Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1171 24.10.2022г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД–БУРГАС, XVI-ти състав, на двадесет и
девети септември две хиляди двадесет и втора година, в публично заседание, в
следния състав:
Председател: Даниела Драгнева
Членове: 1.Марина Николова
2.Димитър Гальов
Секретар: И. Г.
Прокурор: Дарин Христов
като
разгледа докладваното от съдия Д.Гальов КАНД № 823 по описа за 2022г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от
Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна
жалба на В.С.К., с адрес: ***, против Решение № 239 от 16.03.2022г.,
постановено по НАХД № 1807 от 2021г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е
потвърдено Наказателно постановление
№ 20-0769-000523 от 17.03.2020г., издадено от
началник група към ОД на МВР- Бургас, Сектор „Пътна полиция”, с което за
нарушение по чл.174, ал.3 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) на касационния
жалбоподател са наложени административните наказания „глоба“ в размер на 2000 лв. и „лишаване
от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 24 месеца.
Касаторът твърди, че първоинстанционният
съд е описал фактическа обстановка, която не отговаря на действителната. В акта
за установяване на нарушение от 21.01.2020г. не е посочено дали управляваният
автомобил е собствен на жалбоподателя, а в решението било добавено, че „при извършената проверка, отказал да бъде
изпробван за употреба на наркотични вещества и техни аналози, с техническо
средство- Дрегер Дръг тест 5000“. Не ставало ясно къде и кога е извършена
проверката- по време на управлението на кръговото кръстовище или както е
посочено в НП в „22.30 часа“. По този начин се нарушавало правото на защита на
подведеното под отговорност лице да разбере основния елемент от твърдяното
нарушение- време и място на извършването му. Не били обсъдени възраженията на
„нарушителя“, описани още при съставяне на акта за установяване на нарушение, в
което той твърди, че не е бил в движение и автомобилът е бил с изключен
двигател, когато полицаите са отишли при него. Районният съд изслушал
актосъставителя, но последният заявил, че не си спомня нито жалбоподателя, нито
съставянето на акта. Решаващият състав кредитирал показанията, като
последователни и подкрепящи събраните по делото доказателства, но на практика в
своите показания свидетелят не е представил никакви конкретни данни в тези
показания. Липсвали доказателства за вмененото нарушение. Сочат се формални
нарушения на законовите изисквания за съдържание на акта и НП. В последното
били въведени и други факти, а именно, че водачът не изпълнил предписание за
химико-токсикологично изследване за установяване употребата на наркотични
вещества и техни аналози, а в АУАН такова нарушение не е посочено. Не е
преценена представената по делото заповед за задържане, в която е посочен час
на задържането 20.30 часа, след което К. е бил в невъзможност да изпълнява
каквито и да е изисквания и да отказва два часа по-късно, нито е имал
възможност да изпълнява предписанията на предоставения му талон за медицинско
изследване, като при тези данни се твърди извършването на нарушението почти три
часа по-късно след твърдяното управление на автомобила.
Иска се настоящата инстанция да отмени
решението на Районен съд – Бургас и вместо него да постанови друго, с което да
отмени процесното наказателно постановление.
Посочените в жалбата
оплаквания съдът квалифицира като основание по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК –
неправилно решение поради противоречие с материалния закон и допуснато
съществено нарушение на процесуални правила.
В съдебно заседание, касаторът редовно уведомен не се
явява и не се представлява. Не са ангажирани нови писмени доказателства,
допустими в касационното производство.
Ответникът по касация – ОД на МВР- гр.Бургас, сектор
„Пътна полиция“, редовно уведомен, не изпраща представител. Не взема становище
по оспорването.
Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Бургас дава
заключение за неоснователност на оспорването. Не се сочат други доказателства.
След като
прецени доводите и становищата на страните и събраните по делото доказателства,
въз основа разпоредбите на закона, Административен съд – Бургас, в настоящия
състав, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е
подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна, по
смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, за която съдебният акт бил неблагоприятен и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява
процесуално ДОПУСТИМА. Констатираното налага да бъде разгледана по същество,
при което съдът намери следното:
Производството пред
Районен съд – Бургас е образувано по жалба на В.К., против наказателно постановление № 20-0769-000523 от 17.03.2020г, издадено от Началник група
към ОД на МВР- Бургас, Сектор „Пътна полиция”, с което за нарушение по чл.174,
ал.3 от ЗДвП на лицето са наложени административните наказания „глоба“ в размер на 2000 лв., както и
кумулативно предвиденото в закона административно наказание „лишаване от право да управлява моторно
превозно средство“ за срок от 24 месеца.
Съдът е
разгледал жалбата в открито заседание, с призоваване на страните, като е
разпитан в качеството на свидетел актосъставителя Г. К., заемащ длъжността
младши автоконтрольор при ОД на МВР-гр.Бургас, към датата на инкриминираното
деяние.
В публичното
заседание на 27.08.2021г. актосъставителят Г. К. е изслушан, при което му е
предявен процесният акт за установяване на нарушение, но свидетелят заявява, че
не си спомня за случая. Описва кои части на града се обслужват от 05 РУ на
МВР-гр.Бургас, както и факта, че работи с много колеги и всеки ден е различен.
Не си спомня за описания в акта като свидетел под № 1- И.В., за който заявява
„предполагам, че познавам И.В., но служебно, така по име, не се сещам“. По
отношение на жалбоподателя заявява „не познавам жалбоподателя. Не си спомням за
него“.
Изискани са
доказателства за компетентността на полицейският служител относно съставяне на
актове за нарушения по ЗДвП, а по повод наведените от жалбоподателя твърдения,
че е бил задържан на процесната дата 21.01.2020г., по времето, когато е
съставен акта, съдът е изискал и данни за осъществено задържане.
Приложена е
Заповед за задържане на лице от 21.01.2020г., изготвена от Т.К.– старши полицай
при 05 РУ МВР-гр.Бургас, а видно от нейното съдържание касаторът В.К. е
задържан в 20.30 часа.
С оспореният съдебен акт,
Районен съд – Бургас потвърдил наказателното постановление, а за да постанови
това решение съдът приел, че акта и НП са изготвени от компетентни органи,
спазени са всички изисквания за тяхното съдържание, като описаното нарушение е
пълно и точно и съдържа всички обстоятелства от състава на вмененото нарушение.
Деянието е доказано с категоричност, като решаващият състав на РС изтъква, че
от страна на наказаното лице не се ангажираха каквито и да било доказателства
внасящи съмнение в обстоятелствата, които са описани в АУАН и НП и които съдът
приема, че са се случили в обективната действителност. Показанията на
изслушаният свидетел са намерени за последователни и непротиворечиви,
подкрепящи останалите доказателства по делото, поради което следва да бъдат
кредитирани. Съдът приел нарушението за доказано с
категоричност, като изтъкнал, че определената правна квалификация е правилна и
законосъобразна, респективно наложените наказания изцяло съответстват на
указаното в закона за нарушения от категорията на процесното. Като краен
резултат съдът е потвърдил изцяло НП. При този на спора, жалбоподателят е
осъден да заплати и сумата от 80 лева за юрисконсултско възнаграждение на
процесуален представител на АНО, изготвил писмено становище по делото.
Настоящият касационен
състав счита, че решението на Районен съд-Бургас е ПРАВИЛНО.
Съгласно чл.63в ЗАНН
решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд, на
основанията предвидени в НПК, по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК
съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон,
съдът следи служебно.
Съдебното решение е
постановено при изяснена фактическа обстановка, като са събрани необходимите
доказателства, с оглед изясняване на спора от фактическа страна. Противно на
изложеното от касатора, не е опроверган факта, че именно той е управлявал лек
автомобил „Мерцедес“, с посочения рег. номер, на 21.01.2020г. около 19.40 часа
в гр.Бургас, кв.Сарафово, на кръгово кръстовище. Видно от съдържанието на акта,
същият отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН и притежава всички изискуеми
реквизити, за да се приеме за редовно съставен, съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП.
АУАН е съставен в присъствието на двама свидетели, а именно лицата И.И.В.и Т.С.К.,
които са служители на МВР, с посочен служебен адрес и за които се сочи, че са
„установили нарушението“. Актосъставителят е заемал необходимата длъжност към
момента на съставяне на акта, поради което е изготвен от компетентен орган.
Описани са всички факти относно вмененото деяние, което се изразява в отказ на
водача да бъде проверен с конкретно описаното техническо средство за употреба
на наркотични /упойващи/ вещества и техните аналози, като очевидно към момента
на съставяне на акта водачът не е отказал предоставяне на кръвна проба за токсикологично
изследване, поради което подобно обстоятелство няма как да бъде описано в
неговото съдържание, респективно изложените от касатора доводи в тази насока са
неоснователни. Съдържа се както словесно описание на процесното нарушение, така
и точна правна квалификация на деянието. Актът е предявен на лицето
непосредствено след съставянето и му е връчен срещу подпис, като е предоставена
възможност и да напише свои възражения. Следователно, актът е редовно съставен.
По никакъв начин в хода на производството не е разколебана неговата презумптивна
доказателствена сила. Обстоятелството, че изслушаният по делото актосъставител
не си спомня конкретно този случай и самото лице, обект на проверката не
означава, че доказателствената сила на акта е разколебана. Не са налице никакви
доказателства, опровергаващи установеният факт, че именно жалбоподателят е
управлявал така описания автомобил на конкретно посоченото място и време, както
и относно фактът, че лицето е отказало да бъде проверено с техническо средство
за употреба на наркотични вещества и техните аналози. Дори описаното в
заповедта основание за задържането на К. е обусловено от факта, че е управлявал
процесния лек автомобил на 21.01.2020г., като се сочи, че е с рег. номер
издаден за друго МПС /престъпление по
чл.345, ал.1 от НК/.
Вярно е, че по делото е
приложена заповедта за задържане на касатора на процесната дата, но и възраженията
на жалбоподателя, че е бил в обективна невъзможност да даде кръв за анализ,
поради факта на задържането, също са неоснователни. Това е така, защото
официален документ, също приет като писмено доказателство по делото /Протокол за медицинско изследване за
употреба на алкохол или друго упойващо вещество/ ясно сочи, че подписаният
д-р Д.К.- лекар в УМБАЛ Бургас, на 21.01.2020г. в 23.30 часа е извършил преглед
на В.С.К., а констатациите от него са описани в съответните раздели на
документа. Видно от втората страница на протокола се съдържа саморъчно изписан
текст „Отказвам да дам кръв за наркотични вещества“, след което е положен подпис на освидетелствания В.К.. Очевидно е,
че е спазен интервала от 45 минути за даване на такава проба, считано от
връчване талона за изследване, а обстоятелството, че в този период от време,
считано от 20.30 часа лицето е било задържано със заповед в случаят не е било
пречка за даване на такава кръвна проба, при положение, че съдържанието на
цитираният по-горе официален документ свидетелства за това, съответно на лицето
очевидно е предоставена изрична възможност да даде кръвна проба въпреки
задържането. В този смисъл, установено е по несъмнен начин, че правото на
лицето да даде кръв за токсикохимично изследване е осигурено, но въпреки това
недвусмислено същият е заявил, че отказва да даде и такава проба. В НП са
описани всички необходими факти и обстоятелства и е направена съответстващата
им правна квалификация, поради което същото е процесуално и материално
законосъобразно, както правилно констатирал и предходният съд. Не са налице
основания за отмяна или изменение на оспореното НП, поради което решението на
РС-гр.Бургас е валидно, допустимо и
правилно, от което произтича оставянето му в сила. В хода на производството не са допуснати съществени
нарушения на производствените правила, нито са нарушени норми на материалния
закон, респективно касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Разноски не
се претендират от ответника по касация, поради което и не се присъждат при този
изход на спора.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, вр. чл.218 от АПК, във връзка с чл.63в
от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХVI-ти състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 239 от 16.03.2022г., постановено по НАХД № 1807 от
2021г.по описа на Районен съд – гр.Бургас.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване и протестиране.
Председател: Членове:
1. 2.