Решение по дело №188/2022 на Районен съд - Белоградчик

Номер на акта: 100
Дата: 14 ноември 2022 г.
Съдия: Божидарка Данчова Йосифова
Дело: 20221310200188
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 август 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 100
гр. Белоградчик, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Божидарка Д. Йосифова
при участието на секретаря Маргарита Ал. Николова
като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Административно
наказателно дело № 20221310200188 по описа за 2022 година
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ. 59 И СЛ. ОТ ЗАНН .
Образувано е по жалба на И. К. И. от с. П., обл. В., против Наказателно
постановление № 555/ 27.07.2022 г. на Директора на РДГ – Берковица, с което
на осн. чл. 257, ал.1, т. 2 ЗГ, му е наложена „Глоба” в размер на 300 лв., за
нарушение на чл. 257, ал.1, т. 2 ЗГ във вр. с чл. 108, ал. 3 ЗГ.
В жалбата се моли Наказателното постановление да бъде отменено,
предвид на изложените в същата съображения. Жалбоподателят твърди, че
констатациите в АУАН и издаденото Наказателно постановление не
отговарят на действителната фактическа обстановка. Твърди, че в хода на
проведеното административно наказателно производство, са допуснати
съществени процесуални нарушения.
В съдебно заседание, жалбоподателят И. И. не се явява и не се
представлява. Представени са Писмени бележки от адв. С. С. от ВАК, като се
моли съда да отмени Наказателното постановление. Излагат се доводи, че в
хода на производството са допуснати съществени процесуални нарушения,
поради непосочване на точните GPS координати в издаденото Наказателно
постановление, въпреки, че същите са посочени в АУАН, което води до
1
протИ.речие между двата основни акта и липса на точна конкретизация на
мястото на нарушението в издаденото Наказателно постановление. Като
основание за отмяна се изтъква и посочването на бланкетни законови
разпоредби, за които се твърди, че са нарушени. Сочи се и липса на изложени
мотиви от страна на наказващия орган как е определен размера на
наказанието.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, оспорват
жалбата и молят съда да потвърди Нак. постановление. Представена е
Писмена защита, в която са изложени подробни съображения на основание на
които се иска съда да потвърди оспореното Наказателно постановление.
По делото е разпитан и свидетеля на въззиваемата страна – И. Б. И. –
горски инспектор към РДГ – Берковица.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намира, че подадената жалба е
процесуално допустима. Същата е подадена от активно легитимирано лице –
наказаното ФЛ, в законния срок и пред компетентния съд.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съображенията на съда са следните :
От разпита на свидетеля на въззиваемата страна И. И. – на длъжност
„горски инспектор” към РДГ Берковица, се установи, че на процесната дата
била извършена проверка в сечище, което се намира в землището на с.
Раяновци, общ. Белоградчик, обл. Видин. За проверявания имот е било
издадено позволително на името на И. К. И. – частен лесовъд. При проверката
в сечището било установено, че в имота не е извършвана сеч, но въпреки това
жалбоподателя И. И. е издал превозен билет за 6 пр. куб. м. дървесина от вида
„дъб“ от същия този имот. При направената проверка от страна на
контролните органи е установено, че дървата са добити от съседен имот.
Свидетелят И. И. заяви, че жалбоподателят е издал превозен билет, че
дърветата са добити от друг имот, а не от този от който реално са добити.
Поради това, св. И. Б. И., съставил на жалб. И. К. И., АУАН № 555/
20.05.2022 г. за нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 2 ЗГ, във вр. с чл. 108, ал. 3 ЗГ.
Въз основа на съставения АУАН, е издадено Наказателно
постановление № 555/ 27.07.2022 г. на Директора на РДГ – Берковица, с което
на жалбоподателя И. К. И. е наложена „Глоба“ в размер на 300 лв. – на осн.
2
чл. 257, ал. 1, т. 2 ЗГ.
От правна страна, съдът намира следното :
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – писмени и
гласни такива намира, че се събраха безспорни доказателства, че
жалбоподателя е осъществил състава на административното нарушение, за
което е наказан.
Не се спори по делото, че жалбоподателя И. К. И. е лицензиран лесовъд,
упражняващ частна лесовъдска практика.
Съдът изцяло кредитира показанията на св. И. И. – свидетеля
присъствал при установяване на нарушението и съставил Констативния
протокол, в който е обективирано констатираното адм. нарушение.
От разпита му се установи, че при извършване на проверката на място в
сечище в землището на с. Р., е установено, че дървесината, за която е издаден
процесния превозен билет № 7987/ 00031 от 18.05.2022 г., с издател –
жалбоподателя, не е добита от този имот, за който е издадено и
Позволителното за сеч № 0666582 от 12.05.2022 г., а е добита от съседен
имот.
Превозният билет № 7987/ 00031 от 18.05.2022 г., е изваден от
информационната система на ИАГ и е за 3.3 плътни куб. метра дървесина.
Служебно известно на съда е, че в превозните билети издавани от
информационната система на ИАГ, дървесината се посочва в плътни, а не в
пространствени кубически метра дървесина. Посоченото количество от 3.3
плътни кубически метра дървесина съответства на 6 куб. м. пространствени
такива, за които е съставен акта и е издадено Наказателното постановление.
Поради това, съдът намира, че нарушението е доказано от обективна
страна. При посещение на място в имота, контролните органи установили, че
в същия имот сеч изобщо не е извършена, и реално дървесината, е добита от
друг имот, различен от този, за който жалбоподателя е издал превозните
билети, в качеството му на лицензиран лесовъд.
Възприятията на изслушания по делото свидетел на въззиваемата
страна са преки и непосредствени. Свидетелят е присъствал на установяване
на нарушението. Съставен е и Констативен протокол № 144343 от 20.05.2022
г., в който също са описани всички обстоятелства, при които е извършено
3
нарушението.
Съгласно чл. 108, ал. 3 ЗГ, лицето на което е издадено позволителното
за сеч, упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на
незаконни действия по извършването на добива на дървесина, както и за
транспортирането на остатъците от сечта, по ред, определен с наредбата по
чл. 148, ал. 11, до освидетелстване на сечището.
Поради това, съдът приема за доказано, че жалбоподателят, като лице,
на което е издадено позволителното за сеч, е следвало да упражни вменения
му по закон контрол, в качеството му на лицензиран лесовъд, и да не издава
превозни билети за имот, от който сеч не е реализирина. След като не е
изпълнил това свое задължение, същия е осъществил състав на
административно нарушение.
Предвид на това, съдът намира, че по делото са събрани безпорни
доказателства, че жалб. И. И., от обективна и субективна страна е осъществил
състава на административното нарушение, за което е наказан. Нак.
постановление е съставено при изяснена фактическа обстановка и при
наличието на безспорни доказателства за извършеното административно
нарушение от жалбоподателя.
Съдът, при извършване на цялостния служебен контрол за
законосъобразност на административнонаказателното производство, намира,
че в хода на същото не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Конкретизирани са времето, мястото и начина на извършване на
нарушението, подробно са описани обстоятелствата при което същото е
извършено. Нарушението е описано в достатъчно конкретна степен, за да е
наясно нарушителя в какво нарушение е обвинен, че е извършил.
В тази връзка, съдът не се солидаризира с доводите на процесуалния
представител на жалбоподателя – че неправилно е определена нарушената
законова разпоредба и че тя е бланкетна. Както бе посочено по – горе,
разпоредбата на чл. 108, ал. 3 ЗГ, вменява задължение за лицето, на което е
издадено позволителното за сеч – в случая жалбоподателя, което следва да
упражни контрол и да вземе мерки за предотвратяване и спиране на
незаконни действия по извършването на добива на дървесина, както и за
транспортирането на остатъците от сечта, по ред, определен с наредбата по
чл. 148, ал. 11, до освидетелстване на сечището.
4
Съдът не може да възприеме довода на защитата на жалбоподателя, че
посочената за нарушена норма е бланкетна, тъй като очевидно е, че същата
въвежда императивно задължение.
В случая, с издаването на превозните билети, жалбоподателя е узаконил
сеч на дървесина, която не е извършена от този имот, за който са издадени
превозните билети.
По отношение на другият довод, наведен в жалбата досежно мястото на
нарушението, съдът намира следното :
Съдът приема, че както в АУАН, така и в издаденото Наказателно
постановление, в достатъчно конкретна степен е описано мястото на
извършване на нарушението – землището на с. Р.. Действително, в АУАН са
посочени и GPS координати на мястото, на което е извършено и открито
нарушението, докато в издаденото Наказателно постановление тези
координати не са посочени. Съдът обаче приема, че този пропуск не е от
ранга на съществените и по никакъв начин не нарушава правото на защита на
наказаното лице да узнае къде е извършено нарушението. Не съществува
никакво протИ.речие между двата акта /АУАН и Нак. Постановление/
относно мястото на нарушението.
Поради това, съдът намира, че горното не е достатъчно основание за
отмяна на издаденото Наказателно постановление.
Съдът намира, че правилно е определена и
административнонаказателната разпоредба, по силата на която на жалб. И. е
наложено адм. наказание – чл. 257, ал.1, т. 2 ЗГ, тъй същия е издал документ
– превозен билет в нарушение на законовите разпоредби, в качеството си на
частен лесовъд.
Правилно е определен вида на наказанието – „Глоба”, предвидено за
физически лица, какъвто е жалбоподателя. Законосъобразен е и размера на
наказанието. Наложеното такова е в установения законов минимум – 300 лв.
Така наложеното наказание е правилно определено и по размер, при
съблюдаване на изискванията на чл. 27 ЗАНН.
Поради това, съдът намира, че оплакванията, инвокирани в жалбата – за
липса на мотиви от наказващия орган как е определен размера на наказанието
се явяват неоснователни, тъй като наказанието е наложено в
законоустановения минимум.
5
Предвид горните мотиви, съдът намира, че обжалваното Наказателното
постановление е правилно и законосъобразно, поради което и следва да бъде
потвърдено.
По разноските.
Разноски по реда на чл. 63д, ал. 3 ЗАНН не са претендирани от
въззиваемата страна, поради което и съдът не присъжда такива.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 555/ 27.07.2022 г.
на Директора на РДГ – Берковица, с което на И. К. И. от с. П., общ. М., обл.
В., ул. „..............“ № ..., ЕГН **********, на осн. чл. 257, ал.1, т. 2 от ЗГ, е
наложено наказание „Глоба” в размер на 300.00 лв. – за нарушение на чл. чл.
257, ал. 1, т. 2 ЗГ, във вр. с чл. 108, ал. 3 от Закона за горите.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
Съд – Видин, в 14-дневен срок от съобщението, че е обявено на страните.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
6