, че се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 6 от Тълкувателно решение №7/2012 год. на ВКС по тълк.дело №7/2012 год., ОСГТК, проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 ПВ, относно това дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВ съдържание. Не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закона – вписването /като родово понятие, включващо вписване в тесен смисъл, отбелязване и заличаване/ е едностранно охранително производство, в чиито рамки не е допустимо да се разрешават правни спорове.

Според нормата на чл. 569 ГПК нотариални са производствата по реда на които се извършват изброените в нормата действия, между които в т. 5 са посочени вписвания, отбелязвания и тяхното заличаване, в случаите, предвидени в закона. В ПВ, издаден за прилагане на глава ХІ на ЗС "Вписвания", изрично е въведено правилото, че вписване, отбелязване и заличаване се допуска само в изрично предвидените в него и закона случаи. Съответно кои вписвания следва да бъдат заличавани изчерпателно са изброени в чл. 13, чл. 19 и чл. 32 ПВ, които са императивни и се отнасят до заличаване вписванията на искови молби и решенията по тях, постановени по изчерпателно изброените видове искове, вписването на ипотеките и вписването на възбраните.

Заличаването на ипотеката се извършва чрез отбелязване от съдията по вписванията в партидата на ипотекирания имот – чл. 179, ал. 2 ЗЗД. Според закона – чл. 179, ал. 1 ЗЗД и чл. 19 ПВ, заличаването на ипотеката се извършва въз основа на: 1/ съгласие на кредитора – писмено, дадено в нотариално заверена форма; 2/ влязло в сила решение – то трябва да е постановено по установителен иск, че вземането, обезпечено с ипотеката, не съществува или че не съществува ипотечното право, като е без значение дали ипотеката е първоначално или повторно вписана и 3/ изтичане на срока, за който е била учредена ипотеката /10 години/, ако не е била подновена.

Правните последици на вписването /конститутивно действие, пративопоставимост на трети лица и оповестително действие/ са ограничени във времето съгласно чл. 22 ПВ. Според посочената разпоредба, когато са изминали 10 години от датата на вписването, без то да е подновено, заличаването става по молба на заинтересования, без други доказателства. Фактическият състав на нормата предвижда единствено изтичането на предвидения срок, в който не е извършено подновяване на вписването, а не осъществяването на друг факт, който следва да се удостовери от молителя.

Критерият за заинтересованост на лицето, което е подало молба по чл. 22 ПВ, следва са се изведе от наличието на правен интерес за заличаване на вписването на ипотеката поради неподновяване на първоначалното вписване. За такова лице следва да се приеме:1 /всяка от страните по договора за ипотека и относно вземането, което обезпечава, а именно: кредиторът поради отпадане на обезпечителния интерес или погасяване на обезпеченото с ипотека вземане; длъжникът, целящ да уреди отношенията си по повод обезпеченото с ипотека негово задължение; 2/ собственикът на имота, когато той е чуждо на задължението лице, с оглед освобождаването му от вещната тежест /каквото качество несъмнено има частният жалбоподател/; 3/ техните правоприемници; 4/ всяко друго лице, чиито права и интереси са засегнати от ипотеката, например други кредитори.

Съдията по вписванията служебно проверява дали е изтекъл 10-годишният срок, който извод следва от приложимите за производството по нотариални удостоверявания разпоредби на чл. 533 вр. с чл. 530 ГПК, които предвиждат задължение на съда служебно да провери дали са налице условията за издаване на искания акт, за което може по своя инициатива да събира доказателства – в този смисъл Определение № 95 от 31.01.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 3006/2017 г., II т. о., ТК и Определение № 82 от 14.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1503/2018 г., I г. о., ГК/.

Ето защо въззивният съд приема, че обжалвания отказ на съдията по вписванията се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен, като се уважи исканото заличаване на ипотеката и делото се върне на съдията по вписванията за фактическото извършване на действията по заличаването.

По аргумент за противното от чл. 32а, ал. 2 ПВ и предвид т. 6 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 год. на ОСГК на ВКС и приетото в Тълкувателно решение № 5/2015 год. на ВКС по тълк.дело № 5/2015 год., ОСГТК, настоящето определение не може да бъде обжалвано по касационен ред.

Предвид изложените съображения, съдът

 

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И  :

 

 

ОТМЕНЯ определение №66 от 24.01.2020 год. на съдията по вписванията при СРС, с което е отказано извършването на нотариално действие по реда на чл. 569, т. 5 ГПК – заличаване на договорна ипотека на основание чл. 22 ПВ, вписана под акт №149, т.ХІV от 2009 год. по описа на Служба по вписванията, по молбата с вх.№3117 от 24.01.2020 год.

ДА СЕ ВПИШЕ заличаването на договорна ипотека, вписана под акт №149, т.ХІV, дело №15154/2009 год. по описа на Служба по вписванията, по молбата с вх.№3117 от 24.01.2020 год. на „И.Д.“ АД.

ВРЪЩА делото на съдията по вписванията при СРС за извършване на исканото с молбата с вх.№3117 от 24.01.2020 год. на „И.Д.“ АД заличаване на договорна ипотека, вписана под акт №149, т.ХІV, дело №15154/2009 год. по описа на Служба по вписванията.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1/

 

 

 

2/